Алтернативи на лишаването от свобода за престъпления, извършени поради зависимост от психоактивни вещества
Авторът
Силвия Петкова е адвокат от Софийската адвокатска колегия. Специализира в правната защита и
съдействие, и процесуалното представителство в сферата на наказателното право и наказателноправните аспекти на правата на човека.
I. Увод
Зависимостта от психоактивни вещества се дефинира в науката като хронично, рецидивиращо разстройство, което се характеризира с натрапчиво търсене на веществото и неговата употреба, въпреки реално настъпилите или предстоящи неблагоприятни последици[1]. Тя се приема като разстройство на дейността на мозъка, тъй като води до функционални промени в мозъчните вериги, участващи в процесите на работа на възнаградителната система, на формирането на стреса и на упражняването на самоконтрола. Тези промени могат да продължат дълго време след като лицето е преустановило употребата[2].
Настъпването на такива промени води до съществено намаляване или до пълна загуба на контрол върху употребата на веществото[3].
Едновременно с това, зависимостта към психоактивни вещества представлява криминогенен фактор[4], поради нуждата от нейното обслужване, което често се оказва невъзможно без извършване на престъпление[5]. Също така, настъпващите функционални промени в мозъчните вериги са от естество да доведат до нарушения на способността на зависимия да разбира свойството и значението на постъпките си или да ръководи поведението си, които нарушения да не водят до невменяемост. В този случай, ако от доказателствата по делото се стигне до несъмнен извод относно извършеното престъпление и неговия автор, последният се признава от съда за виновен, като му се налага наказание от вида и в границите, предвидени в закона за съответното престъпление.
При правоприлагането по наказателни дела срещу зависими извършители на престъпления се разкриват няколко съществени предизвикателства.
Първото от тях се състои в обстоятелството, че при по-голямата част от обусловените от състоянието на зависимостта престъпления[6] и тези, свързани с нуждата от обслужването ѝ[7], законът предвижда лишаване от свобода без възможност за използване на алтернативно наказание.
Второто предизвикателство се обуславя от дългите периоди на разглеждане на наказателните дела по същество. Това обстоятелство може да доведе до възникване на следните хипотези:
1. Заболяването на подсъдимия се задълбочава, поради продължителна липса на терапия на зависимостта.
Тази хипотеза е възможна, както в случаите, в които спрямо подсъдимия е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“[8], така и в случаите, в които спрямо него е взета по-лека мярка за неотклонение или изобщо не е взета такава[9]. Главната причина за възникването ѝ се свързва с две основни обстоятелства. На първо място, зависимостта се дефинира като „прогресиращо заболяване“[10], т.е. такова, което се влошава във времето, в което не се прилага терапия. На второ място, Наказателният кодекс (НК) на РБ, по аргумент от чл. 92, ал. 1, не предвижда прилагане на принудителни медицински мерки преди налагане на наказание с влязла в сила присъда.
В този случай, продължителната и нелекувана употреба на психоактивни вещества закономерно води до настъпване на трайни, а в някои случаи и необратими физиологични изменения във функциите на мозъка[11]. Тази последица, от своя страна, е от естество да доведе до последваща невъзможност за изпълнение целите на наказанието и най-вече на постигането на поправяне и превъзпитание на дееца. Това е така, тъй като зависимостта се разглежда като криминогенен фактор и нейното неотстраняване като такъв е от естество да доведе до предприемане на последващо престъпно поведение, дори и след изтърпяване на наложено с присъда наказание.
2. Към момента на произнасяне на присъдата зависимият или е преминал курс на лечение, или самостоятелно трайно е преустановил употребата и едновременно с това съжалява за извършеното, работи или учи и се е ориентирал към спазване на законите в страната и добрите нрави. Тоест, още преди приключването на наказателния процес той се е поправил, респективно процесът на превъзпитание вече е започнал и дава резултати. Налагането на наказание в този случай може да послужи единствено за постигане на генералната превенция и като възмездие. Последното, обаче, не е предвидено като цел на наказанието по българското наказателно право. Съответно, при тази хипотеза налагането на наказание лишаване от свобода, независимо дали условно, или ефективно, е неоправдано.
На фона на така идентифицираните предизвикателства, редица международни организации и наднационални институции[12] последователно повдигат въпроса за особено съществената роля на алтернативните на лишаването от свобода наказания за ефективността на наказателното правораздаване, посочвайки, че тя се състои в насърчаването на социалната реабилитация и реинтеграция на извършителите[13]. Едновременно с това се установява, че тези алтернативи разкриват и множество други предимства пред лишаването от свобода, сред които са намаляването на риска от повторност и рецидив, а оттам и повишаването на обществената сигурност[14].
Далеч надхвърля целите на настоящото изложение представянето на сравнителноправен анализ за всички държави. Затова, акцентът тук е върху онези от тях, при които се наблюдава всеобхватност на правната уредба по отношение на наказателноправното третиране на зависими извършители на престъпления. Едновременно с това, необходимо е да се маркират съществуващите в българското наказателно право недостатъци, свързани с този проблем.
II. Сравнителноправно изследване
В голяма част от Съединените американски щати законодателствата предвиждат създаването и поддържането образователни и рехабилитационни програми, приложими в т.нар. „предсъдебна фаза“ на наказателния процес. Фазата е „предсъдебна“, тъй като към момента, в който може да се поиска включване в подобна програма, разследването е приключило, но делото все още не е предмет на разглеждане по същество от съда.
Образователните и рехабилитационни програми са достъпни за лица, които са обвинени в извършването на конкретна категория престъпления. Сред тях са, например, управлението на моторни превозни средства с определена концентрация на алкохол в кръвта, вкл. и когато е причинено пътно-транспортно произшествие с пострадали лица, нарушенията на правилата за придобиване, държане, използване, съхранение и разпространение на наркотични вещества и прекурсори[15], както и престъпленията против собствеността, които не включват използване на насилие и са насочени изключително към обслужване на зависимостта[16]. Така цитираното изброяване не е изчерпателно. То и не може да бъде такова, доколкото различните щати прилагат различни образователни и рехабилитационни програми, а последните включват различни престъпления. Обща характеристика на тези програми е, че тяхното приложение се изключва по отношение на извършители на престъпления, осъществили престъпни посегателства с използване на насилие. Включването в програмата става по искане на обвиняемия[17] или по предложение на съда, защитника[18], пробационен служител или някой от членовете на съответно приложимата програма. За някои от действащите програми се предвижда и допълнително задължително условие за участие, а именно депозирането на самопризнание, потвърждаващо обвинението[19]. Преди да се произнесе по искането, съдът следва да изслуша пострадалото от престъплението лице, когато има такова. Целта е да се намери правилният баланс между интересите на пострадалия, тези на обвиняемия, както и на интересите на обществото като цяло.
В случай че молбата на обвиняемия бъде уважена, той е задължен да посещава съответната програма за определен период от време, както и да заплати редица такси за кандидатстването и за самото участие. Последното завършва с доклад на съответния съдебен отдел, отговарящ за нейното изпълнение. В случай че в доклада е отразено успешното завършване на програмата, съдът може, по искане на обвиняемия или по свой почин, да снеме обвиненията и да прекрати делото.
Ако, обаче, в доклада е отразено обстоятелство, че обвиняемият не е завършил успешно програмата или че вече не се поддава на лечение, доставчикът на услугата предоставя информация на съда дали съществува възможност включването в програма за интервенция с по-висок брой сесии или настаняване за лечение на злоупотребата с наркотични вещества отговаря най-добре на нуждите на това лице. Доставчикът следва да посочи също дали включването в образователната или рехабилитационна програма, по което се изготвя докладът, е първо по ред или повторно.
В САЩ съществуват и особени институции, наречени “drug courts”[20], в чието съществуване се разкриват две основни цели. Първата е справянето с основните причини за злоупотреба с наркотични вещества и зависимост от такива, предвид че именно те стоят в основата на извършеното престъпление. Втората цел е все пак извършителите да понесат определена степен на отговорност за противоправните си деяния[21].
Тези институции представляват специализирани наказателни съдилища и разглеждат делата алтернативно на общите наказателни съдилища. Тяхната компетентност обхваща престъпленията, обусловени от състоянието на зависимост, както и тези, свързани с нуждата от обслужването ѝ, като притежание и немащабно разпространение на наркотични вещества. Приложимите от тях програми съчетават съдебния надзор с лечението на злоупотребата и зависимостта от наркотици. Едновременно с това се провеждат редовни тестове за установяване употребата на наркотични вещества по време на участието в приложимата програма, както и се предоставя всеобхватна подкрепа, насочена към преодоляване на зависимостта и успешна реинтеграция в обществото.
Последицата от успешното завършване на съответната програма, участието в която е постановено от този вид институции, може да доведе до снемане на обвинението и прекратяване на делото, намаляване на размера на наказанието лишаване от свобода или му с пробация.
Следва да се отбележи, че систематичният преглед на ефективността на специализираните наказателни съдилища, които разглеждат престъпленията, извършени от лица, които злоупотребяват с наркотични вещества или са зависими от такива, показва драстично намаляване на риска от повторност и рецидив при участниците в такива програми спрямо неучастващите извършители. Сочи се, че се касае за понижение от 50 на сто до 38 на сто[22].
В рамките на Европа също се откриват множество държави с утвърдени добри практики в наказателноправното третиране на извършителите на престъпления, които употребяват или злоупотребяват с наркотични вещества, или са зависими от такива и чиито престъпления са свързани с притежание или разпространение на наркотични вещества.
На първо място, внимание заслужава френското законодателство, което насърчава юрисдикциите преди всичко да налагат образователни мерки, вместо лишаване от свобода, спрямо употребяващи, злоупотребяващи и зависими лица, извършили престъпление за пръв път. В случаите, в които се налага наказание лишаване от свобода, неговото изпълнение може да се отложи за целите на лечението. В случай че последното се завърши успешно, наказанието не се изпълнява[23].
На второ място следва да се спомене германското законодателство, съгласно което изпълнението на наложеното наказание до две години лишаване от свобода може да бъде отложено по отношение на зависим извършител на престъпление, който преминава курс на лечение[24].
На трето място, в Гърция се допуска спиране на наказателното производство по отношение на зависими извършители на престъпления, които поискат започването на лечение[25].
На четвърто място, австрийското законодателство позволява временно оттегляне на обвинението или на наказателното производство по обвинение за притежание на наркотични вещества от зависим извършител. В този случай се определя изпитателен срок между една и две години, а където е необходимо, към условията на временното оттегляне се включва задължение на обвиняемия да се лекува. След изтичането на изпитателния срок и при успешно спазване на заложените в него условия, наказателното производство окончателно се прекратява[26]. Същите правила са приложими и по отношение на обвинения за разпространение на малки количества наркотични вещества, извършено от лица, зависими от такива[27].
По отношение на притежанието на наркотични вещества, съгласно унгарското законодателство, не подлежи на наказателно преследване лице, което е зависимо от такива вещества, при условие, че е преминало лечение преди произнасянето на присъдата пред първата инстанция[28].
Значителен интерес предизвикват разрешенията, заложени в латвийското законодателство, касаещи наказателноправното третиране на зависимите лица. В него се предвиждат три института, разглеждащи този въпрос, а именно 1. условно освобождаване от наказателна отговорност; 2. освобождаване от налагане на наказание и 3. освобождаване от изпълнение на наложеното наказание.
Тоест, латвийското наказателно законодателство предвижда възможност при определени условия държавата да се откаже от всяко едно от трите правомощия, с които разполага в рамките на наказателното правораздаване, а именно да не осъществи наказателно преследване спрямо извършителя, да не наложи наказание за извършеното престъпление или да не изпълни наложеното наказание. Така посочената правна уредба е подробна и има съществено значение за ефективното наказателноправно третиране на зависимите извършители на престъпления.
Условното освобождаване от наказателна отговорност[29] съгласно латвийското законодателство е допустимо, когато е извършена простъпка или по-малко тежко престъпление[30]. Институтът се прилага от страна на прокуратурата след преценка на характера на правонарушението, причинените вреди, характеристичните данни на дееца, както и на всички други обстоятелства, от които може да се достигне до обоснован извод, че обвиняемият няма да извърши друго наказателно правонарушение[31]. В релевантната към настоящото изследване част, условното освобождаване от наказателна отговорност включва задължение за лицето да се лекува от алкохолизъм, наркомания или друга зависимост за срок от три до осемнадесет месеца. Важно е да се отбележи, че приложението на разглеждания институт е допустимо само със съгласието на обвиняемото лице[32].
В случай че задълженията, наложени с условното освобождаване от наказателна отговорност, не се спазят или в рамките на изпитателния срок лицето извърши ново наказателно правонарушение, производството по ангажиране на отговорността му продължава[33]. Обратно, след изтичане на изпитателния срок и при стриктно спазване на възложените задължения, както и при липса на извършено ново престъпление, наказателното производство окончателно се прекратява[34].
За разлика от условното освобождаване от наказателна отговорност, освобождаването от налагане на наказание и от изтърпяването на вече наложено такова, може да се постанови единствено от съда[35].
Освобождаването от налагане на наказание се осъществява при условията на чл. 58, ал. 1 от Наказателния кодекс на Република Латвия (НК на РЛ), т.е. когато е извършена простъпка или по-малко тежко престъпление, както и когато от доказателствата по делото може да се стигне до обоснован извод, че подсъдимият няма да извърши друго наказателно правонарушение. В този случай държавата осъществява правомощието си да проведе наказателно преследване, но се отказва от правомощието си да наложи наказание.
Особено внимание заслужава институтът на освобождаването от изтърпяване на наложено наказание, предвиден в чл. 59, ал. 4 от НК на РЛ. Същият е приложим конкретно по отношение на извършители, осъществили състав на престъпление, вследствие на алкохолизъм, зависимост към наркотици или към други отровни вещества. Тоест, наказателното право на Република Латвия разпознава зависимостта като криминогенен фактор и отчита обстоятелството, че насърчаването на доброволното лечение, вместо принудителното лишаване от свобода, е от естество да доведе до значително по-добри резултати по отношение както на личната превенция, така и във връзка с дългосрочната защита на обществения интерес.
Условията, заложени в латвийското законодателство, чието наличие е необходимо за освобождаване на зависим извършител от изтърпяване на наложеното наказание са няколко.
На първо място, институтът е приложим единствено по отношение на простъпките[36].
На второ място, следва да се установи, че деянието е осъществено, поради наличието на зависимост от алкохол, наркотици или други отровни вещества.
На трето място, необходимо е осъденият да даде съгласието си да постъпи за лечение на зависимостта.
При кумулативното наличие на посочените три условия съдът освобождава зависимия извършител от изтърпяване на наложеното наказание.
Законът урежда и последиците от неизпълнението на задължението за започване на лечение или при прекъсването му. В тези случаи наложеното наказание следва да се изтърпи изцяло[37].
III. Критичен анализ на националната правна уредба, приложима към зависимите от психоактивни вещества извършители на престъпления
За разлика от множеството европейски държави, чиито законодателства уреждат редица ефективни правни разрешения, позволяващи заменяване на лишаването от свобода на зависими от психоактивни вещества извършители на престъпления с алтернативни наказания и мерки, наказателното законодателство на Република България не предвижда алтернативно третиране на такива лица. Точно обратното. Тенденцията в последните години показва цялостна склонност на българския законодател да увеличава размера на предвидените в закона наказания лишаване от свобода. Този подход води до ограничаване на възможностите за прилагане на алтернативни спрямо лишаването от свобода наказания и мерки, а едновременно с това противоречи на съществуващата наднационална правна уредба и на международно утвърдените добри практики.
Следва да се отбележи, че единствената национална наказателноправна уредба, разглеждаща проблемите на алкохолизма, наркоманията и другите зависимости, се съдържа в чл. 92 от НК. От гледна точка на обсъжданата в настоящото изложение проблематика посочената разпоредба разкрива няколко съществени недостатъци[38].
Първият от тях се състои в това, че НК предвижда постановяването на принудителни медицински мерки, които се прилагат едновременно с изпълнението на наказанието лишаване от свобода. Така цитираната правна уредба не е съобразена със съвременните постижения на медицината и по-конкретно – на психиатричната наука. Това е така, доколкото по отношение на третирането на зависимости последната счита приложението на принудителни медицински мерки за неефективно, като вместо тях препоръчва насърчаване на доброволното лечение[39], Едновременно с това, разпоредбата на чл. 92 от НК предвижда лечението да се прилага като кумулативна мярка на лишаването от свобода, а не като алтернативна такава. Това обстоятелство се оценява като недостатък на правната уредба, доколкото цел на наказанието е постигането на поправяне, превъзпитание и предупреждение към престъпния деец, както и отнемане на възможността му да върши други престъпления[40], но то не е единственото средство за постигане на тези цели. Предвид обстоятелството, че един от отличителните белези на зависимостта към психоактивни вещества е, че тя представлява криминогенен фактор, логично нейното отстраняване е от естество да доведе до отпадане на необходимостта за предприемане на последващо престъпно поведение. Следователно лекуването ѝ би било достатъчно за постигането на поправяне и превъзпитание на дееца без наказание да бъде налагано на практика.
Вторият недостатък се състои във факта, че липсва възможност за адекватно медицинско третиране при условното осъждане. Това е така, доколкото разпоредбата на чл. 92, ал. 3 от НК на РБ предвижда принудителното лекуване на осъдените на лишаване от свобода да се провежда през време на изпълнение на наказанието. Доколкото при условното осъждане изпълнението на наказанието се отлага за определения от съда срок, то приложението на принудителна медицинска мярка е недопустимо.
Така изложените проблеми не биха се разрешили единствено чрез предприемане на съответни изменения в НК на РБ. Това твърдение се обосновава от факта, че законодателни изменения, които не се предшестват от цялостна реформа на социалната и наказателната политика по отношение на психиатричното и наказателноправното третиране на зависимите извършители на престъпления, не са от естество да доведат до каквито и да било позитивни резултати.
Причините за това са няколко.
