– Проф. Герджиков, Софийският университет се изкачи със 150 места в QS World University Rankings, как го постигнахте?

– Софийският университет е единственият от българските университети в първите хиляда в световните класации. Това положение не се е променило много през последните години. Обикновено университетът се премества с 50 места нагоре или надолу в класацията и журналистите отразяват това по сензационен начин. Всъщност става дума за малки промени. Сегашното изкачване със 150 места в такава авторитетна класация е добър знак. Това означава, че Софийският университет

има повече

публикации и

повече

цитирания

в научната литература. През последните години имаме повече публикации и в областта на хуманитарните и социалните науки, което е важно, защото досега не беше така. От друга страна, пак ще кажа, че издигането с 50 или дори със 150 места в класацията ни радва, но не е достатъчно. Целта на Софийския университет е да влезе в първите 500, а това изисква много усилия и много финансови средства. В първите 100 най-ниският бюджет е 1 млрд. долара. А нашият бюджет е около 100 млн. лв., което е към 60 млн. долара.

– И все пак какво ще направите, за да се изкачите още по-напред?

– Ние вече правим поредица от неща и това се вижда в увеличаването на броя на публикациите. От следващата година ще започнем да стимулираме и финансово публикационната активност на преподавателите. Надявам се да видим и ефекта от това, че в Софийския университет през последните две години бяха разкрити три центъра за върхови постижения, спечелени в сериозна конкуренция и финансирани с европейски средства. Надявам се, че ще има резултат от новата апаратура, лаборатории и възможности за изследвания. Ще се опитаме да привлечем повече преподаватели, изследователи и студенти от чужбина. Участваме в множество университетски и научни мрежи. И, разбира се, през цялото време се стараем да повишаваме качеството на образованието във всички степени. Слава богу, в последните години държавата осъзна, че е по-важно качеството, а не количеството, и насочи усилията си в тази посока.

– Софийският университет е сред 25-те най-добри университета по индикатор „Контакт с работната среда“ според U-Multirank 2020, разкажете и за това постижение.

– Радваме се, че тази класация е отразила нашите усилия да осигурим справедлив подбор на преподаватели и изследователи, да подобрим начина, по който те се чувстват на работното си място, и

да насърчим

кариерното им

развитие

Това се вижда и по много други признаци – през 2016 г. Софийският университет се присъедини към принципите на Европейската харта на изследователите и на Кодекса на поведение при назначаване на изследователи и през 2019 г. получихме правото да ползваме логото HR Excellence in Research. Признанието на U-Multirank потвърждава това, че наистина сме добри в тази област. От друга страна, не съм голям привърженик на тази класация. Когато говорим, че СУ е сред първите 1000 в 2-3 класации, нямам предвид тази. Тя включва спорни критерии и в резултат случайни университети излизат на първи места в много от случаите. Това не е така в класации като Times Higher Education или Шанхайската класация.

– Как върви кандидатстудентската кампания?

– Рано е да се каже. Засега с подобен брой кандидати и с обичайните темпове.

– Защо се наложи право да се влиза с оценка от матура?

– За да предпазим кандидат-студентите и преподавателите да не се заразят. В тази епидемична ситуация ние направихме всичко възможно да има колкото може по-малко приемни изпити. Сведохме ги до абсолютния минимум от 3 – по химия, биология и математика. Кандидатите за право са много. Ако проведем изпити по български език и литература или по история, или и двата,

това би

означавало

много голям

риск

Затова тази година по изключение ще приемаме с държавни зрелостни изпити. От друга страна, с държавни зрелостни изпити приемаме в почти всички специалности от години. Просто тази година няма да има алтернативата на нашите собствени изпити в тези специалности. Ще останат само оценките от държавните зрелостни изпити. Отделно от това, на твърденията, че в специалност „Право“ ще се влиза по-лесно от преди, аз отговарям, че това не е вярно. Това дали се влиза лесно, или трудно не зависи от това дали се кандидатства с матури или със собствени изпити, а зависи от това за колко места колко души се борят. Обикновено около 1000 души кандидатстват за 300 места. Понеже това е така и тази година, няма никаква разлика в трудността независимо с какъв изпит кандидатстваш. В много специалности ще се влиза дори по-трудно, защото имаме същия брой кандидати за по-малко места.

– Как се отрази карантината на работата на университета?

– От една страна, отрицателно, защото нищо не може да замести живия контакт на преподавателя и студентите. Когато си под карантина, не можеш да използваш библиотеките. Когато си под карантина, не можеш да провеждаш практическите занятия, лабораторните упражнения, както и клиничните практики в специалност „Медицина“. Всичко това са големи затруднения, с които успяхме частично да се справим. Голяма част от специалностите успяха изцяло да минат в онлайн среда и обучението вървеше доста добре. Направихме проучване сред 1500 студенти и виждам, че голяма част от часовете действително са били проведени, и то с всички възможности на виртуалната среда, включително с виртуална класна стая. Имахме и полза от това да се принудим така изведнъж да се хвърлим в онлайн обучение. В предишния програмен проект бяха финансирани няколко проекта на Софийския университет за дистанционно обучение, поради което много от преподавателите са подготвени, а и успяхме да набавим сериозна техника. Въпреки това в последните години имаме разкрита само една изцяло дистанционна магистърска програма и няколко други се подготвят. Докато присъствените магистърски програми са 400. По същия начин в рамките на традиционното обучение малко преподаватели използват възможностите на онлайн инструментите. Ето сега се оказа, че всички сме принудени да го правим. Така че много хора, които имаха известни предубеждения, видяха, че

инструментите

на виртуалната

среда са

сериозни

Те не могат да заместят личния контакт, но затова пък предлагат предимства, които личният контакт не може да даде, например пълен достъп до различни онлайн ресурси, едновременно със запознаване сс лекцията или участието в семинара и упражнението, можеш да ползваш и други инструменти и ресурси.

– Ще ползвате ли в бъдеще при други ситуации онлайн обучение?

– Надявам се, че онлайн обучението ще навлезе в рамките на присъственото като помощно средство, защото предлага добри инструменти. Надявам се силно, че няма да ни се налага отново да преминаваме на изцяло онлайн обучение, защото в някои специалности това не е възможно, а в други е възможно, но няма как да замести предимствата на присъственото обучение.

– За кои специалности то беше най-успешно?

– В социалните и хуманитарните области преминаването към изцяло онлайн обучение беше най-лесно. По-трудно беше в областта на природните науки. Най-трудно беше в областта на специалности от регулираните професии като медицина и фармация.

– Промениха ли се ценностите в пандемията?

– Рано е да се каже. Още не можем да кажем какви ще са финансовите и икономическите последствия от кризата. За духовните и психологическите пък е съвсем рано да се каже. Смятам, че това, че светът няма да бъде същият, е вярно. Смятам, от друга страна, че е малко преувеличено. Смятам, че светът и много сфери на живот са консервативни и че бързо ще се върнем към старото, забравяйки, че сме били в криза. Въпреки това ще има промени. Човек, който се е притеснявал, че е трудно или безполезно да се използва онлайн среда за обучение на студенти, след като веднъж го е направил, вероятно ще си промени мнението и това няма как да се върне назад. Развитието на изкуствения интелект получи нов тласък и това също е необратимо.

– Министерството на образованието публикува за обсъждане стратегия за развитието на висшето образование до 2030 г., добре ли е да се разделят университетите на изследователски и преподавателски?

– Всъщност изследователските университети бяха въведени в Закона за висше образование преди няколко години. Това, което се случва сега, е, че и законът, и стратегията ги определят не като отделен вид висше училище, както беше досега, а като група от университети, в които всеки университет може да бъде включен или да отпадне според изследователските си постижения.

– Трябва ли бакалавърската степен да е с продължителност 3 години?

– Това е сложен въпрос и практиката в Европа не е еднозначна. Идеята в рамките на едно професионално направление някои висши училища да въведат по-кратката бакалавърска степен, а други да запазят четиригодишния бакалавър, ще има опасни последици. Затова аз настоявам, в случай че тригодишната бакалавърска степен се въведе, това да се решава за цялото професионално направление, т. е. или всички висши училища в това направление да въведат тригодишен бакалавър, или не. Така в някои направления обучението ще е тригодишно във всички висши училища, а в други направления ще остане четиригодишно, отново за всички висши училища.

– Ще подкрепите ли постановката за разделяне на административното от научното ръководство?

– Не виждам такова предложение в проекта за стратегия. Предпазливостта по този въпрос в последните 10 г. произтича от опасенията, свързани с лошия опит, който имаме от отношенията между ректорите на медицинските университети и директорите на университетските болници. Виждам обаче предложения в проекта, които могат да постигнат подобряване на отчетността и отговорността на ръководствата на висшите училища, например това служителите в университетите, които упражняват предварителния финансов контрол, да се назначават не от ректора, чиито действия трябва да контролират, а от министъра.

– Кога ще бъде ясен новият председател на Съвета на ректорите?

– Отчетно-изборното събрание ще бъде проведено на 7 юли и предполагам, че тогава ще бъдат избрани новият председател и новият управителен съвет. По-важното, както и друг път съм казвал, е Съветът на ректорите да се превърне от един консултативен орган, чието мнение може и да се пренебрегне, в авторитетна организация, чийто глас се чува. Той трябва да бъде изразител на мнението на интелигентните и духовни хора по най-важните проблеми на страната.

CV

– Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури през 1982 г.

– През 1984-1985 г. следва класическа филология в Софийския университет. През следващата година продължава в Хумболтовия университет в Берлин

– От 2008 г. е професор

– Бил е зам.-министър на образованието и науката от 2001 до 2003 г. и управител на фонд „Научни изследвания“ от 2008 до 2009 г.

– Води лекции по латински език и римска литература в катедра „Класическа филология“

– Първият преводач на Аристотеловата „Политика“

– Заместник-ректор от 2010 г.

– На 17 ноември 2015 г. беше избран за ректор на Софийския университет, на 20 ноември м.г. е преизбран за втори мандат

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar