Обществените съвети към училищата и детските градини. Или по-скоро, „Добре замислено, но наполовина решено”
Настоящият материал предлага един по-скоро критичен поглед над „феномена” и сравнително нов субект, „Обществените съвети към училищата и детските градини“.
В исторически аспект субектът /институтът/ – „Обществен съвет“ (ОС) не е непознат за обществото, и винаги е съществувал макар и под различни наименования и не конкретно свързан с образованието изключая т. нар. „Училищни настоятелства”, които са най-близки по същност и функции до обществените съвети. Може да се каже, че във времената на един отминал обществен строй са били налични различни форми на това, което днес наричаме „Обществен съвет”… Да, в онези времена всичко е било почти проформа, подвластно на определена идеология и политика, но все пак историческият поглед ни предлага някаква плоскост за сравнение на принципите, на които се основава този институт . Основни принципи при осъществяване на дейността на един ОС са; независимост, безпристрастност, публичност, прозрачност и компетентност. Изброявайки принципите оставих като последен пункт, компетентността, която се отъждествява още и с „експертност”, и именно тези две словосъчетания – „компетентност” и „експертност” ме мотивираха да определя настоящия коментар, като един по-скоро критичен поглед над новия субект – „Обществен съвет”. В редица институции, повечето от които държавни, са сформирани обществени съвети, но техните състави са със значителен брой членове, които са представители на отделни организации и/или/ са лица с професионална компетентност и съответната конкретна експертиза. Обществените съвети, като консултативни органи се произнасят по определени въпроси, като техните становища са плод на експертност и познания в определена област. Това е и причината повечето ОС към институциите да са с конкретна насоченост, което се извежда от наименованието, „Обществен съвет към министерство на …. по въпросите на…”. Дефинирайки ОС като обществени органи, министерският съвет в своя портал за децентрализация посочва следните функционалности на ОС:
Провеждане на заседания
•Участие в работни групи, изготвящи различни документи
•Изготвяне на документи и предложения от името на съвета до кмета и/или до Общинския съвет;
•Изготвяне на становища по различни документи, които се предоставят на кмета и/или на Общинския съвет;
•Провеждане на анкетни проучвания сред гражданите по определени проблеми и „сверяване“ с тях на възможните мерки за решаването на проблемите;
•Информиране и консултиране на гражданите за техните права и задължения
•Изготвяне на годишни отчети за дейността на съвета и представянето им пред Общинския съвет;
•Осигуряване на прозрачност и публичност на работата на съвета – чрез отворения характер на заседанията, които са достъпни за граждани и медии, чрез предоставяне на информация за медиите и пр.
•Въвеждане принципа на консенсус при вземането на решения от съвета
Разбира се, горните изброени касаят ОС към местното самоуправление, но се спрях на тях с цел, онагледяване на тезата ми за това, че основно изискване за правилното функциониране на какъвто и да е ОС е, компетентността и експертността, които следва да притежават неговите членове.
С не по-малка сила важи същото изискване и по отношение на обществените съвети към училищата и детските градини. Смело може да се твърди, че ОС към образователните институции са с огромни правомощия, разписани в правилника за създаването, устройството и дейността им (ПСУДОСДГУ), който е подзаконов административен акт, издаден съобразно разпоредбата на чл. 270 от ЗПУО. Съгласно правилника, обществените съвети отстояват своето ярко присъствие в голям дял от дейностите на учебните заведения. От текста на чл. 16 от ПСУДОСДГУ е видно че, ОС е с пряко участие в педагогическите дейности с право на съвещателен глас, дори присъства и в ръководните такива. Общественият съвет участва в работата на педагогическия съвет по специфични, определени в правилника въпроси; предлага политики и мерки за подобряване качеството на образователния процес; дава становище за разпределението на бюджета по дейности и размера на капиталовите разходи, както и за отчета за изпълнението му; съгласува училищния учебен план; участва в комисиите за атестиране на директорите при условията и по реда на държавния образователен стандарт; съгласува избора от учителите на учебни материали, сигнализира компетентните органи, когато констатира нарушения на нормативните актове; дава становище по училищния план-прием; участва в провеждането на конкурса за заемане на длъжността „директор“. Всичко казано до тук изглежда, а и щеше да е в релация с устойте на съвременното демократично общество, но в случай, че съставът на обществения съвет към учебните заведения включваше специалисти – експерти в области като, образование, икономика, право, психология и социални дейности. Наистина голям късмет би имало едно училище или детска градина, на което ОС в своя състав включва членове с изброените компетентности. Ако можем да говорим за нормативно уредено изискване за някаква експертност, то това биха били тези членове, които са, представители на финансиращия орган и на работодателските организации. Но тук ще отчета, че в 90% от случаите посочените представители не присъстват на събранията на ОС. Налице са и още два недостатъка, освен неналичието на експертност, които са, ограниченият брой членове и обстоятелството, че трудът им е безвъзмезден.
Ще опитам да онагледя реалното положение на ситуацията от момента на въвеждане на феномена „Обществен съвет”, към днешна дата…:
Училище с брой ученици до 500. Съответно в него се обучават и паралелки с професионално направление, което на свой ред обуславя, в състава на ОС да фигурира и представител на работодателска организация. Но в случай, че професионалните направления са в две различни професионални области, то и представителите на работодателските организации следва да са двама. Освен това имаме „запазено място” и за представител на финансиращия орган, който обикновено е общината. Ето, че вече, имаме заети вече три места за членове на ОС, което предполага от страна на родителите да бъдат излъчени двама или четирима представители. Посочих „двама или четирима”, предвид нормата на чл. 6 от ПСУДОСДГУ, а определянето на този брой е в правомощията на директора на учебната институция, който на свой ред следва да се съобрази и с разписаното в ал. 3 от същия чл. 6, която указва, че не по-малко от 2/3 от представителите на родителите в ОС задължително са родители на деца или ученици от детската градина или училището. И така, попадаме в следната ситуация: Обществен съвет със седем броя членове, от които 4-ма представители на родителите, един на финансиращия орган и двама на работодателските организации. Тези четирима членове са хора, упражняващи професии извън образователната система. Няма икономисти, няма юристи, няма педагози, но са избрани от останалите родители и е спазен закона. Следва събрание, в което ще се разглеждат тясно специализирани въпроси във връзка с дейността на училището (план-прием на ученици за съответната учебна година, отчет за изпълнение на бюджета на училището, съгласуване избор на учебници и учебни комплекти, и други…). Както по-горе отчетох, представителите на финансиращия орган и на работодателските организации почти никога не присъстват на събранията. Съответно събранието се провежда само с присъствието на представителите на родителите, които както отбелязах, не притежават необходимата експертност. Директорът прочита бюджетния отчет, който никой от присъстващите не разбира, представя и план-приема, който също никой не разбира, представя и избора на учебници и помагала, от които също никой от присъстващите няма понятие… Всички гласуват „за”, подписват присъствения списък, а председателят – протокола, и нормативно всичко е наред?!? По-горе употребих израза „късмет”, който пак ще употребя: Късмет ще е, ако поне председателят на ОС е с правни познания или поне е с богата култура – широко скроен, способен да тълкува правилно нормативните актове. В такъв случай той ще съумява да окаже необходимото съдействие на директора, дори би се справил и сам с възложената му отговорност на председател, а тя не е малка и не следва да се подценява. Но, ако липсват тези му качества, то директорът е този, който попада в една относително неблагоприятна ситуация. Наред с останалите му задължения, той следва до положи грижа и над дейностите на ОС, и по-конкретно, да се занимава с такива, които са задължение на неговия председател. Директорът ще трябва да организира и провежда събранията, да следи за законосъобразността на цялата процедура, да изготвя съответните документи и т, н., а това реално се явява загуба на човешки ресурс, защото той губи от своето ценно време за осъществяване на множеството други служебни задължения. Да не подминавам и това, че директорът също по този начин упражнява безвъзмезден труд… Безсмислено е да се спирам и на провеждане на събрания на обществени съвети сега, в ситуацията на пандемична обстановка…, което отново натоварва още повече директорите на съответните учебни заведения. Така както представих хипотетичната (айде откровено, – реална) картина, се сещам за една много стойностна книга от преди няколко десетилетия с 200 главоблъсканици, която носи заглавието „Добре замисленото е наполовина решено”, което заглавие накратко описва тази картина. Естествено, че за да бъде не наполовина, а изцяло решено, следва процедура по „ъпдейт” на нормативната уреденост на този нов институт – „Обществен съвет към училищата и детските градини”. Този „ъпдейт” (бъдещи нормативни промени) би бил изключително полезен, а вече и навременен, но след широк обществен дебат и най-вече – анализ на резултатите от дейностите на обществените съвети за периода от въвеждането им до момента на новия дебат и промени. Насоки за това биха могли да бъдат; увеличаване броят на членовете на ОС; изборът поне на председател да бъде по отношение на лице, което е с икономическа, социална или юридическа компетентност (най-добре би било да е с последната); да се въведе задължително участие в събранията на представителите на финансиращия орган и работодателските организации, както и на ученическото самоуправление. Така също, би следвало да бъде давана по-широка гласност – информираност за съществуването на института „Обществен съвет”, към който и останалите родители да могат да отправят предложения, искания, дори жалби. С последното предложение мога да направя съпоставка между обществения съвет и медиацията.
Бих стигнал и по-далече в своето мнение, което е в посока, че би било от интерес както за образователната система, така и за обществото като цяло, наред с преструктурирането, което намекнах по-горе, то под някаква форма да се сформира обединение на обществените съвети към образователните институции… Било като асоциация, някакъв вид НПО, сдружение, или която и да е форма от многото, позволяващи обединение на групи с общ интерес, полезен за обществото и най-вече за бъдещето на страната – нейните (нашите) деца… Ако не на национално ниво, то поне на регионално, където да се обсъждат и вземат решения, които да бъдат в синхрон с развитието на образованието, което се влияе от динамичните обществени промени. Все пак би било хубаво да се осъществи поне един симпозиум /конференция, форум/, в който да вземат участие колкото се може представители на обществени съвети от училища и детски градини в цялата страна, и в който форум да бъде поставно началото на едни стойностни промени (предложение за такива), които законодателят да въдвори нормативно.
Децата и образованието следва да са основен приоритет за всяко цивилизовано общество, претендиращо развитост и демократичност, а институтът – „Обществен съвет“ би бил от изключтелна важност при реализация на този приоритет…