На първо място, липсва адекватно третиране на зависимите лица, които за пръв път са извършили престъпление. Предвидените в особената част на НК на РБ наказания за най-често срещаните престъпления, обусловени от състоянието на зависимост или от необходимостта за обслужването на последната, позволяват отлагане изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за определен изпитателен срок по реда на чл. 66 от НК на РБ. Това е така, поради обстоятелството, че когато е извършено първо по ред умишлено престъпление от общ характер, обусловено от състоянието на зависимост или от необходимостта от обслужването ѝ, преимуществено се касае за извършители с ниска степен на обществена опасност. Този факт, от своя страна, води до определяне на наказание повече към минимума, отколкото към средата и максимума, т.е. до три години лишаване от свобода. Едновременно с това, макар и НК на РБ да предвижда условното осъждане като възможност, намираща се в дискрецията на съда за всеки конкретен случай, практиката[41] показва, че са изключително редки хипотезите, при които определеното наказание лишаване от свобода да не бъде отложено, когато са налице двата обективни критерия на чл. 66, ал. 1 от НК, а именно съдът да наложи наказание до три години лишаване от свобода и деецът да не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер.
В тези случаи, доколкото изпълнението на лишаването от свобода е отложено, то не може да се приложи разпоредбата на чл. 92, ал. 3 от НК, която определя правилата за принудително лекуване на осъдените на това наказание. Невъзможността за нейното приложение произлиза от обстоятелството, че съгласно повелите на закона, принудителното лекуване в тези хипотези се провежда през време на изпълнение на наказанието. Когато се касае за зависими лица, извършили за пръв път престъпление, по отношение на които е постановено условно осъждане, изпълнението на наказанието е отложено, т.е. доколкото наказанието не се изпълнява при определените в закона условия, не може да се извърши и принудително лекуване съгласно чл. 92, ал. 3 от НК. Неприложима е и разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от НК. Това е така, доколкото в хипотезата на приложението на чл. 66, ал. 1 от НК се касае за определяне на наказание лишаване от свобода, като единствено се отлага неговото изпълнение за определен срок и при определени условия[42]. Разпоредбата на чл. 92, ал. 2, обаче, визира наказанията без лишаване от свобода.
Така се оказва, че спрямо зависимите извършители на престъпления, за които не е установена невменяемост и изпълнението на чието наказание лишаване от свобода е отложено по реда на чл. 66 от НК, законът не предвижда налагането на принудителни медицински мерки. Именно, обаче, в този ранен етап на криминалната дейност на зависимия, лечението може да окаже решаващо влияние върху превенцията на повторността, а впоследствие и на рецидива.
Тук е мястото да се обърне внимание на разпоредбата на чл. 66, ал. 4 от НК на РБ, съгласно която „През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува“. При подробния преглед на съществуващата съдебна практика по посочената разпоредба[43], обаче, не се установиха съдебни актове, които да постановяват принудително лекуване едновременно с условното осъждане. Следователно, чл. 66, ал. 4 от НК представлява „мъртъв текст“, който не може да се приложи, поради ограниченията на чл. 92 от НК.
На пръв поглед, решението на този проблем се състои в допълнение на разпоредбата на чл. 92 от НК чрез създаването на нова ал. 3, която да предвиди, че „разпоредбата на ал. 2 се прилага и когато определеното наказание лишаване от свобода бъде отложено по реда на чл. 66 от НК“, т.е. в посочената хипотеза да се предвиди провеждане на принудително лечение в медицински заведения със специален лечебен и трудов режим. За да бъде ефективно приложено в практиката подобно законодателно допълнение, обаче, е необходимо първо да се увеличат материалният и персоналният капацитет на съществуващите медицински заведения със специален лечебен и трудов режим или да се разкрият нови такива.
На следващо място, възможно решение по отношение на социалното и наказателноправното третиране на зависими лица, извършили престъпление за пръв път, е за всяко типично за зависимостта престъпление в особената част на НК да се предвидят нарочни привигилировани състави. В тази хипотеза могат да се определят такива граници на наказанията, които да позволяват заменяването на наказанието лишаване от свобода с пробация във всичките ѝ форми по преценка на съда за всеки конкретен случай, дори и когато деецът е с обременено съдебно минало.
Този подход, обаче, разкрива три сериозни недостатъка.
Първият недостатък се състои в трудността да бъдат изчерпателно идентифицирани типичните за зависимостта от психоактивни вещества престъпления. За преодоляването му последните могат да се разграничат на престъпления, свързани със състоянието на зависимост и престъпления, обусловени от необходимостта за нейното обслужване. Първата категория включва деянията, които са симптоматични на зависимостта от психоактивни вещества, т.е. извършването им се намира в пряка причинно-следствена връзка с нея. В контекста на зависимостта от наркотични вещества, това са престъпленията по чл. 354а, ал. 3 и 5 от НК. До този извод се стига, като се вземе предвид фактът, че употребата е закономерно следствие от състоянието на зависимост. От друга страна, обаче, зависимият логически не може да употреби едно наркотично вещество, което преди това не е придобил или държал. В контекста на зависимостта от алкохол такова деяние е и уреденото в чл. 234, ал. 1, предл. второ от НК, когато негов предмет са алкохол и алкохолни напитки без бандерол. Втората категория включва всички деяния, които са от естество да предоставят възможност на зависимия да обслужва зависимостта си, т.е. както да осигури снабдяването със самите психоактивни вещества[44], така и да осигури получаването на финансови средства за закупуването на такива[45].
Вторият недостатък на подхода за всяко типично за зависимостта престъпление в особената част на НК на РБ да се предвидят нарочни привигилировани състави се състои в обстоятелството, че това би довело до прекомерно му натоварване.
Третият недостатък е в това, че дори и да бъде игнориран проблемът с прекомерното натоварване на НК на РБ с нови състави, то при заменяването на наказанието лишаване от свобода с пробация, сред подходящите нейни форми за целите на личната превенция е включването в програми за обществено въздействие. Тук отново се повдига въпросът за наличието на достатъчен материален и човешки ресурс в пробационните служби, вкл. и на достатъчно добре подготвени специалисти в сферата на психологическото и психиатричното третиране на зависими извършители на престъпления.
Именно при анализа на горепосочения недостатък се разкрива и неефективността на съществуващото законодателно решение, касаещо социалното и наказателноправното третиране на зависими лица, извършили престъпление, по отношение на които е постановено отлагане изпълнението на наложеното наказание. То се съдържа в разпоредбата на чл. 67, ал. 3 във връзка с чл. 42а, ал. 2, т. 4, предл. второ от НК на РБ и се състои във включване на осъдения в програми за обществено въздействие, в случаите в които отложеното наказание е за срок не по-кратък от шест месеца.
Така посочената неефективност се разкрива най-вече, поради масовото приключване на делата със споразумения по реда на чл. 381 от НПК. В тези случаи, на основание чл. 381, ал. 4 от НПК се определя наказание при условията на чл. 55 от НК на РБ и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Доколкото повечето от типичните за зависимостта престъпления предвиждат специален минимум на наказанието лишаване от свобода за срок от една година, често пъти определеното по реда на чл. 381 от НПК наказание е под шест месеца[46].
Тук е мястото да се отбележи, че в исторически план единственият опит за ефективно алтернативно на лишаването от свобода третиране на зависими извършители на престъпления съществува в НК на РБ в периода от 2000 г. до 2004 г. в чл. 354а, ал. 3 от НК на РБ[47]. Съгласно посочената разпоредба „Не се наказва лице, което е зависимо от наркотични вещества или техни аналози, ако количеството, което придобива, съхранява, държи или пренася, е в размери, сочещи, че то е предназначено за еднократна употреба“.
Методът, свързан с декриминализация на деяния, извършени от зависими лица, обаче, е спорен, доколкото не е от естество нито да осигури постигането на личната и генералната превенция, нито пък при тази хипотеза законът допуска налагането на медицински мерки. Последното, от своя страна, препятства решаването на проблема с ефективното наказателноправно третиране на зависимите лица, извършили престъпление за пръв път.
IV. Заключение
Идентифицираните по-горе недостатъци на българското наказателно право по отношение на липсата на алтернативни на лишаването от свобода наказания спрямо зависими лица, извършили престъпления, обусловени от състоянието на зависимостта или свързани с нейното обслужване, могат да се преодолеят единствено с предприемане и последователно осъществяване на интердисциплинарна държавна социална и наказателноправна политика. Последната следва да се насочи не само към упражняването на държавна принуда спрямо такива лица, но и към:
- създаване и поддържане на ефективни програми за лечение, обществено въздействие и социална реинтеграция на зависимите извършители на престъпления с цел превенция на повторност и рецидив;
- предвиждане на възможности за привилегировано наказателноправно третиране на зависими лица, извършили престъпление за пръв път при определени условия;
- провеждане на обучения на правните специалисти за своевременно разпознаване на зависимост у обвиняем или подсъдим и правилна идентификация на престъпленията, като извършени във връзка със състоянието на зависимост или по повод нуждата от обслужването на последната;
- провеждане на обучения за повишаване професионалната квалификация на медицинските специалисти, повишаване на капацитета на държавните психиатрични болници чрез назначаване на такива специалисти и увеличаване на материалните бази;
- предприемане на всякакви други подходящи мерки, насочени към превенция на зависимостите и на свързаното с тях престъпно поведение.
Единствено след предприемането на такава цялостна и последователна държавна политика е допустимо да се приеме, че е възможно да се осъществят действително ефективни изменения в НК на РБ чрез предвиждане на алтернативни на лишаването от свобода наказания. В това отношение следва да се отбележи, че подходящо би било интегрирането на комбинация между латвийския и щатския модел за наказателноправно третиране на зависими извършители на престъпления, като се предвидят съответни изменения в общата част на НК на РБ, съгласно които се предвидят възможности:
- за замяна на лишаването от свобода с пробация чрез включване в програма за обществено въздействие, когато се установи, че престъплението е обусловено от състоянието на зависимост или е извършено за обслужване на такава. Тази възможност следва да съществува дори и когато за съответното престъпление законът предвижда най-нисък предел на наказанието лишаване от свобода;
- наложеното наказание на лишаване от свобода да не се изпълнява, ако осъденият е зависим от психоактивни вещества, деянието е обусловено от състоянието на зависимост или е извършено с цел обслужване на такава и в хода на наказателното производство е дал доказателства, че е в ремисия от употреба;
- за условно освобождаване от наказателна отговорност или от изпълнението на вече наложено наказание с условие подсъдимият да даде съгласие за участие в курс за лечение на зависимостта и действително да постъпи за провеждането му.
[1] В този смисъл, National Institute on Drug Abuse (2019), ‘The Science of Drug Use and Addiction. The Basics’, https://www.drugabuse.gov/publications/media-guide/science-drug-use-addiction-basics
[2] В този смисъл, Goldstein RZ, Volkow ND. Dysfunction of the prefrontal cortex in addiction: neuroimaging findings and clinical implications. Nat Rev Neurosci. 2011;12(11):652-669. doi:10.1038/nrn3119
[3] Затрудненият контрол върху приема на психоактивното вещество по отношение на началото, края или нивото на употреба е един от диагностичните критерии за поставяне на сигурна диагноза „синдром на зависимост“ съгласно Международната класификация на болестите, 10-та ревизия (МКБ-10), код F1х2.
[4] В този смисъл, Goldman, D., ‘Relationships of Social Activity, Work Capacity, Responsibility and Competence to Drug Effects’, 122 J. For. Sci. 431, с. 435-36 (1967)
[5] Това твърдение е особено валидно, когато се касае за случаите, в които престъпното деяние е обусловено от самото състояние на зависимост. Така например, когато едно лице е зависимо от наркотични вещества, състоянието му на зависимост предоставя употребата на такива. А последната е невъзможна без наркотичните вещества преди това да бъдат придобити и държани – престъпления по чл. 354а, ал. 3 от Наказателния кодекс на Република България (НК на РБ).
[6] Например, придобиване и държане на наркотични вещества или техни аналози (чл. 354а, ал. 3 и 4 от НК на РБ)
[7] Например, обикновена кражба (чл. 194, ал. 1 и 3 от НК на РБ), взломна кражба (чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК на РБ), грабеж (чл. 198, ал. 1 от НК на РБ), длъжностно присвояване (чл. 201, ал. 1 и чл. 204 от НК на РБ), обсебване (чл. 206, ал. 1 и 5 от НК на РБ), измама (чл. 209, ал. 1 и 3 от НК на РБ), подправка на парични знаци (чл. 243, ал. 1 от НК на РБ)
[8] По – подробно за проблемите, свързани със снабдяването с наркотични вещества в арестите и затворите, вж. „Prison and drugs in Europe: Current and future challenges”, European Monitoring Centre for Drugs and Drug Addiction, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK424849/
[9] По – подробно за фазите на формиране на зависимостта, вж. „Office of the Surgeon General, Facing Addiction in America: The Surgeon General’s Report on Alcohol, Drugs, and Health“, Washington, DC: HHS, November 2016, https://addiction.surgeongeneral.gov/sites/default/files/surgeon-generals-report.pdf
[10] В този смисъл, National Institute on Drug Abuse (2019), ‘The Science of Drug Use and Addiction. The Basics’, https://www.drugabuse.gov/publications/media-guide/science-drug-use-addiction-basics
[11] В този смисъл, Neuroscience of psychoactive substance use and dependence. World Health Organization. ISBN 92 4 156235 8 (LC/NLM classification: WM 270), с. 81
[12] Сред тях са Общото събрание на Организацията на Обединените нации, приело Резолюция 45/110 относно минималните стандартни правила относно мерките, несвързани с лишаване от свобода (Токийски правила), Съветът на Европа, приел редица резолюции и препоръки за насърчаване използването на наказания без лишаване от свобода, сред които Резолюция 1938 (2013), Препоръка 2018 (2013), Доклад № 13174/2013 и др., Съветът на Европейския съюз с приетото Заключение 2019/С 422/06 относно алтернативните на задържането мерки и приложението на наказания, несвързани с лишаване от свобода и много др.
[13] В този смисъл, Заключение 2019/С 422/06 на Съвета на Европейския съюз относно алтернативните на задържането мерки и приложението на наказания, несвързани с лишаване от свобода
[14] В този смисъл, пак там
[15] Sec. 54-56g, както и Sec. 54-56i, Connecticut General Statutes,
https://www.cga.ct.gov/current/pub/chap_960.htm#sec_54-56e
[16] В този смисъл, BRIDGE Court Program (District of South Carolina), Federal Alternative-To-Incarceration Court Programs: United States Sentencing Commission, One Columbus Circle, N.E. Washington DC 20002, www.ussc.gov, September 2017, с. 18
[17] Sec. 54-56g(a)(1), както и и Sec. 54-56i(b), Connecticut General Statutes,
https://www.cga.ct.gov/current/pub/chap_960.htm#sec_54-56e
[18] В този смисъл, BRIDGE Court Program (District of South Carolina), Federal Alternative-To-Incarceration Court Programs: United States Sentencing Commission, One Columbus Circle, N.E. Washington DC 20002, www.ussc.gov, September 2017, с. 18
[19] В този смисъл, Conviction and Sentence Alternatives (CASA) Program (Central District of California), Repair, Invest, Succeed, Emerge (RISE) Program (District of Massachusetts), както и Sentencing Alternatives Improving Lives (SAIL) Program (Eastern District of Missouri)
[20] Този тип наказателни съдилища не са непознати в Европа, но не са широко разпространени. Такива са създадени като пилотни проекти в Дъблин през 2001 г., Глазгоу и Файф през 2001 и 2002 г., Лийдс и Западен Лондон през 2005 г., Осло, Берген и Гент през 2008 г. Барнсли, Бристол, Салфорд и Кардиф през 2009 г. Те не са предназначени за лица, извършили престъпление за пръв път, а разглеждат деянията на лица, за които е установена сериозна злоупотреба и свързано с нея престъпно поведение. В качеството си на пилотни проекти, териториалната компетентност на тези съдилища е ограничена до извършители на престъпления, пребиваващи в съответно определения им район на действие. В този смисъл, European Monitoring Centre for Drugs and Drug Addiction (2015), Alternatives to punishment for drug-using offenders, EMCDDA Papers, Publications Office of the European Union, Luxembourg.
[21] Smit, D. van Z., ‘Handbook of basic principles and promising practices on Alternatives to Imprisonment’, Criminal Justice Handbook Series, United Nations Office of Drugs and Crime, с. 64
[22] В този смисъл, Clark, N., Dolan, K., Farabee, D., ‘Public health alternatives to incarceration for drug offenders’, EMHJ, Vol. 23, No. 3, 2017, https://www.emro.who.int/emhj-volume-23-2017/volume-23-issue-3/public-health-alternatives-to-incarceration-for-drug-offenders.html
[23] Закон за общественото здраве на Република Франция, чл. L3423-1; Наказателен кодекс на Република Франция, чл. 131-29 до 132-45, Закон за предотвратяване на престъпността, чл. 47
[24] Закон за контрол върху търговията с наркотични вещества на Федерална република Германия чл. 35
[25] Кодификация на законите за наркотичните вещества, № 3459/2006, чл. 31-33
[26] Закон за наркотичните вещества на Република Австрия, чл. 35-38
[27] Пак там
[28] Наказателен кодекс на Република Унгария, чл. 180, ал. 1
[29] Този вид алтернатива на лишаването от свобода е посочена в т. 8, б. „б“ от Токийските правила.
[30] Съгласно чл. 7, ал. 1 от НК на РЛ наказателните правонарушения се разделят на простъпки и престъпления. Съгласно ал. 2 деянието се квалифицира като „простъпка“, когато за него е предвидено наказание до две години лишаване от свобода или друго по – леко наказание. Съгласно ал. 3 „по – малко тежко престъпление“ е всяко умишлено правонарушение, за което е предвидено наказание лишаване от свобода над две години, но не повече от пет години. Като „по – малко тежко престъпление“ следва да се квалифицират и непредпазливите деяния, за които законът предвижда повече от две години лишаване от свобода. Такива, например, са основните състави на кражбата по чл. 175, ал. 1; обикновената измама по чл. 177, ал. 1, както и застрахователната измама по чл. 178, ал. 1; обсебването по чл. 179, ал. 1; маловажните случаи на посочените престъпления съгласно чл. 180; маловажните случаи на производство, придобиване, съхранение, използване и разпространение на наркотични и психотропни вещества съгласно чл. 2532, вкл. и когато е извършено повторно, както и засаждането и отглеждането на наркотични растения съгласно чл. 256, и др.
