С предложените текстове от страна на ВМРО за промяна в института на неизбежната отбрана, се отстъпва от принципа, заложен в чл. 2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека, че правото на живот на всеки гражданин е гарантирано, както и от принципа, че лишаването на другиго от живот е крайна мярка, към която следва да се пристъпи само тогава, когато е абсолютно необходимо.

Правата на живот, на частна собственост, на свобода, на полова неприкосновеност, са фундаментални човешки права. Но ако може да се приеме, че има някаква „йерархия“ на тези права, то определено правото на живот стои най-високо в нея.

Ако бъде приета тази законодателна промяна, това ще означава, че в посочените хипотези, когато нападението е извършено чрез противозаконно влизане в жилище или е насочено срещу живота, здравето, свободата или половата неприкосновеност на отбраняващия се, или на другиго, и е извършено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем то тогава съдът няма да има правомощията да преценява дали защитата явно не съответства на характера на нападението, тъй като законодателят е създал необорима законова презумпция, че такова превишаване на пределите няма. Същевременно, категоричното изискване на чл.12, ал., 1 НК е, че за да има неизбежна отбрана, причиняването на вреди на нападателя следва да е в рамките на необходимите предели – ако можеш да спасиш собствеността си по друг начин, няма нужда да го убиваш, целта ти следва да е да спреш нападението, за да я запазиш, а не да лишиш от живот.

В настоящата редакция на института на неизбежната отбрана правилно и логично основният фокус се поставя върху характера и интензивността на нападението, като се оставя и влиянието на другите фактори – брой лица, въоръженост на нападателя, време на деня, да бъде анализирано и преценено от правоприлагащите органи.
Особено опасно е приемането на тези разпоредби с оглед обстоятелството, че противозаконното проникване в жилище без да е съпроводено с насилие и взлом, нападението на здравето, половата неприкосновеност, може да е извършено от малолетни или непълнолетни лица, чиито физически данни позволяват на нападнатия да прекрати нападението без особени усилия. Законът обаче, ще му позволи да ги убие и деянието няма да бъде обществено опасно.

Съдебната практика е изключително богата в настоящата редакция, има и Постановление на Върховния съд, задължително за съдилищата, а във връзка с опитите за предходни промени за разширяване на института на неизбежната отбрана, Конституционният съд се е произнесъл с решение и е обявил тяхната противоконституционност.

Не е необходимо една законодателна норма да изчерпи всички възможни хипотези, при които е приложим института на неизбежната отбрана, не е това целта на закона, това е основна цел на правоприлагащите органи. Като ги лишаваме от тяхната основна функция, те ще бъдат принудени да постановяват несправедливи съдебни актове, неосновани на съдийското им убеждение и въз основа на доказателствата по делото, по една единствена причина – законът ги е задължил да приемат, че когато нападението е извършено нощем, та дори и на осветено място и пред стотина свидетели, имаш право да убиеш. Законът също така би ги задължил да приемат, че ако в нападателя бъде открито оръжие, дори и да не се е опитал да го използва изобщо, ти би имал право да го убиеш.

Има безброй хипотези, в които очевидно защитата може явно да не съответства на характера и интензивността на нападението, но според предложените от ВМРО промени тези престъпление ще останат ненаказани.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar