Налагане от СЕС на максимално широко разбиране за обхват на ПЕС
Приложимост на съюзния режим за защита на личните данни в материи не само в запазена компетентност, но и ключови за държавния суверенитет
Поредицата на чл.-кор., проф. д.ю.н. Атанас Семов
В поредица от публикации, озаглавена „Приложно поле на Правото на ЕС – установяване на връзка в наглед изцяло вътрешни ситуации: в материи, които нямат съюзна правна уредба или в които ЕС изобщо няма компетентност“, чл.-кор., проф. д.ю.н. Атанас Семов ще даде ценни насоки за практикуващите юристи за поставящите най-големи предизвикателства пред тях ситуации, свързани с приложението на Правото на ЕС.
Приключвам тази поредица с няколко съвсем скорошни произнасяния на съюзната конституционна юрисдикция, които предполагат (ако не и налагат) извод за почти неограничена приложимост на Правото на ЕС.
1. Приложимост на Правото на ЕС по отношение дори на националната сигурност
Наскоро[1] Съдът на ЕС даде особено ярък пример за изключително широкия обхват на Правото на ЕС – не просто извън всякакви компетенции на ЕС, но и в материя особено чувствителна и поради това единствената изрично прогласена от Учредителните договори (УД) като запазена (изключителна) компетентност на държавите-членки: националната сигурност[2]. „Съгласно постоянната му практика, дори да е в компетентността на ДЧ…, това няма да е достатъчно, за да доведе до неприложимост на ПЕС и да освободи ДЧ от необходимото спазване на това право”[3].
1.1. Няколко преюдициални запитвания – вкл. от Конституционния съд на Белгия и Държавния съвет (върховна административна юрисдикция) на Франция – наложиха СЕС да се произнесе по съответствието с Правото на ЕС на национални правни норми, уреждащи задължителното съхраняване на трафични данни във връзка с опазването на националната сигурност и борбата срещу тероризма. Изложилите становища по делата правителства[4] настояват (т. 89 от мотивите на решението), че поддържането на обществения ред и опазването на националната сигурност и териториалната цялост попадат изцяло в изключителната компетентността на ДЧ като техни „съществени функции” и се позовават на чл. 4, § 2, изр. 3-о от ДЕС[5]. Забележете – става дума за материя, която изрично е запазена в компетентността на ДЧ – въпреки общия принцип по чл. 4, § 1, според който „всички области на компетентност, които не са предоставени на ЕС в УД, принадлежат на ДЧ”.
1.2. Съдът (произнесъл се в Голям състав поради правната, и очевидно не само, важност на делото) определя, че доколкото делото се отнася до (използване/съхраняване) лични данни, които имат (съществена…) съюзна уредба, то и съхраняването на такива данни, дори за нуждите на националната сигурност, попада в обхвата на Директива 2002/58/ЕО (относно обработката на лични данни и правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации). И „в нейното приложно поле попадат не само националните законодателни мерки, които налагат на доставчиците на електронни комуникационни услуги да съхраняват данните относно трафика и местоположението на потребителите, но и мерките, които ги задължават да предоставят на компетентните национални власти достъп до тези данни” (т. 96) – дори когато става дума за „мерки, свързани с националната сигурност” (иначе в изключителна компетентност на ДЧ).
1.3. За да закове определящото разбиране: „разпоредбите на чл. 4, § 2 от ДЕС, на които се позовават националните правителства, не могат да отслабят това заключение. …Дори да е в компетентността на ДЧ да определят своите съществени интереси относно сигурността и да приемат собствени мерки за осигуряване на своята вътрешна и външна сигурност, няма да е достатъчен само фактът, че една национална мярка е приета с цел защита на националната сигурност, за да доведе до неприложимост на Правото на ЕС и да освободи ДЧ от необходимото спазване на това право” (т. 99)!
Поради това материята попада в приложното поле на ПЕС и на ХОПЕС – и националните мерки трябва да бъдат съобразени с приложимите разпоредби (и най-вече Регламент 2016/679 относно защитата на личните данни и чл. 6[6] и др. от ХОПЕС).
И това е негова „постоянна практика”[7]!
1.4. И още нещо: СЕС пак потвърждава, че дори когато съюзна правна норма изрично предвижда дерогации, националните мерки в дерогация са в обхвата на ПЕС (и трябва да бъдат съобразени с относимите разпоредби от ХОПЕС)[8].
1.5. За да заключи (в диспозитива), че националните мерки, предмет на запитванията – макар наглед изцяло в запазената компетентност на ДЧ – са несъвместими с Правото на ЕС, което означава неприложими!
1.6. Абсолютно същият подход СЕС (отново в Голям състав) приложи и в решението си от същия ден по делото Privacy International[9].
1.7. В тези решения Съдът не изследва разгърнато въпроса за връзката с Правото на ЕС на предмета или страните по конкретните дела пред сезиралите го национални съдилища, но дава много ясно да се разбере: няма материя, която изначално е извън приложното поле на Правото на ЕС! И обхватът на компетенциите на ЕС нито е строго очертан[10], нито функционално ограничен (упражняване на компетентност в една материя може да има въздействие и върху други материи, дори такива, в които ЕС няма никаква компетентност), нито е предопределящ за обхвата (въздействието) на Правото на ЕС. Връзка с ПЕС може да се намери дори в материя извън предоставените на ЕС компетенции – и дори в изрично е извадена от обхвата на тези компетенции материя…
2. Приложимост на съюзни норми относно личните данни при противоречиво позоваване във вътрешни правни норми
Съвсем наскоро Съдът на ЕС се произнесе по друго важно българско дело[11], което е съществено свързано с изложеното относно разгледаното в предходната точка дело. Преюдициално запитване от Специализирания наказателен съд, който иска тълкуване на разпоредби от съюзна директива[12] и на ХОПЕС[13] в рамките на наказателно производство срещу В. С., която след привличането ѝ като обвиняема отказва на полицията събирането на биометрични и генетични данни за целите на регистрацията им.
