Ново законодателство ще забрани на монополните дружества да продават дълговете на потребители на колекторски фирми, които след това тормозят хората.

Това обяви днес пред „24 часа“ омбудсманът Мая Манолова, която има право на лична законодателна инициатива и вече подготвя текстовете.

В момента колекторските фирми не са незаконни, защото продажбата на дълг е в облигационното право. С действията си обаче те тормозят хората, категорична е омбудсманката. Именно затова Манолова се е амбицирала да отнеме това право на електроразпределителните и ВиК дружества, топлофикациите и мобилните оператори през специалното законодателство, уреждащо техния статут.

„Те имат монополно положение, клиентите са им в кърпа вързани. Колекторите в момента могат да работят в рамките на дружеството, като играят ролята на обикновен колцентър – звънят и ти напомнят да си платиш, макар че тук идва въпросът защо самите доставчици на услуги не си направят такъв колцентър, или могат да бъдат външни“, обясни тя.

Манолова се позова и на материал на „24 часа“, публикуван във вторник, според който от 2016-а до 2017 г. длъжниците у нас са се увеличили от 1 на 2 милиона души. Всеки 3-и българин е даден на събирач на длъгове. „Сега е моментът да въведем ред. За колекторските фирми трябва да има регламент“, зарече се обществената защитничка.

В края на месеца тя прави събитие по друга свързана тема – за частния фалит, който не е уреден само у нас. Манолова е подготвила цялостно законодателство, уреждащо подобен статут, след получаването на който човек да продължава на чисто при определени условия. В края на месеца тя прави широко обсъждане по темата, преди да вкара текстовете за обсъждане от депутатите.

Манолова загатна също, че има готовност и с текстове, които да ограничат привилегии на банките.

Прехвърлянето на дългове –

с договор или с изкупуване

Дълговете на хората към банки, фирми за бързи кредити, телекомуникационни оператори, доставчици на ток, парно, вода и др. услуги се прехвърлят на колекторските фирми по два начина, обясниха юристи.

Единият е чрез възлагателен договор, с който се уточняват длъжници, дължими суми, лихви, несъбрани такси. Договорът определя и размера на възнаграждението за събирача на дългове, което най-често е процент от възложената за събиране сума.

Вторият начин е чрез продажба на несъбираеми или трудно събираеми дългове. В този случай колекторската фирма и първичният кредитор се споразумяват за цената – напр. 1 лев дълг се изкупува за 50 ст. Оттам нататък събирачът на дългове събира остатъка или най-често част от него за своя сметка, но и от свое име.

Комуналните компании

не наемат колектори

Далеч не всички комунални компании прибягват до колекторски фирми, за да съберат вземанията си, показа проверка на „24 часа“.

ЧЕЗ не продава дълговете на клиентите си, заявиха от компанията. Събира си ги, без да прибягва до услуги на колекторски фирми. Същото заявиха и от ЕВН, компанията, която снабдява с ток Югоизточна България.

И „Топлофикация-София“ не продават задължения. От дружеството казаха, че първо се обаждат по телефона на неплатилите клиенти и ги посещават у дома с предложение за разсрочване. И чак ако събирането на парите за услугата е безнадеждно, се прибягва до завеждане на дело.

„Софийска вода“ АД също не продава задължения на своите клиенти на трети страни, а използва услугите на колекторски фирми само в случаите, когато вътрешните усилия по събиране на просрочените вземания не са довели до желан резултат“, обясниха от дружеството.

Фирмите за събиране на задължения работели като подизпълнител, без да придобиват права върху вземанията и да събират парите за собствена сметка, обясниха оттам. Сумите за вода са сред най-ниските комунални разходи за домакинствата и затова съдебното търсене невинаги е най-ефективно заради съдебните разноски, обясниха от „Софийска вода“.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar