– Г-н Янкулов, какво трябва да провери прокуратурата в записа, в който глас, приличащ на премиерския, споделя как Сотир Цацаров и Иван Гешев го уведомяват предварително на кого ще повдигнат обвинения и нарежда КЗК да провери „Еврохолд“, защото се дразни от собственика й?

– Най-вече трябва да се изясни дали има неправомерно използване на специални разузнавателни средства (СРС). И оттук нататък и евентуално съдържанието на самия запис – за какви действия се говори вътре. Но ако излязат данни за престъпление, те не могат да почиват само на казаното в записа. То трябва да е индиция, от която да се изследват всички възможни версии дали действително нещата са се случили така – най-вече това, което се говори за някакво въздействие върху регулаторни органи.

– Ако се окаже, че не става въпрос за записан със СРС разговор, това пречка ли е да се изследва съдържанието му?

– Не би трябвало да има какъвто и да е проблем да се изследва съдържанието. Това, че записът не е регламентирано използван, само по себе си не може да го отхвърли като доказателство за фактите в него. Отделен въпрос е доколко това би било достатъчно доказателство, дали може да се стъпи само на един такъв запис. Всеки подобен запис би могъл, теоретично, да послужи като доказателство. Въпрос на доказване е дали нещата, които се твърдят, са достоверни. Но няма легална опора твърдението, че изначално не може да бъде ползван, ако не е СРС по регламентирания ред. Никога не е имало спор, че случайни записи и други записи, като например от охранителни камери, записи на разговори, могат да се ползват в наказателното производство.

– Важи ли това и ако става дума за монтаж, но събран от истински разговори?

– Няма пречка да се изследва съдържанието. Но такъв запис може да е косвено доказателство – ако тук се съсредоточим върху това дали има неправомерно влияние върху регулаторен орган и дали неговите служители са осъществявали неправомерно своите правомощия, злоупотребявали ли са. Но дали са се случвали така нещата, трябва да бъде изследвано внимателно – какво точно е правено от тези регулаторни органи, кога, как, кои длъжностни лица са се произнасяли и т.н. Тук трябва да се служи с други способи на доказване, най-вече разпити на свидетели.

– Ако още бяхте прокурор и работехте по тази проверка, кого щяхте да викнете за обяснения?

– Би трябвало да се викнат всички, които имат някакво отношение към обстоятелствата, които биха представлявали интерес за проверката. Ако може да се търси престъпление, то е именно нерегламентирано оказване на влияние върху регулаторни органи. Това трябва да се изследва.

– Бихте ли поканили за разпит Гешев и Цацаров?

– Те са споменати като присъствали на друг разговор. От този запис не виждам нещо, което да предполага тяхно участие в някакво поведение. Твърди се, че ще бъдат повдигнати обвинения на някого. Дори да е изнасяне на предварителна информация, отговорността, която може да се търси за това, е по-скоро лична, морална. Отделен въпрос е доколко е нормално в демократична държава с разделение на властите, ако това е вярно, по такъв начин да се съгласува между ръководителя на изпълнителната власт и ръководителя на прокуратурата повдигане на обвинения. Едва ли е нормално да има ежеседмични оперативки между премиера и главния прокурор. Но отговорността тук не е наказателна. И тези лица трябва по друг ред да обяснят пред обществото какви са били техните срещи, какво е коментирано на тях.

– След записа се появиха и снимките от спалнята на премиера. Те трябва ли да са обект на прокурорската проверка?

– Не знам какво престъпление би могло да се търси от съдържанието на тези снимки. Евентуално, ако се докаже, че са достоверни, за това как се съхранява огнестрелно оръжие. Тъй като има правила как се съхраняват оръжията в жилищата.

Ако въпросът е дали някой разполага с парични средства, не знам дали точно снимката трябва да е основанието да се проверява. Едва ли подобна снимка трябва да е основанието за антикорупционните органи да проверяват нечие имотното състояние. Хората на висши държавни длъжности подават имуществени декларации всяка година. И тези декларации трябва да бъдат реално проверявани. Имаме куп органи като финансово разузнаване в ДАНС и т.н., които да се занимават например с офшорни транзакции. В тези служби постъпва оперативна информация за всякакви обстоятелства. Това са нещата, които трябва да служат за основа на такива разследвания, а не снимки на шкафчета.

– Ако се върнем на записа, може ли да се вярва на експертиза, направена в България, при положение, че експертите де факто са под шапката на премиера?

– Трудно ми е да отговоря. Имаме добри експерти и тук. Отделен въпрос е как исторически са подхождали проверките в тези случаи. Знаем, че нещата се заключават до това каква е природата на самия запис – дали е от СРС и т.н. И обикновено дотук се спира. По-нататък не се търси.

– Защо става така?

– Вероятно няма воля да се разплитат тези казуси. Това е най-логичното обяснение. Дали е реалното, не мога да кажа. Какво има по конкретното дело никой никога не разбира, защото информация не се предоставя.

– Предоставя се, но само по определени дела. Прокуратурата през ден ни подхвърля определени доказателства.

– Това е голям проблем на досъдебното производство. Разумно е да има следствена тайна. Не може всякаква информация да се изнася, защото би попречила на едно текущо разследване, а и би трябвало да се съхраняват правата на разследваните. Но няма наказателно-процесуално или друго логично обяснение, когато се обяви, че едно разследване се води, каже се, че е срещу определено лице, обяви се на всеослушание привличането му като обвиняем, и от един момент нататък да се замлъкне тотално.

– Ако премиерът сам си е пуснал записа, има ли престъпление в това?

– Като общество не трябва да се съсредоточаваме единствено върху наказателната отговорност, когато излизат такива нелицеприятни обстоятелства около висши държавни длъжности. Едно обвинение трябва да бъде доказано по несъмнен начин, а не във всеки случай могат да се съберат доказателства за обвинение, камо ли за присъда. Но това не означава да се изключва другите видове отговорност, ако щете и морална, и всичко да бъде оставено в ръцете на прокуратурата. Наказателната отговорност е последният инструмент за реакция срещу някакво неправомерно поведение. Всякакви друг вид отговорности могат да съществуват паралелно – морална, политическа и т.н.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar