Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) среща сериозни затруднения в съдебните дела срещу партиите и инициативните комитети, които глобява за злоупотреба с лични данни на избирателите по време на предизборните кампании. Това става ясно от доклада й за 2017 г.

В него се съобщава, че немалко наказания, наложени още през 2014 г. за евроизборите, падат в съда. Сходно е положението и за вота за президент и националния референдум през 2016 г. Както в. „Сега“ писа нееднократно, по време на предизборни кампании граждани масово алармират, че без тяхно знание и позволение ЕГН-тата им се оказват в списъците с поддръжници на партии и на инициативни комитети, регистрирали се в ЦИК.

„От издадените 18 наказателни постановления срещу политически субекти, издигнали кандидатури за президент и вицепрезидент и регистрирали се за участие в компанията на референдума, едно е отменено окончателно, девет са в съдебна фаза, пет от които са отменени от първа инстанция. Основен мотив за отмяната е, че коалицията от партии, съответно инициативният комитет не са юридически лица“, пише в доклада. Съдът сочи, че административнонаказателна отговорност следва да носят отделните партии, които формират коалицията, а не самата коалиция.

От президентските избори до сега окончателно потвърдена от съда е само една глоба срещу инициативен комитет, чието име не се съобщава. Постановлението е изпратено за събиране на НАП в Смолян. Оттам съобщили, че отказват да образуват изпълнително производство с мотив, че инициативният комитет не притежава идентификатор по БУЛСТАТ. От централното управление на НАП пък посочили, че комитетът не е юридическо лице и следователно срещу него не може да се образува изпълнително производство независимо от влязлото в сила решение.

От 30-те глоби, издадени от КЗЛД на последните евроизбори, делата за които са били в ход и миналата година, само две, срещу партии, са потвърдени окончателно, едно още е в съдебна фаза, а пет са предадени в НАП.

САНКЦИИ

През 2017 г. наложените глоби от комисията са в размер на 34 500 лв., събраните суми са 39 500 лв. (вкл. от предходни години), като 2500 лв. от тях са събрани принудително от НАП. Без да се обжалват, миналата година са платени 12 наказателни постановления за общо 11 800 лв., за които налаганите наказания са предимно в минималния размер, предвиден в Закона за личните данни или малко над него.

КАЗУСИ

През миналата година гражданите най-често са подавали сигнали в комисията за обработване на лични данни на физически лица без направена регистрация, за публикуване на лични данни на интернет сайтове и възможност за нерегламентиран достъп до тях и за създаване на фалшиви профили в интернет сайтове. Следващата група сигнали са срещу мобилни оператори за получаване на непоискани електронни съобщения, за обработване на лични данни с цел директен маркетинг, без да е искано съгласие на физическото лице, за изискване на копие от документ за самоличност при сключване на трудови договори и за осъществяване на видеонаблюдение в етажна собственост или на обществени места.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar