Общата нагласа сред фирмите е, че намирането на подходящи кадри е било по-лесно в миналото, в момента е трудно и ще става все по-трудно, пише Явор Алексиев

Разминаването между уменията на работещите и нуждите на бизнеса (т. нар. „skills mismatches“, които ще наричаме „несъответствие в уменията“) е феномен, който все по-често попада в полезрението на политиците и на анализаторите.

В серия от материали Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представя някои от основните си заключения от работата по доклада за European Economic and Social Committee (EESC) – „Skills Mismatches – An Impediment to the Competitiveness of EU Businesses“.

Досегашните изследвания на уменията на работната сила и тяхната адекватност към нуждите на трудовите пазари се базират предимно на самооценки на самите работещи. Липсва обаче достатъчно опит в изследването на нагласите сред работодателите, както и на техните възприятия за причините и последствията от несъответствието в уменията, пише в анализ Явор Алексиев от екипа на ИПИ.

В края на 2017 г. ИПИ проведе онлайн проучване сред 94 български и 589 австрийски компании по методологически подход, съпоставим с този, който Cedefop използва в проучването си на уменията на работната сила през 2014 г.

Развитието на технологиите и трудовите регулации са оценени по-скоро като вторични фактори, които отстъпват на други особености на средата като мобилността на работната ръка и качеството на услугите в сферата на трудовото посредничество. Компаниите не считат, че качеството на висшето образование е сериозен проблем, но отново, тук трябва да припомним, че по-голямата част от анкетираните от нас предприятия са в дейности, които не изискват непременно висше образование, уточняват от Института.

Последици от несъответствието в уменията

Несъответствието в уменията води до намаляване на конкурентоспособността на предприятията, забавя наемането на нови работници и създава нужда от допълнителни разходи за обучение на служителите. И в Австрия, и в България, като най-рискова групи по отношение на несъответствието в уменията работодателите посочват лицата на възраст до 24 години.

Независимо от възрастовата група, обаче, австрийските работници са считани за по-добре подготвени спрямо изискванията на работодателите. Най-голям ефект по отношение увеличаване броя на наетите се наблюдават в професионалните дейности и научните изследвания, както и в ИКТ сектора, където съответно 71% и 67% оценяват фактора като много значим (избират оценка между 8 и 10).

В същото време автоматизацията на производството е нещо, което повечето компании не свързват с разминаването между нуждите им и уменията на техните служители, с изключение до известна степен на опериращите в преработващата промишленост. Т.е. противно на първоначалните очаквания, малко фирми прибягват до автоматизация заради липсата на работници с нужните умения.

Очаквания за бъдещото наемане на служители

Общата нагласа сред предприятията е, че намирането на подходящи кадри е било по-лесно в миналото, в момента е трудно и ще става все по-трудно. Интересно е, че сред най-малко песимистичните в това отношение са компаниите от ИКТ сектора. Въпреки че това е една от икономическите дейности, в които намирането на подходящи кадри се оценява като най-трудно до този момент, нагласите им за бъдещето са по-малко песимистични от тези в повечето други икономически дейности. Този резултат може да се тълкува като очакване от страна на компаниите, че кариерните възможности, които секторът предлага, ще привличат все повече хора към него.

Освен това в този сектор се появяват все повече възможности за неформално образование и образование в различни центрове и организации, различни от професионални училища и висши учебни заведения. Практиките на фирмите също залагат на интензивно обучение на работното място. Това също може да е част от обяснението за по-позитивните нагласи на фирмите в сектора по отношение на бъдещото намиране на подходящи хора.

Най-дълго време отнема намирането на служители на ръководни постове (57% от компаниите имат нужда от повече от 3 месеца), както и на различни видове специалисти, а най-лесно става запълването на позиции, които не изискват квалификация, където 56% от компаниите успяват да сторят това за по-малко от месец.

Заключения от анкетата на ИПИ

Несъответствието в уменията е проблем, чието значение е ясно осъзнато от анкетираните от ИПИ български и австрийски компании. Макар проведеното проучване да няма претенции за представителност, постигнатите резултати дават сравнително добра представа за значението, което фирмите отдават на образованието като фактор, предизвикващ несъответствието в уменията. От друга страна, намалената конкурентоспособност и трудностите при разширяването на персонала са важни последствия на несъответствието в уменията, които се открояват в резултат от анкетите.

По статията работи: автор Екип на Investor.bg

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar