ВКС отказа да дописва ГПК с тълкувателно решение за отводите, за да не ограничава преценката на съда
Из Гражданския процесуален кодекс
Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) отказаха да постановят тълкувателно решение по отношение на т. нар. „други“ основания за отвод в Гражданския процесуален кодекс (акта им виж тук).
Пред тях бяха поставени два въпроса:
- Участието на съдия в предходно дело, по което е взето становище по същите доказателства, представени и по настоящото висящо дело, или е налице произнасяне по въпрос, релевантен за изхода на висящото дело, основание ли е за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК?
- Налице ли е порок и какъв на съдебно решение, постановено от съдебен състав при наличие на обстоятелства по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК?
Двете колегии днес обаче отклониха предложението на съдиите Камелия Маринова, Веселка Марева и Емилия Донкова да се произнесат по тях с тълкувателно решение („Лекс“ е представял подобно мотивите на трите върховни съдийки и сочената от тях практика – можете да си ги припомните тук).
Основният мотив на върховните съдии да не се произнесат по двата въпроса със задължителна сила е, че ако го направят, на практика ще допишат ГПК и ще ограничат свободната преценка на съда, основана на обстоятелствата по конкретното дело.
„Приемането на тълкувателно решение по първия въпрос, независимо от отговора на същия, ще има за последица недопустимо допълване или изменение на разпоредбата на чл. 22 ГПК по тълкувателен път. Наличието на формирана задължителна съдебна практика, с която се дава положителен отговор на въпроса, би било равнозначно на включване на още едно безусловно основание за отвод, наред с изчерпателно предвидените в разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 1 – т. 5 ГПК, а при отрицателен отговор би се отнело правомощието на съдията, предоставено му с разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, да извършва преценка дали в конкретния случай, с оглед обстоятелствата по делото, е налице основание за отвеждането му“, заяви ВКС.
Върховните съдии изтъкват, че е невъзможно да се даде принципен отговор на въпроса за отвода заради участие в предходно дело, защото преценката дали е налице основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК зависи от много и конкретни обстоятелства, които не биха могли да се предвидят. И изреждат обстоятелства, които са от значение, за да се прецени дали съдията ще бъде безпристрастен по второто дело: въведени от страните различни доводи, възражения и оспорвания по всяко от делата; предприети или непредприети от страните процесуални действия по всяко от делата – доказателствени искания, оспорване на документи, признания на факти и/или спорни материални права и др.; междувременно създадена задължителна съдебна практика по релевантния правен въпрос, разгледан в предходното дело, с която съставът е длъжен да се съобрази, или разрешаване с влязло в сила решение, постановено между страните по делото, на правен въпрос, разгледан в предходното дело и преюдициален за правния спор предмет на следващото дело.
„Няма да има такова съмнение и основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, ако по предходното дело даден документ е приет за неистински, но по следващото дело същият документ не е оспорен по реда на чл. 193 ГПК, ако по обсъдения от съдебния състав по предходното дело правен въпрос, релевантен и за второто дело, вече е формирана задължителна съдебна практика, с която съставът е длъжен да се съобрази, ако между страните по второто дело преюдициалният правен въпрос, обсъден в предходното дело от съдията, вече е разрешен с влязло в сила съдебно решение. Във всички тези случаи съдията или ще е обвързан от формираната задължителна съдебна практика по правния въпрос, или ще следва да зачете формираната сила на пресъдено нещо, или няма да има право да се произнася по истинността на документа, поради което не би могло да се приеме, че участието му в предходното дело поражда основателно съмнение в неговата безпристрастност“, заявява ВКС в акта, с които отклонява искането за постановяване на тълкувателно решение, който също е тълкувателно решение.
Освен това според върховните съдии, ако дадат задължително тълкуване на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, може да се попречи именно на основната цел на разпоредбата – да се гарантира разглеждането на делото от безпристрастен съд. „..при положителен отговор на въпроса ще се открие възможност, чрез поредица от отводи, за избор на съдия и индиректно нарушаване на принципа на случайно разпределение на делата, а при отрицателен отговор на въпроса ще се породи опасност да не се уважават основателни отводи, заради отнетата по тълкувателен път възможност за извършване на преценка след съобразяване на особеностите на конкретното дело и всички обстоятелства по същото“, се посочва в решението.
Що се отнася до втория въпрос – страда ли от порок съдебно решение, постановено при наличие на обстоятелства по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК и какъв е той, ВКС заявява, че практиката, цитирана в предложението за образуване на тълкувателно дело, не съдържа противоречиви становища за вида порок на такова решение. Посочените актове са: решение № 98 от 30. 11. 2017 г. по гр. д. № 3899/2016 г., 2 г.о., решение № 120 от 13. 04. 2011 г. по гр. д. № 1333/2010 г., 3 г.о., решение № 505 от 16. 11. 2011 г. по гр. д. № 1590/2010 г., 4 г.о., решение № 50 от 29. 04. 2022 г. по гр. д. № 3559/2021 г., 1 г.о.
В първите три от тях се приема, че пропускът или нарочният отказ на съда да се отстрани от делото, сам по себе си, не може да обуслови извод за неправилност на постановеното решение, ако постановилият го съд не е нарушил норма, която е съществена. И се посочва, че при извършването на преценката дали отказът на съда да се отведе е довел до неправилност на постановеното решение, е необходимо да се съобрази какво е било процесуалното поведение на съда спрямо съответната страна (подробно виж тук).
А в последното от посочените решения (пълния му текст виж тук) се приема, че отхвърлянето на искане за отвод, при наличие на основания по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК за уважаването му, представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, съставляващо основание за касиране на решението и връщането му за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
След това обаче Гражданската и Търговската колегии заявяват следното: „Във всички актове, цитирани в определението по чл. 292 ГПК, се приема, че незаконосъобразният отказ на съда да се отведе на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК представлява съществено процесуално нарушение, водещо до неправилност на решението“. Този извод идва при преобладаваща практика, че решението, постановено в тази хипотеза, не може автоматично да се счита за неправилно, а ще е такова само ако постановилият го съд е нарушил съществена норма.
Гражданската и Търговската колегии излагат и допълнителен аргумент за отклоняване предложението за приемане на тълкувателно решение по двата въпроса за „другите“ основания за отвод – „необходимостта съдът да има възможност за свободна преценка, основана на обстоятелствата по конкретното дело и неограничена от задължителна съдебна практика, дали съмнението на страната в безпристрастието на съда, породено от посочените от нея факти, е обективно обосновано и оправдано, съответно дали неотвеждането на съдията от разглеждане на делото представлява съществено процесуално нарушение, водещо до неправилност на същото“.
30
Коментирайте
Почвам да си мисля, че неадекватността ни е някаква характерна черта. Ще го илюстрирам с новината, че европейските ни шампионки по шах щели да получат от държавата по десет хиляди лева за титлата! Четейки очаквах, ако не по сто хиляди, то да са не по-малко от по петдесет, а то за пет дами, шампионки на континента, донесли слава на България, общо петдесет хиляди! Нашата държава не уважава гражданите си, затова и гражданите я напускат. Вероятно и Селимова след време ще заиграе за Турция, примерно. По същия начин съдилищата ни правораздават без да се интересуват от мнението на страните. Това е… Покажи целия коментар »
Голямата и непризната грешка на „високите“ съдии е, че не съдията преценява има ли основание за отвод, а страната, която го иска. Това е така, защото упорството да се води и решава едно дело може да е мотивирано от ред причини, за които трудно или на – често невъзможно е страната да има доказателства, затова не доказателства трябват, достатъчно е ОБОСНОВАНОТО СЪМНЕНИЕ В БЕЗПРИСТРАСТНОСТТА и ОБЕКТИВНОСТТА на Съда. Съдът винаги трябва да носи с ЧЕСТ съдийската тога и тази ЧЕСТ не му позволява да настоява да води дело, когато се съмняват в чистотата на действията му. С такова упорство съдът… Покажи целия коментар »
Един немски съдия ми обясняваше, че отводът при тях се прави с писмо до горния съд и само при резолюция ДА се отвеждаш. И те го приемат за нормално и честно. Пример кога няма да получиш резолюция ДА – уволнение на госпожа в градината, в която е детето.
Когато дописваха ГПК и ЗЗД по отношение на давността по изпълнителни дела, нямаха този проблем. На практика казват, че нямаме право на защита, ако делото се разгледа от предубеден съдия
Той съдията само твоите дела чака да му дойдат, за да е предубеден… и колко да е предубеден, като има и горни инстанции? По-скоро има съдии-мърлячи, дето като имат сложно дело или с проблемни страни само се чудят как да си направят отвод, за да го разкарат от себе си и да се падне на някой колега-„балък“, който да се мъчи с него.
ВКС са си направили отвод от тълкувателното дело!
ВКС избяга от отговорност относно безобразията, които се вършат себеподобните им с неоснователните и масови отводи.
Сега решиха, че не могат да дописват закона, а за другите случаи си го дописват като стой та гледай – пример тълкувателното решение на Балевска, че за заличаването на възбраните
Браво, учат се да не вземат отношение по важни въпроси от бай-добрите, а именно КС.
Aбсурдно е да се ограничава преценката на съда.
Точно така, всеки сам си преценя!
Напротив, всички тълкувателни решения дефакто го правят. И това е правилно, за да се уеднакви практиката на съдилищата.
Противоречиеа практика.
Браво!
Нормално. Не може да се ангажират с делата на нормотворците ни.
Те пък са едни! Да откършиш пт тях.
Глаголът „откършиш“ го асоциирам с „чепат клон“. Интересно ако откърши човек една тояга от някой нормотворец, може ли с нея да налага друг нормотворец?
п.п. Оня, дето му викаха Нубиеца, май се разхождаше с тояга из НС.
Естествено, че така на практика ще допишат ГПК
Поредната кръпка!
Отвод следва от конкретни обстоятелства по конкретния случай, не може да се сложи всичко под общ знаменател.
Добър анализ сте направили на ситуацията
Харесва ми, че са подходили така
Спорно решение. Спъва всичко!
Подкрепям, че не са се ангажирали с тия глупости
Правилно са им го казали
Същия съд като е взел едно решение как после да вземе друго със същите доказателства
Защо трябва да взема друго? Тъкмо му е известен казусът и ще може да вземе правилно решение. Ти ако караш със 100 и те спре един катаджия и на другия ден пак караш със 100 и те спре същият катаджия отвод ли ще му правиш?!?!
Така и трябва
Браво
Нова Конституция. Президентска република. Пълна изборност, мандатност, отчетност и отзоваемост на всички съдии и прокурори. Следствието право в МВР. Всички разследващи с юридическо образование.
Без ВНС. На референдум.
Без ВСС, ИВСС, учителски институт за повишаване на квалификацията на мисирки, роднини, милиционери и милионери, щерки, тьотки и аматьорки, пуцаджийки, рабфакаджии, задочници, вечерници и нощници и прочие йористи по пижами, съдебни ваканции и помощници, първа линия на Приморско, по 20 брутално след поредната издънка и другото си го знаете.
АМИН