При нас пък проф. Русчев, когато беше заместник-декан ни оправи оценките по Търговско, Облигационно и Информационно право. Срещу определена сума ни вписа четворки по Търговско право. Спомням си, че тогава хептен обеднях, когато трябваше да му платим. Бях си и без това беден студент. А Информационното право при Кискинов беше ад! Късаше ни ужасно, та накрая при Русчев излезе човек и ни оправи нещата. Където и да го срещна го поздравявам.

Точно пък Русчев ще ти оправи оценките, той никога не е преподавал търговско право. Но и да беше, ако заслужаваш според теб 3, той би ти писал 2 минус. Ти май го бъркаш с един друг преподавател по Облигационно право, който беше хванат с подкуп, но за жалост, почина човекът – преподаваше точно на прости ченгета като теб

за това като изпратиш полицай с молба за съдействие да връчва наказателно постановление, нарушителят му казва – актът не се чете, не отказвам, но и не се съгласявам да го подпиша и полицая ти го връща и отказва да го оформи в хипотезата на отказ защото било незаконно.

То и сега е пак така, но организират И проформа конкурси.
Още помним изловени с казуси на такъв изпит кандидати.
Лично аз не забравям и не мисля, че случаите са изолирани.

Преди много години имаше един син на прокурор в провинцията – пак прокурор, който лично главния тогава го „помоли да напусне“, защото за нищо не ставаше и объркваше всички дела къде влезе … съдии, прокурори и адвокати бяха писнали срещу него.
Сега такова нещо няма – никой няма те „помоли“ ако не ставаш! Щом не ставаш, значи не ставаш и това е, стоиш.

Получил е правилното просветление 🙂

Аз пък има съмнение към тези с отличен успех от следването в задокеански университети, а за тези Бг, неам думи

Ако лицето не е от „новите юристи“ , поколението на студентите на ’90те години, нямаше високи оценки, късаха на изпити, повтаряха се семестри, ако не вземеш изпит на ликвидация. Юридическото образование е „пунта мара“ след 2005г., парите следват студента.

Е, не бих казала, че беше чак толкова трудно следването. Започнах 92-ра в СУ и никога не са ме късали, нито помня някой да е презаписвал година поради слад успех покрай мен. Но все пак цедката на входа беше голяма и влязоха студенти, които учеха здраво.
Иначе след 2000-та година за мен изобщо вече не става въпрос зависше образование. По-скоро е подбор за раздаване на дипломи по желание на клиента. Няма студенти, но ВУЗ-ове и специалносит има за всеки желаещ по нялоко броя.

Колега, не сте прав. По отношение на изпитите, в някои университет можеш да си тройкаджия, а в друг за защита на академична степен!
Не забравяй, че и Майкъл Джордан са го пратили във втория отбор през първата му година.

Преди 30 години материалът по право беше малко, не беше обемен. Сега има куп материя, половината излишна, като заповедното производство по ГПК, което е напълно излишно, но трябва да го учиш, за да минеш изпита. Така че не ми сравнявайте правото преди 30 г. и настояще. Сега е в пъти по-трудно, отколкото преди.

Ако намираш реално и работещо производство за излишно, като подготовка и запознаване с него, не ти е в специалността мястото. Не знам и какво имаш предвид под „малко материал“. Сега влиза който пожелае и завършва според мерака си. И това ти го пиша от позицията и на бивш студент и на преподавател. Нивото последните 20 години във ВУЗ-овете ни е невероятно спаднало.

А и да добавя, ние учихме Право 4 години, а сега се учи 5 години. Ние не учихме предмети като осигурително, право на ЕС, авторско право, данъчно право, информационно право, търговско право.

Но пък учихме предмети, които сегашните не изучават, като например: История на БКП и КПСС в 1-ви курс, Теория на социалното управление в 1-ви курс, във 2 курс учихме Диалектически и исторически материализъм, в 3 курс Политическа икономия и в 4 курс Научен комунизъм. Това бяха така наречените „идеологически науки“ и бяха задължителни за всички специалности. И държахме отделен държавен изпит по тях.

излизам от изпит, отивам на паркинга да си взема колата и гледам във всяка втора кола човек говорещ по телефон с много разпилени листове и учебници покрай него. Изчаквам малко в колата и наблюдавам колегите как един по един се качват в тези същите коли усмихнати и заминават. След това седиш и си задаваш въпроса, аз ли съм най – големият балама та да уча за изпит докато колегите се явяват със СРС и не просто взимат изпити с отлични оценки, но взимат и стипендия за отличен успех и само се надяваш един ден ако сбъркаш, защото хората грешим, да… Покажи целия коментар »

Да, все едно ги познават от сто години.

За сметка на нивото, което рязко е паднало.

Каква цедка бре, аланкоолу? Сред първите 20-тина се виждат имената на бая връзкарчета … щото лесно ще ги намериш, може провериш Осоговска и Духлакова, както и Лекгоступ, който беше ректор на търновския университет, мога и още няколко деца да ти кажа, ама са с по-обикновени имена и няма как да направите връзката с родителите им.

Ako човек си направи труда да прегледа класиранията по тези конкурси за последните 10 години вероятно 99.92% ще се открият точно такива хора, каквито е посочил колегата. Но на никой не му пука – Факултите се гушат със студенти, на година излизат по 2 000 човека, при проста сметка излиза, че за последните 10 години са излезли около 20 000 човека. Аз не виждам 20 000 работни места в цялата държава за юристи. Има сладки работни места за определени хора, другите се оправят както могат. Лошото е, че не остана незавзето място от връзкари – МВР, общини, държавни агенции, служби… Покажи целия коментар »

Добре е, че деца от добри семейства заемат отговорни държавни служби. Алтернативата е селянинът с колелото.

Идат от такива добри семейства, че чак влизат по втория начин и ще продължат порочните семейни практики … а те повечето и без това са селяни, само че със закваска за “шмекерии”.

Силен ген!

Голям пропуск в образованието.

Съдейки по баловете нещо констатацията Ви съвсем не е вярна