Изглежда управляващите най-сетне са разбрали, че рибата се вмирисва откъм главата.

От края на януари е в сила новият aнтикорупционен закон. Той отменя няколко нормативни акта и обединява редица държавни органи в нова aнтикорупционна комисия. Законът трябва да бъде основно средство за борба с корупцията. Способите, чрез които ще си служи, са добре познати:

– анализ на източниците на корупция

– събиране на информация за имущественото състояние на лица, заемащи висши държавни длъжности, чрез преглед на декларираната собственост, доходи и задължения

– установяване на наличие на конфликт на интереси отново за лицата на висши държавни длъжности

Реално законът не въвежда нищо ново като средства за борба с корупцията. Под новото и гръмко име стои старият антикорупционен инструментариум. Нововъведенията се свеждат до избора на председател на мегаструктурата и до други организационни въпроси.

Ще бъдат ли преодолени дефицитите всъщност?

Наличието на антикорупционен орган е, най-малкото, признание от страна на държавата за проблем, въпреки че министър Горанов твърди, че корупцията е „вестникарско внушение“. Едно от ключовите условия за българското членство в Европейския съюз бе държавата да „приложи стратегия за борба с организираната престъпност, корупцията, изпирането на пари, както и системна конфискация на имуществото на престъпници“. Това е записано в Анекс № 6 към Решение на Европейската комисия от декември 2006 г. за установяване на ежегодния доклад за състоянието на българското правосъдие. Така че колкото и спорно да се приема необходимостта от такъв тип законодателство, то безспорно е изпълнение на една препоръка. Препоръката през годините „обраства“ с нови и нови задължения поради факта на трайното неизпълнение на останалите условия – независимост на съда и отчетна и ефективна прокуратура.

Изследвайки в дълбочина препоръките, още през юли 2005 г. Групата на държавите, борещи се срещу корупцията към Съвета на Европа (ГРЕКО), предлага конфискацията на имуществото да се обвърже с реализирането на наказателната отговорност. Тоест само конфискация без разследване, обвиняване и съдене е също толкова неефективно, колкото и съдене без конфискация на имуществото. Замисълът е не само да укориш нечие поведение, но и да възпреш от финансиране корупционните икономически кръгове. Тоест колкото и да отбягваме реформата на прокуратурата, това не остава незабелязано. Антикорупционният закон не е обвързан с упражняването на наказателна политика върху корумпираните лица, т.е. той не разчита те да бъдат превъзпитани и да изтърпят наказание. Основен способ е административният: налага се финансова санкция, а в най-тежкият случай – и конфискация.

Имаше ли по-добро решение?

Определено да, но то изискваше преследване като престъпление на корупционното забогатяване. В този случай с него трябваше да се ангажира прокуратурата, така че освен административни санкции лицето да понася и наказателна отговорност. Когато става въпрос за прокуратура обаче, българските политици стават особено чувствителни.

Работеща алтернатива на закона на ГЕРБ, намерил широка управленска и опозиционна подкрепа, не бе предложена. Текстовете на БСП страдаха от твърде неясна концепция – за ролята на разследването, за възможността събраните доказателства да са годни в наказателно преследване и др. И в тази опозиционна ситуация БСП не пожела да напише издържан проектозакон и се справи отлично със задачата – предложи решение, което да не бъде реална алтернатива на действията на ГЕРБ.

Промяна, която има значение

При разточителството на нормативна база в периода 2005-2017 г. гражданите нямаха реалната възможност да подават сигнали за отнемане на незаконно придобито имущество. Действалият от 2009 г. текст бе обявен за противоконституционен през 2012 г., тъй като според КС на гражданите се вменяваше задължение да направят един вид експертна преценка за вида и цената на присвоеното имущество – нещо, на което няма как да са способни. И 5 г. никое парламентарно мнозинство не намери за важно да промени закона.

Влезлите в сила нови текстове дават право на всеки да сезира антикорупционната комисия, като образец на сигнала е наличен на сайта на комисията.

В теорията и практиката се споделят две виждания относно защитата на подаващия сигнал, след като по предложение на ДПС и т. нар. патриоти в закона не бе уредена изрична защита:

– подателят може да бъде съден от разследвания за претърпените вреди

– подателят, дори и да бъде съден от разследвания, не трябва да понася имуществени последици, тъй като е упражнил свое конституционно право да подава жалби и сигнали. В потвърждение на тази теза има и практика на Върховния касационен съд.

Прекомерно политизиране

Приемането на нов антикорупционен закон е повод да се изправят недъзите на стария, ако се следва последователна законодателна политика. За да борим корупцията, органът, призван да прави това, трябва да бъде възможно най-далече от контрола на политиците. Но тъй като това е невъзможно, управляващите антикорупционния орган трябва да представляват и трите клона на властта, така че нито една власт да не може пряко да го контролира или да влияе на работата му.

Проблемът е подобен на този със съдебната власт – политиците от изпълнителната и законодателната власт не желаят да дадат независимост на съда от себе си и от прокуратурата. По тази причина и Висшият съдебен съвет е доминиран от политически представители и представители на прокуратурата при малцинство на представителите на съдиите. И при избора на председател на новата антикорупционна комисия този проблем е изразен в крайна степен, тъй като председателят ще се избира само от Народното събрание, а председателят ще предлага заместниците си. Така доминиращата партия (или коалиция) получава тотален контрол над агенцията, призвана да бори болестта на политиката – корупцията. Това определено е крачка назад от отмененото законодателство, където в управата на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество представители имаха президентът, министър-председателят и Народното събрание.

Както се и очакваше, Пламен Георгиев, излъчен от ГЕРБ и действащ председател на комисията, беше избран за титуляр. Интересно е, че останалите управленски и опозиционни фактори, освен БСП, която предложи Николай Николов, се въздържаха от номинации.

Предвид старите текстове, обединени в общ закон, представян като иновативен, и предвид предизвестения избор на стария-нов председател не можем да очакваме задоволителни резултати. За борбата с корупцията основно призвана е съдебната власт, а не комисии, съвети, канцеларии и т.н. Правосъдието, осъществявано от независима съдебна власт, е най-доброто лечение, но то предполага опериране без упойка при слизане от политическата сцена.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar