Компаниите са свързани със собствеността на „Виваком“ и така няма да има пречка за финализирането на продажбата ѝ на „Юнайтед груп“ за 1,3 млрд. евро

Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) се е отказала да търси 356 млн. лв. от бившия мажоритарен собственик на КТБ Цветан Василев. Цялата претенция срещу банкера е в размер на 2,2 млрд. лева.

Комисията е внесла искането за частичен отказ на 1 юли, а на 16 юли съдия Галя Вълкова се е произнесла с определение. То може да бъде открито в системата на Софийския градски съд.

За момента не е ясно каква е причината комисията, оглавявана от Сотир Цацаров, да не претендира вече за сумата от 356 млн. лв. От определeнието става ясно, че държавата не претендира за суми от три дружества. Едното е InterV Investment, като отказът е за сума в размер на 108,9 млн. лв. Комисията няма да търси и 124,9 млн.лв. от „Вива Телеком България“, 216,3 млн. лв. от БТК и 62,5 млн. лева остатък от продажбата на InterV Investment.

Всъщност част от тази сума наскоро бе платена на синдиците на КТБ, тъй като е свързана със сделката за БТК. InterV Investment е компанията, която бе краен собственик на българския телеком и бе придобита преди няколко години на търг от Спас Русев. След това обаче бяха заведени дела от приближения до Цветан Василев руснак Дмитрий Косарев, който претендираше за собственост в БТК. Делата бяха загубени от Косарев, след което собствеността в InterV Investment бе сменена окончателно, а след плащането към КТБ на 125 млн. евро КПКОНПИ няма и правно основание за претенции, тъй като компанията вече не е на Цветан Василев. Оттеглянето на иска към въпросните три компании би трябвало да отпуши и финализирането на продажбата на БТК на „Юнайтед груп“. Новият собственик подписа предварителен договор преди няколко месеца, а цената на сделката е приблизително 1,3 млрд. евро.

Искът срещу Цветан Василев, семейството му и още 24 фирми е най-големият, внасян до момента. През март 2016 г. бившият шеф на комисията Пламен Георгиев обяви, че подобен иск не е внасян никога у нас, а и в цяла Европа.

Делото в Софийския градски съд обаче беше спряно през март 2018 г., след като беше отправено запитване до съда в Люксембург дали, след като позволява конфискация на имущество на хора, които не са осъдени, българският закон не противоречи на правото на съюза.

Така процесът стоя на трупчета две години. След решението на съда през пролетта на тази година КПКОНПИ поиска възобновяване на делото. От системата на съда ясно личи, че делото е тръгнало отново.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar