Прокуратурата използва с невиждана ярост „мъртвия“ член 326 от Наказателния кодекс срещу хора, които използват правото си на свобода на словото и посочват важни за обществото проблеми, коментира правозащитникът Михаил Екимджиев пред Mediapool.

По думите му най-фрапантният казус е свързан с председателя на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Стоименова, срещу която бе повдигнато обвинение заради публичните ѝ изказвания, че не е изключена липса на медикаменти заради пандемията от коронавирус.

„Доскоро оставах с впечатлението, че прокуратурата скучае и като някакъв инфантил, който е оставен без работа, започва да безчинства, да чупи играчките си и да прави бели. В петък чух и изказването на Йордан Цонев, че е допустимо да се намали свободата на словото в извънредното положение. Това предизвиква силно безпокойство, особено като се има предвид вероятната възможност на ДПС да определя политиките на прокуратурата“, коментира адв. Екимджиев.

Според него провалът на съдебната система е особено видим на фона на усилията на изпълнителната власт и оперативния щаб да ограничат разпространението на вируса.

„В условия на извънредно положение съдебната власт е основен защитник срещу административния произвол и трябва да работи с особено усърдие по тези мерки, които засягат нашите права и свободи“, казва адвокатът.

Той напомня, че в продължение на месец хората не са имали достъп до съд точно по тези дела, които са свързани с извънредното положение – хора, които са били поставени противоправно под карантина, не са могли да обжалват мерките си, въпреки че Законът за здравето допуска съдебен контрол върху тези мерки.

„Не можехме да обжалване безумната заповед на министър Ананиев за носенето на маски от 30 март. Това бе коригирано едва с поправките в закона за извънредното положение от 9 април, с който съдилищата бяха задължени да гледат такъв тип дела“.

Прокуратурата остана без работа

„Прокуратурата също се оказа без работа и започна да прави едни смешни движения. Видяхме как главният прокурор дава акъл за затягане на противоепидемиологичните мерки. Очевидно, тогава се намери някой, който да му каже, че е неподходящо в този период да се прави на епидемиолог. Така г-н Гешев буквално изчезна за известно време. После се появи видимо залинял от липса на медийно внимание и се опита да привлече вниманието на публиката с историята за „коронавируса в съдебната система“ и системата за разпределението на делата“, коментира Михаил Екимджиев.

Според него впечатлението е, че Гешев ревнува останалите власти, които са станали герои на медиите и търси повод, за да се покаже пред публиката.

Високи парични гаранции като наказание

Правозащитникът обърна внимание на четири случая, които нашумяха през последния месец. Първият бе с двамата лекари от пловдивската болница „Св. Мина“, които излязоха с лицата си и обявиха, че нямат защитни облекла: „Светкавично прокуратурата реагира срещу лекарите, макар че правилната реакция бе да се провери защо лекарите нямат защитни облекла“.

Той напомни и за случая с финансиста Владимир Каролев, обвинен за нарушаване на ограничителните мерки, но и за публикации във фейсбук, където той критикуваше властите. На Каролев беше наложена мярка за неотклонение от 50 000 лева.

Другият случай е с лидера на партия „Възраждане“ Костадин Костадинов. „Акцентът в постановлението му за привличане като обвиняем е, че той е казал, че в склад на Държавния резерв в Хасковска област липсват голяма част от задължителните наличности на храни и облекла. Той твърди, че те са били разпродадени. На него му беше наложена от 20 000 лева за това измислено престъпления“, казва Екимджиев.

По думите му обаче „най-тревожният от всички казуси досега“ е обвинението срещу проф. Асена Стоименова за изказванията, че заради пандемията може да се стигне до недостиг на определени медикаменти.

„Това е информация, която циркулира в световния информационен обмен от месеци. Ако беше само едно обвинение, щях да се кажа, че някой по-темпераментен прокурор е изтрещял и системата ще се поправи по линия на инстанционния контрол. Ние обаче имаме четирима души, които са обвинени след публичните им изказвания. Техните мнения не изглеждат нито лъжливи, нито произволни, нито могат особено да разтревожат обществеността. Но дори и да могат да я разтревожат, по-добре обществото да се разтревожи, отколкото под страх от обвинения никой да не алармира и да не се вземат мерки“, смята адвокат Екимджиев.

Според него прокуратурата знае, че тези дела няма да издържат в съда. И поради това налага огромни парични гаранции, които да изпълняват ролята на наказание. При това тези хора няма къде да избягат, защото границите са затворени, напомни той.

„Изглежда, че стратегията на прокуратурата е следната: ние знаем, че тези обвинения са идиотски и няма да издържат, но поне сега да ви запушим устата като ви глобим с огромни гаранции, които ако не бъдат внесени, ще бъдете задържани под стража в следствените арести, където е възможно да има заразени лица и охранители“, казва Екимджиев.

Задушаване на свободата

Според него това е институционалната стратегия на прокуратурата за задушаване на свободата на изрязяване.

„Тази стратегия намери подкрепа в изказването на Йордан Цонев, който казва две смущаващи неща. Първото бе да се оставят хората да ходят в църквите, защото имат нужда от утеха, както и че от храма не може да тръгне зараза. В Северна Франция и Южна Корея заразата тръгна именно от събирания на християни. От друга страна Цонев обясни, че в тази ситуация се налага да бъде ограничена свободата на словото. Йордан Цонев е юрист, той знае какво говори. В тази ситуация няма никаква полза от подобни ограничения. Ние не сме във военно положение или терористична заплаха. Но при заплаха от зараза са необходими съвсем различни мерки като ограничение на правото на събиране или религиозните ритуали, които са свързани със събирания на много хора“, поясни Михаил Екимджиев.

Според него поведението на прокуратурата прави рязък контраст с това на изпълнителната власт.

„Сега има уникален шанс да бъде спечелено доверие към институциите, защото гражданите могат да видят в тях не само една корумпирана пасмина, но и институционална подкрепа и закрила. На този фон идва неоправданата агресия на прокуратурата, която откровено злоупотребява с правомощията си. И е добре този, който успя да озапти опитите на Гешев да се прави на епидеммиолог, да го посъветва да не злоупотребява с власт в името на егото си. Това торпилира доверието на хората към цялата държава“, коментира Михаил Екимджиев пред Mediapool.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar