До 7 май президентът Румен Радев трябва да разпусне Народното събрание, да назначи служебен кабинет и да насрочи дата за нови избори. Такова мнение изрази пред „Монитор“ бившият конституционен съдия Пламен Киров.

Той обясни, че в конституцията няма конкретен срок. Въпреки това в правото имало принцип, ако няма срок, то се действа веднага или в разумен срок. Разумният срок е същия ден, следващия или максимум 3 дни. Поради факта, че БСП ще върне мандата още на 5 май, а 6 май е официален почивен ден, то Народното събрание би могло да бъде разпуснато още в края на тази седмица.

Съществува обаче и вариант Радев да направи това в началото на следващата седмица. Според Киров обаче процедурата не може да се протака до безкрай. По думите му, ако Радев отложи разпускането, ще бъде обект на критики, че прави политически сметки в полза на една или друга парти, и то на гърба на избирателя.

Същевременно Симона Велева, доктор по конституционно право, прогнозира пред БНР, че най-късно в началото на следващата седмица Радев ще разпусне това НС. По думите й това означавало, че предсрочните избори могат да бъдат най-рано на 11 юли.

Според конституцията президентът трябва да насрочи нов вот най-късно до два месеца след разпускането на НС. Така веднага започнаха да циркулират две дати – 4 юли и 11 юли. При това положение датата 4 юли изглежда съвсем реалистична. Според експерти, ако се цели вот на 11 юли, то парламентът трябва да се разпусне в петък или в понеделник, а на 10 или на 11 май указът на президента да излезе за обнародване в „Държавен вестник“.

Михаил Константинов: При нов вот ще има близки резултати между ГЕРБ и БСП

На предсрочните парламентарни избори ще видим почти изравнени резултати между ГЕРБ и БПС и след това опити за правене на коалиции, защото и двете политически сили няма да могат да управляват самостоятелно. Това коментира пред Фокус математикът и изборен експерт проф. Михаил Константинов. Според него е възможно да има и опити за правителство на малцинството.

От 2009 година досега всичките мандати на парламентите и съответно на правителствата са прекратени предсрочно, но в това няма нищо страшно. Това, което предстои да видим, е сравнително изравнени резултати между първите две политически сили и опити за правене на коалиции в център-ляво и център-дясно. Нито ГЕРБ ще може да управлява самостоятелно, нито БСП ще може да управлява самостоятелно след изборите. Разбира се, могат да се направят опити за правителство на малцинството. Правителство на малцинството беше това, което видяхме след 2009 година“, каза още проф. Константинов. Той припомни, че кабинетът „Борисов 1“ е бил точно правителство на малцинството, а кабинетът „Борисов 2“ е бил коалиция. „Колко ще издържи новото правителство е трудно да гадаем. Малко е трудно да се предскаже пълен 4-годишен мандат при тази „турбуленция“, която се развива не само в България, а и навсякъде около нас. Добре би било, ако поне 2 години – 2 години и половина изкарат тези правителства“, коментира още изборният експерт.

Проф. Михаил Константинов каза още, че следващият парламент ще вземе решението за промени в изборното законодателство. Това ще бъде тема в предизборната кампания, но няма да има особено значение за избирателите. Сценарият „избори след избори“ е реален, но това е процес, който се случва и в други страни в Европа, каза още проф. Константинов.

Един машинен глас струва 55 лв., a хартиената бюлетина около 80 стотинки

Разходите за един машинен глас струват на хазната около 55 лева, докато хартиената бюлетина излиза едва 70-80 стотинки. Това коментира пред Нова телевизия говорителят на ЦИК Димитър Димитров. Той и бившият член на ЦИК и бивш говорител на комисията Цветозар Томов коментираха последните промени в Изборния кодекс. „Машинното гласуване е аутосорсване на изборния резултат, на някаква частна фирма, в българския случай. Тя внася някакво оборудване, то се сертифицира, процесът наистина е сложен, дори тези, които са експерти, често не могат да се ориентират в софтуера и тънкостите по създаване на изборния резултат“, аргументира се Димитров.

Томов на свой ред поясни, че това не е първият случай, в който такъв текст се въвежда в Изборния кодекс. Той е на мнение, че машинното гласуване може да разреши два проблема, които създават хаос в изборния процес. Единият бил това да се елиминира субективният фактор при броенето на бюлетините, а другият – да се намалят недействителните гласове. Нито Германия, нито Нидерландия, нито Ирландия се намират в 20-и век, но са преценили, че от гледна точка сигурността на изборите е добре да няма машинно гласуване. Има много други начини да се постигне съгласие на това, което се брои“, контрира на свой ред Димитров. Томов пък добави, че проблемите на изборния процес не може да се очаква, че ще бъдат решени просто с въвеждането на нови технологии за вота. По думите му над 300 000 гласа от последните парламентарни избори създават усещане на купен и контролиран вот. При гласуване на хартия с едно драскане в друго квадратче гласът става недействителен, даде пример Томов. И посочи, че с машини манипулацията ще е по-трудна. Димитров обаче му опонира, че 88 машини не са дали никакъв резултат.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar