290-ник! За измерване на пулса на правото
Как Стоян Ставру и Румен Неков „развинтиха“ съдебната практика и подредиха картите на етажната собственост
Да поиграем на етажна собственост
290-ниците са два вида – тематичници и годишници. „Предизвикай: Етажната собственост!“ е от първите. В него са събрани, разбира се, решения на ВКС по чл. 290 ГПК, без значение е в коя от хипотезите на чл. 280 ГПК е допуснато касационното обжалване.
Лилавата книжка върви с нещо, което е нетипично за сборник с практика – тесте с карти. Те се казват… „290-ки“. На лицето на всяка е формулиран въпрос, по който ВКС се е произнесъл. В горния десен ъгъл е посочена разпоредбата, която е била предмет на тълкуване, а решението/определението, с което се е произнесъл ВКС, е посочено в долната част. На гърба на картата може да бъде открит даденият от ВКС отговор като „да“ и „не“, както и в описателен вариант, а за тези, които искат да научат повече, е посочена и страницата в сборника, на която се намират мотивите на акта на ВКС.
Има и жокери – карти, които отбелязват противоречие или разминаване между актове на различни състави на ВКС.
С посочването на страницата от книгата, където са развити съответните актове, картите се превръщат в своеобразен ключ към книгата, а и към практиката на съда.
Тези, които приемат правото и малко на игра, могат да ги използват за забавление и за състезания, а по-прагматичните – просто да си отбелязват страници в сборника.
280-1-3 Има хора, за които това не е уравнение или произволна числова поредица. За тях този код е лесен за дешифриране и означава допускане до касационно обжалване на въззивно решение, в което съдът се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Има и други, за които познаването на актуалната практика на Върховния касационен съд (ВКС) не е просто необходимост, а начин да измерят пулса на правото.
Двама от тях са Стоян Ставру и Румен Неков. Те са част от екипа на „Предизвикай правото!“. И наистина го предизвикват! С последното си начинание, което наричат „290-ник“, са се заели да „развинтват“ правото.
290-никът е сборник с 290-ки, т.е. решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Той не е един. Савру и Неков са съставители на три книжки – жълта (гражданско процесуално право), червена (гражданско право) и синя (облигационно и търговско право), които на пръв поглед, а и на втори и на трети, нямат нищо общо с обичайните сборници със съдебна практика.
Още от корицата ти се завива свят. Ставру и Неков твърдят, че именно това е чувството, когато се заровиш в съдебната практика. „Съдебната практика се размножава и увеличава експоненциално и в един момент е необходимо някой да предложи начин за нейното организиране. Да се опита да я подреди в достатъчна степен, за да може тя да се чете и да се разбира“, обяснява Стоян Ставру. За тези, които не го познават – доктор по право и доктор по философия, основател на „Предизвикай правото!“.
Съучастникът му Румен Неков описва себе си като жизнерадостно стриктен и стриктно жизнерадостен. Той е юрист и отговорен редактор на „Предизвикай правото!“.
Идеята
„Основната идея е, че правото живее в съдебните решения, особено в тези на върховните съдилища. И този негов живот остава в една огромна част неразпознат от правната доктрина. Нещо повече – тя не може да го догони. Всъщност това е обяснимо – доктрината в една област има да речем петима специалисти, а върховните съдии, които са сезирани с въпроси от същата материя, са много повече и за един и същ период от време постановяват доста повече решения, отколкото статии могат да напишат представителите на доктрината. Така част на правото – съдебната практика, се развива изключително динамично и все по-теоретично. Но почти няма хора, които внимателно и систематично да проследят какво се случва във ВКС, а това е загуба за цялото българско право“, обяснява Ставру.
Затова двамата се захващат с тежката и неприключваща задача да предложат на юристите ключалка, през която да проникнат по-лесно в дебрите на съдебната практика.
