Още един съдия не покри критериите за допустимост на КС, два пъти наведнъж
Конституционният съд (КС) отново не допусна за разглеждане искане на редови съдия. Съдията от Софийския градски съд Иво Хинов не успя да покрие изискванията на конституционните съдии с две от общо четирите си искания до тях (за какво бяха те виж по-долу).
Така те се наредиха в списъка с недопуснати до първото искане на районен съдия до КС след промените в Конституцията на съдия Елена Динева-Илиева от Софийския районен съд, (Тя поиска КС да обяви за противоконституционна отмяната на ал. 2, 3 и 4 от чл. 6 на Семейния кодекс – разпоредбите, които уреждаха възможността по изключение и след разрешение на съда навършилите 16 години да сключат брак (повече виж тук и тук), до искането на съдията от Окръжен съд – Плевен Владислава Цариградска (Тя оспори три разпоредби от Наказателно-процесуалния кодекс, свързани със сключването на споразумение в досъдебното производство (повече виж тук) и до това на съдията от районния съд в Козлодуй Адриана Добрева (повече виж тук).
Така пред конституционните съдии в момента има три искания от редови съдии и две отново са на Иво Хинов (повече за исканията на съдия Хинов виж тук). Другото е на Добринка Кирева от районния съд в Свиленград, която поиска за противоконституционна да бъде обявена цялата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от Наказателния кодекс, която предвижда отнемане на автомобилите на пияните и на дрогираните шофьори.
Обискът при задържане
Първото искане на съдия Хинов, което днес не беше допуснато за разглеждане, беше за противоконституционна да бъде обявена разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т.1 НПК. Тя предвижда, че „Претърсване на лице в досъдебното производство без разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд, в района на който се извършва действието, се допуска при задържане“.
Според съдия Хинов възможността за извършване на обиск без предварително разрешение на съда нарушава правото на лична неприкосновеност, гарантирано от Конституцията.
В искането си до КС той изтъкна, че в чл. 164 ал. 1 т. 1 НПК не е посочено, че задържането е продукт на предварително съдебно разрешение, нито че то се осъществява при неотложен случай. „Поради това задържането не може да бъде годно конституционно основание за лишаване на засегнатото лице от основната форма на съдебна защита – а именно лишаването му от предварително съдебно разрешение. Поради което и нормата на чл. 164 ал. 1 т. 1 НПК, която допуска извършването на личен обиск без предварително съдебно разрешение само поради наличие на задържане, не е съответна на Конституцията“, посочи Хинов.
И обясни, че заради оспорената от него разпоредба в НПК в практиката се получава следното: „Разследващите органи имат намерение да задържат едно заподозряно лице – и поради това се подготвят да извършат следните следствени действия – неговия личен обиск, претърсване и изземване от дома му, използване на специални разузнавателни средства, достъп до кореспонденцията му. За всички тези следствени действия – извън обиска – те следва да поискат и получат предварително съдебно разрешение; обстоятелството, че засегнатото от тях лице е задържано, не е основание да извършат следствените действия без предварително съдебно разрешение, като след това представят протокола за съдебно одобрение. Само относно обиска това е налице“.
Съдията изложи, че при определени обстоятелства задържането би могло да бъде разглеждано като основание за незабавно извършване на обиск, без да бъде необходимо преди това да се търси и получи съдебно разрешение.
Първо, ако има съдебно разрешение за самото задържане, което изрично или мълчаливо включва и обиска на задържания. Затова и ЗМВР изрично оправомощава полицаите да проверят вещите, които носи задържаният. „Така, законността на задържането, произтичаща от предварителното съдебно разрешение за това задържане, ще доведе и до законността на личния обиск, като непосредствено свързан с това задържане“, обяснява съдия Хинов.
Втората хипотеза е на неотложен обиск, следствие от задържане, което е неотложен случай.
Както беше посочено, чл. 164, ал. 1, т.1 НПК обаче не изисква нито да има предварително разрешение за задържането, нито то да е неотложно, за да се гарантира и че последвалият го обиск също е законен.
Изключване на доказателствата, които не са събрани по реда на НПК
Другото искане на съдия Хинов, което днес не получи зелена светлина, беше за противоконституционна да бъде обявена чл. 105, ал. 2 НПК, която предвижда изключването на доказателствата, които не са събрани по реда, предвиден в кодекса.
Повод за него са „общи и щампови“ разрешения за използване на специални разузнавателни средства срещу подсъдими по дело на доклад на съдията.
Според Хинов доказателствените средства от СРС са били събрани и изготвени в противоречие с реда в НПК. Ако обаче приложи чл. 105, ал. 2 НПК, ще се стигне до изключване на тези доказателства и невъзможност да се ползва информацията, събрана с тях, за установяване на случилото се.
„Това изключване, според сезиращия съд, ще доведе до затруднение или до осуетяване на разкриване на обективната истина; а също така и до нарушаване на правото на защита на подсъдимите. Поради което са налице основания да се приеме, че нормата на чл. 105 ал. 2 НПК, в този ѝ аспект, противоречи на нормите на чл. 121 ал. 2 и чл. 122 ал. 1 от Конституцията“, пише Иво Хинов.
Съдията от СГС заключава, че ако КС отхвърли искането му, на практика ще потвърди настоящата практика за масово одобряване на претърсвания и изземвания и на разрешения за СРС без мотиви. А ако чл. 105, ал. 2 НПК бъде обявена за противоконституционна, според него, събраните в нарушение на НПК доказателства няма да се изключват – нарушението ще бъде признато от съда, а при осъдителна присъда ще е смекчаващо отговорността обстоятелство.
КС отново обясни на съдиите да не му прехвърлят въпроси от собствената си компетентност
В определенията си по двете дела (пълния им текст виж тук и тук) и двете на доклад на Таня Райковска, КС отново разяснява какво се изисква за надлежното му сезиране, като припомня специалното обобщение, което направи по едно от първите искания (можете да си го припомните тук).
Част от тях са КС да не се е произнасял с решение или с определение за недопустимост по искане с посочения предмет. Оспорената пред него разпоредба от закон да е от значение за изхода на конкретното съдебно производство, т.е. за разрешаване на конкретния правен спор. Съдът трябва да изложи аргументирана преценка на приложимото право, включително относно последиците от действието на правото на Европейския съюз (повече по въпроса виж в двете студии на чл.-кор. д.ю.н. проф. Атанас Семов тук и тук). А сезирането трябва да е „необходимост, произтичаща от конкретното дело, което означава, че без отговора на поставения въпрос сезиращият съд не е в състояние да осъществи конституционосъобразно правосъдната си функция“.
В определението си, с което отклонява искането на съдия Хинов за обявяване на чл. 164, ал. 1, т.1 НПК за противоконституционна, КС коментира друг проблем – „С искане, направено на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията, сезиращият съд не може да очаква от Конституционния съд да се произнесе по въпроси от компетентността на самия сезиращ орган, както е в конкретния случай“.
„…задължение на сезиращия съд е не само да прецени приложимото право, но и да обоснове убедително, че поставеният въпрос е от значение за решаването на конкретното дело, т.е. че Конституционният съд е сезиран по чл. 150, ал. 2 от Основния закон, тъй като без отговора на поставения въпрос сезиращият съд не е в състояние да осъществи конституционосъобразно правосъдната си функция, пред каквато хипотеза не сме в конкретния случай“, констатира КС.
И се спира на същността на правораздавателната дейност и на мястото на разпоредбата на чл. 164 НПК в наказателния процес.
„Предвиденият в чл. 164, ал. 1, т. 1 НПК ред за събиране на доказателства – чрез обиск и без предварително разрешение от съд, представлява намеса в правото на лична свобода и неприкосновеност по чл. 30, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Конституцията, което няма абсолютен характер и търпи ограничения. Основният закон е разрешил противопоставянето „индивид–общество“ в полза на принадлежността и ангажираността на отделната личност от обществото. Симетрично на особеното ценностно съдържание на правото на лична свобода и неприкосновеност в съвременната демокрация, ограничаването му е допустимо само когато е наложително за постигането на целите на обществения интерес, заложени в ценностната система на Основния закон. В случая с оспорената разпоредба на НПК законодателят преследва цели в обществен интерес, а именно – необходимостта да се съберат и запазят доказателства от значение за разследването и за изясняване на фактите по делото“, пише КС.