2.1. От гледна точка на предмета на настоящата поредица на първо място трябва да се установи, че в случая СЕС тълкува приложното поле на ПЕС изключително широко.
2.1.1. Той установява, че „националните разпоредби… се позовават на чл. 9 от Регламента за защита на личните данни, но възпроизвеждат съдържанието на чл. 10 от Директива 2016/680…” (т. 52). Но заключава, че „обстоятелството, че националният законодателен акт …се позовава на регламента, а не на директивата, само по себе си… (няма значение), щом от тълкуването на всички приложими разпоредби на националното право достатъчно ясно, точно и недвусмислено следва, че разглежданото (обработване на биометрични и генетични данни) попада в приложното поле на директивата, а не на регламента” (т. 76). И то въпреки, че директивата „изрично предвижда задължение за държавите-членки да я посочат в текста на разпоредбите, с които тя се транспонира, или при официалното публикуване на въпросните разпоредби, което предполага, че държавите-членки трябва при всички положения да приемат конкретен акт за транспониране на посочената директива, …тя не изисква разпоредбите на националното право, които разрешават обработване на данни, попадащи в обхвата на същата директива, да съдържат такова позоваване” (т. 69)?!
2.1.2. След което все пак уточнява, че „когато дадена директива е транспонирана правилно, тя поражда действие по отношение на частноправните субекти посредством мерките за прилагане, приети от съответната държава-членка”[14], за разлика от регламент, чиито разпоредби по общо правило имат непосредствен ефект[15] в националните правни системи, без да е необходимо националните органи да приемат мерки за прилагане[16]. От това следва, че когато националният законодател предвижда обработването на данни, които могат да попаднат в приложното поле на тази директива или на регламента, за по-голяма яснота и точност той може изрично да се позове, от една страна, на разпоредбите от националното право, които транспонират (съответната разпоредба от) тази директива, и от друга страна, на (разпоредбата на) регламента. Изискването за яснота и точност обаче не налага освен това да се спомене и посочената директива” (т. 70).
2.2. След това Съдът – напълно уместно – подчертава („припомня”), че „предвиденото в чл. 288, § 3[17] от ДФЕС задължение за държавите-членки да предприемат всички необходими мерки за постигане на предписания от дадена директива резултат, се отнася за всички органи на държавите-членки, включително за съдебните органи в рамките на техните правомощия. От това следва, че когато прилагат вътрешното право, националните юрисдикции са длъжни във възможно най-голяма степен да го тълкуват с оглед на текста и целите на съответната директива, за да се постигне предвиденият от нея резултат”[18]. Поради което „при наличие на явно противоречие …между разпоредби на национално законодателство …и други разпоредби от това законодателство…, юрисдикцията е длъжна да тълкува тези разпоредби така, че да запази полезното действие на тази директива”. И – ключово важно: да провери дали те нямат различно приложно поле (от това на разпоредбите, на които, изглежда, противоречат)” (т. 72)!
2.3. По отношение на правото на ефективни правни средства за защита – именно в държавите-членки! – Съдът припомня, че то е „прогласено в чл. 47 от ХОПЕС и трябва да бъде признато на всяко лице, което се позовава на права или свободи, гарантирани от ПЕС, срещу съдебен акт с неблагоприятни за него последици, който може да засегне тези права или свободи”[19]. Както и че „то не е абсолютно право” и съгласно чл. 52, § 1 от ХОПЕС е възможно да бъде ограничавано „при условие, че тези ограничения, първо, са предвидени в закон, второ, зачитат основното съдържание на съответните права и свободи, и трето, при спазване на принципа на пропорционалност са необходими и действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора” (т. 89).
2.4. Заслужава да се отбележи и че СЕС приема, че „изтъкнатото от френското правителство обстоятелство, че в текста на чл. 10 от Директива 2016/680 на някои езици се визират случаите, в които обработването на данни е „строго необходимо“, не е определящо. Всъщност тази разлика в използвания термин не променя естеството на така посочения критерий, нито степента на строгост на изискването, тъй като текстовете на тези езици също определят по-строго условие, за да бъде разрешено обработването на чувствителни данни, което предполага по-строга преценка на необходимостта от него, отколкото когато обработваните данни не попадат в приложното поле на посочения член”[20].
2.5. Отделно от това мотивите на Съда са много ценен пример за извличане на аргументи от целите на един съюзен правен акт и/или на отделна негова разпоредба за определянето на приложното поле.
3. Приложимост на норми от ПЕС относно личните данни по отношение на национални парламентарни избори
Друг – съвсем скорошен (от декември 2022 г.[21]) и особено проблематичен – пример за крайно широкото разбиране на Съда на ЕС за обхват (и въздействие, че дори и пряко прилагане!) на Правото на ЕС е решението му по българското дело Комисия за защита на личните данни, Централна избирателна комисия срещу Коалиция „Демократична България – Обединение“[22].
Делото е решено от тричленен състав на Съда и без представяне на заключения на Генерален адвокат – очевидно с разбирането за малка фактическа или правна сложност…
3.1. Фактическа и правна рамка
3.1.1. Преюдициалното запитване, отправено Върховния административен съд, се отнася до тълкуването на разпоредби от Общия регламент относно защитата на личните данни[23] (нататък Регламентът).
Повод е съдебен спор между Комисията за защита на личните данни и Централната избирателна комисия от една страна, и Коалиция „Демократична България – Обединение“ (нататък „ДБ”) от друга страна, във връзка с Указания относно обработването и защитата на личните данни в изборния процес, приети от КЗЛД и ЦИК (нататък „Указанията”).
ДБ подава жалба срещу тези указания пред АССГ относно обработването на лични данни чрез предвиденото видеозаснемане.
3.1.2. АССГ отменя оспорените разпоредби, като приема, че „съгласно чл. 2, § 2, б. „а” от Регламента той не се прилага към дейности, които са извън приложното поле на Правото на Съюза, като разглежданата в главното производство дейност, а именно провеждането на национални избори за членове на местния парламент”[24] – респ. оспорените разпоредби на „Указанията” „представляват мерки за прилагане на Регламента”, но поради посоченото са лишени от правно основание.
3.1.3. КЗЛД и ЦИК обжалват това съдебно решение пред ВАС, като искат и „да бъде отправено преюдициално запитване до Съда относно приложимостта на Правото на Съюза към главното производство”. Това е напълно възможно и понякога напълно резонно искане – нерядко един от въпросите по делата пред националните съдилища (ако не и основният и решаващ) е дали техният предмет (респ. приложимите вътрешни правни норми) попада в приложното поле на ПЕС – от което зависи и изпълнението на всички произтичащи от ПЕС задължения (най-вече на националните съдии). И е необходимо тълкуване на конкретни съюзни разпоредби, за да се разбере именно обхватът им (респ. тяхното или на целия акт приложно поле).
Точно това всъщност иска и ВАС (поне с първия си въпрос). Обаче…
3.2. Компетентност на ЕС и приложно поле на ПЕС
3.2.1. ВАС посочва, че спорните „Указания” представляват административен акт с нееднократно правно действие, който се прилага за всички национални, местни и европейски избори, организирани на територията на Република България. Щом е така – какво съмнение има дали попадат в обхвата на Регламента? За да се установи дали една национална правна норма в материята попада в приложното поле на ПЕС (необходимо, за да се прилага спрямо уредените ситуации и Регламентът), напълно достатъчна връзка е това, че тя се прилага към избори за ЕП и за местна власт (материя в съюзна компетентност и със съюзна правна уредба!) – макар да се прилага и към национални избори (напр. за парламент или за президент), които са наглед изцяло извън всякаква компетентност на ЕС (и приложно поле на правопорядъка му).
3.2.2. ВАС иска „по-специално да се установи „дали Регламентът се прилага в контекста на провеждането на избори в държава-членка”[25] (очевидно има предвид тези, които са извън всякаква съюзна правна уредба, в случая – парламентарни).
Затова пита (в първия преюдициален въпрос) „следва ли нормата на чл. 2, § 2, б. „а“ от Регламента да се тълкува в смисъл, че не допуска приложението на Регламента спрямо една наглед чисто вътрешна ситуация[26] като провеждането на избори за народно събрание…”. До тук добре. Има някои основания за съмнение.
3.2.3. Но следва уточнение: „когато обект на защита са личните данни на лица, граждани на Европейския съюз”. Кои са тези граждани? Съгласно българското законодателство гражданин на друга държава (била тя и член на ЕС) не могат да участват (нито активно, нито пасивно) в избори за българския парламент. Участващите в тях български граждани разбира се на общо основание са граждани на ЕС. Но това само по себе си по никакъв начин не прави Правото на ЕС (или която и да била негова конкретна норма) приложими в дадена ситуация – обратното би означавало абсолютно всяка ситуация (правоотношение, спор, дело), в която участва български гражданин, да попада в приложното поле на ПЕС, защото българският гражданин е (винаги и навсякъде…) гражданин на ЕС. Такова разбиране очевидно е лишено от всякакъв разум и дори на СЕС засега не му минава през ум да твърди подобно нещо, независимо от формулировката от преди повече от 20 години „гражданството на ЕС е годно да бъде фундаментален статус на гражданите на държавите-членки”[27]… Участието в национални парламентарни избори не е право на гражданите на ЕС, респ. когато го упражняват, националните граждани не се ползват от права като граждани на ЕС. Възможно ли е това да е неясно някому?
3.2.4. Във втория си въпрос ВАС отново подчертава „дейността по провеждане на избори за Народно събрание /попадащи наглед извън обхвата на Правото на ЕС/” и пита (макар и не съвсем ясно) „Приложимостта на регламента обусловя ли се единствено от дейността, за която са създадени, респ. събрани личните данни, от което следва и изводът за преклузия на последваща му приложимост?”.
3.2.5. В третия си въпрос (и „при отрицателен отговор на първия” – но ако той получи отрицателен отговор и Регламентът е неприложим спрямо спора по същество, всякакви други въпроси относно тълкуването на Регламента остават без връзка със спора по същество и стават недопустими!) ВАС иска тълкуване на „принципа на пропорционалност, инкорпориран в съображения 4 и 129 от Общия Регламент”, за да се изясни съвместима ли е с него „национална регулаторна мярка (по приложение на Регламента?!?) като процесната, която изначално забранява и ограничава възможността да бъде извършено каквото и да било видеозаснемане при преброяване на изборните резултати в изборните помещения, като не допуска диференциация и регламентация на отделни елементи от процеса по видеозаснемане и преклудира възможността за постигане целите на Регламента – защита на личните данни на лицата, с други средства”.
След което задава и въпрос (четвъртият), който е класически пример за отхвърляните от СЕС „чисто хипотетични въпроси”, доколкото няма никаква връзка с предмета на делото по същество!
3.3. По допустимостта на преюдициалното запитване Съдът на ЕС не пропуска да повтори мантрата за презумпция за уместност[28] на отправените от националните юрисдикции преюдициални въпроси и накратко припомня основните възможни изключения от тази презумпция (т. 27), вкл. „хипотетичното естество” на въпроса. И просто заключава – без абсолютно никакъв анализ! – че „от предоставените от запитващата юрисдикция разяснения недвусмислено следва, че според нея отговорът на поставените въпроси е необходим, за да се произнесе по спора, с който е сезирана” (т. 29).
Според националната юрисдикция – както и да е. А според самия СЕС? Който друг път е толкова взискателен към изпълнението на изискването (му…) в акта на запитването „да бъде изяснена връзката на делото с ПЕС”?…
3.3.1. Той преценява да разглежда първия и втория въпрос „заедно” – макар да е повече от очевидно, че първият въпрос изисква самостоятелен отговор, който, ако е отрицателен, обезсмисля, значително (ако не напълно!) отговорите на останалите въпроси…
3.3.2. И вече по същество посочва, че „съгласно чл. 4, т. 2 от Регламента в обхвата на определението „обработване“ попада всяка операция, извършвана…”, от което следва, че „видеозаснемането на физически лица представлява обработване на лични данни, което по принцип попада в материалния обхват на (Регламента)” (т. 32 и 33). И че „изключенията от материалния обхват на посочения регламент са изчерпателно посочени в неговите чл. 2, § 2 и 3”.
3.3.3. Но именно чл. 2 „Материален обхват”, в § 2 посочва ясно: „Настоящият регламент не се прилага за обработването на лични данни: a) в хода на дейности, които са извън приложното поле на Правото на Съюза”. Не само ВАС иска на първо място да бъде разтълкувано именно това, но и то е ключово за цялото произнасяне на СЕС. Ясно е установено, че българските „Указания” се прилагат еднакво както за запазените само за националните граждани избори, така и за тези, в които могат да участват граждани на други ДЧ на ЕС. Смятам, че беше наложително СЕС да изясни дали това е достатъчно, за да се прилага една съюзна правна норма/акт (в случая посочените разпоредби на Регламента), при това с едно и също съюзно тълкуване, и към ситуации, които не само „наглед”, но и несъмнено са в запазена (изключителна) компетентност на държавата (като изборите за национален парламент) и не са уредени (или дори под въздействието!) на каквито и да било (други) съюзни правни норми.
3.4. Очевидно СЕС прилага (ама все пак защо така автоматично и без дори една дума?) виждането си – разгледано по-рано и впрочем не особено широко присъстващо в практиката му и съвсем не несъмнено/безспорно – че една ситуация ще попада в обхвата на ПЕС дори само когато уреждащите я вътрешни правни норми я поставят в обхвата на ПЕС или се прилагат и към ситуации, попадащи на друго основание в обхвата на ПЕС (точно както е в настоящия случай – „Указанията” се прилагат еднакво и към парламентарни, и към местни избори или избори за ЕП[29]). Или разбирането – също доста рехаво прокарано в практиката му – че една вътрешна правна норма ще попада в обхвата на ПЕС дори само ако е възможно да бъде приложена в друга ситуация и по отношение на граждани на други ДЧ, макар в конкретната (по делото пред националния съд) ситуация да се прилага единствено към националните граждани – респ. потенциалната възможност за прилагане спрямо отношения с трансграничен (в ЕС) елемент поставя всяка вътрешна правна уредба в приложното поле на ПЕС[30]!…
3.4.1. Но нали в чл. 2, § 2 от Регламента все пак ясно (и императивно!) е посочено: НЕ СЕ ПРИЛАГА „в хода на дейности, които са извън приложното поле на Правото на Съюза”. Е, има ли съмнение, че изборите за национален парламент са такава „дейност”? А ако има – не е ли нужно изясняване защо все пак ще се прилага към такива дейности?! Contra legem?
3.4.2. „Изясняването” от страна на СЕС се свежда до „подчертаването, че това изключение от приложимостта на Регламента, подобно на другите изключения, предвидени в чл. 2, § 2, трябва да се тълкува ограничително[31]. И то „във връзка с чл. 2, § 2, б. „б” и със съображение 16, в което се уточнява, че посоченият регламент не се прилага към обработването на лични данни в контекста на „дейности, които са извън приложното поле на Правото на Съюза, например дейности в областта на националната сигурност“, и „дейности във връзка с общата външна политика и политика на сигурност на Съюза“ (т. 37). Посоченото в съображение 16 обаче не само не е (и не би могло да бъде) изчерпателно, но и се отнася именно за хипотезата на б. „б” на § 2 („дейности в приложното поле на дял V, глава 2 от ДЕС” – именно в областта на външната политика и сигурността) – а тук става дума за хипотезата на б. „а”, която несъмнено е по-широка!
3.4.3. И прави извод (нека бъда извинен, според мен напълно необоснован), че чл. 2, § 2, б. „а” от Регламента „има за цел единствено да изключи от приложното поле обработването на лични данни, извършвано от държавните органи в рамките на дейност, насочена към запазване на националната сигурност, или на дейност, която може да бъде причислена към същата категория, от което следва, че сам по себе си фактът, че дадена дейност е присъща на държавата или на публичен орган, не е достатъчен, за да може това изключение да се прилага автоматично към подобна дейност”. Подобен извод (макар и аргументиран с едно предходно негово произнасяне по друго дело) не намира никаква опора в текста на разпоредбата – нека го повторя: регламентът не се прилага „в хода на дейности, които са извън приложното поле на Правото на Съюза”.
Пък и нали изначалното разбиране за „прилагане” на Правото на ЕС (в тесен, широк или какъвто и да било смисъл – виж подробно в предходните студии) се отнася именно, единствено и изцяло за ситуации, които са в приложното поле на ПЕС – и не за всякакви други, които не попадат в неговия обхват?!
Нито този регламент (пък бил и той с предмет така „съдбовната” материя на защитата на личните данни), нито която и да било друга съюзна правна норма, могат да имат каквото и да било „приложение” към ситуации, които са извън приложното поле на ПЕС. Нали именно затова е толкова необходимо да се изясни кои ситуации само изглеждат извън приложното поле на ПЕС, но поради наличието на елемент на връзка се оказват поне под въздействието на ПЕС, поради което ги определяме като само привидно изцяло вътрешни? И разглежданата ситуация не е такава по никой от познатите от практиката на СЕС критерии за връзка?
3.5. Струва ми се вече наложително да се сподели съжаление, че дело с такъв всъщност много съществен предмет като приложимостта на съюзни норми към провеждането на национални парламентарни избори (несъмнено един от най-очевидно чувствителните за държавния суверенитет въпроси!) не е разгледано от по-голям състав, дори от Големия състав на Съда – особено като се има предвид преценката в други случаи Големият състав да разглежда дела със сравнително по-малка значимост (и относно по-малко чувствителни за суверенните държави-членки въпроси)[32]…
СЕС повтаря серия от аргументи относно изключването на материи, свързани с националната сигурност – макар, както видяхме по-горе, в други случаи да настоява за приложимост на същия регламент дори спрямо тях (в някои случаи…).
За да заключи, че „дейностите, свързани с провеждането на избори в дадена държава-членка, не преследват такава цел (защита на националната сигурност) и следователно не могат да се причислят към категорията на посочените в чл. 2, § 2, б. „а” от Регламента дейности” (т. 41) – макар тези дейности да са посочени в буква „б”… Поради което „обработването на лични данни при провеждане на избори в дадена държава-членка не е изключено от приложното поле на този регламент”(т. 42 и т. 1 от диспозитива).
След което (вече извън предмета на настоящото изследване) заключава, че разпоредбите на Регламента „допускат компетентните органи на дадена държава-членка да приемат административен акт с общо приложение, с който се ограничава или евентуално се забранява видеозаснемането при преброяване на изборните резултати в изборните помещения по време на избори в тази държава-членка” (обобщено в т. 2 от диспозитива).
3.6. Позволявам си в обобщение и в стремеж за максимална сдържаност да приема, че това е още едно решение на СЕС, което
не само озадачава с практически неограниченото – и изглежда неограничимо – разбиране за обхват (приложно поле) на Правото на ЕС, но и буди тревога поради възможността практически всяка ситуация (вътрешна правна уредба) в една ДЧ да бъде поставена в обхвата на Правото на ЕС и дори спрямо нея да се изведат преки правни последици от съюзни правни норми, които нямат нито за цел, нито за резултат уреждането на такава ситуация и дори са извън всякакъв обхват на която и да било от лимитативно предоставените на ЕС компетенции…
При което вече съвсем няма защо да се чудим защо съдия Алан Розас твърди, че „ВСЕ ПО-ТРУДНО Е ДА СЕ НАМЕРИ ОБЛАСТ, КОЯТО НЯМА НИКАКВА ВРЪЗКА С ПРАВОТО НА ЕС”?…
Независимо дали ни харесва или не – и дали улеснява или още повече затруднява работата на националния юрист (и особено на съдията) – както и дали ще предизвика ефективна съпротива от страна на държавите-членки, един извод очевидно е неизбежен:
НЯМА МАТЕРИЯ, КОЯТО ИЗНАЧАЛНО Е
ИЗВЪН ПРИЛОЖНОТО ПОЛЕ НА ПРАВОТО НА ЕС!
А това прави още по-важна преценката на националния юрист (и в най-голяма степен на съдията) дали конкретната ситуация все пак попада в обхвата на Правото на ЕС или не… Надявам се с тази поредица и книгата си „Приложно поле на Правото на ЕС. Определяне дали Правото на ЕС е приложимо – първа по време задача в правоприлагането. Или кога се прилага Правото на ЕС?”[33] (с приложените към нея резюмета) да допринеса за постигането на правилна преценка.
[1] CJUE (Голям състав), 6. 10. 2020, съед. дела La Quadrature du Net e.a. contre Premier ministre e.a., C-511/18 и French Data Network, C-512/18 и C-520/18.
[2] Член 4 от ДЕС предвижда ясно: 1. /…/всички области на компетентност, които не са предоставени на Съюза в Договорите, принадлежат на държавите-членки. 2. Съюзът зачита /…/ съществените функции на държавата и по-специално онези, които имат за цел да осигуряват нейната териториална цялост, да поддържат обществения ред и да опазват националната сигурност. В частност националната сигурност остава отговорност единствено на всяка държава–членка.” (и тук официалният български превод е нефелен: какво „по-специално”, какви „рамки на”…).
[3] Т. 99, където дори напомня своите решения CJUE, 4. 6. 2013, ZZ, C‑300/11, т. 38; CJUE, 20. 3. 2018, Commission c/ Autriche (Imprimerie d’État), C‑187/16, т. 75-76 и CJUE, 2. 4. 2020, Commission c/ Pologne, Hongrie et République tchèque (Mécanisme temporaire de relocalisation de demandeurs de protection internationale), съед. дела C‑715/17, C‑718/17 и C‑719/17, т. 143 и 170.
[4] На Франция, Обединеното кралство, Швеция, Чехия, Унгария, Естония, Ирландия и Кипър. Както обикновено, становище на българското правителство няма…
[5] „Националната сигурност остава отговорност единствено на всяка държава-членка.”
[6] В т. 123 СЕС посочва: „чл. 6 от Хартата, на който се позовават Държавният съвет (на Франция – б.м.) и Конституционният съд (на Белгия – б.м.) закрепва правото на всяко лице не само на свобода, но и на сигурност и гарантира правата, кореспондиращи със закрепените в чл. 5 от ЕКПЧ – и препраща към решенията си по българското дело CJUE, 19. 9. 2019, Районна прокуратура Лом (Rayonna prokuratura Lom), C‑467/18, т. 42 (за това дело виж подробно тук), както и предходните CJUE, 15. 2. 2016, N., C‑601/15 PPU, т. 47 и CJUE, 28. 7. 2016, JZ, C‑294/16 PPU, т. 48.
[7] СЕС изрично напомня своите решения по делата CJUE, 4. 6. 2013, ZZ, C‑300/11, т. 38; CJUE, 20. 3. 2018, Commission c/ Autriche (Imprimerie d’État), C‑187/16, т. 75-76 и CJUE, 2. 4. 2020, Commission c/ Pologne, Hongrie et République tchèque (Mécanisme temporaire de relocalisation de demandeurs de protection internationale), съед. дела C‑715/17, C‑718/17 и C‑719/17, т. 143 и 170.
[8] Т. 120, където СЕС припомня друго знаково дело: CJUE, 16. 7. 2020, Facebook Ireland et Schrems, C‑311/18, т. 172 и цитираната там предходна практика.
По въпроса за дерогациите в обхвата на Правото на ЕС виж подробно тук ).
[9] CJUE (Голям състав), 6. 10. 2020, Privacy International, C-623/17.
[10] Макар материите в компетентността на ЕС след Договора от Лисабон да са изброени конкретно и изчерпателно в чл. 3-6 от ДФЕС, всяка материя се състои от множество елементи (отделни обществени отношения) и обемът/обхватът на компетентността на ЕС може е различен (да варира) според конкретния случай.
[11] CJUE, 26. 1. 2023, V.S. c/ Ministerstvo na vatreshnite raboti (В.С. срещу Министерство на вътрешните работи, Главна дирекция за борба с организираната престъпност), C‑205/21. По това дело все пак има становище на българското правителство – и то дори е цитирано неведнъж в мотивите на Съда (напр. в т. 99)…
[12] Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (ОВ L 119, 2016 г., стр. 89).
[13] Само пътьом отбелязвам шокиращата със своята неправилност формулировка в първия въпрос от запитването (както е цитирано в т. 51 от мотивите на СЕС): „Валидно ли се имплементира чл. 10 от Директива 2016/680…”. Петнайсет години след присъединяването на България към ЕС български съдия да „имплементира” съюзни норми е като земеделец да пониква посеви…
Националният съдия задава и друг недопустим като формулировка въпрос: „Съответна ли е…” една национална разпоредба на една съюзна. Това е въпрос, на който той трябва да отговори сам! Съвсем наскоро СЕС потвърди: „…В рамките на преюдициално запитване не следва и да се произнася по съвместимостта на разпоредби или практика от национално право с норми от Правото на Съюза…” – CJUE (голям състав), 21. 12. 2021, SC Euro Box Promotion SRL, C‑357/19, C‑379/19, C‑547/19, C‑811/19 и C‑840/19, т. 135.
СЕС може да бъде питан само за тълкуване на относимите съюзни разпоредби, за да се направи (именно от питащата национална юрисдикция!) преценка дали приложимите вътрешни им противоречат. И съвсем естествено в конкретния случай СЕС преформулира въпросите: „запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали… /съюзна разпоредба/ трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска…” (т. 52). Именно затова „Комисията поставя под въпрос допустимостта на първия и втория въпрос, тъй като запитващата юрисдикция, от една страна, иска единствено да установи дали националното право транспонира ефективно /…/, без да изразява съмнения, нито да поставя въпроси относно точния смисъл на този член, и от друга страна, в нарушение на чл. 94 от Процесуалния правилник на Съда не описва причините, поради които има въпроси относно тълкуването или валидността на въпросните разпоредби от Правото на Съюза” (т. 53).
Въпреки това Съдът – за разлика от други случаи – решава да допусне поставените въпроси, като разчита „контекста” им (т. 57). И дори приема, че „от запитването е ясно, че тълкуването на посочените разпоредби има връзка с предмета на делото по главното производство” (т. 58) – въпреки че запитването наистина не съдържа никакво ясно изложение в това отношение…
[14] Като припомня свое решение от преди 35 години: CJCE, 15. 5. 1986, Johnston, 222/84, т. 51.
[15] В българския превод „непосредствено действие”, обаче immediate effect (англ.), effet immédiat (фр.).
[16] И припомня CJUE, 7. 4. 2022, IFAP, C‑447/20 и C‑448/20, т. 88 и цитираната съдебна практика.
[17] В българския превод „алинея” – абсолютно недопустима неграмотност в различаването на „алинея” и „параграф”! Пък и е казано съвсем ясно: „third paragraph of Article 288 TFEU” (англ.). Все още ли има български юристи, които не разбират, че Учредителните договори на ЕС по форма (макар и не по правното си действие!) са международни договори, поради което разпоредбите им се подразделят на: „параграфи”, когато са номерирани, и на „алинеи”, когато не са номерирани, като параграфите също може да се подразделят на алинеи. Например чл. 1 от ДЕС се състои (само от) алинеи – неномерирани, чл. 8 – само от параграфи, номерирани, а чл. 3 се състои от 8 параграфа, от които § 3 се състои от 4 алинеи… Виж подробно в Атанас СЕМОВ, Правна система на ЕС, цит. съч., стр. 83 и сл.
[18] Т. 71, където припомня и скорошните решения CJUE, 7. 11. 2019, Profi Credit Polska, C‑419/18 и C‑483/18, т. 73 и 75 и цитираната съдебна практика.
[19] Т. 87. Виж също CJUE, 6. 10 2020, État luxembourgeois (Правна защита срещу искане за информация в данъчната област), C‑245/19 и C‑246/19, т. 55, 57 и 58 и цитираната съдебна практика.
[20] Т. 119. Това съображение на СЕС ми дава повод за пореден път да изкрещя за необходимостта всеки съюзен правен акт да се чете в поне още една езикова версия!
Полезно е да се отчете и възможността понякога – вкл. и за разбиране на обхвата (приложното поле) на една съюзна норма или цял акт – голямо значение на тълкувателен източник да имат подготвителните документи! „Както отбелязва и Комисията, изискването /…/ не се съдържа в предложението за директива (разбирай проекта…), което е в основата на тази директива, а е въведено впоследствие от законодателя на Съюза, който по този начин ясно е искал да наложи по-строго условие…” (т. 120). За този и други методи на тълкуване виж много подробно в Атанас СЕМОВ, Задължението за съответстващо на Правото на ЕС тълкуване на вътрешните правни норми. Най-широкообхватната последица от действието на Правото на ЕС, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2022, спец. стр. 282-284.
[21] Забавих с близо година завършването на това свое изследване именно за да изчакам и да мога да анализирам произнасянето на СЕС по това дело… Всъщност се опитвам да приключа повече от 3 години – и тъкмо когато си мисля, че е дошло време за последната точка, СЕС постановява ново решение (или определение за недопустимост на преюдициално запитване), изискващо допълване, нерядко и преработване на изложението…
И – вече нямам съмнение: непрекъснато ще имам повод за нови редове…
[22] CJUE, 20. 12. 2022, Koalitsia „Demokratichna Bulgaria – Obedinenie“ (Комисия за защита на личните данни, Централна избирателна комисия срещу Коалиция „Демократична България – Обединение“), C‑306/21.
[23] Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), обн. ОВ, L, 119, 2016 г., стр. 1.
[24] Т. 15. АССГ твърди и че извън приложното поле на Регламента (респ. на ПЕС) са и изборите за „органи на местно самоуправление”, което е абсолютно и очевидно невярно – участието на граждани на ЕС в местни избори в ДЧ, на която не са граждани, е едно от основните политически права на гражданите на ЕС (виж подробно в Атанас СЕМОВ, Права на гражданите на Европейския съюз. Том ІІ. Правен режим на гражданството на Европейския съюз и свободното движение, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2013, спец. стр. 101 и сл. и наскоро в Атанас СЕМОВ, Права на гражданите на Европейския съюз. Наръчник I. Права на гражданите на ЕС и свободно движение на хора, Институт по Европейско право, С., 2023).
[25] Т. 23.
[26] Използването на този израз обаче трябва да се приветства!
[27] CJCE (Голям състав), 20. 9. 2001, Grzelczyk, C-184/99, т. 31. Виж много подробно в Атанас СЕМОВ, Права на гражданите на Европейския съюз. Том ІІ. Правен режим на гражданството на Европейския съюз и свободното движение, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2013, спец. стр. 101 и сл.
[28] В българския превод чуждицата „релевантност”, която, макар и безспорно правен термин и понякога незаобиколимо необходима (и аз я използвам…), в случая е и ненужна, и невярна – дори във френската версия е „Pertinence” (уместност), решението няма версия на английски език…
[29] Както намеква СЕС в т. 34: „при провеждането както на европейски, така и на национални избори”.
[30] Виж подробно тук.
[31] В българския превод абсурдното „стриктно”…
[32] В тази поредица посочвам десетки решени от Големия състав на Съда дела, за немалка част от които е трудно да се твърди, че разглеждат дори съпоставим по важност въпрос… СЕС например намери за необходимо да се произнесе в Голям състав по наглед дори недопустимия като очевидно изяснен в досегашната му практика въпрос на съдията от тогавашния Специализиран наказателен съд Иво Хинов дали трябва да се отведе, защото, като е отправил преюдициално запитване до СЕС, в което (както е дължимо!) е изложил установените до този момент факти, се е „ангажирал предварително” с тяхната преценка (CJUE, 5. 7. 2016, Ognyanov (Огнянов), C‑614/14)…
[33] Университетско издателство „Свети Климент Охридски”, С., 2023.
30
Коментирайте
Става вече „И двете, дедо попе, и двете!“.
Така е. Никой не може да достигне нивото на Селташки:)))
Поздравления за статията
Извинете, но идеята от тази статия тази година я чета тук за четвърти път.
Малко много стана.
Юристите, не симеоновците, разбира се, отдавна са наясно, че ЕС иззе суверенитета на държавите-членки и всячески в момента налага централно и собствените си нормативи, и решенията на СЕС, като мерило за законност. От дълги статии, пуснати многократно, няма нужда. Това е ясно.
Ако бяхте дори само погледнал текста, щяхте да видите, че се разглеждат съвсем нови решения на СЕС и няма нищо „пуснато многократно“… Дори злобата и завистта трябва да търсят смислено основание за изява…
Дано правите разлика между поредните решения в същия дух и идеята, за която става въпрос.
Решенията само потвърждават отдавна налната информация и изводи по въпроса.