Неков посочва, че душата на „Предизвикай правото!“ е именно да „развинтва“ правото. „Всичко тръгна от една рубрика в нашия сайт. Зародишът беше размяна на мейли с интересни решения на ВКС и се роди идеята да направим нещо различно, да покажем нещо различно, а и самата идея за „Предизвикай: Съдебната практика!“, роди друга – да сигнализираме върховните съдилища за противоречива практика, която сме открили“, казва той.
Къде живее правото?
„Нашият фокус са решенията на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, защото освен че показват какво е правото и с тях виждаме как живее то, те ни казват как правото се променя и се развива от съдебната практика“, казват Ставру и Неков.
Според тях този живот на правото е нещо проблематично в българската правна доктрина. „Ние сме в континентална правна система и законът при нас е идол. Юрисдикцията на съда „на теория“ е само едно „казване“ на правото, но на „на практика“ се оказва, че в решенията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК ВКС развива правото, „казва“ нещо различно от закона, даже понякога „разказва“ нещо невидимо в закона“, обяснява Стоян Ставру.
Двамата с Неков искат „да уловят пулса“ на ВКС, работейки именно с тези негови решения, в които самият върховен съд има претенцията, че развива правото.
Големият въпрос е какъв е смисълът от сборници с 290-ки, като ГПК вече изрично казва, че те не са задължителна практика?
„Тя не е задължителна, но си е практика на върховния съд. Правосъзнанието на практикуващите юристи няма да се промени и те винаги ще ги следят, доколкото най-малкото съм сигурен, че всеки въззивен съдия не обича да му се отменят решенията. Познаването на решенията по чл. 290 ГПК няма да загуби правния си смисъл, при положение че продължава да бъде основание за допускане до касационно обжалване“, казва Неков.
Докторът по философия обяснява, че разглежда съдебната практика не толкова като задължение, а като факт. Решенията са тук и правото живее в тях, и това не може да бъде пренебрегвано. „Моят интерес към тези решения не е, защото те ме обвързват и аз трябва да ги изпълнявам, а за това, че в тях може да наблюдаваме правото „в реално време“, казва той.
По думите му законът е само вход, през който можем да влезем и да открием пред себе си пространства, които са необозрими. „Това е въпрос на интерпретативната култура на юриста в България. Като част от континенталната правна система правната нагласа на юристите у нас потиска желанието им да провокират и да предизвикват съдържанието на една правна норма. А именно в практиката се случва еволюцията на интересните правни идеи. Тази, която оцелее, надделява, например – в тълкувателно решение. Тази битка за надмощие на различни интерпретативни решения по различни специфични казуси е самото съществуване на правото, което по никакъв начин не можем да наречем задължително или да открием негова аналогия в текста на закона“, казва Стоян Ставру.
За авторите на 290-ниците не е нужно решенията на ВКС да са задължителни, т.е. да са като закона, за да са част от правото, която да ни интересува. Законът и задължителната практика са статукво, на което те хвърлят ръкавица.
Двамата казват, че заради принципното недоверие към юриста в България, не му се дава да развива правото и се приема, че за по-сигурно всичко трябва да е уредено в закон. „Понеже юристите наистина станаха много и качеството е под въпрос – дайте да не им даваме да развиват правото, защото ако тръгнат да го развиват, ще стане страшно. Това опасение е съвсем легитимно, но в случая говорим за ВКС, там правото може да си позволи този лукс да търси себе си“, заявява Ставру.
Тласкат ли ни към прецедентното право? „Ние не промотираме прецедентна система. Ние показваме нещо, което вече съществува и е неизбежно. Единствено една криптофашистка държава може да си позволи да ограничи съществуването на правото само в рамките на закона. Доц. Кристиан Таков казваше: „Защитавайте правото от закона“. Ние казваме, че не можем да си позволим да изчерпим правото с нормативните актове. Това е едно невъзможно съществуване“, заявява Стоян Ставру.
