Крайно разширяване на обхвата на ПЕС към устройствени за съдебната система закони
Още една материя в изключителна компетентност на държавите-членки
Поредицата на чл.-кор., проф. д.ю.н. Атанас Семов
В поредица от публикации, озаглавена „Приложно поле на Правото на ЕС – установяване на връзка в наглед изцяло вътрешни ситуации: в материи, които нямат съюзна правна уредба или в които ЕС изобщо няма компетентност“, чл.-кор., проф. д.ю.н. Атанас Семов ще даде ценни насоки за практикуващите юристи за поставящите най-големи предизвикателства пред тях ситуации, свързани с приложението на Правото на ЕС.
1. Връзка с ПЕС на националните устройствени за съдебната система закони (материя в запазена национална компетентност) поради целите на ЕС по чл. 2 от ДЕС – изводи от кръстопътното решение от 2019 г. по делото Комисията срещу Полша
Въз основа отново на принципа на ефективност на Правото на ЕС Съдът на ЕС наложи съюзни рамки на принципа на процесуална автономия на ДЧ (и двата изведени от чл. 19, § 1, ал. 2 от ДЕС) по отношение на националните съдоустройствени закони. Съвсем наскоро той посочи максимално ясно: „въпреки че организацията на правосъдието в държавите-членки е от тяхната компетентност, при упражняването на тази компетентност те все пак са длъжни да спазват задълженията, които произтичат за тях от Правото на Съюза”[1]. Естественият въпрос „Има ли каквито и да било рамки обхватът на ПЕС – респ. компетентността на СЕС?” изисква самостоятелен цялостен анализ на решението на СЕС по делото Комисията срещу Полша[2].
1.1. Комисията подава иск (по чл. 268 от ДФЕС) за установяване на нарушение (от Полша) на чл. 19, § 1, ал. 2 от ДЕС[3] във връзка с чл. 47 от ХОПЕС по повод намаляването на пенсионната възраст на съдиите във Върховния съд.
1.1.1. Интересно е да се отбележи и че Съдът, по искане на Комисията, постанови спиране на прилагането на спорните национални норми до произнасянето му по това дело и го разгледа по реда на бързото производство[4]. Както и че допуска Унгария да встъпи в производството в подкрепа на исканията на Република Полша.
1.1.2. В досъдебното производство Полша твърди, че няма нарушение[5].
1.1.3. Комисията обаче настоява, че в нарушение на принципа на независимост на съда и по-специално на принципа на несменяемост на съдиите новият полски закон за Върховния съд предвижда прилагането на мярка за намаляване на пенсионната възраст на съдиите във Върховния съд, като при това третира различно действащите съдии, назначени в този съд преди датата на влизане в сила на закона. И, второ, че по силата на този закон и в нарушение на принципа на независимост на съдиите на Президента на републиката е предоставено дискреционното правомощие да удължава двукратно, и двата пъти за период от три години, активната служба на съдиите във Върховия съд след навършване на новата пенсионна възраст[6].
1.2. Ключовият (поне за предмета на това изследване) въпрос[7] произтича от позоваването на Комисията на чл. 19, § 1, ал. 2 от ДЕС във връзка с чл. 47 от ХОПЕС – според нея „понятието за ефективна съдебна защита по чл. 19, § 1, ал. 2 от ДЕС трябва да се тълкува като се вземе предвид съдържанието на чл. 47 от ХОПЕС и по-специално на заложените в тази разпоредба гаранции, присъщи на правото на ефективна съдебна защита, от което следва, че чл. 19, § 1, ал. 2 от ДЕС изисква да се гарантира опазването на независимостта на орган (като Върховния съд на Полша), на който е възложена задачата да тълкува и прилага Правото на Съюза[8].
1.2.1. Комисията твърди, че за да изпълнят задължението си за установяване на правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от Правото на Съюза (предвидено в чл. 19, § 1, ал. 2 от ДЕС), ДЧ трябва по-специално да гарантират, че националните органи, които могат да се произнасят по въпроси, отнасящи се до прилагането или тълкуването на това право, трябва да отговарят на изискването за независимост на съдиите, като това спада към същественото съдържание на основното право на справедлив съдебен процес, гарантирано в чл. 47, ал. 2 от ХОПЕС (т. 34).
И това изискване се отнася и до начина на организиране на правораздаването (т. 36-37).
1.2.2. Комисията твърди също[9], че „съгласно практиката на Съда[10] оспорваните мерки попадат в приложното поле на чл. 19, § 1, ал. 2 от ДЕС, а чл. 47 от Хартата е приложим, доколкото включва[11] изискванията за независимост и безпристрастност в чл. 19, § 1, ал. 2 от ДЕС”[12]. От което прави силно озадачаващия извод, че чл. 51, § 1 от Хартата не е приложим в конкретния случай” и „със започването на настоящата процедура Комисията по никакъв начин не разширява областите на компетентност на Съюза, което е недопустимо съгласно чл. 6, § 1 от ДЕС”. Разпоредбата на чл. 51, § 1 от Хартата обаче определя императивно рамките на приложното поле на Хартата и дори да е вярно, че само чл. 19, § 1, ал. 2 от ДЕС е достатъчен, за да се установи връзка на делото по същество с ПЕС и това да направи ХОПЕС приложима, нормата на чл. 51, § 1 от Хартата не само не става „неприложима”, а и евентуално може да се приеме обратното – че е спазена! Т.е. че ситуацията „попада на друго основание в обхвата на ПЕС” – респ. че в случая „държавите-членки прилагат/действат в приложното поле на ПЕС” – поради което ХОПЕС е приложима…
1.2.3. Най-озадачаващо е, че според Комисията[13], за целите на твърдяно нарушение на чл. 19, § 1, ал. 2 от ДЕС не е необходимо да се доказва, че оспорваните мерки прилагат Правото на Съюза по смисъла на чл. 51, § 1 от Хартата (за да бъде ХОПЕС изобщо приложима! – б. м.), а изискванията на чл. 47 от Хартата могат да бъдат „[при]внесени“ в чл. 19, § 1, ал. 2 от ДЕС”. Тоест предлага разпоредба на ХОПЕС да се прилага само като източник за тълкуване на разпоредба от УД! Въпреки ясно установеното в практиката на СЕС разбиране, че ако едно дело има връзка с която и да било норма от ПЕС, различна от норма от ХОПЕС, то ХОПЕС е приложима на общо основание като пряко приложим (а не само като тълкувателен) правен източник…
1.3. От своя страна Полша (подкрепена от Унгария), изтъква, че национални разпоредби, като оспорените от Комисията, не могат да бъдат предмет на контрол за спазване на чл. 19, § 1, ал. 2 от ДЕС и на чл. 47 от ХОПЕС – защото „тези разпоредби не предвиждат никакво изключение от принципа на предоставена компетентност, който урежда компетенциите на Съюза” и „е безспорно, че организацията на националното правораздаване е от изключителната компетентност на държавите-членки, така че Съюзът не може да си присвои компетентност в тази област”. Както, естествено след това, че чл. 19, § 1, ал. 2 от ДЕС и чл. 47 от ХОПЕС „се прилагат само към положения, уредени от Правото на Съюза”, докато оспорените национални разпоредби „нямат никаква връзка с Правото на Съюза”[14]. И подчертава, че чл. 6, § 1 от ДЕС и чл. 51, § 2 от ХОПЕС не допускат тълкуване на Хартата, което позволява на Съюза да действа извън предоставените му правомощия.
Съдът изобщо не разглежда самостоятелно (и не се произнася по) основанието за приложимост на ХОПЕС…
1.4. В своите заключения Генералният адвокат по делото (българският професор Евгени Танчев) обаче изразява „съгласие”[15], че разпоредбите на чл. 19, § 1, ал. 2 от ДЕС и чл. 47 от ХОПЕС трябва да се анализират поотделно и подчертава, е „това се потвърждава от практиката на Съда относно връзката между тези две разпоредби с оглед на осигуряване на ефективна съдебна защита, където се посочва, че приложното поле на чл. 47 от Хартата по отношение на действията на държавите-членки е определено в чл. 51, § 1 от нея”[16].
Той подчертава, че дори в решението Associação Sindical dos Juízes Portugueses[17] (на което и Комисията, а след това и самият СЕС в решението си нееднократно се позовават) се постановява, че „що се отнася до приложното поле ratione materiae на чл. 19, § 1, ал. 2 от ДЕС, […] тази разпоредба визира „областите, обхванати от Правото на Съюза“, независимо от случаите, в които държавите-членки прилагат това право по смисъла на чл. 51, § 1 от Хартата“. Поради това заключава, че „от решението по делото Associação Sindical dos Juízes Portugueses …може да се заключи, че чл. 19, § 1, ал. 2 от ДЕС и чл. 47 от Хартата имат различно материално приложно поле.
При това изтъква един според мен много силен аргумент: „обратният извод може да отслаби настоящата система за контрол относно съвместимостта на национални мерки с Хартата и да даде възможност разпоредби на Договорите, като например чл. 19, § 1 от ДЕС, да се използват като „претекст“ за заобикаляне на ограниченията на приложното поле на Хартата, предвидени в чл. 51, § 1 от нея”[18]! И затова настоява Комисията да докаже, че оспорваните мерки попадат в материалния обхват на тези разпоредби поотделно[19].
1.5. Относно приложното поле на чл. 19, § 1, ал. 2 от ДЕС
Съдът избира не само различен, но и нетипичен (за практиката му) подход.
1.5.1. Като извлича аргумент и от чл. 49 от ДЕС, уреждащ присъединяването към ЕС, Съдът констатира, че ЕС „обединява държави, които свободно и доброволно са възприели посочените в чл. 2 от ДЕС общи ценности, зачитат тези ценности и се ангажират да ги насърчават”[20]. След което определя за естествено произтичащо (от това) „съществуването на взаимно доверие между държавите-членки, и по-специално между техните юрисдикции относно признаването на тези ценности, на които се основава Съюзът, сред които правовата държава” – но отива и нататък: извежда като естествено и „зачитането на правото на Съюза, което ги прилага” (тези ценности, т. 43). Очевидно с идеята за „зачитане” във всяка ситуация, независимо дали тя на друго основание попада в обхвата на ПЕС или не…
1.5.2. След това тълкува, че чл. 19 от ДЕС („който конкретизира правовата държава като ценност, утвърдена с чл. 2 от ДЕС”[21]) възлага на националните юрисдикции и на Съда задачата да гарантират пълното прилагане на Правото на Съюза във всички държави-членки” (това в доктрината наричаме „принцип на ефективност на Правото на ЕС”), а специално § 1, ал. 2 закрепва „принцип на ефективна съдебна защита на правата, които правните субекти черпят от Правото на Съюза” като „основен принцип на Правото на Съюза, който произтича от общите конституционни традиции на държавите-членки” (т. 47-49).
Той (напълно основателно) приема, че всеки върховен съд е юрисдикция по смисъла на ПЕС и като такава (може да) се произнася по „въпроси, свързани с прилагането и тълкуването на ПЕС”[22]. Поради което, макар организацията на правораздаването в държавите-членки да е от компетентността на ДЧ, при упражняването ù те са длъжни да спазват задълженията си, които произтичат от Правото на Съюза[23], респ. (да гарантират, че) „националните юрисдикции (да) изпълняват изискванията на ефективната съдебна защита” (т. 55) – в случая очевидно и относно независимост на съдиите[24].
1.5.3. Поради което заключава (фактически по допустимостта на иска!), че национални разпоредби, като оспорените от Комисията, могат да бъдат предмет на контрол за спазване на чл. 19, § 1, ал. 2 от ДЕС (т. 59) (респ. на самото производство за установяване на нарушение на ПЕС по чл. 258 от ДФЕС).
Генералният адвокат също заключава, че оспорените национални мерки засягат независимостта на националния съд и (поради това) попадат в материалния обхват на чл. 19, § 1, ал. 2 от ДЕС[25]. Като обаче ключово уточнява, че „материалното приложно поле на тази разпоредба не включва контрол върху всяка национална мярка която се отнася до организацията на съдебната система, независимо от нейното значение, а по-скоро и принципно[26] се отнася до обективната съдебна независимост и националните мерки, които имат общо въздействие върху цялостната система, установена от държавите-членки за осигуряването на ефективна съдебна защита и на нейните съществени изисквания”[27].
За съжаление СЕС не намери за необходимо да възпроизведе това виждане в своето решение… А то има огромно значение за недопускане на разбирането, че практически всяка ситуация – и всяка национална правна уредба – може да попадне в обхвата на Правото на ЕС, дори в случай на много далечна връзка с него…
Генералният адвокат също заключава, че Комисията може да предяви настоящия иск по чл. 258 от ДФЕС, дори когато държавата не прилага Правото на Съюза съгласно чл. 51, § 1 от Хартата[28].
И все пак въпросът остава… Какво значение има, че Съюзът „действа само в рамките на предоставените му компетенции” (чл. 4 и 5 от ДЕС) и че „Правото на Съюза трябва да се тълкува в обхвата на предоставените компетенции”, ако правни последици от действието му могат да настъпват и по отношение на материи, по отношение на които Съюзът няма компетентност? Респ. в какво се изразява запазването от ДЧ на компетенции („изключителни”, т.е. само и единствено техни), ако и по отношение на тяхното упражняване трябва да зачитат Правото на Съюза? И дали е просто „зачитане” или съществено ограничаване?
1.6. Относно материалното приложното поле на ХОПЕС
1.6.1. Генералният адвокат обръща внимание, че „в исковата си молба Комисията не сочи никакви доводи относно приложното поле на чл. 47 от Хартата и относно това как оспорваните мерки прилагат Правото на Съюза по смисъла на чл. 51, § 1 от Хартата”[29]. Той настоява, че „съгласно постоянната съдебна практика в рамките на производство по чл. 258 от ДФЕС задължение на Комисията е да докаже наличието на твърдяното нарушение, и че, „…за да твърди, че държавата-членка ответник не е спазила съюзна разпоредба, не е достатъчно Комисията единствено да цитира тази норма в частта на …исковата молба, която се отнася до правната уредба и която е чисто описателна и лишена от какъвто и да било обяснителен характер”. И установява, че Комисията не излага никакви правни обстоятелства относно самостоятелното приложение на чл. 47 от Хартата към оспорваните мерки, отделно от чл. 19 от ДЕС, и относно това как те прилагат Правото на Съюза по смисъла на чл. 51, § 1 от Хартата”. И приема, че „нейните твърдения за нарушения трябва да бъдат отхвърлени като недопустими в частта, в която се основават на чл. 47 от Хартата”[30].
1.6.2. Съдът не анализира този въпрос самостоятелно и само потвърждава, че „материалното приложно поле на чл. 19, § 1, ал. 2 визира „областите, обхванати от Правото на Съюза“, независимо от случаите, в които държавите-членки прилагат това право по смисъла на чл. 51, § 1 от Хартата”[31]. Това е много съществено, макар и не достатъчно ясно.
Дали Съдът иска да каже, че ХОПЕС се прилага „само в случаите, когато ДЧ прилагат (според Разясненията към ХОПЕС „действат в приложното поле на”) Правото на ЕС, докато принципът на ефективност отваря ПЕС (поне въздействието му, но в случая и с преки правни последици!) към всички материи и всички ситуации в държавите-членки? И по този начин напълно релативизира значението на границите на предоставените на ЕС компетенции като граници и на действието на неговото право?
1.6.3. За да приеме, че „макар (както твърдят Полша и Унгария) организацията на правораздаването в държавите-членки да е от тяхната компетентност, при упражняването на тази компетентност държавите-членки са длъжни да спазват своите произтичащи от ПЕС задължения”[32] – което „по никакъв начин не означава Съюзът да упражнява тази компетентност, нито да си я присвоява” (т. 52).
Това му позволява да приеме, че националните разпоредби, които Комисията оспорва в иска си, могат да бъдат предмет на контрол за спазване на чл. 19, § 1, ал. 2 от ДЕС (т. 59).
И след това (несъмнено с богати мотиви) да прогласи, че атакуваните национални устройствени за съдебната власт разпоредби противоречат на Правото на ЕС.
1.7. Малко по-рано обаче в своите Заключения по делото H c/Conseil de l’Union européenne et Commission[33] Генералният адвокат Нилс Уол пише за „съзнателния избор на съставителите на Договорите, които са решили да не предоставят на СЕС обща и абсолютна компетентност по отношение на Договорите на ЕС в цялост. Следователно Съдът не може да тълкува установените в Договорите правила, за да разшири своята компетентност извън текста на тези правила или да създава нови способи за защита, които не са предвидени в тях. Като всяка друга институция на ЕС, Съдът също трябва да съблюдава принципа на предоставената компетентност”[34].
За съжаление СЕС не само никъде не възпроизвежда това виждане, но и практиката му отчетливо се отклонява от него…
2. Относно не/зачитането на произнасяне на националната конституционна юрисдикция
Съвсем наскоро[35] СЕС се произнесе отново относно отношенията между конституционната и съдебните юрисдикции в ДЧ. И прогласи еднозначно: „ПЕС не допуска национална правна уредба, съгласно която всяко несъобразяване с актовете на националния конституционен съд от страна на националните съдии от общите съдилища може да е основание за ангажиране на дисциплинарната им отговорност”[36]. Както и че „принципът на примат[37] на Правото на Съюза се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба или практика, съгласно която националните общи съдилища са обвързани от актовете на националния конституционен съд и поради това /…/ не могат сами да решат да оставят без приложение установената с тези актове конституционна практика, въпреки че в светлината на дадено решение на Съда на ЕС смятат, че тя е в противоречие с ПЕС”[38]. Виж също и разгледаното в предходната студия (виж тук) съвсем ново решение от юли 2023 г.[39]
3. Ограничения на правомощията на националните съдилища
Съвсем наскоро[40] Съдът постанови много сериозни ограничения на произтичащите от вътрешното право на държавата правомощия на националните съдилища. В частност той постанови, че компетентният за изпълнението на една европейска заповед за арест национален съд „няма никаква свобода да откаже изпълнението поради това, че не е изпълнено изискване, което произтича не от съюзното Рамково решение (№ 2002/584 относно европейската заповед за арест), а само от вътрешното право на държавата, в която заповедта трябва да бъде изпълнена. Нито може да преценява дали юрисдикцията от друга ДЧ, издала заповедта, е била компетентна за това[41].