Добре, разбрахме тезата на конституционния съдия, който се „опълчва“ на практиката на СЕС по приложението на общностното право. Много късно е разбрал – има решение на съда още от 1994 г. (първото известно за мен – може и по-отрано), с което се изяснява, че когато една общностна норма противоречи на Конституцията на ФРГ, националният съд е длъжен да приложи общностната правна норма, защото с присъединяването към Европейските общности (ЕС) държавата отстъпва част от националния си суверинетет на една наднационална общност. Ако някой смята нещо различно (да напуснем ЕС, за да не , ясно да го изрази – но тогава да… Покажи целия коментар »
И къде пък видяхте изобщо въпрос за противоречие с конституцията? А твърденията Ви са весело невежи…
Държавната власт на държавите-членки ли произтича от ЕС или предоставената компетентност на ЕС (некомпетентен по компетентността си) произтича от нея?
„Струва ми се вече наложително да се сподели съжаление, че дело с такъв всъщност много съществен предмет като приложимостта на съюзни норми към провеждането на национални парламентарни избори (несъмнено един от най-очевидно чувствителните за държавния суверенитет въпроси!) не е разгледано от по-голям състав, дори от Големия състав на Съда – особено като се има предвид преценката в други случаи Големият състав да разглежда дела със сравнително по-малка значимост (и относно по-малко чувствителни за суверенните държави-членки въпроси.“ Съставът на съда е малък, защото очевидно решението е нужно на ППДБ като първи демократи евроатлантици в България да го развяват наляво-надясно като Мойсей… Покажи целия коментар »
Работата е: ПЕС-аджии от всички държави членки, съединявайте се!
Тези ПЕС-аджии само бъркат сметките на герберастите, които искат да си крадат на воля, и путлерастите, които искат на нямаме нищо общо с ЕС
Гебребастите на местна почва са преки шефове на смешковците от ППДБ. Едното и другото дса лакомите уста на триглавата ламя, чиято трета паст си остават ДПС.
Отново „проскубани мисли“ – вездесъщият разбирач („всичколог“) отново ни разясни нЕкои свои съображения. Но те винаги са с укор към ЕС, ЕК и прочие. Неволно ли е?!
Не е нужно да политизирате абсолютно всичко, за Ваше нещастие има хора, които не разполгат времето и силите да се превръщат в партийни рупори, но не и аз.
Очевидно тролът с опорките от „Козяк“ пак се е размножил чрез делене.
Прегледах статията и за пореден път се изумявам на значимостта, която се отдава на защитата на личните данни. Разбира се, че е важна, но е въздигната едва ли не като някакво основно право, което се родее с правото на живот и на лична неприкосновеност. Хайде стига, това е тежък ценностен проблем, егати правото да не ти знаят егенето е по-защитено от правото да не те пребиват в полицията
ЕГН едно на ръка, той все пак е нужен за редица действия и удостоверения, но мейлът…. Това идва много
И все пак Фейсбук, Гугъл и Майкрософт си държат данните на европейците отвъд океана и въобще не ги е еня за европейското законодателство, макар и брюкселките бюрократи да пропищяват от време на време, което означава, че ЕС е просто един богат (но ненапълно унифициран) придатък на демократичния англосаксонски център, без почти никаква суверенна тежест като изключим факта, че Епъл смениха кабелите на телефоните си с така или иначе технологично по-съвършените USB -C. Чудесна победа за ЕП и ЕК, гордея се с тях!
Защо отно когато гласувам за пост, който е в разрез с разпоредената идея, веднага гласът ми се отразява и в полза на идеята?
Не е сефте. Редовно се случва.
Изводът е наистина притеснителен вече, не може да се завива в такива крайности и поне от СЕС това не трябва да се вижда.
Накрая ще протестират пред портите на СЕС
Положението е: Г-н съдия, въртите си члена както си искате
Правиш, струваш, ако СЕС е решил, ще намери връзка с ПЕС, логика, хайде, да не казваме, че няма, но винаги може да се извади.
Ако се изчетат определения, с които Съдът отказва да се произнесе по преюдициални запитване, обаче, може да се направи и извод за обратното. Ако не иска да се произнесе по даден въпрос, СЕС ще си затвори очите за всякакви аргументи. Новото, а и вече не толкова ново, 20 е, че позоване на ХОПЕС не стига, нищо, че поставената под въпрос от националната юрисдикция е в разрез с права, гарантирани от хартата, та тъй
Правото на ЕС е почти толкова всеобхватно, колкото и настроенията на СЕС.
И в СЕС вече всичко е политика, за съжаление
Всичко си пасва много добре, ако човек си зададе правилния въпрос: „защо?“
Защо му е на СЕС всичко да подчинява на ПЕС? Ламтеж за власт! Националните законодателни органи, правителства и съдилища не могат да бъдат изкоренени за един ден, но пълзящото орязване на техните правомощия продължава.
Отново същият феномен – гласума „за“ поста“, но веднага гласът ми отива и с едно „против“.
По темата
-
Разбиране за „изцяло вътрешна ситуация”
-
Режимът на компетентност на ЕС като ориентир за приложното поле на Правото на ЕС
-
Разширяване на обхвата на Правото на ЕС чрез извънредни механизми за установяване на косвена връзка
-
Установяване на връзка с ПЕС в материи в запазена компетентност на държавите-членки – наказателно право
-
Включване на процесуалните правоотношения (изцяло в запазена компетентност на държавите-членки) в приложно поле на ПЕС
-
Крайно разширяване на обхвата на ПЕС към устройствени за съдебната система закони
“Б-ка Семов не е достигнал развитието на Георги Близнашки!”