Доц. Наталия Киселова е преподавател по конституционно право в СУ „Св. Климент Охридски“.

Парламентарната група на ГЕРБ предложи на народните представители проект за изцяло нова Конституция след речта на премиера на 14 август. Този документ е отговор на обществените консултации, които държавният глава провежда от края на миналата година, и на продължаващите вече 40 дни протести по улиците и площадите на страната.

Защо Велико народно събрание?
Таймингът за свикване на ВНС и на приключване на мандата на 44-ото Народно събрание съвпадат. Така партия ГЕРБ и лично премиерът Борисов получават месеци политическо време, променя се дискурсът в публичното говорене и се въвеждат нови теми, с надежда протестите да затихнат.

Изземва се инициативата от държавният глава и се предлага шокиращо слаб проект, преписан от действащата ни Конституция и показващ правно-технически дефицити (неверни препратки, непълни изречения, а и печатни и технически грешки). Не се отчита богатата практика на Конституционния съд с почти 80 тълкувателни решения, подпомагащи разбирането на конституционния текст.

Предложените нови моменти, по правило са неубедителни, а част от тях показват неразбиране на материята. Липсва оценка на въздействието. Спестени са мотиви към проекта на висшия нормативен акт, чрез които

да получим разумен отговор защо изобщо се предлага нова Конституция

Няма дори и намек за професионален и експертен дебат и, разбира се, някакви финансови обосновки. Панически се търси подкрепа в средите на народните представители.

Какво ни предлагат? В проекта липсва основополагащото разбиране, че върховен принцип са правата на личността, нейните достойнство и сигурност. Правата и свободите на човека и гражданина са запратени в края на проекта. Индивидуалната конституционна жалба е забодена ей тъй, без категорично да се даде право на гражданите да се обръщат към Конституционния съд.
Съвсем съзнателно

в проекта е подмината триадата – демократична, социална и правова държава

Така занапред демократичният и социалният характер на съвременната българска държава ще бъдат изоставени. Последиците ще бъдат непоправими и безвъзвратни.
Дебатите за повече качествено образование, здравеопазване и социални грижи губят принципната си основа с отпадането на Преамбюла.

Буди недоумение защо националният омбудсман (уреден в един член) е цяла глава и е разположен преди държавният глава, правителството, съдебната власт и конституционната юрисдикция.

Съдебните съвети и Инспекторатите стават по две – механично разделени, но няма нито дума за проблемите в съдебната система. Можем само да предполагаме дали съществуващите проблеми ще се умножат по две.

Отнемането на правомощие от президента за назначаването на „тримата големи“ води до допълнително капсулиране на магистратите и липса на каквато и да е публичност при назначаване на висшите административни ръководители. Няма нужда от коментиране предложението за изслушване на главния прокурор по конкретни дела „след разрешение на наблюдаващия прокурор“.(И след като го изслушат, какво ще му възложат?)

Набива се на очи липсата на възможност за предсрочно прекратяване на мандатите им, за които свенливо се предлага да бъдат по 5 години.
Народното събрание ще продължи да има възможност да избира действащи магистрати като членове на тези два съвета и инспекторати.
Дава се право на тези два съдебни съвета на съдиите и на прокурорите и следователите на законодателна инициатива наред с народните представители и с правителството. В момента качеството на законодателството спада катастрофално, едва ли по този начин ще се
повиши.

Политическото представителство у нас, според премиера, е в криза.
Кризата е в управляващото мнозинство, която има своите проявления – некачествени закони, бягане от парламентарен контрол, формални изслушвания, процедурни хватки за избягване на обществена и експертна критика. Примерите за наложени вета от президента и оспорени разпоредби пред конституционната юрисдикция са само последици. Политическите партии може да са в криза, но само чрез демократични процедури се лекува тя.

Механичното намаляване на броя на народните представители удвоява необходимата електорална подкрепа и се увеличава рискът от повече зависимост от корпоративни и дори криминални интереси. Това може да се види около последните местни избори в някои общини.

Как да се проведат изборите за 8-мо ВНС?
Механично смесване на двете познати избирателни системи, но мажоритарната избирателна система каква ще е? Или ще повторим изпробвана през 2009 г.? В един тур и със скрита подкрепа за най-популярната партия? Кодексът с добри практики за избори на Венецианската комисия дори не съм си помислила да го отварям, за да видя дали не е засегнат.

Предлаганият проект е надцакване на инициативата на президента да се подобрят разпоредби, но последиците ще бъдат тежки. Има ли морално право действащото Народно събрание с лека ръка да затрие европейската по своя характер действаща Конституция, която анонимните автори дори не знаят, че е приета на 12 юли, а не на 13 юли 1991 г.?

В коя европейска държава проект за Конституция се пише от петък за понеделник, като курсова работа с преписване и без съзнаване на конституционните основни начала, на които тя се основава? Студентите поне написват имената си, а за този анонимен проект

дори нямат смелост авторите да излязат

и да признаят, че след партийна повеля са разместили съществуващи текстове и са изпълнили задачката в срок.

Призовавам народните представители да си дадат сметка, че имат важни ангажименти – проект за държавен бюджет, прилагане на разпоредбите на Изборния кодекс относно машинното гласуване и
намаляване на недействителните гласове, защита на общественото здраве в условията на световна пандемия. За посегателство върху действащата ни Конституция никой техен избирател не ги е молил!

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar