Бившите депутати Мартин Димитров и Петър Славов от „Нова република“ отново осъдиха ЦИК заради отказа ѝ да предостави информация какво е свършено за въвеждането на машинното гласуване в България.

Според Изборния кодекс във всички избирателни секции в страната трябва да има опция човек да подаде гласа си през устройство, а не само чрез стандартните хартиени бюлетини. Това трябваше да е факт още за последните парламентарни избори, които се проведоха на 26 март миналата година, като преди това ЦИК и институциите изчерпаха законовите си възможности за тестове по темата. На президентския вот в края на 2016 г. такова гласуване имаше в 500 секции и това беше последната възможност за отлагане на пълното му въвеждане, прието в Изборния кодекс през 2014 г.

Преди парламентарния вот миналата година и Върховният административен съд се произнесе, че машинно гласуване трябва да има във всички секции. Нямаше – на ЦИК и на правителството не им стигна време и ресурс да го организират, обществената поръчка за осигуряване на машините се провали, въпреки допълнително предвидените пари за машини, а оправданието бе, че „ако изборите бяха след 2 години, можело и да има машинен вот“.

След тази история, в средата на миналата година ексдепутатите от десницата Димитров, Славов и компания поискаха от ЦИК информация какво е направено до момента за въвеждане на машинно гласуване – тъй като по закон именно комисията е отговорна за процедурите. ЦИК им отказва информация. Следва дело в съда. На 23 януари 2018 г. Административният съд-София постановява комисията да предостави информацията, поискана от бившите народни представители в 7-дневен срок. Въпросът им е формулиран така:

На какъв етап е подготовката за въвеждане на машинно гласуване и в какъв срок предвиждате да стане това? Ще има ли възможност за осигуряване на машини във всички секции при евентуални избори през 2018 г.?

В изпълнение на съдебното решение от ЦИК връщат отговор на 30 януари 2018 г. От него става ясно, че два пъти в официални писма – от 14 септември и 10 октомври 2017 г. комисията е поискала от Министерството на финансите отпускане на сума от 50 млн. лв. за капиталови разходи в бюджета за 2018 г. за осигуряване или закупуване на специализирани устройства за машинно гласуване.

В писмото на ЦИК няма данни от Министерството на финансите да е получен отговор на двете писма. В бюджета на ЦИК за 2018 г. пари за капиталови разходи не са предвидени, става ясно от разчетите. По закон парите за машинно гласуване би трябвало да са сметка на Министерския съвет. Дали от ведомството, оглавявано от Владислав Горанов има предвидена подобна сума за конкретния разход в други пера на бюджета – не е ясно – в отговора на ЦИК подобна информация отсъства.

„След решението на съда, от ЦИК ни пратиха информация, че миналата година са поискали от Министерството на финансите 50 млн. лева и до момента нямат отговор. Очевидно нямат и намерение да правят нещо допълнително. Смятат да чакат и като дойдат следващите избори да кажат, че няма време за организиране. Формално са поискали средства, не са получили и какво да правят повече?! Сумата от 50 млн. лева изглежда твърде голяма за закупуване на машини и остава съмнението, че е поискана голяма сума, за да не бъде получена. Изглежда, че правителството и ЦИК заедно са решили да не спазват изборния закон!“, коментира Мартин Димитров след последното решение на съда и отговора, получен от изборната комисия.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar