Благовест Пунев, бивш конституционен съдия и зам.-председател на Върховния касационен съд, коментира по БНР необходимостта от реформа на прокуратурата и предстоящите решения на Конституционния съд по въпросите дали друг прокурор може независимо да разследва главния, както и може ли прокуратурата да разследва президента.

Избирателното изнасяне на следствена информация не е приемливо като практика. Данни от разследване не трябва да се правят обществено достояние, защото оставят впечатление за избирателност и създаване на определено настроение в обществото към тези, които са обвиняеми.

Да, наистина главният прокурор е недосегаем. Прокуратурата е структурно изградена пирамидално като строго йерархическа система. На върха е главният прокурор, който съсредоточава големи правомощия. Той може да контролира прокурорите по конкретни дела.

Нещата не трябва да се персонализират. Трябва да се създаде такъв начин за функциониране на прокуратурата на конституционно, а след това и на законово ниво, че

да нямат значение особеностите на личността на конкретния главен прокурор.

Прокуратурата трябва да се реформира институционално и тогава нещата ще си дойдат на мястото си. Така няма да съществуват подозренията, че се използва за политически цели и че има търговия с влияние между прокуратурата и политическата власт и обратно.

Абстрактното тълкуване на конституцията, извън конкретен конституционне казус, създава винаги риск от дописване, деформация на съдържанието на конституцията. Не трябва да се прави интерпретация на съдържанието. Трябва конкретен повод, създаден от практиката по прилагане на конституцията, който да налага тълкуване. Това е едното съображение.

А другото – да се тълкуват ясни текстове, това означава риск от дописване, което превръща КС от тълкувател в позитивен законодател, което е неприемливо. Това е нарушаване на разделението на властите и

навлизане в чужда компетентност, и то на орган, който е избиран пряко от народа,

за разлика от Конституционния съд.

По повод искането на главния прокурор за тълкуване от Конституционния съд за имунитета на президента, мнението на четирима от конституционните съдии е, че то е недопустимо, тъй като съдържанието на текста е ясно, а и прокуратурата няма отношение към процедурата за импийчмънт. Главният прокурор може да участва, ако се прекратят правомощията на президента и има данни за извършено престъпление…

Във връзка с разследването на главния прокурор, това не може да стане, защото прокуратурата притежава монопола върху разследването и обвинението. А като на върха на тази пирамида е главният прокурор, който нарежда извършването на разследването и привличането към наказателна отговорност, това е невъзможно. Следователите също не могат да разследват главния прокурор, тъй като те са част от прокуратурата.

Заради решение на Конституционния съд от 2003 година процедурата по промяна на конституцията е изключително трудна: Велико Народно събрание е трудно реализируемо. От 2 до 5 месеца е периодът за обсъждане на решение за въпросите, които ще бъдат предмет на неговата дейност. С 2/3 мнозинство от действащото трябва да реши насрочване на избори за ВНС, което се насрочва от президента.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar