Служебното правителство трябва да подаде оставка

Трифонов едва ли играе вабанк

До края на седмицата ЦИК ще определи състава на 46-ото НС и ще го публикува (може би в петъчния брой на Държавен вестник). Това прогнозира пред „Труд“ професорът по конституционно право Пламен Киров, когото помолихме да припомни процедурата за избор на нова правителство. По Конституция президентът има едномесечен срок да свика Народното събрание на първо заседание. Очаквам да използва първата възможна дата и 2-3 дни след обявяване на депутатите, да свика НС.

На първото заседание се полага клетва, избира се ръководството на НС, регистрират се парламентарните групи и може да започне парламентарната рулетка. Формирането на правителство не можем да го приравняваме на хазарт, но за съжаление в България все повече заприличва на това.

Има една малка подробност –

служебното правителство трябва да подаде оставка

По Конституция е казано, че всяко правителство, без да се уточнява дали е парламентарно формирано, или е служебно, подава оставка пред НС (ал.3 чл.111 от Конституцията).. Практиката е различна. Има случаи, в които служебното правителство подава оставка пред този, който го е назначил, т. е. пред президента. Има случаи, в които подава пред НС и случаи, в които не подава оставка като правителството на Георги Близнашки.

Със сформирането на парламентарни групи, президентът ще започ­не консултации с тях. Тези консултации ще протекат много бързо, буквално за половин ден. Те ще бъдат почти формали. След консултациите най-голямата ПГ, засега тази на „Има такъв народ“ (според резултатите на ЦИК при 98,9% обработени протоколи) ще получи проучвателен мандат. Той ще бъде връчен на Николай Василев, името му бе съобщено от Слави Трифонов.

Проучвателният мандат се връчва

на лицето, което е посочено като кандидат за министър-председател. Василев има готов проектосъстав на кабинета и вероятно няма да се възползва от седемте дни, които конституцията му предоставя. Не е ясно дали предложеният министър по ромските въпроси ще има министерство, или ще е без портфейл. Ако се наложи да се създаде такова министерство, би трябвало да се промени и структурата на МС.

Следва парламентарната фаза на процедурата- президентът представя кандидатът за министър-председател пред НС. Първо се гласува министър-председателя, а след това и съставът на Министерския съвет. Казва се, че това ще е правителство на малцинството, но то не може да е на малцинството, тъй като за него трябва да са гласували повече от половината народни представители. Ако присъстват всички 240 депутати, а би следвало да се случи точно това, то кабинетът ще трябва да бъде излъчен със 121 гласа, т. е. зад него ще застане парламентарно мнозинство. Така, че

правителството ще бъде правителство на мнозинството,

независимо, че е излъчено от една парламентарна партия, която има скромно представителство (64 народни представители при 98,9% обработени протоколи). Ако преди гласуването кворумът е бил 121, то тогава правителството може да бъде избрано с 61 гласа, но в крайна сметка зад него ще стои пак мнозинство, защото решенията на НС се приемат с мнозинство. Друг е въпросът как отсъстващите народни представители ще обяснят на избирателите си своето отсъствие.

Съмнявам се, че Слави Трифонов играе вабанк и силово, предполагам че са водени някакви разговори. В други държави не се постъпва по този начин. Очевидно не става въпрос за създаване на коалиция, но са необходими предварителни разговори, за да може да се постигне формиране на мнозинство в парламента. Очевидно е, че със 64 гласа трудно ще се формира правителство. В противен случай легитимността на правителството силно ще пострада.

В случай, че предлаганото от Слави Трифонов правителство не получи подкрепа, тогава се връчва проучвателен мандат на втората по численост парламентарна група, има срок от седем дни, а при неуспех президентът връчва проучвателен мандат на някоя от следващите групи, която той е избрал. Ако не се формира правителство, парламентът се разпуска, назначава се служебно правителство и се насрочват предсрочни избори в двумесечен срок. Служебното правителство ще бъде в оставка, но за да остане същото служебно правителство президентът трябва да издаде нов указ.

Д-р Николай Михайлов, анализатор: Почти прилича на шантаж – задава се политически прайд

Има един голям въпрос – доколко е консултиран този кабинет. Това знаменито изчегъртване е колективно дело и колективно наслаждение. Партиите, които наричат себе си антистатукво, се движат като своеобразен блок да реформират България в епохата след Борисов. Ако те се озоват в изненада да гласуват за министри, за които за първи път ще чуят – допускане, което ми се струва слабо вероятно, това ще е нещо като извиване на ръце, почти прилича на шантаж… Мисля, че правителството е договорено.

Това е евроцентричната оферта на българската политика. Има две възможности за пребъдване на българския либерализъм. Едната е образът на изплезения нагон, това, което Борисов демонстрира, играта на простото и непретенциозно живеене, на нещо, което те призовава да се отървеш от претенциите към себе си, да му развържеш края, да живееш по модела на чалга, на полузаконно и полунезаконно. Вторият модус е историята на ЛГБТ, на свенливия политически прайд. Задава се нещо като политически прайд, а аз съм обезпокоен от тази перспектива, тя ми е съизмеримо противна на това, което живяхме дотук в лицето на Борисов.

Доц. Антоний Гълъбов, пред „Труд“: Проект за примирие на корпоративната война с „Комбайнеро-интелигентската“

Добрата новина е, че има опит за поемане на политическа отговорност. Моите опасения бяха, че ИТН отново ще върне мандат и ще вървим към нови парламентарни избори, което би било най-лошият сценарий. Големият въпрос обаче е, че структурата и съставът на това правителство, както и начинът, по който се лансира и ще търси подкрепа, показва много неща. На първо място, че се търси автоматична подкрепа от останалите парламентарни партии, които по същество ще бъдат изправени пред възможността или да подкрепят този кабинет, или да вървят към нови избори. А това не е подход на демократичните практики. Това е подходът на „Комбайнеро-интелигентската“ – „Няма да те питам…“ – песента на Слави Трифонов. Заявката е по-скоро на един технократски профил на кандидатите. А приоритетите, които бяха обявени, имат доста по-сложен профил и не са добре фокусирани. Но въпросът не е само в избора на правителството, а как то ще функционира и на каква парламентарна подкрепа ще разчитат провежданите политики. Лошата новина е, че този тип поемане на отговорност, налага на другите партии един тип натиск.

Вече няколко години в България се води много тежка корпоративна война, а това е някакъв проект за примирие, в който се включва идеята за новото разположение на корпоративните интереси.

Проф. Румяна Коларова, прeд „Труд“: Подкрепа за такова правителство е политическо самоубийство

Предложеното от Слави Трифонов правителство може да бъде подкрепено само от партии, които търсят политическо самоубийство. Първо, подкрепата за подобно правителство би означавало отстъпление от собствените им програми и приоритети. И второ, подкрепата за подобно правителство, което се нарича експертно, всъщност е една частично подбрана нова мрежа от олигархични зависимости.

Няма никакви гаранции, че подобно правителство няма да обслужва част от съществуващата олигархична мрежа.

Ясно е, че такова правителство няма политическа отговорност. Всъщност, „Има такъв народ“ няма как да упражнява контрол и да гарантира отчетност на кабинета. Гласуването на това правителство би означавало подписване на празен чек.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar