Районният съд в Луковит е сред най-малките в страната – в него правораздават едва трима съдии. Миналата седмица той привлече медийното внимание не с работата си, а с факта, че двама от тези съдии публично защитиха колегата си Владислава Цариградска заради серия очернящи я публикации в сайтовете „ПИК“ и „Блиц“. Защитиха я и служителите в съда.

Най-общо двете таблоидни онлайн издания твърдяха, че тя е корумпирана и защитава интересите на криминални лица. По неин сигнал Инспекторатът към ВСС направи проверка по случая, която беше прекратена на 18 декември миналата година със заключение, че няма никакви данни в подкрепа на тези твърдения.

Възстановително правосъдие

В сянката на този сюжет обаче остана всекидневната работа на съдия Цариградска и колегите ѝ Венцислав Вълчев и Мая Кирчева. Макар да е малък, Районният съд в Луковит е известен в магистратската общност като институция, която активно прокарва принципите на т.нар. възстановително правосъдие. Правораздаване, което наред с наказването на престъпления, се стреми да подпомага жертвите и извършителите в техния съвместен живот след това. Така че след излежаването на присъдата си, затворниците да се ресоциализират успешно.

„Означава да се намесиш и да подпомогнеш след това съвместното живеене на хората“

„Това не значи някой да бъде освободен от отговорност, означава да се намесиш и да подпомогнеш след това съвместното живеене на хората“, казва съдия Цариградска пред Свободна Европа.

Като пример тя дава случай с 15-годишен младеж, който заедно с група приятели краде кола, върху която впоследствие нанасят сериозни щети. При изправянето му пред съда е изслушан класният му ръководител в интернета, в който живее и учи.

„Помолих го да разкаже за поведението му и учителят каза, че това е едно от най-работливите деца, на които е попадал. Каза, че спортува много, че досега не е имал възможност да участва в такива игри и проявява амбиция да бъде първи във всичко. Добави и че се страхува какво ще стане с момчето, когато се върне през ваканцията обратно при семейството си“, споделя съдия Цариградска.

„Тогава потърпевшият се изправи с насълзени очи и помоли наказанието да бъде по-леко“

„Тогава потърпевшият собственик на колата се изправи с насълзени очи, помоли наказанието да бъде по-леко и заяви, че не претендира никакво обезщетение. В крайна сметка момчето поднесе извинения и мъжът дори му предложи работа през лятото. Той се занимаваше със земеделие.“

Възстановителното правосъдие има за цел да насърчава именно срещи между жертвите и извършителите на престъпления, в които се обсъждат нанесените вреди и начините, по които могат да се поправят нещата. Съвременната идея за това за първи път се оформя преди около 35 години, когато Хауърд Зер и други, които са прилагали такива срещи, започват да се питат защо резултатите от тях са били възприемани от участниците като много по-справедливи, отколкото резултатите от обичайния съдебен процес.

„От едно положение на огорчение на пострадалия, на неприятно чувство, че някой ти е взел автомобила, карал го е и го е потрошил, в един момент, когато чуеш житейската история на извършителя, си даваш сметка, че в него всъщност има нещо добро и заслужава опрощение. И дори си готов да му подадеш ръка“, обобщава съдия Царигрдска, връщайки се към случая с 15-годишното момче.

„Тук съдът може да влезе в ролята на трибуна, за да бъде чута тази гледна точка, а може и въобще да не даде такава възможност“

„Тук съдът може да влезе в ролята на трибуна, за да бъде чута тази гледна точка, а може и въобще да не даде такава възможност. И просто да се произнесе по фактите, които са от значение, за да прецени дали има извършено престъпление. Да, има престъпление, но зад него има още много подробности, които могат да бъдат решаващи. А особено в малките общности жертвите и извършителите рано или късно пак се срещат.“

Маргинализирана общност

Като основни фактори за извършването на престъпления в Луковит тя определя бедността, липсата на образование и трудова заетост, както и занемареността и маргинализирането на определени общности. Голяма част от населението в общината и околните села е от ромски произход.

„Тази занемареност и изолация е сред най-големите рискове за децата, които растат в тази общност. Затова и по настояване на съда беше създадена комисия за детето в общината. Тя координира решаването на различни проблеми и комуникира с компетентните институции“, споделя съдия Цариградска.

„Много пъти се стига до споразумения между родителите и осъзнаване на вредите от тяхното поведение“

И допълва: „Благодарение на това, че вече има взаимно уважение и разбиране между останалите органи, съдът успява активно да се намеси при родителски спорове, при случаи, в които дете се нуждае от закрила. Много пъти се стига до споразумения между родителите и осъзнаване на вредите от тяхното поведение върху собствените им деца. Съдиите посещаваме училищата, учителите понякога се обръщат към нас с принципни въпроси, свързани с проблеми на учениците.“

По думите ѝ добрата комуникация между съда и общината в Луковит е довела до популяризиране на реда за защита от домашно насилие. „Включително и полицията започна да го разяснява на хората, когато реагира на сигнали. Всъщност, за кратък период от време много нараснаха молбите за защита от домашно насилие и съответно съдебните решения за закрила.“

Психиатрична помощ

Друга основна част от работата на Районния съд в Луковит е свързана с психиатричната болница в Карлуково. „Повечето хора там са в много тежко социално положение и голяма част от тях стоят в психиатрията, не защото се нуждаят от активно лечение в болнични условия, а защото са с много занемарен социален статус. Нямат никаква подкрепа от семействата си и често са жертви на злоупотреби от близките си, особено тези, които са под запрещение“, разказва Владислава Цариградска.

Заради големия брой прокурорски искания за принудително лечение, които гледат заедно с колегите ѝ, съдът изгражда практика да ползва редовни оценки от общинската дирекция „Социално подпомагане“ по конкретни случаи.

„В производствата, по които се гледат искания за принудително лечение, социалните доклади много подпомагат съда, защото се търсят решения на проблемите им – много хора са изведени и живеят свободно“, разказва още съдия Цариградска.

Добавя, че по инициатива на съда общината е открила психиатричен кабинет, в който жителите на Луковит и околните села всеки понеделник могат да потърсят професионална помощ. Преди това такава се предоставя единствено на пациентите в психиатрията в Карлуково.

„Задължаваме пациенти да се лекуват като посещават редовно лекаря“

Така съдът успява да създаде практика, която не съществува другаде в България: „Задължаваме пациенти да се лекуват като посещават редовно лекаря. Така те знаят, че ако се отклонят от лечението, съдът може да започно ново производство и да ги върне в болницата. Но досега не е имало нито един такъв случай.“

Като друг пример за ролята на съда, тя посочва създаването на общинска комисия, която наблюдава ресоциализацията на бившите затворници, както и отварянето на регионален център за безплатни правни консултации.

Владислава Цариградска е родена във Варна и завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Магистрат е от 2010 г. като през първите три години от кариерата си е младши съдия в Окръжния съд в Ловеч, а от септември 2013 г. правораздава в Районния съд в Луковит, чийто председател временно беше през 2016 г. Съдия Цариградска е женена с две деца.

  • Борис Митов

    Борис Митов е съдебно-криминален репортер от над 10 години. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които Българската телеграфна агенция, вестник „Сега“ и сайта „Медиапул“.

    svobodnaevropa@rferl.org RSS АБОНАМЕНТ

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar