Фалирала фирма осъди ВАС да ѝ плати над 400 000 лева обезщетение
От съда обявиха, че ще обжалват
Позицията на ВАС
Решението на Софийския апелативен съд, с което Върховният административен съд е осъден да плати на търговско дружество обезщетение в размер на над 400 000 лева главница и лихви не е окончателно и ще бъде обжалвано пред Върховния касационен съд. Жалбата на ВАС ще бъде депозирана в 30-дневен срок от съобщаването му.
Автентичното тълкуване на директивите е правомощие на Съда на Европейския съюз и то във всеки отделен казус. При постановяване на процесното решение съдебният състав на ВАС се е позовал изрично на съществуваща практика на съда в Люксембург.
Фалиралото дружество „КМБ България“ осъди Върховния административен съд (ВАС) да му плати обезщетение за над 400 000 лева за нарушение на правото на Европейския съюз, заради което не му е възстановен ДДС.
Решението е на Софийския апелативен съд (САС) и не е окончателно (пълния му текст виж тук), но в него апелативните съдии Иванка Ангелова (председател на състава), Красимир Машев (докладчик) и Златина Рубиева пишат, че ВАС е допуснал „непростима юридическа грешка“, която не може да бъде оправдана, тъй като съдът е действал като последна инстанция, решението му е влязло в сила веднага след постановяването му и се е отразило на практиката на административните съдилища. Според апелативните съдии ВАС е тълкувал грешно директива на ЕС и е нарушил Договора за функциониране на ЕС, като е отказал да отправи преюдициално запиване до Съда на ЕС (СЕС) в Люксембург.
Тунелът под „Цариградско шосе“
„КМБ България“ представляваше гръцката фирма „Марионопулос“, която пък държеше правата на марката „Карфур“ в България. „КМБ България“ беше инвеститор в „The Mall“ на „Цариградско шосе“ и преди да бъде обявена в несъстоятелност прокопа тунела под шосето, за да улесни достъпа на клиентите до търговския център. След изграждането си той стана част от градската инфраструктура и собственост на Столичната община.
Националната агенция за приходите (НАП) обаче отказа да възстанови на фирмата ДДС за изграждането на тунела, като се позова на чл. 70, ал. 1, т.2 от ЗДДС. Според този текст от закона, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. НАП прие, че Столичната община е възложила изграждането на тунела на фирмата и става дума за безвъзмездна доставка, тъй като в договора между тях е нямало клауза за възмездно прехвърляне на разходите по обекта.
„КМБ“ обжалва ревизионния акт пред Административния съд София-град (АССГ), като изтъква, че единствената цел за изграждането на тунела е да обслужва икономическата дейност на дружеството, поради което е и неправилно приложението на чл. 70, ал.1, т.2 от ЗДДС. Фирмата се позовава на практика на ВАС, на Съда на ЕС и на Директива 2006/112, според които ДДС се приспада за доставени стоки и услуги, ако те се използват за икономическата дейност на фирмата.
АССГ: Можело е и без тунел
АССГ обаче отхвърля жалбата (решението виж тук), като решава, че изграждането на тунела не е в пряка връзка с икономическата дейност на фирмата и оттам стига до извода, че правилно е отказано възстановяване на ДДС. В решението на първата инстанция пише, че търговският център е достъпен както за пешеходци, така и чрез градски транспорт, без да се ползва тунел, както и че има достъп с кола, макар и без възможност за паркиране. Така АССГ стига до извод, че изграждането на тунела не е било абсолютна предпоставка за достъп до обекта и по този начин да се обоснове свързаност с последващи облагаеми доставки при извършваните продажби.
ВАС: Икономическата дейност няма значение
Мнозинството от състава на Върховния административен съд (ВАС) (Фани Найденова -председател и докладчик и Благовеста Липчева) обаче отива по-далеч в тълкуването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, като пише в решението си (пълния му текст виж тук), че в случая става дума за безвъзмездна доставка, а с въпросната разпоредба в ЗДДС законодателят е имал предвид, че „правото на данъчен кредит е изключено за получателя по сделки, които са предназначени за безвъзмездни доставки, въпреки че последните са във връзка с икономическата му дейност“.
С други думи, според ВАС става дума за безвъзмездна доставка и няма значение дали тя е свързана с икономическата дейност на „КМБ“. Така върховната инстанция изобщо е отказала да обсъжда доводите на фирмата, че изграждането на тунела е свързано изцяло с икономическата ѝ дейност и оставя в сила решението на АССГ. Върховният съд е отказал да отправи и преюдициално запитване до СЕС с мотива, че такъв отговор вече е даден по запитване на Административния съд във Варна.