И заключава, че сезиращият съд е този, който следва да зачете както правата на обвиняемия, така и обществения интерес. „Резултатът от тази присъща на правораздаването аналитична/оценъчна дейност по отношение на конкретни доказателствени средства и доказателства, представени в наказателния процес по конкретно наказателно дело, не може да бъде предпоставен по общ и абстрактен начин, т.е. да бъде определен изолирано от конкретния случай (чрез контрола за конституционност), тъй като зависи от цялостната преценка на обстоятелствата по делото. Наказателно-процесуалният кодекс съдържа правила за допустимостта и валидността на доказателствата, които всеки съд би следвало да зачете при разрешаване на въпросите, които следва да реши при постановяването на съдебния акт по конкретното дело“, подчертават конституционните съдии.
И заключават, че Хинов въвежда като предмет на конституционното дело „въпрос от изключителната правораздавателна компетентност на решаващия съдебен състав, който е свързан с допустимостта на представени по конкретното дело доказателства и с начина, по който те следва да бъдат оценени по същество“.
Що се отнася до възможността от различно тълкуване на чл. 164, ал. 1 НПК, КС сочи, че „конституционното призвание на съдебната власт по чл. 117, ал. 1 от Основния закон би могло да се уплътни, ако се констатира подобно противоречиво разбиране, то да бъде отстранено при упражняване на тълкувателната компетентност на Върховния касационен съд“.
По искането на Иво Хинов за „отмяна“ на чл. 105, ал. 2 НПК, конституционните съдии подчертават, че правило за изключване на доказателствата, които не са събрани по съответния ред има във всички демократични държави и разясняват смисъла му.
В определението си те обясняват и какъв ще е ефектът, ако „послушат“ Хинов и „отменят“ чл. 105, ал. 2 НПК. „Обявяването на нормата на чл. 105, ал. 2 НПК за противоконституционна, в какъвто смисъл е изразената в искането воля, би довело до несъвместимо с конституционни принципи положение, при което решаващите съдебни състави ще разполагат с неограничена дискреционна власт да използват като основа за установяване на наказателната отговорност доказателства, събрани в резултат на непремерена намеса в конституционно гарантирани права на гражданите“.
И казват на съдията от СГС, че нахвърлил сезиращата си компетентност и искането му е недопустимо.
34
Коментирайте
Това са временни един вид – „ограничения“, съвсем скоро хората ще поискат доста неща – всичко е необходимо да се „ревизира“.
Животът е нещо могъщо, това не е – кабинетните експерти.
Примерно – някой му се налага да си реши въпросите с гараж, с навес или постройка – КС ли ще стои на „фронта“ – ще противоречи.
КС отправя ясно и директно послание към нашего брата-не ни занимавайте с вашите простотии,че и без това си имаме една камара дела.Това е.
КС е функция от състоянието на пациента България!
Измекярщина.
Ама кака Деса гербаджийска си стана конституционен съдия и туйто :))) Много ще да е добра и страшен стаж в залата има….!
Процесуално – не е необходимо да се явява, даже е по-добре и за нея и за съда – да си седи мирно.
Ужасно е – но това е нивото.
Щото па бялата зелка на подменкаджиите и дебилите е стока- как само окъка изпълнителния процес, преди да го назначат в КС 😀
Хинов допреди 2-3 години по някои дела изключваше ВДС от СРС, защото, въпреки мотивираните искания, колегите му от бившия СНС давали „щамповани и бланкетни“ разрешения, а сега наопаки- иска да се ползват такива ВДС. Защо такова залитане, чудна работа:)
С две думи промените в Конституцията са ялови, щом като дори магистрати биват отсвирвани, и ако въвели индивидуалната жалба, крайният резултат щеше да е същият – КС иска да помогне, ама няма желание. От сега нататък КС трябва да включва задължително в актовете си поне едно от изреченията: „Тук не е информация“ „С питане и до Цариград се стига, ама ние не сме сме Цариград“ „За тия заплати толкоз.“ „Не ни карайте да мислим вместо Вас, защото може да стане по-зле.“ „Три пъти мери и един от режи… , и накрая не пиши, че няма смисъл“ „Всеки сам си преценя….… Покажи целия коментар »
Бохале, виж, в Германия си имат Федерален конституционен съд. Той може да се сезира както от редови съд, така и от физически и юридически лица (индивидуална конституционна жалба). Обект на контрол могат да бъдат не само нормативни актове, но и индивидуални административни актове и съдвебни решения, ако с тях се нарушават конституционни права. Това е конституционният съд с най-широка компетентност в Европа, на практика едно мини-ЕСПЧ от 16 човека. И каква е успеваемостта? 2,5% от жалбите са уважавани и това е статистика от към 1951 г. насам, а 80% най-вероятно не са и били допускани до разглеждане. Никой не се… Покажи целия коментар »
Ок, ок, няма как да се очаква всяко едно искане да бъде уважавано, и не съм против тази част от промените, вкл. ИКЖ, която за съжаление не беше въведена, и вероятно е необходимо известно време да се понаучат магистратите в кои случаи и как да си оформят актовете, за да не се изпрада в подобни ситуации. Коментарът ми съдържа доза емоция, породен от други дела, извън изброените в статията, по които КС директно си се ската, използвайки същия инструмент с позоваване на недопустимост и отклоняване на отправените към институцията въпроси. П.С. Семов си обясни доста подробно, което му прави чест,… Покажи целия коментар »
2,5 % е успеваемостта на преките жалби, които могат да се подадат дори без адвокат.
Исканията на съдии са успешни в около половината случаи.
„Този човек май само с това се занимава. Кога си пише решенията.“
Абе, и аз се чудя Семов кога си гледа конституционните дела, докато пише за правото на ЕС, ама той пише ли, пише…
Пак съдебни колизии… аз мисля, че отделните нива съдии трябва да събират по-честичко на маса и ще видите как ще се разбират по-лесно и няма да има противоречие и надцакване. Може да е малко утопично, но искам да вярвам, е не е невъзможно
Тази конституция я взеха за месе и всеки си я тълкува както намери за добре
Е защо обискът без заповед при задържане да е противоконституционен? Съвсем си е в реда на неща, поняког аелемента на изненадата е доста печеливш за залавяне на престъпнци. Иначе ги съдим задочно и те лежат задочно, нали….
Струва ми се, че КС се бори за първенство в някаква отрицателна статистика за откази
Тия съдии много претенциозни били… от как Деса Атанасова им е в редиците особено
О, президентска република… и Борисов като се кандидатира за президент след радев, както се кани съвсем ще я втасаме пак
Тъп си като гъдулка!
Ако се законодателства за един … ТИ СИ ГЕРБАДЖИЯ по ❤️, душа и липса на мозък.
Лоша работааа
Ами това ражда, т. нар. „съдийската независимост“ и „свръхуправомощеност“ нещата се докараха до абсурд, защото една групичка все искат революции, радикализъм и да си налагат техните инатчийства, нищо , е не са правилни не са обмислени, важно е да се вдига шум. Какво ли е това животно „съдийска независимост“, сякаш другите магистрати или хора или чиновници, трябва да са зависими по аргумент на противното.
То на нашите съдии ни да им дадеш много правомощия ни да им ги ограничиш… с тази система няма полезен ход
Е административен ръководител на ВАС!!!
А вие още ровете по гробищата, белким установите ИСТИНАТА, щото даже Цв.Цв. ви се смее като републиканец за България.
Голям мерак да ореже НПК.
Поредният нормотворец.
Eстествено, че трябва да има възможност за извършване на обиск без предварително разрешение.
Човечецът е болен, не му обръщайте внимание.Отглежда голееееми нарциси, като него….
Aз пък подкрепям отнемането на автомобилите на пияните и на дрогираните шофьори.
Mного крайна мярка е. Достатъчно е да им вземат книжката.
Пак ли Иво Хинов с неговите искания?
Този човек май само с това ае занимава. Кога си пише решенията.
В посследните години освен делото на Иванчева не е написал нищо. Покриват се по давност поради преюдициални запитвания и запитвания до КС.
Заглавие в стил: “ не са само нашите сесебейски съдии отклонени от КС, отклонени са и противните ни съдии, даже повече пъти“ !
Ох, тая медийна пропаганда как забива още гвоздеи в ковчега на сдружението!