4. И относно независимостта на отделни структури в рамките на съдебната власт
Заслужава си непременно да се проследи решението на СЕС по дело R.I. с/ Inspecţia Judiciară, C‑817/21. През януари 2023 г. бяха публикувани заключенията на Генералния адвокат по делото[42], в които се прави извод за противоречие с ПЕС на „национални законови или подзаконови разпоредби – устройствени за съдебната система на държавата, „които предвиждат: надзор над дисциплинарните разследвания и производства срещу главния инспектор на Съдебния инспекторат на Румъния от страна на заместник-главния инспектор в тази инспекция, както и разследване на такива сигнали от съдебните инспектори в този орган, когато посоченият заместник-главен инспектор се назначава по преценка само на главния инспектор; мандатът на заместник-главния инспектор зависи от мандата на главния инспектор и съвпада с неговия мандат и всички съдебни инспектори са подчинени на главния инспектор, от когото зависи кариерното им развитие”.
Както и постановеното преди дни решение на СЕС по дело YP e.a.[43]
В заключение ще си позволя само един извод: остава открит и става все по-остър въпросът:
има ли граници възможността за установяване на връзка с ПЕС на една вътрешна за държавата ситуация, особено в материя, която е запазена компетентност?…
[1] CJUE (Голям състав), 21. 12. 2021, SC Euro Box Promotion SRL, C‑357/19, C‑379/19, C‑547/19, C‑811/19 и C‑840/19, т. 133 и CJUE, 18. 5. 2021, Asociaţia ‘Forumul Judecătorilor din România’ et a., C‑83/19, C‑127/19, C‑195/19, C‑291/19, C‑355/19 и C‑397/19, т. 111 и цитираната там съдебна практика.
[2] CJUE (Голям състав), 24. 6. 2019, Commission européenne c/ République de Pologne (Независимост на върховен съд), C‑619/18. Трябва да се отбележи, че по това знаково дело Генерален адвокат е проф. Евгени Танчев (виж нататък).
В същия контекст следва да се вземат предвид – макар да има и отчетливи разлики – и делата CJUE, 27. 2. 2018, Associação Sindical dos Juízes Portugueses, C‑64/16, и CJUE, 25. 7. 2018, Minister for Justice and Equality, C‑216/18 PPU.
[3] „Държавите-членки предвиждат правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза“ – виж подробно по-горе в Глава 5.
[4] Т. 23 и 24.
[5] Т. 16.
[6] Т. 25-27. Заслужава си да се отбележи също твърдението на Полша, че „всички национални разпоредби, които Комисията оспорва в иска си, са отменени и че всички последици от тези разпоредби са премахнати”, но СЕС „припомня постоянната си практика”, според която наличието на нарушение на ДЧ трябва да се преценява към момента на изтичане на срока, даден в мотивираното становище, и последващи промени не се вземат предвид от Съда (т. 31). По този въпрос виж подробно в Атанас СЕМОВ, Съвременно международно правораздаване. Том ІІ. Съдът на Европейския съюз, Институт по международно право, Институт по европейско право, С., 2011, стр. 317 и сл.
[7] В своите Заключения Генералният адвокат проф. Е. Танчев посочва ясно: „това дело предоставя на Съда възможност за първи път в рамките на пряк иск за неизпълнение на задължения по чл. 258 от ДФЕС да се произнесе относно съвместимостта на някои мерки, приети от държава-членка по отношение на организацията на нейната съдебна система, с разпоредбите на чл. 19, § 1, ал. 2 от ДЕС и чл. 47 от Хартата, за осигуряване на зачитането на правовата държава в правовия ред на Съюза. То повдига някои и важни въпроси относно материалното приложно поле (ratione materiae) на чл. 19, § 1, ал. 2 от ДЕС във връзка с това на чл. 47 от Хартата” – Conclusions Evgeni Tanchev, 11. 4. 2019, Commission européenne c/ République de Pologne, C‑619/18, т. 2.
[8] Т. 32. Комисията се позовава на решенията CJUE, 27. 2. 2018, Associação Sindical dos Juízes Portugueses, C‑64/16, и CJUE, 25. 7. 2018, Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебна система), C‑216/18 PPU.
[9] Видно от т. 26 от Заключенията на Генералния адвокат Е. Танчев.
[10] Като се позовава на CJUE, 27. 2. 2018, Associação Sindical dos Juízes Portugueses, C‑64/16, и CJUE, 25. 7. 2018, Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебна система), C‑216/18 PPU.
[11] В българския превод нелепото „внася”…
[12] Заслужава да се отбележи и че в решението си по делото CJUE, 6. 11. 2012, Commission с/ Hongrie, C‑286/12 Съдът се е произнесъл относно несъвместимостта с ПЕС на аналогични национални мерки, с които се намалява пенсионната възраст на съдии, прокурори и нотариуси, като се е мотивирал с наличието на нарушение на забраната за дискриминация, основана на възраст, за разлика от подхода му по това дело!
[13] Видно от т. 53 от Заключенията на Генералния адвокат.
[14] Т. 38-41. Видно от т. 34 от Заключенията на Генералния адвокат „Полша, подкрепена от Унгария, настоява също така, че …твърденията за нарушение трябва да се разгледат поотделно, тъй като (чл. 19, § 1 ал. 2 от ДЕС и чл. 47 от ХОПЕС) имат различно приложно поле”. По това възражение СЕС не се произнася…
[15] Т. 54 от Заключенията на Генералния адвокат.
[16] Той се позовава на решенията CJUE, 14. 6. 2017, Online Games, C‑685/15, т. 54 и 55; CJUE, 13. 3. 2018, European Union Copper Task Force c/ Commission, C‑384/16 P, т. 116 и 117 и CJUE, 13. 3. 2018, Industrias Químicas del Vallés c/ Commission, C‑244/16 P, т. 106 и 107.
[17] CJUE, 27. 2. 2018, Associação Sindical dos Juízes Portugueses, C‑64/16. Подкрепа на това решение виж в Sébastien PLATON, Rule of Law backsliding in the EU: The Court of Justice to the rescue? Some thoughts on the ECJ ruling in Associação Sindical dos Juízes Portugueses, at: EU Law Analysis: Rule of Law backsliding in the EU: The Court of Justice to the rescue? Some thoughts on the ECJ ruling in Associação Sindical dos Juízes Portugueses, 13. 3. 2018.
Виж също Laurent Pech, Sébastien Platon, Judicial independence under threat: The Court of Justice to the rescue, Common Market Law Review, Vol. 6, 2018.
[18] Т. 57 от Заключенията на Генералния адвокат.
[19] Пак там, т. 60.
[20] Т. 42 от мотивите на Съда, където припомня CJUE, 10. 12. 2018, Wightman., C‑621/18, т. 63 и цитираната там съдебна практика.
Както посочва Генералният адвокат в т. 34 от своите Заключения, „в литературата се твърди, че нарушение от страна на държава-членка на установените в чл. 2 от ДЕС ценности може да даде основание на Комисията да започне процедура по чл. 258 от ДФЕС”. Той посочва K. L. Scheppele, Enforcing the Basic Principles of EU Law through Systemic Infringement Actions ; M. Waelbroeck, P. Oliver, La crise de l’état de droit dans l’Union europeéenne: que faire?, Cahiers de droit européen, 2017, p. 299.
Това ми се струва безспорно (виж подробно в Атанас СЕМОВ, Съвременно международно правораздаване. Том ІІ. Съдът на Европейския съюз”, цит. съч., С., 2011, спец стр. 289 и сл.).
[21] В бел. 41 към т. 63 от своите Заключения Генералният адвокат приема, че става дума за нарушение на „принципа на правовата държава, който е основополагаща ценност на Съюза и е отразен в чл. 19 от ДЕС”.
[22] Т. 56. Виж и CJUE, 20. 12. 2017, Polkomtel, C‑277/16.
[23] Т. 52, където припомня CJUE, 13. 11. 2018, Raugevicius, C‑247/17, т. 45; CJUE, 26. 2. 2019, Rimšēvičs et BCE c/Latvia, C‑202/18 и C‑238/18, т. 57, и по-специално от чл. 19, § 1, ал. 2 от ДЕС (пак CJUE, 27. 2. 2018, Associação Sindical dos Juízes Portugueses, C‑64/16, т. 40).
[24] Т. 57. В т. 58 СЕС дори настоява, че „изискването за независимост на съдилищата, присъщо за правосъдната дейност, спада към същественото съдържание на основното право на справедлив съдебен процес, което има кардинално значение като гарант за защитата на всички права, които правните субекти черпят от Правото на Съюза и за опазването на общите ценности на държавите-членки, прогласени в чл. 2 от ДЕС, по-конкретно на ценността правова държава (СЕС се позовава на CJUE, 25. 7. 2018, Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебна система), C‑216/18 PPU, т. 48 и 63.
[25] Т. 63 от Заключенията на Генералния адвокат.
В т. 64 той настоява, че това разбиране „съответства на практиката на Съда във връзка с приложното поле на Протокол № 30” към Учредителните договори (като се позовава на многократно цитираното в този труд CJUE (Голям състав), 21. 12. 2011, N. S., C‑411/10 и C‑493/10, т. 119 и 120). Посочва и Conclusions Trstenjak, N.S., C‑411/10 и C‑493/10, т. 167-171, и Conclusions Kokott, Bonda, C‑489/10, т. 21-23. И настоява, че всъщност става дума за „разширяването на правомощията на Комисията да започне производство срещу държавите-членки по чл. 258 от ДФЕС във връзка с нарушение на ДЕС, което възниква по време на преразглеждането в Лисабон на Учредителните договори, когато именно е добавен и Протокол № 30” (относно прилагането на ХОПЕС към Полша и Обединеното кралство – виж подробно в Атанас СЕМОВ, Права на гражданите на Европейския съюз. Том ІV. Приложимост на Хартата на основните права на ЕС. Приложно поле или кога се прилага ХОПЕС?, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2020). Поради това предоставянето на Комисията на правомощието да предявява преки искове срещу държавите-членки за нарушение на разпоредбите на ДЕС, каквато е чл. 19, § 1, по никакъв начин не разширява компетентността на Съюза по начин, надхвърлящ договореното в рамките на Лисабонския процес на преразглеждане.
[26] Това уточнение (plutôt et principalement) непонятно отсъства в българския превод…
[27] В бел. 41 към т. 63 от Заключенията на Генералния адвокат.
[28] Т. 63 от Заключенията на Генералния адвокат.
[29] Т. 65 от Заключенията на Генералния адвокат.
[30] Т. 66 от Заключенията на Генералния адвокат.
[31] Т. 50.
[32] СЕС се позовава на предходните си скорошни решения CJUE, 13. 11. 2018, Raugevicius, C‑247/17, т. 45 и CJUE, 26. 2. 2019, Rimšēvičs et BCE c/Latvia, C‑202/18 и C‑238/18, т. 57, и др.
[33] Conclusions Nils Wahl, CJUE, 7. 4. 2016, H c/ Conseil de l’Union européenne et Commission européenne, C‑455/14 P, т. 49.
[34] Като се позовава (не съвсем уместно…) на CJCE, 25. 7. 2002, Unión de Pequeños Agricultores, С-50/00, т. 44 и 45.
[35] CJUE (голям състав), 21. 12. 2021, SC Euro Box Promotion SRL, C‑357/19, C‑379/19, C‑547/19, C‑811/19 и C‑840/19.
[36] Т. 3 от диспозитива.
[37] И в този български превод неадекватно се използва „предимство”…
[38] Т. 4 от диспозитива.
[39] CJUE (Голям състав), 24. 7. 2023, Х (фиктивно име по съображения за анонимност), C‑107/23 PPU.
[40] CJUE (Голям състав), 31. 1. 2023, Puig Gordi et a., C‑158/21. Макар делото да е решено от Големия състав – което означава, че представлява висока практическа или правна сложност – нито българското правителство е дало становище, нито решението е преведено на български език. За мен и двата факта са напълно необясними…
[41] По отношение на европейската заповед за арест и условията на задържане в издаващата държава-членка виж CJUE (Голям състав), 5. 4. 2016, Рál Аrаnуоѕі et Rоbеrt Сăldărаru, С-404/15 и С-659/15 РРU и CJUE, 25. 7. 2018, Gеnеrаlѕtааtѕаnwаltѕсhаft, С-220/18 РРU; CJUE (Голям състав), 15. 10. 2019, Dоrоbаntu, С-128/18 и изискването за независимост на съда, който се произнася: CJUE (Голям състав), 17. 12. 2020, Ореnbааr Міnіѕtеrіе, С-354/20 РРU и С-412/20 РРU.
[42] Conclusions А. COLLINS, 26. 1. 2023, R.I. с/ Inspecţia Judiciară, C‑817/21.
[43] CJUE (Голям състав), 13. 7. 2023,YP e.a., C‑615/20 et C‑671/20.
28
Коментирайте
Струва ми се, че принципът за предоставената компетентност и принципът за върховенство на правото на ЕС са изтълквуани по превратен начин. Ако приемем гореизложената логика, то по аналогия би следвало, че определяйки една норма от законов нормативен акт за противоречаща на такава от конституцията КС ще отнема правото на Народното събрание да регулира дадени обществени отношения (т.е. да законодателства), респективно ВАС ще отнема правото на орган от изпълнителната власт да регулира дадени обществени отношения – по отношение на норма от подзаконов нормативен акт. Горното обаче е последица от принципа за върховенстовото на правото, а не от разпределението на компетенциите за… Покажи целия коментар »
Трактористе, трактористе, трактористе … Насе!
Поради что се срамиш да си признаеш за Трактора, а?
Г-н С. , Ще кажете ли нещо за убития трактор? С янето и оли дечев висяхте с банани за свиждане, при предния неуспешен опит за „чисти сметки“. Глей ся, кво стана.
Бананите са си банани, а сиренето си е с пари!
Скоро и на Наско ще му дойде европейската сметка, понеже бе избран за конституционен съдия от един зелен чорап. На който му се искаше всеки един министър да приличал на Кирил Петков.
Уви …
Изводът – полезно е да се четат решения на СЕС. Поне за да се разбере, че конституционните съдии могат да се поучат как се защитава върховенството на закона – не чрез „застинали“ постулати, а с директно позоваване на първичното общностно право. И вече авторът започва да схваща „примата“ на принципа на ефективна съдебна защита пред принципа на процесуална автономия. Този факт не може да не буди надежда!
Полезно и интересно!
Брилянтен както винаги.
Никаква връзка няма възрастта с ПЕС, просто соросоидната ЕК не иска нейните хора във Върховния съд на Полша, да бъдат махнати – зер, колко пари са инвестирани в тях, а сега смяна..
И след този гениален анализ за „връзката между възрастта и ПЕС“, Бай ви Ганя (кой не го познава – всички сме чели Алеко) е редно да ни просвети какво означава „соросоидна ЕС“?!
Ще Ви просветя – същото което означава соросоидния ЕСПЧ, соросоидния ССБ, сосросоидния БХК, ей такива неща
Разбрахме, че Бай ви Ганя още е с „потурите“, че не обича ЕС. Но не разбрахме, защо ЕС и ЕК да са соросоидни?! Но Бай Ганьо, България ще бъде модерна държава, в която Бай Ганьовщините няма да се търпят. Доказателство за Бай ви Ганя – статията.
Насе, хайде стига извънкласни занимания по ПЕС. Време е да напишеш някое решение на КС. Все пак народа за това ти плаща голямата заплата.
Само тий да беше. Те всичките в KС имат по едно цяло дело на година.
Ако някой следи как се законодателства в парламента, сигурен съм, че ще види, че евентуални противоречията с ПЕС са последното нещо, което може да се чуе там. Всъщност, вероятно не са и чували за ПЕС.
„Правото на Съюза се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба или практика, съгласно която националните общи съдилища са обвързани от актовете на националния конституционен съд и поради това /…/ не могат сами да решат да оставят без приложение установената с тези актове конституционна практика, въпреки че в светлината на дадено решение на Съда на ЕС смятат, че тя е в противоречие с ПЕС”[38]. Виж също и разгледаното в предходната студия (виж тук) съвсем ново решение от юли 2023 г.[39]“ Вероятно това е едно от основанията за запитването по казуса с легитимността на ИВСС по делото за ролята… Покажи целия коментар »
А какво мисли авторът за проекта за промени в Конституцията
Той, проектът, не мисля, че дава особени поводи за юридически разсъждения.
Ако успеят да прокарат ограниченията за главния прокурор и разделянето на ВСС с повече избрани от съдиите членове на съдебния съвет, все ще има полза от тях. Останалото е плява и жълтении.
Само индивидуалната конституционна жалба си струва, всичко останало е леш
Всеки път, когато прочета нещо за ПЕС, и се сещам за нашите върховни съдилища, които едва през последните месеци започваха активно да се обръщат към СЕС
Да не би да имаш предвид делото и за пола 🙂
То често и не се налага питане, ако се мисли преди да се пише и решава.
Не е така, ако си от по-долен съд и искаш бързо израстване с яко натегачество пред Европа, което евентуално да разбърка сметките на по-горните инстанции, длъжни да се съобразят с решенията на СЕС, постановени по твоя инициатива, демек, отиваш да се оплачеш на батковците в Люксембург, за да ти разчистят пътя у нас, прескачайки йерархичния контрол.
Точно и ясно казано България е велика Република България е на без звук за да не стряска бебоо
Няма отпуска за професора, голяма производителност
Може, но публикациите му са полезни
Ти не го мисли него.
Горещи момичета ви очакват ---> https://nu21.fun/girl?88981