И допълва: „Ние не искаме да се отмени Законът за задълженията и договорите и всичко да се решава от ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Безспорно законът е главният център в българското право, но около него, на различни разстояния и в различни орбити, гравитират и други по-малко познати и по-малко натрапващи се части на правото“.
Нова форма на върховно съдържание или поетика на практиката
Решенията на ВКС се четат трудно. Формата, в която са представени в 290-ниците, опитва да улесни читателя, който търси смисъла из дългите изречения. Тя буквално смила и извлича същината на решението.
„Предлагаме нещо, което не сме виждали и ние самите. То е своеобразна поетика на съдебната практика. Ако отворите страниците и погледнете как е организиран текстът, ще видите, че нашето метаавторство е свързано с начина, по който представяме графично текста – какъв шрифт слагаме, дали сме ползвали болд или курсив, как разделяме, как режем, как обособяваме различните части на текста“, разяснява концепцията Стоян Ставру.
По думите му човек може да се загуби в едно решение, предвид огромната му текстова инфраструктура. Двамата с Неков предлагат проект за регулация на самата словесност на решенията. Всъщност в 290-ника не просто са събрани решения на ВКС, а им е направен своеобразен профил. Нещо, което други издания не правят от страх да не се наруши юридическата цялост на решението. Ставру и Неков наричат това пътна карта на съдебното решение с акценти, знаци, ремарки. И разбира се – направени са съкращения, защото в сборниците им ще видите само правните аргументи, не и фактическата част на решенията и определенията.
„Ние сме по-смели, като това ни задължава да бъдем и по-отговорни. Променяме там, където наистина се налага – съдържателно. Как ще „нарежем“ даден съдебен акт е изцяло наше решение. То е и семантично, а не само синтактично“, обясняват Ставру и Неков.
Всъщност най-доброто сравнение с това, което те правят е, че „четат изразително“ решенията на ВКС. И обещават, че в сборника ще чуете/прочетете само това, което е казал Върховният касационен съд.
Здравейте, колега, Не зная как се казвате и каква е Вашата кауза. С Румен Неков положихме и продължаваме да полагаме огромни усилия, за да представим практиката на ВКС по достъпен и интересен начин за нашите колеги. Това е много работа, която изисква много време, изключителна концентрация и непрекъснато внимание. Слава Богу има достатъчно за нас хора, които оценяват труда ни. За съжаление има и такива, които използват възможността за коментиране на онлайн публикациите, за да демонстрират една криворазбрана „сила“ на анонимния простак, която надхвърля всяко чувство за мяра, изоставяйки далеч зад себе си идеята за свобода на словото. Отдавна зная,… Покажи целия коментар »
Животът е шарен,а съдебните решения в България вървят с векове закъснение. Браво, професионалисти, вие първи , в позиция на адвокати,се сблъсквате с този дисбаланс и Ви прави чест,че не просто си вършите работата, а творите..бъдеще. Здраве, късмет и несломима вяра, за да водите справедливите битки още много,много години!
Недоумявам?!?! Чета горе:
„Ние сме по-смели, като това ни задължава да бъдем и по-отговорни. Променяме там, където наистина се налага – съдържателно….
Абе момчета, що не ходите да прекопаете някоя нива и да свършите нещо полезно, а сте тръгнали да се прегръщате като за хоро по разни професионални сайтове. Все един от вашата групичка е внук на реститут и подозирам, че има я някоя мандра, я някоя мелничка възстановена. Ходете, копайте и ковете дъски. Имате доста запазени ръце като гледам снимката.
Как им видя ръцете, беееее ?
Правото може да бъде пресъздадено красиво само от красиви и извисени хора.
много малко хора с модерно мислене и подход към правото има у нас. не съм виждал сборниците, но съм възхитен, че някой е помислил. заинтригуваха ме тези момчета… ще си кажа мнението и като видя книгите
Наистина много смело начинание. Поздравления!
Прекрасно подреждане и организиране на съдебната практика.
Своеобразна пътна карта на съдебното решение с акценти, знаци и ремарки.
Много интересен подход.