Пред Конституционния съд
Адвокатурата оспори правилото в ДОПК, че НАП не връща с лихвите недължимо събраните осигуровки
Когато въз основа на акт на орган по приходите държавата е събрала недължими данъци, тя ги връща на гражданите и бизнеса с лихвите за изтеклия период, но недължимите осигуровки се връщат на практика без лихва. Това правило, регламентирано в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), оспори Висшият адвокатски съвет (ВАдС) пред Конституционния съд (КС) и настоя да бъде „отменено“, тъй като погазва принципите на правовата държава, за равенство пред закона, за отговорност на държавата за вреди и за неприкосновеност на частната собственост.
То е уредено в чл. 129, ал. 6 ДОПК, която предвижда: „Недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 – 4“. И според ВАдС изключението за осигурителните вноски в него е противоконституционно (пред КС е оспорена само почернената част от разпоредбата).
В искането си до КС (пълния му текст виж тук) адвокатурата първо прави анализ на атакуваната разпоредба, като посочва, че с нея се правят две разграничения на размера на дължимите лихви. Едно от тях е дали сумите са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. Когато този акт бъде отменен като незаконосъобразен или прогласен за нищожен, държавата дължи връщане на платено с лихвите за целия изтекъл период.
„Именно държавата чрез овластения със закон орган по приходите е лишила данъчно задълженото лице за определен период от време (често пъти години) от владението и правото на разпореждане с лични парични средства“, изтъква ВАдС и определя това общо правило като логично и справедливо.
„Изключение правят единствено задължителните осигурителни вноски (ЗОВ), които дори тогава когато са събрани въз основа на акт на орган по приходите, се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени. Т.е. на практика лихви върху ЗОВ не се дължат, тъй като законодателят изрично ги е изключил от кръга на сумите, върху които следва да бъдат начислени лихви по реда на чл. 129 ДОПК“, заявяват адвокатите. И подчертават, че това правило се приема от Върховния административен съд за императивно.
Резултатът от приложението му е, че въпреки безспорното накърняване на икономически права на гражданите и техните организации, с разпоредбата на чл. 129, ал. 6 ДОПК е допуснато държавата да не ги обезщетява за вредите, причинени от нейните незаконосъобразни или нищожни актове. Като адвокатите подчертават, че лихвата има обезщетителна функция и нейната дължимост произтича от принципа на справедливостта, който изисква данъчно задълженият субект да бъде компенсиран за времето, през което е бил лишен от ползването на паричните средства.
Пред Конституционния съд адвокатите обстойно разясняват защо въвеждането на това изключение противоречи на принципа на правовата държава. И посочват, че чл. 129, ал. 6 ДОПК установява противоречива, неясна и взаимоизключваща се нормативна уредба.
„В една и съща разпоредба са установени противоречиви и взаимноизключващи се правни норми“, посочва ВАдС и обяснява, че от една страна има едно логично и справедливо общо правило, а от друга – едно необосновано и несправедливо изключение за осигурителните вноски.
„ЗОВ са посочени от законодателя като публични вземания наред с всички останали вноски за бюджета. Както ЗОВ, така и всички останали публични вземания имат паричен характер. Паричният им характер предполага и идентитет на вида ползи, които би могъл да извлече притежателят им, както и идентитет на вида ползи, от които би могло да бъде лишено лицето, от което паричните суми са неправомерно отнети (пропуснати ползи). Поради това и въвеждайки необосновано и лишено от нормативно основание изключение, противоречащо на логиката на разпоредбата на чл. 129, ал. 6 ДОПК, законодателят е допуснал действието на противоречива, неясна и взаимоизключваща се нормативна уредба, която води до необосновано, а от тук и недопустимо засягане правата на гражданите“, заключава адвокатурата.
И обяснява, че изключението за осигуровките е несправедливо, защото допуска държавата да причини вреди на граждани, които няма задължението да обезщети. „Несправедливо е държавата да бъде оправомощена с целия инструментариум на отношенията власт-подчинение да претендира от частноправните субекти законна лихва за забава при забавено плащане и едновременно с това увреденият частноправен субект да не разполага с право да претендира законна лихва за забава от момента на плащането/прихващането на ЗОВ при последващо установяване на тяхната недължимост поради отмяна на незаконосъобразен акт на орган по приходите или прогласяването му за нищожен“, изтъква ВАдС.
Равенството на гражданите пред закона пък е нарушено, посочват адвокатите, тъй като данъчнозадължените лица се третират различно според вида на публичното задължение. Вземанията за осигуровки се установяват, обжалват и събират както всички други публични задължения, но когато са недължимо внесени или събрани, за връщането или прихващането им се въвежда изключение.
„В конкретния случай не може да бъде установена потребност от постигането на значими за обществото цели посредством установяването на неравно третиране на лицата, които временно са придобили качеството длъжници на публични задължения в зависимост от това дали дължат ЗОВ в сравнение с всички други лица в съпоставимо положение, които обаче дължат друг вид публични задължения“, пише ВАдС.
Пред КС съветът подчертава, че с чл. 129, ал. 6 ДОПК е допуснато държавата да не обезщетява граждани за вреди, причинени от нейни незаконосъобразни актове. Като посочва, че ВАС е разделен във виждането си дали лихвите за недължимо внесени или събрани осигуровки може да се претендират с иск по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
„Дори да се приеме, че лицето, което е претърпяло вреди от незаконен акт на администрацията би могло да бъде обезщетено по реда на ЗОДОВ то наличието на друг ред (общият ред по ЗОДОВ) не обосновава допустимостта на вътрешнопротиворечива, изключваща се и установяваща неравно третиране правна уредба, която възпрепятства лицето да получи дължимото му се обезщетение по административен ред (бързо и без съществени формалности чрез подаване на искане по чл. 129, ал. 1 ДОПК), а му предоставя единствено възможността да предяви претенции по ЗОДОВ при положение, че за всички други лица в съпоставимо положение недължимо платените/събрани суми се възстановяват/прихващат, ведно с дължимата лихва в пълен размер по реда на чл. 128 и сл. ДОПК“, заявяват адвокатите.
В искането си до КС те изтъкват и че чл. 129, ал. 6 ДОПК нарушава неприкосновеността на частната собственост. „С разпоредбата на чл. 129, ал. 6 ДОПК в частта: „с изключение на задължителните осигурителни вноски“ законодателят по същество е допуснал обогатяване на държавата за сметка на гражданите, които са претърпели вреди от незаконни актове на органи на публичната власт. Това следва да се определи като недопустимо от правния ред засягане частната собственост на лицата тогава, когато те са били лишени от възможността да ползват притежаваните от тях парични средства за дълъг период от време – често пъти години предвид продължителността на административната и съдебна фази на оспорване на ревизионните актове“, заключава ВАдС.
КС образува дело по искането и за докладчик по него е определена Надежда Джелепова.
29
Коментирайте
Удри батко
С данъчните да си нямаш работа. Веднъж влезеш ли им в системата цял живот ще те тормозят. За тия няма закони и правила. Имам приятел, инспектор в НАП, то заведенията в целия квартал ги държи под власт. Безплатно яде, черпят го, защото като чуят “данъчният” иде, и всички търговци му се подмазват
Логиката е проста – просрочените осигуровки се дължат с лихвите, значи и недължимо събраните се връщат с лихвите. Държавата трябва да спре да се държи като обикновен измамник. А ВАдС да поиска от КС да се произнесе по конституционосъобразността на чл. 163, ал. 4 ДОПК, според която когато публичните вземания са възложени на съдебен изпълнител, те се събират по реда на ГПК, а не по реда на ДОПК. Това е крещящо нарушение на правата на гражданите и води до оскъпяване на задълженията с до 2-3 пъти. Омбудсмана, вече и съдия в ЕСПЧ, отказа да сезира КС, защото наистина разпоредбата не… Покажи целия коментар »
Това наистина е така, абсурдно е публичният взискател да може да си избира процесуалния ред (по ДОПК или по ГПК), по който да се събират публичните вземания, в зависимост дали е възложил събирането им на публичен или на съдебен изпълнител. Всички публични вземания трябва да се събират по един и същи процесуален ред и това е редът на ДОПК. Това, че на ЧСИ не им харесва да събират по реда на ДОПК, си е техен проблем, не на обществото. Абсурдно е и териториалният директор на НАП да се произнася по жалби срещу действията на ЧСИ (когато производството е по ДОПК),… Покажи целия коментар »
Аз съм икономист, публичен изпълнител в НАП от 2014 година. Събирали сме много неплатени данъци, но никога не сме връщали. Няма и да връщаме.
Аз пък съм адвокат и твърдя, че НАП са връщали доста големи суми недължимо платени данъци, и то с лихвите. Това става, когато сумите са събрани въз основа на ревизионен акт, който не е влязъл в сила, а след това е отменен от съда. Актът, въз основа на който се връщат данъците и осигуровките, се нарича „акт за прихващане и ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ“. НАП наистина доброволно нищо не връща (кръв повръща, но пари не връща), но след като съдът го накара, се налага да връща. Добре, че половината съдии в България са читави и си вършат съвестно работата. А вие си разчитайте… Покажи целия коментар »
Ако обичаш не ме поучавай. Един такъв Ваш колега му посочих пътя за изхода на кабинета ми, защото се пъчеше с подобна простотия, че дружеството длъжник не е платило дължимия корпоративен данък с години…претендира за изтекла давност…,а аз вече по целесъобразност и преценка, бях наложил запор и се преминаваше към възбрана. Може ли след действията на публичния изпълнител ти да ми претендираш за изтекла давност за принудително събиране на корпоративни данъчни задължения?! Съдът естествено отхвърли това глупаво нещо. Не съм юрист, но имам повече знания и съм с богат опит в принудителното изпълнение.
Тъжно е, че някой, който твърди, че е публичен изпълнител, използва такъв каруцарски език. Но, за съжаление, простотията в България вече е норма, а не изключение, вкл. и сред лицата, упражняващи отговорни професии като публичен изпълнител. Говорят на „ти“ с напълно непознати хора, използват назидателен и арогантен тон и очакват уважение…е няма как да стане това. Нито знаете кой съм, нито знаете какъв ми е опита, вкл. и в областта на принудителното изпълнение, в т.ч. и по ДОПК, за да ми давате тон в живота. За съжаление контактът ми с публичните изпълнители и ревизорите, които са с икономическо образование, а… Покажи целия коментар »
А пък Вие не ми казвайте какво да правя. Не сте ми майка или баща, та да ми заповядвате. Икономистите също сме изучавали правни дисциплини, така че по нищо не отстъпваме на юристите. А и един счетоводител е в пъти по-компетентен по данъчни и
, трудови и осигурителноправни въпроси. Малко седнете на стола. Смирете се…ако обичате!
По същата логика юристите трябва да изучим и Счетоводството, защото НАП ревизира счетоводителите на предприятията, а не юристите. А Счетоводната наука е доста по-суховата и сложна за усвояване от Правната. Без счетоводители НЯМА БИЗНЕС, докато без юристи ИМА. Дори в нашия холдинг работим в синхрон с главния счетоводител, който пък получава 2 пъти повече заплащане. Счетоводство без право не може.
Всеки уважаващ себе си юрист, който има вземане-даване с данъчно право, трябва да разбира малко и от счетоводство, особено когато се касае за ЗКПО. За останалите – не е нужно!
Вие сте този, който заповядва и се дължи нагло – заповядвате ми да не Ви „поучавам“ и ме нападате, въпреки че само изказвам мнение! Вие сте този, който иска да си мерим опита и компетентността, Вие сте този, който си вири носа как знаел повече от адвоката! Самочувствие до небесата без никакво покритие! Каквото повикало, такова се обадило. Точно заради поразиите на счетоводителите се стига до намесата на адвоката при обжалване на ревизионния акт…примерите са хиляди! Преди няколко дена само ми се наложи да обжалвам на пожар един РА пред ОДОП заради това, че счетоводителят се сетил да каже на… Покажи целия коментар »
Нещо не разбирам. Как по-точно е събрана сумата по ревизионния акт, след като няма още решение от съда? Значи се обжалва и не е влязъл в сила, т.е. сумата не е събрана принудително. Ако е внесена доброволно, защо трябва да има лихва?
Браво този път на адвокатурата!
Недължимо платеното трябва да се връща от всеки с лихвите. От къде-накъде НАП ще е привилегирована?
Тежки анализатори се извъдиха тука.
Време е за шанс. Време е за нов ред!
Чета тук и се възпитавам правно. Благодаря.
Нямам думи. Без думи.
ДОПК ще ми обяснява, че е допустимо държавата да не ме обезщети. Егати и държавата!
Защо пък не. Добър анализ.
Определено това е спорно решение, според мен поне. Да.
Страхотен казус.
Хахаха НАП да ти върне. ХАхаха
Няма лошо, но все пак практическият монопол на ЧСИ върху събиранията на публичните вземания на НАП е проблем със значително по-голяма тежест за гражданите и организациите от едната лихва за осигурителни вноски.
Ти се изказа, а публични изпълнители няма и нищо не събират?!
Пълни глупости. НАП никога не възлага на ЧСИ събирането на данъци и осигуровки на основание чл. 2 от ЗЧСИ. Това го правят само общините за местни данъци и такси. Като не разбирате, не се излагайте.
От 2 месеца се занимавам със запор, наложен от ЧСИ с взискател НАП за неплатени осигуровки/здравни и социални/, които всъщност са платени. Имаше грешно подадена данъчна декларация за 2020 и от там всичко беше каша. Естествено, никой не беше уведомил клиента за въпросната декларация докато не подадох молба за възстановяване на надвнесените суми през последните 3 години. Започна едно мотане и след като разбраха, че няма да се откажа, доста бързо взеха да се случват нещата. Днес вдигнаха запора, а инспекторката от НАП ми звънна да ме уведоми, че вече всичко е наред в системата и мога да подам отново… Покажи целия коментар »
„Бистра 15 февруари 2024 23:01“
Благодаря да подходящия пример, в България нещата се случват с доста упорство и ходене по мъките, защото администрацията е „смела“ само когато хората не си търсят правата, но ако някой, особено адвокат, предприеме конкретни стъпки съобразно закона, изведнъж стават значително по-сговорчиви, тъй като институциите не обичат скандалите с потенциал да им разбутат рахата.
Искaте луд сeкc за 3 чaса, силнa еpeкция, ярки оpгaзми, много cпеpмa и повишeн теcтoстеpон! Тaзи подoбpeна фоpмyла на Bиaгpа вече е бeзопаcна на всяка възpаст! Не пpопускайте шанса да направите ceкcа си незабpавим:– https://do.my/bluestone