[31] чл. 58, ал. 1, НК на РЛ
[32] чл. 58, ал. 4, т. 4, НК на РЛ
[33] чл. 58, ал. 5, НК на РЛ
[34] чл. 58, ал. 2, НК на РЛ
[35] чл. 59, ал. 1, НК на РЛ
[36] Измежду типичните за състоянието на зависимост или обусловените от необходимостта от обслужването ѝ деяния, простъпки съгласно НК на РЛ са маловажните случаи на кражба, измама и обсебване по чл. 180, ал. 1, маловажните случаи на придобиване, съхранение, използване и разпространение на наркотични и психотропни вещества съгласно чл. 2532, както и засаждането и отглеждането на наркотични растения съгласно чл. 256
[37] чл. 59, ал. 4, НК на РЛ
[38] По – подробно по този въпрос, вж. Груев., Л., „Санкционната система по българското наказателно право“, изд. „Сиби“, 1997, с. 90 – 92
[39] В този смисъл, Werb D, Kamarulzaman A, Meacham MC, Rafful C, Fischer B, Strathdee SA, Wood E. The effectiveness of compulsory drug treatment: A systematic review. Int J Drug Policy. 2016 Feb;28:1-9. doi: 10.1016/j.drugpo.2015.12.005. Epub 2015 Dec 18. PMID: 26790691; PMCID: PMC4752879
[40] Такива са и целите на наказанието съгласно разпоредбата на чл. 36, т. 1 и 2 от НК
[41] Така например, с решение № 177 от 15.01.2019 г. по ВНОХД № 229/2018 г. на Бургаския апелативен съд е потвърдена първоинстанционната присъда, с която на подсъдимия за престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. “г“, пр. 1 вр. чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. „б“, пр. 1 и ал. 4 от НК на РБ е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, а деецът не е осъждан на лишаване от свобода за друго престъпление от общ характер. Така определеното с присъдата наказание е постановено за ефективно изтърпяване при първоначален общ режим. С решение № 97 от 31.10.2019 г. по нак. дело № 280/2019 г., на Върховния касационен съд (ВКС), І н. о. присъдата е изменена в частта относно ефективното изтърпяване на наложеното наказание, като вместо това е последното е отложено с петгодишен изпитателен срок. Съображенията на върховната инстанция се основават на аргумента, че Бургаски окръжен съд и Бургаски апелативен съд неправилно са преценили възможността осъденият да се поправи и без да е необходимо да изтърпи наложеното наказание. В този смисъл, Решение № 16 от 24.02.2009 г. по н.д. № 652/08 г., ВКС, III н.о. Обратно, решение № 371 от 19.05.2016 г. по н.д. 844/2015 г., ВКС, III н.о.
[42] По – подробно за условното осъждане, вж. Костадинова, Р., „Условното осъждане по българското наказателно право“, изд. на Нов български университет, 2019 и цитираната в изследването литература.
[43] Прегледът е осъществен чрез правно – информационната система „Апис Право“.
[44] Към зависимостта от наркотични вещества следва да се посочат престъпленията по чл. 354а, ал. 1, предл. първо и второ от НК на РБ. В светлината на зависимостта от алкохол не се идентифицират деяния, които да попадат в тази подкатегория.
[45] В тази подкатегория се включват престъпленията против собствеността, с изключение на вещното укривателство, унищожаването и повреждането и злоупотребата на доверие, както и някои документни престъпления и по – точно тези по чл. 308 – 311, чл. 313 и чл. 315 – 318. Това е така, доколкото посочените видове престъпления осигуряват или прякото снабдяване с парични средства или косвеното такова, напр, чрез продажба на открадната, обсебена или присвоена вещ.
[46] Според Обобщената статистическа таблица за дейността на съдилищата за 2021 г. на Висшия съдебен съвет за посочения период са сключени споразумения по реда на чл. 381 от НПК, както следва: 1) по чл. 354а, ал. 1 и 2 от НК на РБ – 771 бр. споразумения от общо 905 бр. свършени дела; 2) по чл. 354а, ал. 3, 4 и 5 от НК на РБ – 1564 бр. споразумения от общо 2175 бр. свършени дела; 3) по чл. 194, ал. 1 от НК на РБ – 346 бр. споразумения от общо 704 бр. свършени дела; 4) по чл. 195, ал. 1 от НК на РБ – 759 бр. споразумения от общо 1404 бр. свършени дела. Съгласно статистиката на НСИ за същия период и същите престъпления наложените наказания до шест месеца лишаване от свобода са, както следва: 1) по чл. 354а – 354в от НК на РБ: 710 бр. от общо 2075 свършени дела; 2) по чл. 194 – 197 от НК на РБ: 1 140 бр. от общо 2986 бр. свършени дела.
[47] Създадена със Закон за изменение и допълнение на НК на РБ, ДВ, бр. 21 от 2000 г. и е отменена със Закон за изменение и допълнение на НК на РБ, ДВ, бр. 26 от 2004 г.
39
Коментирайте
Алкохолизма е заболяване. Има Анонимни Алкохолици в България. https://aa-bg.info/
Гледайки няколкото доста злостни анонимни коментари по повод личността на авторката, а не на труда ѝ, което доста често се среща в този форум, реших да си направя труда да видя чак пък толкова ли е лоша. Оказа се, че има доста обемна публична информация за нея: – предлагана за награждаване от нейни колеги за професионални заслуги; – нейни колеги споделят в социалните мрежи нейни коментари и случаи; – гост – лектор на международната студентска организация „ЕЛСА“ – обучавала държавни служители и прокурори; – има научни публикации в международни правни издания; – открих най – малко 10 медийни наказателни дела… Покажи целия коментар »
Това путенце май е виждало зала, само на картинка.
Имаме изказване на премиера относно наболелия проблем, но не, слагаме на уж добрите теоритици, но слаби практици пасквилите над думите на МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ !!… Плаща си момата да и кисне снимката, която не е актуална, в абсолютен раздор със закона за адвокатурата, но лошото е че ще излъже някой да я търси за повереник.
Мерките са ясни – главният прокурор трябва да поиска от всички началници на ОД на МВР в страната в 3-дневен срок да представят подробна схема на наркомрежата в техния район – шеф на бандата, снабдители и разпространители. След това в едноседмичен срок всички тези трябва да бъдат изловени и долните нива да бъдат накарани да пропеят, за да се заковат горните – до върха на пирамидата. После в панделата с наказания на макс. Всички наркомани – в ТВЛ-та (трудово-възпитателни лагери) и там бой, солена риба и тесни кубинки и много работа – ще строят магистрали, ж.п линии и т. н.,… Покажи целия коментар »
Да си каже, че БХК настояват за легализиране на марихуаната и употребата и преди шофиране, а не да се обяснява надълго и нашироко как едва ли не наказателната репресия трябва да се превърне в потупване по рамото и изпращане за лечение в някой рехабилитационен център със съмнителна ефективност на терапията.
П.С. Ако аз докажа, че съм клепотоман или маниак на тема златни накити, ще мина ли по привилегирован състав, защото го правя за да си набавям ендорфини от пипането на бижута и „къпането“ в тях като някой Чичо Скрудж?
А българският език ще се учи като майчин, но и размерите на краставиците ще бъдат по мостра, утвърдена от ЕК. За Швейцария да не говорим – влиза се в затвора, ако се къпят повече от два пъти на ден. Това не са фейк новини!
То всеки адекватен, нормален и разумен човек би следвало да иска легализация на марихуаната, това веднага ти бууства икономиката, защото всеки пуши, дори и ти, дори и баба ти 😉 смоук уиид еври дей!! И не разговаряйте с полицаи!
Fake it till you make it е положението с авторката.
Извинете ме, обаче, на фона на случващото се по пътя….на фона на поредното загинало дете на централна улица в София, на фона на всичко останало….всичко това звучи…смешно.
Аман с лансирането на тази приятелка на правото.
Заобикаля забраната за реклама по този начин, хората се връзват и после нещо не получават обещаваните обезщетения, за сметка на това получават напоителни оправдания, но не и признание, че ни мързи да работим, а и не знаем много добре как 🙂
Омбудсманът са се намеси във връзка с платежната сметка за основни операции-ПСОО. 1. Да-нека да е една ПСОО като право на човек , на която имаш право-все пак това е преференциална сметка,без такси-при условията в закона, но да имаш право на неограничен брой разплащателни сметки на стандартни такси, паралелно с една ПСОО(тоест-една с нулеви такси за заплата, и повече-за други цели-например да получаваш наем , НАП да ти връща данък, да продадеш в olx стария си полувер и тн.). Защото днес-ако имаш кредит-значи да имаш две разплащателни сметки-по дефиниция, тоест не можеш да имаш ПСОО за безплатно получаване на заплата.… Покажи целия коментар »
Колежката е силна в популистките статии, но слаба в съдебната зала. Спрете да я лансирате – хората се доверяват, а после горят.
Най-вероятно има целенасочено лансиране на момичето,щото гледам и по телевизиите се изявява, барабар с други адвокати-пенкилери, въпреки че в професиалните среди е непопулярна. Въпреки това е похвално когато човек полага усилия и пише, щото малцина вече го правят, а качествено – се броят на пръстите на едната ръка, тези които пишат сериозни трудове по нак.право..
Хубаво е, когато твърдите нещо за конкретен човек, да застанете с името си. Щом сте убеден, че е слаба в съдебна зала, значи няма защо да се притеснявате, че например може да Ви осъди за уронване на доброто ѝ име.
Другият вариант е да сте обиден/ядосан прокурор, който е загубил от момичето в съдебна зала. Или пък адвокат, на когото е пряка конкуренция.
В тия либерални времена вече и на некадърника не може да му кажеш, че е некадърник бре. Я за фашист ще те обяват, я за хомофоб или в най-добрия случай за илюминат.
До Ирена Борисова – казвам се Людмил Симеонов – Стажант и потвърждавам изказаното от доста юристи мнение.
Да поясним на мнозина образовани юристи и други хулители-тролове, че в интернет не сме анонимни. Под всеки „пост“ се подписваме с обикновен електронен подпис. Може би е редно Редакцията, която изпитва затруднения да се бори срещу хейтърството, да запознае читателите на този сайт какво представлява електронният документ и електронният подпис, вкл. и обикновеният електронен подпис.
Факт. От лични наблюдения. Не бих препоръчал дамата, която има навик да се държи доста невротично в зала.
Колежката е много бойна като влезе в зала, винаги подготвена с теория, но делцата нещо куцкат, сякаш не е толкова лесно, както да заобикаляш забраната за рекламка 🙂
Престанете с тези поръчкови, рекламни и блудкави статийки!
Алтернатива е само в единствено число.
Може да се използва думата възможности.
Поздравления за добрата статия
Да, бих я изпринтирал върху ролка тоалетна хартия, поне да има смисъл от нея, различен от това да се заобикаля Закон за адвокатурата. Слаба бира е иначе на практика, но все пак бърка в джоба на пострадалите от престъпление.
Мога да кажа само, че тези, които мамят на хазарт и лъжат по казината не са за затвор, а са за психологично лечение. Те и след 5 години затвор, щом излязат пак решават да лъжат по казината. Това е зависимост. Нарко зависимия не го буташ в затвора, а гледаш да му помогнеш психичски
Полезно и удобно. Браво!
Благодаря за информацията
В последното десетилетие, че и повече, в НС влизат само популисти, затова няма мисъл при промените в законите
Популисти и псевдоюристи
Това е Антиселекция на Неможачи.
Да видим сега Възраждане!
В България има ли програми, адекватни, в които може да бъде включен зависимият, вместо да отиде в затвора?
A в САЩ като имат drug courts нещо постигнали ли са? Дали нашият допотопен модел не е по-работещ, а?
Там поне се опитват да направят нещо. А тук хората с подобни проблеми са изоставени
България няма никаква политика по отношение на наркоманиите и наркозависимите. Колегата поставя проблема на плоскостта на наказателното право и анализът й ясно показва нулевото разбиране на проблема от законодателя, както и пълното му неглижиране
Белене. И това е политика. При това нелоша.
Винаги съм се питал защо наркозависимите не навреждат на себе си, а на други. Значи не са толкова болни. А и друго, ако това стане всички ще станат наркомани за пред съда.
Зависимостта от наркотични вещества винаги е било ОТЕГЧАВАЩО отговорността обстоятелство. Дано и така да си остане. Главно е поради факта, че това е съзнателен избор, който лицето прави. Той не е наркоман, защото е болен, а е болен, защото е наркоман. Това не е поведение, което се насърчава от правото или обществото, защото е общодостъпен факт, че наркозависимият се откроява с криминогенно поведение. Не е от полза никому лицата, които извращават съзнателно съзнанието си и се деформират в едно социално непригодно „създание“, да бъдат третирани по-благоприятно от лицата страдащи от алкохолизъм. При определяне на размер на наказание, винаги се гледат… Покажи целия коментар »