ВАдС обяви проект за обсъждане
Наредба №1 вече не определя минимуми, а ориентири за възнаграждения за адвокатска работа при липса на договор с клиента
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения окончателно да отиде в историята и да бъде заменена от Наредба за възнаграждения за адвокатска работа. Това предлага Висшият адвокатски съвет (ВАдС) и публикува проекта на изцяло преработен нормативен акт за обществено обсъждане (пълния му текст виж тук).
Целта е той да отговаря на решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) опреди година, след което Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения вече не е задължителна за съда при присъждане на разноските за адвокат (повече виж тук). След решението на СЕС съдиите започнаха да търсят критерии, по които да се ръководят, като в някои актове се стигна до присъждане на спечелилата делото страна на суми за разходите ѝ за адвокат, които адвокатите определиха като обидни (повече виж тук).
Затова ВАдС инициира изменения в Закона за адвокатурата (ЗА) и Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с които се въвеждаха нови правила за определяне на особени представители и техните възнаграждения и за възраженията за прекомерност за разноските за адвокат (виж тук). Те бяха приети от предишното Народно събрание, но президентът Румен Радев наложи вето на някои от текстовете (виж тук). Те трябваше да бъдат обсъдени в последния работен ден на 50-ия парламент, но след игри с кворума и окупация на трибуната от страна на „Възраждане“ и ИТН това не можа да се случи (виж тук).
Така сега ВАдС предприема стъпка, която е изцяло в неговите ръце и не зависи от депутатите и предлага Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения да се преформатира, така че вече да не предвижда суми, под които да не може да падат хонорарите на защитниците.
„Приложното поле на Наредбата се свежда до случаите, в които липсва договор между адвокат и клиент, независимо дали възнаграждението ще се определя от адвокатския съвет в случаите по чл. 36, ал. 2 ЗА, или от съда в случаите по чл. 38, ал. 1 от ЗА (чл. 2, ал. 1 от Наредбата). Същевременно, без да е предвидено изрично, критериите в Наредбата позволяват прилагането ѝ като ориентир за уреждане отношенията между адвокат и клиент, доколкото чл. 36, ал. 2 от ЗА препраща към Наредбата“, обясняват от съвета.
С проекта на практика се заличават всички минимуми на хонорарите, независимо от начина на формулирането им. Тя все така предвижда суми – точни или формула за определянето им, но те вече не са задължителни, а ориентировъчни.
За улеснение на читателите „Лекс“ публикува консолидиран вариант на бъдещата наредба с всички разпоредби – в които са предложени изменения и които запазват досегашното си съдържание (консолидирания вариант виж тук).
Основният принцип е, че размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента. А при липса на писмен договор, то се определя от адвокатския съвет според критериите в обновената наредба. „В случаите по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата полагащото се адвокатско възнаграждение се определя от съда или органите на досъдебното производство съгласно тази наредба съобразно критериите, предвидени в тази наредба“, предвижда проектът.
Специален интерес в него представляват предложените определения за „интерес“ и „фактическа и правна сложност“. От ВАдС обясняват, че те стъпват на установените в законодателството, съдебната практика и обичая критерии, като са използвани по аналогия и дефиниции от ГПК, Закона за нотариусите и нотариалната дейност (относно понятието „интерес“). А за фактическата и правна сложност на дело в съдебна фаза е предвидено да се вземат предвид и коефициентите на делата, съгласно Правилата на Висшия съдебен съвет за оценка натовареността на съдиите.
Проектът предвижда, че при определяне размера на възнаграждението за адвокатска работа „интерес“ е:
1. при парични вземания – номиналната стойност на вземането, а при периодични плащания общата сума на плащанията за целия срок, а ако срок не е посочен – за 3 години.
2. при други права – пазарната цена на вещта или правото, но не по-малко от стойността на договора.
А при определяне на възнаграждението за оказваната от адвокатска работа с оглед преценката за „фактическа и правна сложност“ на случая се вземат предвид:
1. при адвокатска работа, която не е свързана с процесуално представителство, се вземат предвид:
а) видът и обемът на проверяваните документи и книжа и необходимото време за проучване на случая от фактическа страна, включително необходимото време за провеждане на срещи с клиента и други лица, за огледи на недвижими имоти, вещи и консултация със специалисти в съответната област и други необходими действия съобразно конкретния случай;
б) видът и обемът на приложимата нормативна уредба, съдебна практика и правна литература, от значение за разрешаване на случая.
в) комуникация с клиента или трети лица на чужд език;
г) извършване на адвокатската работа в почивни или празнични дни
2. при адвокатска работа, свързана с процесуално представителство – за подготовката на делото досъдебна фаза се прилагат критериите по т. 1, а за съдебната фаза се прилагат съответно коефициенти за вида дело, извършените процесуални действия и развитието на производството, предвидени в Правилата за оценка натовареността на съдиите, приети от Висшия съдебен съвет, включително коригиращите коефициенти за увеличаване на фактическата и правна сложност на делото.
29
Коментирайте
ЕЕ, стига с тия хранилки! Заслужете си от самите клиенти хонорарите, а не да ги дъните по два пъти – един път предварително и втори път с Изпълнителния лист. А в крайна сметка всичко опира до ПАЗАР – бедния българин ще го задължиш да плаща надути адвокатски хонорари ли?! Нали още утре клиенти няма. Я се стегнете, вижте какви хубави теми има за вас, адвокати и защитници – МРЪСЕН ВЪЗДУХ, ДИСКРИМИЦАНИЯ на ел. автомобили спрямо останалите да паркират безплатно /в Гърция вече отменено! /, неправомерно укриване на информация за КОЛКО са продали ЗЛАТОТО и какви концесионни такси се плащат и… Покажи целия коментар »
Я се стегни и не си губи времето с безмислени коментари. Заеми се със служебните си задачи.
Хубаво би било в процедурата за определяне на възнаграждение пред ВАдвС да бъде предвидено под някаква форма участието /защитата/ и на бъдещия платец, че иначе ще му се налага със sui generis административен акт плащането на едностранно определена от гилдията сума.
Никаква работа не са свършили. Не било минимално възнаграждение, ама възнаграждение…..без цифри нищо не струва…а подхода е лесен и ясен – издават месечен бюлетин на пазарни цени за тези услуги, след анализ, и толкова – на база часова ставка, както определя хонорарите ЕСПЧ.
Малко се прецаквате адвокатите като препращате към коефициентите за натовареност на съдиите. Те изобщо не са адекватни, особено за въззивните граждански дела за ОС. Почти няма такива, при които коефициента да 1, нищо че напрактика тук се оправят всички процесуални и нарушения на закона.
„Минимуми“ беше задължително /императивна норма/, а „ориентири“ е „дръж ми шапката“ /диспозитивна норма/ – ще ви докарам вода от 9 дерета защо ви давам 150 лв.
Анадън Му, Висш адв. съвет??
Василе, и адвокатите трябва да ядат!
„Чл. 2, ал. 5 За процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки
един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.“
„Чл. 2, ал. 7 При частични искове възнаграждението за първия предявен частичен иск се определя
върху пълния размер на вземането независимо за каква част от него е предявен искът.“
Докога така, ВАдС???
За пояснение:
Искове за главница от 300 лева + 30 лева лихва = 800 лева възнаграждение.
Първи иск за 1000 лева частично от 10000 лева = 1300 лева възнаграждение. Втори иск за останалите 9000 лева = 1200 лева възнаграждение. Общо 2500 лева хонорар за материален интерес от 10000 лева, при минимален „препоръчителен“ размер от 1300 лева, ако не бяха предявени като частични.
Дали не насърчаваме злоупотребите и заливането на съдилищата с безсмислени дела за разноски?
Решението по уважен частичен иск се ползва със сила на пресъдено нещо за правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг процес иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото право. Затова и е редно адвоката да получи възнаграждение за целият размер, който е успял да докаже. А ако неизправната страна не желае да се натоварва с разноски по второто дело, може да плати доброволно, нали ?
Именно поради тази причина, ако цялото възнаграждение ще се дължи по първия иск, по втория иск на адвоката следва да се дължи възнаграждение от 0 лева, защото делото вече е решено и преценката на адвоката да разделя претенцията не може да доведе до облагодетелстване, което не му се следва. Неплащането на ответника е повод за предявяване на един иск, а не за злоупотреба с права. Откакто я има тази разпоредба всеки трети иск е частичен и после хвърчат 248-ци и жалби до небесата, когато съдът пресече далаверата. Нямам нищо против адвокатите да получават възнагражденията в наредбата и по-високи, но не… Покажи целия коментар »
A, сега остава да променят и Правилата за оценка натовареността на съдиите.
Кой? ВСС с изтеклия мандат ли?
Добре си оплитат кошницата.
Пълни глупости.
Кръпка до кръпка…
Естествено, че фактическата и правна сложност на делото са от водещо значение за заплащането.
А дали случайно това няма нещо общо с навлизането на еврото?
За тях пък кое възнаграждение не е обидно!
Дай им само да прибират пари.
Към натурална размяна ли трябва да се върнем !?
То пък кое възнаграждение в полудържавата Булгаристан не е обидно за повечето нейни поданици ?!
Тези договори много често са проформа.
Всеки адвокат трябва да има договор с клиента си.
Tези решения на Съда на Европейския съюз тотално объркват нормативната ни уредба.
И за капак- нормотворците ни правят кръпка след кръпка.
Хубаво, ама не решава основния прfблем – намаляването на размера на присъдените разноски при възражение за прекомерност.
Абе то хубаво, но реформа, при която „минималното възнаграждение“ се заменя с „възнаграждението“ (ама ориентировъчно?), колкото и да облекчава страните при остойностяването на адвокатската работа, ми изглежда доста нескопосан опит практически да се заобиколи решението на СЕС, а частта с легалните дефиниции, целящи привързване на труда на процесуалните представители към Правилата за определяне на натовареността на съдиите е сладък и оригинален начин да „вдигнат левъла“, качвайки се на „мощния, парен влак“, важащ за магистратите и превърнат оценяването на положените усилия производен сурогат на този на арбитъра. Нека все пак да видим, дали номерът ще мине, защото задаващата се алтернатива за… Покажи целия коментар »
Мине се не мине някой месец и все едно и също. Все ни занимавате с тази наредба на адвокатите и безумните им лобистки напъни за промени в кодекси и закони с цел да прибират възнаграждения и те да не могат да се намаляват. Свърши вече този филм. Сърдете се на СЕС.