Прецедент: ВКС отмени своя присъда от 2016 г. след решение на Съда на ЕС
Из НПК
Върховният касационен съд (ВКС) отмени потвърдена преди 8 години от самия него присъда след решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) и последвало го преразглеждане на практиката в България. Решението на ВКС (пълния му текст виж тук) е прецедент, тъй като за първи път след произнасяне на съда в Люксембург по аналогия се прилага предвидената в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) възможност за възобновяване на делото след решение на съда в Страсбург.
НПК (чл. 422) урежда шест хипотези, при които наказателното дело се възобновява и решение на СЕС не е сред тях.
Състав на ВКС с председател Теодора Стамболова и членове Милена Панева и Весислава Иванова (докладчик) обаче приема, че в конкретния случай следва да възобнови делото и да отмени осъдителна присъда именно след произнасяне на СЕС и стъпило на него тълкувателно решение на Наказателната колегия.
Случаят е на осъден за лихварство по чл. 252, ал. 1 НК. Присъдата му е условна на една година затвор с три години изпитателен срок и е потвърдена окончателно от ВКС през февруари 2016 г.
Чл. 252, ал. 1 гласи: „Който без съответно разрешение извършва по занятие банкови, застрахователни или други финансови сделки, предоставя платежни услуги или издава електронни пари, за които се изисква такова разрешение, се наказва с лишаване от свобода от три до пет години и с конфискация до 1/2 от имуществото на дееца“.
Както „Лекс“ писа, през 2023 г. СЕС даде тълкуване, от което стана ясно, че няма как лихварите, които дават в заем срещу лихва собствените си пари, а не набрани чрез публично влогонабиране, да бъдат преследвани по чл. 252 НК (подробно за решението на съда в Люксембург виж тук).
На 15 март 2024 г. последва и тълкувателно решение, в което Наказателната колегия на ВКС прие, че „Предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, не представлява банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение не осъществява състава на престъплението по чл. 252, ал. 1 от НК“. Така класическото лихварство се оказа, че не е престъпление по българския наказателен закон, въпреки че преди преобладаващата практика беше, че престъпление по чл. 252 НК е налице, когато заем срещу уговорена лихва се отпуска системно – поне три пъти, а за дейността няма издадено разрешение (подробно за тълкувателното решение виж тук).
След постановяването на тълкувателното решение осъденият за лихварство през 2016 г. мъж внася искане за възобновяване на делото срещу него и оправдаването му, тъй като деянието, за което е осъден, не е престъпление.
НПК обаче не предвижда като основание за възобновяване на делото решение на СЕС. В чл. 422, ал. 1, т. 4 НПК е регламентирано, че то се възобновява, когато с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, което има съществено значение за делото.
Пред съда адвокатите от „Екимджиев и партньори“ правят подробен анализ на практиката на СЕС и стъпвайки на принципите на ефективност и равностойност, заявяват, че в случая следва да се приложи по аналогия именно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 т. 4 НПК.
Има и още два съществени момента. Първият е, че НПК урежда срок от 6 месеца след постановяване на окончателното решение, в който осъденият може да поиска възобновяване. А вторият, че тази възможност съществува за дела, които не са минали през касационна проверка.
Следва да се отбележи, че ВКС е възобновявал дела след решение на СЕС, но не и на основание на тази разпоредба, а на чл. 422, ал. 1 т. 5 НПК – т.е. при съществени нарушения, които не са проверени по касационен ред и в 6-месечен срок от влизане в сила на присъдите (виж тук и тук).
В случая с осъдения за лихварство обаче от окончателното му осъждане са минали години, а присъдата му е потвърдена от ВКС.
Пред ВКС защитата на мъжа изтъква, че той няма никакъв друг способ за защита срещу осъждането си за несъставомерно деяние. Несъвместимостта на осъждането му с правото на ЕС е установена на 16 ноември 2023 г. с решението на СЕС, а към този момент той вече няма възможност да предяви иск за обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), защото е изтекла 5-годишната давност за това.
„Преди всичко следва да се подчертае, че фундаменталният принцип от правото на ЕС, прогласен и в КЗПЧОС, повеляващ, че никой не може да бъде осъден за деяние, което не е престъпно, винаги е бил основополагащ и в българското наказателно право“, пише ВКС. И се спира на решението на СЕС, като обръща внимание, че то не констатира противоречие между правото на ЕС и българския НК, а дава тълкуване какво е банкова дейност, а въз основа на него последвалото го тълкувателно решение на ВКС приема за неправилна практиката лихварството да се преследва по чл. 252 НК.
ВКС напомня, че тълкуването на норми от правото на съюза, дадено от СЕС по преюдициални запитвания има ретроактивно действие, т.е. изясненото значение и приложното поле на разтълкуваната норма се отнасят още към момента на влизането ѝ в сила.
„Тъй като искателят твърди, че е осъден незаконосъобразно именно в резултат на констатираната неправилна съдебна практика, то без съмнение той има правен интерес да иска възобновяване на делото. Неговият правен интерес не отпада и от факта на реабилитирането му по право“, категорични са върховните съдии.
И заявяват: „По убеждение на този съдебен състав, когато гражданин е осъден за деяние, което не е престъпно, в нарушение на правото на ЕС, както и на националното право, действието на принципа на правната сигурност и на зачитане на силата на пресъдено нещо може да бъде ограничено, за да се отстрани допуснатата грешка“.
Стамболова, Панева и Иванова отбелязват, че СЕС приема в практиката си, че когато във вътрешното право е предвидено средство за отмяна на влезли в сила съдебни актове, то трябва да се използва при наличието на условията за това, съгласно принципите на равностойност и ефективност, и да надделее, така че да бъде възстановено съответствието на това положение с правната уредба на съюза.
Те посочват, че действително осъденият за лихварство няма възможност да съди държавата по ЗОДОВ, не само защото е изтекла давността за това, но и защото гражданският съд не може да извърши инцидентен контрол по въпрос от компетентността на наказателния, т.е. не може да прецени дали той е осъден за несъставомерно деяние. И заключават, че действително единственото ефективно средство за защита е по реда на възобновяването.
„ВКС приема, че в конкретния случай и по изключение следва да приложи по аналогия процедурата по чл. 422, ал. 1, т. 4 НПК като единствена възможност да разгледа искането и в случай на неговата основателност да отстрани грешката, неотстранена и от последната инстанция. От това, че държавата не е задължена да преразгледа влезлия в сила съдебен акт, съобразявайки даденото от СЕС тълкуване, не следва, че не може да го направи, когато установи, че няма друг адекватен механизъм за отстраняване на нарушено право, произтичащо от правата на ЕС“, заявяват върховните съдии.
Те посочват, че безспорно осъждането на човек за непрестъпно деяние е нарушение на негово основно право, защитено както от правото на ЕС, така и от ЕКПЧ и българската правна уредба. „В такава съвсем ясна хипотеза не е оправдано българският съд да може да действа само след решение от ЕСПЧ, установяващо нарушението по Конвенцията, за да го отстрани, след като и сам го е констатирал и е наясно с неговата сериозност. При това в практиката си ЕСПЧ приема, че съображенията за правната сигурност не трябва да възпират държавата да коригира особено груби грешки, допуснати в правораздаването, както и че отмяната на влязла в сила присъда е единственото средство за обезщетяване, когато няма друго, с което да се поправи допуснатата несправедливост при осъждането на невинен човек“, заключава ВКС.
В решението се констатира, че макар още от решението на СЕС да е възможно да се направи извод, че лихварството не е инкриминирано у нас, всички осъдени са узнали със сигурност за това от тълкувателното решение на ВКС – т.е. на 15 март 2024 г. И се заключава, че от тази дата тече 6-месечният срок да бъде поискано възобновяване на наказателното дело. Това означава, че на 15 септември 2024 г. „вратата“ за тази възможност вече е била затворена и след това решение на ВКС няма как да последва лавина от искания на осъдени за лихварство.
След като установяват, че искането е допустимо, върховните съдии заявяват, че изводът, че мъжът е извършил престъплението по чл. 252, ал. 1 НК, е неправилен. „Не е налице елемент от обективната страна на престъпния състав – извършването на банкови сделки по занятие без необходимото разрешение, защото, както е прието с ТР № 1/2024 г. по т.д. № 1/2020 г., „предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, не представлява банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение не осъществява състава на престъплението по чл. 252, ал. 1 от НК.“, посочват те.
И тъй като деянието на осъдения не е и не е било престъпление, възобновяват делото и го оправдават.
„Решението е наистина забележително и допринася за развитието и на националното, и на европейското право“, коментира адвокат Михаил Екимджиев. И допълва: „Това е титаничен сблъсък между принципите за върховенство на правото, обективиран в решението на СЕС и на правната стабилност, през res judicata на вътрешното решение. Правната стабилност обаче е само средство за установяване на върховенството правото и в решението си ВКС съобразява тази йерархия на правните принципи“.
37
Коментирайте
С такова мислене, вечно ще си останеш Малко адвокатче.
Това решение е в пълно противоречие с чл.84 от Конституцията, защото то е par excellence амнистия. Теодора Стамболова и Весислава Иванова си ги знаем, но защо Милена се е съгласила с тях? Тези двете ССБ-ки се правят на законотворци.
Обущарю, не по високо от обувките.
Очевидно нямаш нито знанието, нито опита, да не говорим за професионална чест и достойнство, да коментираш съдия Стамболова и съдия Иванова.
Смела аналогия, няма що… На практика дописват ново отменително основание. Как пък точно по лихварския проблем се случи?!
„…ВКС приема, че в конкретния случай и по изключение следва да приложи по аналогия процедурата по чл. 422, ал. 1, т. 4 НПК като единствена възможност да разгледа искането и в случай на неговата основателност да отстрани грешката, неотстранена и от последната инстанция…“ От тази по-голяма върховна глупост отдавна не бях чувал, а вие?
Според моето скромно мнение като съдия в нак.колегия от вече близо 22 години, в наказателното право не се прилага аналогия, а още по малко в процесуалното право, където нормите нямат обратно действие. Пълен абсурд е, да се заобикаля действащият правен ред, както към момент на постановяване на окончателиня съдебен акт през 2016г., така и настоящата уредба за възобновяване по НПК. Все си мисбех, че е останал поде едни мислещ и можещ юрист във ВКС, но сега вече не съм толкова сигурен. В допълнение, да припомня, че правната система на Р. България не е прецедентно право. Срамота колеги!
Чл. 46, ал. 3 от ЗНА Наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава съобразно предходната алинея (има се предвид, че не може по аналогия легис и аналогия юрис).
Аналогията е забранена с оглед на обосноваване на наказателна отговорност, а не че абсолютно е забранена в пеналистиката.
В българското право никога не е имало и намек, че даването на собствени пари на заем срещу лихва е престъпление. Присъдите показват единствено колко се е отдалечило наказателното ни право от правовия разум.
Никога не е било спорно, че аналогията в процесуалното право е допустима. При възобновяването на наказателно дело не става въпрос за приложение на материалното право, а на процесуалното. Иначе за материалното право сте напълно прав.
ВКС са приложили процесуалното право по аналогия, което е пълен абсурд
Аналогията в наказателно процесуалното право е допустима – категорично! Преди да коментирате произнасяне на съдии от ВКС първо почетете, помислете … Има достатъчно и теоретични разработки и произнасяния.
Много ти здраве, колега, ама професурата не смята така. Мене на магистратски изпит са ме питали дали може да се прилага аналогия в нак. право. И като казах „не“, ми беше обяснено, че не може да се определя наказателната отговорност чрез аналогия, ама иначе няма проблем. Доцентка ли е, професорка ли е от ПУ беше това.
Аналогията в процесуалното право, колега е допустима! Отдавна се практикува – в случай например, че не е предвиден ред за контрол в хипотеза на постановено задържане. Мнооооого отдавна има произнасяния в тази насока – по отношение на 72 часовото задържане, за което преди време не беше предвиден съдебен контрол, което пък беше основание за нееднократното ни осъждане (имам предвид на Република България. Та, наистина – срамота колега!!!
По тази логика нашите „върховни юристи“ следва да питат този прословут СЕС дали всички текстове от НК са състави на престъпления и ако от там кажат, че не са, да не се прилага, а всички осъдителни присъди след влизането в ЕС да бъдат отменени.
С молбата за възобновяване се е целяло постигане на по-далечна цел, но кой от проскубаните пернати да я съзре. В случай че не бъде уважено искането, би бил сезиран ЕСПЧ – отново държавата да бъде осъдена за неприлагане на ЕКЗПЧ и ПЕС. Не е толкова трудно да се мисли преди отново да се ползват мантри за „евроатлантическа петилетка“. В случай че България не бе в ЕС, дали пернатото, „чиито мнения са винаги стойностни, ама не ги възпрушиемаме“, щеше да пише обилно по форумите по теми, които, очевидно е, не са в неговата „област на познание“.
Прилагане по аналогия в наказателното право и процес?! Преразглеждане на наказателно дело, след като са изминали повече от 8 години и съдът е приложил действащия към тогавашния момент закон и практика?! Възобновяване след като всичко е приключило на последна инстанция?! Що за малоумия се творят в съдебната ни система!?
към тогавашния момент закон и практика?!
……………..
В България даването на пари на заем никога не е било престъпление.
Масови уволнения на съдии и прокурори в Албания(а част от уволнените са и арестувани). https://www.24chasa.bg/mezhdunarodni/article/19382008
При дискусионен интегритет в Албания уволняват инсталираните, не ги повишават.
При несъответствие в имуществото-уволнение.
При ниско качество на правораздавателните актове и некомпетентност-в Албания уволняват. В България-заплатата си върви, бонусите не закъсняват.
Лекс бг, препечатайте статията на 24 часа(след като получите разрешението им). Статията е супер информативна. Албания е поредната държава, която извършва ЧИСТКА(в превод-уволнения) на инсталирани. Други държави са Турция, Румъния, Сърбия, Полша , Унгария. Специално в Румъния, по времето на Кьовеши в румънските затвори имаше над 600 прокурора, и две румънски правителства, имаше период, когато последователно седем румънски министъра на правосъдието бяха арестувани, и инсталирани при Бай Ставреску. Румъния ни вкарва в Шенген, а Албания върви към ЕС, след като се справиха с бандитизма в техните съдебни системи. А да-пропуснахме- в Македония в момента са половината прокурори от закритата там… Покажи целия коментар »
Мда, да заменим едни инсталирани с други инсталирани, ама „наши“.
ГолЕма рИформа, няма що!!!
Категорично правният модел на албанската -цитирам „независима атестационна комисия“, която проверява интегритет, декларации, КАЧЕСТВО НА СЪДЕБНИТЕ АКТОВЕ, следва да бъде въведен и в България, без значение от необходимата промяна в конституцията. Забележете-в Албания гражданите(или комисията-служебно,и безсрочно) могат да се жалват от съдийско- прокурорска некомпететност, в България, ако си недоволен от ниско качество на съдебния акт от инспектората ти казват, че нищо не могат да направят. В Албания могат-прави се независима проверка, и ако съдебния акт е нискокачествен, немотивиран, противен на законите и правовия ред*, следва уволнение. * В България съд, въззивен записа ,че договорът за наем учредявал вещно правно на… Покажи целия коментар »
Не ВКС, а конкретен състав ! Като прецедент от съществено значение за правото, считам че следва да се излезе и с тълкувателно решение на ВКС, което да разгледа въпроса на принципно ниво и във връзка с последиците, а не в рамките на конкретиката по делото. Такова обаче чакаме вече две години по отношение на разнобоя в практиката за отнемане на МПС при управление на такова под влиянието на алкохол и наркотични вещества.
Ти да не учил във УНСС, че такава блестяща правна мисъл?
Хаха оправиха родните разбирачи
Нормално. Съдът на ЕС е по-адекватен
И още такива случай ще има
Тия от ВКС май преизпълняват евроатлантическата петилетка кат първо дописват закона, включвайки решения на СЕС без те да са изрично упоменати в НПК въпреки че институтът на възобновяването изключение от общия ред, крайно средство за постигане на справедливост и последното, което трябва да се върши е позоваването на аналогии, съчетани с завоалирани аргументи, базирани на по същество равностойни принципи (справедливост и сигурност). Следвайки възприетата логика всеки ще започне да ровичка назад във времето и дори може да се окаже, че ще се създаде неравностоен режим между ретроактивното действие на тълкуване СЕС, подплътено с национално решение, и отменени от КС закони… Покажи целия коментар »
„Отстреляйте го тоя нощен вредител.“
Въпрос: По кой член от НК може да се квалифицира този „призив“, ако приемем, че е адресиран до конкретен човек?
Добре че е СЕС да прекратява всеки път глупостите на самозабравилата се прокурорска клика.
Здравей педалист! Нормално е да се възхищаваш на акт на вашата съюзничка. Реалността е друга обаче – всички ви се смеят и ви се подиграват. Извън сектата никой не ви харесва
Това решение е вредна екзотика. Правото на ЕС нито изисква,нито налага подобно нещо-отмяна на влязло в сила решение. Нормата на НК се тълкува стеснително и не можеш да правиш аналогии.Абсурд. ако има нарушение на ПЕС това се установява в рамките на производство по иск за вреди и на пострадалия се присъжда обезщетение. ВКС тотално погази националната институционална и конституционна автономия правейки безсмислени аналогии. А от тях няма и полза. ПЕС дава друг път за защита и репарации на правото. Чиста съдийска суета. Но много опасна!
Т.е.нормата на НПК.
Както впрочем и на ГПК в гражданското и на АПК в административното
Протестъри сър. Където са стъпили не е поникнала после трева, камо ли друго.
Прочетете внимателно мотивите и ще видите защо няма друг път за защита и репарации на правото.
Искът за вреди ще ви обезщети ли ако например след тази присъда вече се водите осъждан (независимо от реабилитацията) и не отговаряте на изискванията за немалко професии?
Липсата на друг път не значи да погазиш всичко.ВКС не може да законодателства,при това толкова опасно. Задача на НС е да регламентира как да се оправят другите последици. И няма никаква пречка да го вземат на работа,а ако откажат с мотив,че е осъждан вече работа на съда е да обясни,като бъде сезиран,че не трябва да се счита за такъв с оглед следващите ограничения. А за да не стига до съд,то НС следва да регламентира кои последици как да се зачитат
Единственото, което ми звучи логично, е, че лихварят не е случаен човек, а такъв с възможности.