Адвокати или доносници – част ІІ
Напоследък с тревога констатираме, че психическите отклонения в българските държавници не само не се поддават на терапия, но по някакъв начин, може би вследствие пандемичната обстановка се разпространяват, като заразата вече прескочи от институциите и обхвана дори и ръководствата на някои съсловни организации.
Опитите за вербуване на адвокатурата, нейното одомашняване и подчиняване на силовите държавни структури не успяха чрез гонения на нейните членове, привличането им като обвиняеми с различни измислени престъпления, нито чрез създаване на подходящо законодателство в ЗДАНС и Правилника за прилагането му[1].
Миналата пролет алармирахме[2], че под наглед благовидния повод за транспониране правото на ЕС (ПЕС) се прави нов опит в същата посока, този път чрез ЗМИП и ППЗМИП. Днес ще представим на вниманието ви, какво се случи след това…
І. Но преди това, ще споделим, какво трябваше, но не се случи!
- На първо място, не се предприеха необходимите законодателни изменения за „поправяне” на сбърканото транспониране на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма;
- И на второ – никой от правоимащите (национален омбудсман, Президент на републиката, ръководство на съсловната организация) сякаш не забеляза грубото противоречие на конкретните текстове на ЗМИП и ППЗМИП с чл., чл. 4, 122, 134 и др. от Конституцията на Република България, с чл. 45 от Закона за адвокатурата и пр. Поради незнание, некомпетентност, неглижиране на проблема или просто от страх, никой от тях не упражни правото си на конституционна жалба (КЖ), с която да защити правата, свободите и законните интереси на българските граждани чрез възстановяване мястото на адвокатурата в съответствие с конституционната идентичност на нашата страна като член на ЕС. Не се предприеха никакви действия по отмяна на незаконосъобразните подзаконови нормативни актове, издадени въз основа на противоконституционни норми.
ІІ. И така, какво всъщност се случи вместо това, което трябваше да се случи:
Процесът по вербовка се засили. Увеличиха се репресиите спрямо адвокати и тяхното демонизиране в обществото посредством привличането им като обвиняеми с конфигуриране на невъзможни юридически конструкции, оповестяването за това чрез използване цялата мощ на различните държавни институции и масмедиите. Доразви се нормативната основа, обосноваваща превръщането на адвокатите в придатък на силовите държавни структури.
- В ППЗМИП бяха направени две изменения и допълнения:
а) Успоредно с някои изменения в ППЗДАНС[3] бе изменен чл. 67 от ППЗМИП. Наглед съвсем правилно, беше въведено задължение към лицата по чл. 4 ЗМИП за изработване на годишни планове за въвеждащо и текущо обучение на служителите им по текстовете на ЗМИП, ЗМФТ и актовете по прилагането им, което да включва и текущо практическо обучение, насочено към разпознаване на съмнителни операции, сделки и клиенти, и предприемане на необходимите действия при възникнали случаи на съмнение за изпиране на пари или финансиране на тероризъм. ВАдС също са сред задължените лица по ЗМИП. Но адвокатите не са служители, следователно излиза, че те не са обхванати от нормативното изискване и спрямо тях не следва да се провеждат обучения?!
б) Следващото изменение беше направено още през следващия м. март[4]. Чрез него бяха определени по-прецизно някои от задължените лица по ППЗМИП. Отношение към разглежданата тема имат допълненията в чл. 64 от ППЗМИП. Според тях, оценката на риска за изпиране на пари трябва да бъде отразена в Единните правила по чл. 101, ал. 4 ЗМИП, а щом такава не е направена, да се отразяват относимите заключения и констатации от извършваната от Европейската комисия наднационална оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм и оценката на риска по чл. 95 от ЗМИП. Отпадна изискването, преди публикуване, въпросните Правила да се утвърждават от директора на Дирекция „Финансово разузнаване” на ДАНС и да му се представят копия от декларираните обстоятелства. Задължението за съставянето на тези декларации се „измести” от членовете на ВАдС към тези на адвокатските колегии, а органът, на който следва да се представят Декларациите вече е адвокатския съвет към съответната колегия.
Още от преди на ВАдС бе вменено неестественото задължение да докладва списъчния състав на адвокатите в България на ДАНС, нашата контраразузнавателна служба?! Задължението изглежда още по-нелепо, предвид обстоятелството, че списъкът на действащите адвокати ежегодно се обявява в Държавен вестник.
2. В изпълнение на вменените си от ЗМИП и ППЗМИП задължения, Висшият адвокатски съвет направи Секторна оценка на риска от прането на пари и финансирането на тероризма[5]. Нейният резултат кореспондира с изводите на извършената през 2017 г. Европейска наднационална оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, приета в Доклад на Европейската комисия до Европейския парламент, е очертана рамката в Европейския съюз, относно борбата с изпирането на пари по отношение на упражняващите тези професии лица, които са освободени от задълженията да докладват при защитата на клиенти в съдебен процес. Според оценката видовете адвокатски дейности, при които следва да се прилагат мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма са: опериране със средства на клиент; консултиране при покупка и продажба на недвижими имоти; създаване на дружества; управление на компании; действия като номинален собственик. На основата на тази оценка ВАдС създаде проект за Единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма[6] /Единните правила, Правилата/.
3. В изграждането на Правилата е вложен много труд, време, старание и компетенции. За съжаление, съвсем напусто, защото те страдат от „нелечими” пороци.
а) Най-тежкият порок на правилата произтича от пороците в материалното основание, изискващо създаването им. Както посочихме, относимите норми на ЗМИП са противоконституционни и влизат в противоречие с ПЕС. Което води до незаконосъобразност и на съответните текстове на ППЗМИП. На тази плоскост нещата са толкова зле, че сме поставени в положение, при което се налага да направим нужното, щото „да опазим правото от закона”;
б) Може би основният проблем, свързан със самият Проект, произтичащ от него сам по себе си, е неразбирането от страна на авторите му за естеството на предлаганите Правила. Очевидно се приема, че това са някакви указания, препоръки, насоки, методология. Всъщност те имат нормативен характер за нас адвокатите, защото неспазването им влече неблагоприятни, санкционни последици, например по чл. 132, ал. 1 от ЗА и Гл. десета на ЗМИП.
Но ето и няколко други, „вътрешни” на Проекта пороци, при това, съвсем без претенции за изчерпателност:
На първо място Единните Правила са неясни, противоречиви и отчасти взаимоизключващи се, а по съществото си, крайно нецелесъобразни. Особени проблеми създава изключението от прилагането им, визирано чл. 10, ал. 4 от Проекта. Най-честите хипотези, при които е възможно нарушаване на мерките против изпиране на пари е при регистрация на ЮЛ и сделки с недвижими имоти. Това обаче са производства, предвидени в процесуален закон, ГПК. Болшинството от правните консултации се дават именно във връзка с избягване на съдебни производства и т. н. Съответно се поставя въпросът, в кои случаи Правилата намират приложение всъщност? Относно финансовите транзакции пък са налични множество регулаторни органи, държавни и частни, чието съществуване се оправдава единствено с контрол и недопускане именно на прането на пари[7]. Кому е нужно тогава, именно адвокатите да се поставят в първите редици на надзираващите тези процеси. С какво се оправдават огромните обществени средства, изплащани на държавните институции? Защо при наличие на нарочно създадени органи с висока степен на подготвеност, кадрова и материална обезпеченост, защитата на държавата е възложена на „свободната” адвокатура?
На второ място, Правилата са прекомерно обременителни, създават ненужни рестрикции, необосновано пречат и затормозяват работата ни, например изискванията за извършване на разните комплексни и други проверки, водене на списъци, съхраняване на документи за продължителни срокове и пр. Това изисква време, финансови, кадрови, пространствени и други ресурси. След като се върши работа, вменена на държавни учреждения, банкови подразделения и др., би следвало те поне да отделят финансов ресурс и овъзмездят материално адвокатите за вложените усилия;
На трето място, по съвсем очевидни причини (тяхното спазване, съответно неспазване), Правилата създават предпоставки за нелоялна конкуренция, както между различните гилдии, така и вътрешно, в самата адвокатура;
Основните изводи, които можем да направим са, че предложените Единни правила не са необходими, не преследват легитимна цел и са крайно непропорционални. По-същественото обаче е, че изготвянето им е преждевременно. Преди това е нужно ВАдС да изпълни вменените си задължения и защити съществуващия правов ред, правата и свободите на гражданите, и разбира се на самите адвокати -членовете на съсловието, което ръководи. Крайно време е да упражни правото си на конституционна жалба, като оспори съответните разпоредби на ЗМИП и да атакува незаконосъобразните текстове на ППЗМИП по предвидения от закона ред. Именно в това се състои основното му задължение, произтичащо от обязаностите, които всеки от неговите членове е поел, когато е бил избран в ръководния орган на адвокатската гилдия. Едва след създаването на подходящо законодателство би било редно да се подходи към създаване на някакви препоръки и указания, а не на някакви недообмислени и ненужни задължителни правила за поведение.
Изпирането на пари е отрицателно явление с тежки за обществото последици. Чрез него се прегражда възможността за правилно разпределение на обществените средства и постигането на справедливост. То е предпоставка за мултиплициране на престъпността и финансиране на тероризма, явяващ се вероятно най-големия бич за съвременното общество. Но борбата против прането на пари не може да се води с антидемократични и противоправни средства, за сметка на драстичното лишаване на гражданите от техни изконни права, в противоречие с основни принципи на правовата държава.
До изграждането на подходящ нормативен порядък е препоръчително организирането в адвокатурата на обучителен процес, насочен към недопускане на грешки, позволяващи несъзнавано участие на нейните членове в изпирането на пари и финансиране на тероризма. А времето, което адвокатите биха отделили за него би следвало да бъде справедливо компенсирано.