На особено мнение е била съдия Искра Александрова, която подчертава, че точно обстоятелствата, свързани с икономическата дейност на фирмата, са от значение, за да се приеме или не ограничението за възстановяване на данъчен кредит в ЗДДС.
След като не успява и по съдебен път да си върне ДДС за тунела, преди 3 години „КМБ“ завежда иск за обезщетение от общо над 374 000 лева срещу ВАС в Софийския градски съд (СГС). На толкова дружеството оценява причинените му имуществени вреди от несъобразената с правото на ЕС правораздавателна дейност на върховния съд. Миналата година СГС е отхвърлил иска (решението виж тук), но фирмата обжалва и така делото стига до Софийския апелативен съд.
Преразглежда ли се приключил правен спор
Пред него ВАС заявява, че дори да е имало нарушение, то не е достатъчно обстоятелство за ангажиране на отговорността на съда, защото това би означавало преразглеждане на приключил съдебен спор, решен със силата на пресъдено нещо. Според ВАС няма и пряка причинна връзка между нарушението и твърдeните имуществени вреди, тъй като те биха настъпили единствено от незаконосъобразен ревизионен акт, но не и от постановеното съдебно решение.
Апелативните съдии обаче са категорични, че искът е допустим и по силата на принципа за лоялно сътрудничество в чл. 4, § 3 от Договора за ЕС, както и съгласно трайната практика на съда в Люксембург за отговорността на държавите-членки за вреди, причинени от актове на националните съдилища. САС цитира решенията на европейския съд по делата „Francovich“, с които е утвърдено принципното правно съждение, че всяка държава-членка е длъжна да възстанови вредите, причинени от нарушение на правото на ЕС, извършено от държавен орган, включително и от национален съд, действащ като последна инстанция.
В случая „КМБ“ твърди, че ВАС е нарушил правото на ЕС поради неправилно приложение на чл. 168 от Директива 2006/112/ЕО, свързана с правото на възстановяване на ДДС и на чл. 267 Договора за функционирането на ЕС, според който пък националният съд е длъжен да сезира съда в Люксембург, когато пред него е повдигнат преюдициален въпрос по висящо дело, а решението му по него би било окончателно.
Апелативните съдии напомнят, че принципът за отговорност на държавата за нарушение на правото на ЕС е приложим и когато нарушението произтича от решение на национален съд, но само в изключителни случаи – когато съдът явно е нарушил приложимото право. Предпоставките за това са четири – нарушеното право на ЕС да е свързано с предоставяне на права на частноправните субекти; да е достатъчно съществено; да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда и националният съд да е действал като последна инстанция.
„Предмет на настоящото дело не е спорът, решен с влязло в сила решение на касационната инстанция, а нейни противоправни действия, изразяващи се в неправилно прилагане на нормите на общностното право, от които са настъпили вреди. Следователно, в настоящото съдебно производство е недопустимо съдът да преценява наличието на необоснованост на постановения от съдебен състав на ВАС краен съдебен акт“, посочва САС. И пояснява, че правният спор сега е само за това дали ВАС незаконосъобразно е потвърдил ревизионния акт на НАП, като с това е нарушил ДФЕС, цитираната директива и практиката на СЕС.
Преюдициална какофония
От особено значение за делото се явява и казусът с преюдициалното запитване. „КМБ“ е искала от ВАС да попита Съда на ЕС дали има право на данъчен кредит, ако е платила построяването на тунел, който е публична собственост, но ще се използва изключително за достъп до частен търговски обект. Съдът е отказал, защото е приел, че такова вече е отправено от административния съд във Варна и само е спрял делото, докато се чака решение. След като СЕС е постановил решението си пък ВАС е приел, че вече е даден отговор на поставения въпрос.
Апелативният съд подчертава, че това само по себе си е нарушение на правото на ЕС, защото ВАС е бил длъжен да отправи питане, съгласно чл. 267 от ДФЕС. Апелативните съдии посочват, че въпросите в двете запитвания (тези поставени от фирмата и изпратените от АдмС-Варна) са били различни и ВАС е могъл поне да преформулира питането на „КМБ“, ако е считал, че то не е точно или пълно. Тогава е имало и противоречива практика на самия ВАС, което пък е още едно основание за отправяне на преюдициално запитване. Така според САС върховният съд е стигнал до неправилно тълкуване на директивата и е „останала неизяснена в цялост концепцията на общностното право по отношение на правния институт на ДДС и в частност на правото на данъчен кредит при получаване на облагаеми доставки с цел те да бъдат използвани за осъществяване на икономическата дейност на данъчно задълженото лице-получател на доставките“.
Нещо повече, САС намира, че върховният съд е можел да достигне до правилните изводи дори и само при точно тълкуване на решението на СЕС по отправеното питане от съда във Варна.
„В случай че бяха възприети в своя необходим правен конекситет тълкувателните разяснения на общностното право, дадени с Решение на С. по С-118/11, макар и при значително по-различна фактическа обстановка по главното производство от процесната, ВАС би достигнал до еднозначния отговор, че в случай че касаторът е изградил за собствена сметка процесния тунел, публична общинска собственост, с единствената за него цел (без donandi causa) да се подпомогне икономическата му дейност, търговецът би придобил право на данъчен кредит по тази облагаема сделка дори и общината да не е осъществила насрещна престация“, пише в решението на апелативния съд.
Въпреки това решение на СЕС обаче, както и на още едно по сходен въпрос, във ВАС се е формирала противоречива практика за подобни казуси и по-късно друг състав на върховния съд е отправил питане до СЕС с въпроси, идентични на зададените от „КМБ“ (определението за сезиране на СЕС виж тук). С решението по него (дело С-132/16) съдът в Люксембург дава категорично разяснение на нормата от директивата. Според него тя трябва да се тълкува в смисъл, че „данъчнозадълженото лице има право да приспадне платения данък върху добавената стойност за получена доставка на услуги, състоящи се в изграждането или подобряването на обект, собственост на трето лице, когато последното получава безвъзмездно резултата от тези услуги и те се използват както от данъчнозадълженото лице, така и от третото лице в рамките на икономическата им дейност, доколкото тези услуги не надхвърлят необходимото, за да може посоченото данъчнозадължено лице да извършва последващи облагаеми сделки, и стойността им е включена в цената на тези сделки”.
В резултат на тези разяснения в ЗДДС беше приета специална разпоредба – чл. 10б, в която депутатите записаха, че макар и получената от данъчно задълженото лице облагаема доставка да е формално „безвъзмездна”, за него се поражда право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона, когато направените разходи за изграждане, подобрение или ремонт на елементи на техническа инфраструктура са част от общите разходи на лицето и/или са елемент, формиращ цената на възмездни облагаеми доставки на стоки или услуги, извършени в рамките на икономическата дейност на това лице.
„Но това обстоятелство е поредното доказателство как е следвало да се тълкува общностното право при решаване на правния спор, предмет на процесното административно съдебно производство, и ако са съществували някакви съмнения или колебания на ВАС относно правилното тълкуване и приложение на правото на ЕС, и в частност на чл. 168 от Директивата, последната национална съдебна инстанция е била длъжна да отправи преюдициално запитване в смисъла, който е бил предложен от касатора“, пише в заключение САС.
Несъмнено нарушение
Според апелативния съд чл. 168, б. „а” от Директива 2006/12 е недвусмислен и дава право на „КМБ“ за възстановяване на данъчен кредит, което ВАС му е отказал. Текстът на директивата гласи следното:
„Доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки, да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати: а) дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице…”.
Според апелативните съдии несъмнено цитираните норми от директивата предоставят права на частноправните субекти, а именно – право на възстановяване на данъчен кредит. „Поради което настоящият състав намира, че същите са приложими в случая и че с тях на ищеца е предоставено правото на възстановяване на данъчен кредит, отказан му с окончателното съдебно решение на ВАС“, заявява САС.
В решението са цитирани и обобщения на Съда на ЕС, направени още по запитването от Варна, които ВАС е трябвало да възприеме. Съдът в Люксембург още през 2012 г. е казал, че според чл. 168 от директивата „данъчнозадължено лице може да приспадне дължимия за доставените му стоки или услуги ДДС, ако те се използват за целите на неговата икономическа дейност“, a установеният в директивата режим на приспадане цели „да облекчи изцяло предприемача от тежестта на ДДС, който е дължим или платен в рамките на всички негови икономически дейности“.
Тогава СЕС изрично е подчертал и че дори българският ЗДДС в чл. 70 да предвижда изключване на правото на приспадане на данъчен кредит, директивата допуска такова изключение само доколкото то не представлява общо изключение от режима на приспадане, установен в чл. 168 от нея.
И в обобщение съдът в Люксембург още тогава е заявил, че не може да се откаже възстановяване на данъчен кредит за данъчно задължено лице, което само формално не е осъществило насрещна престация за получаване на облагаемите стоки или услуги, ако те са свързани с неговата икономическа дейност, включително когато се използват за неговата стопанска дейност, т.е. тяхната стойност ще бъде включена в последващите облагаеми доставки.
Според апелативния съд на още по-голямо основание за възмездна ще се счита и тази облагаема доставка, за чието получаване данъчно задълженото лице е вложило пари или ресурси.
„Естествено, в този случай за него получаването на тези доставки не са безвъзмездни, не са осъществени с causa donandi (с дарствено намерение) по отношение на доставчика или и на трето ползващо се лице, а напротив – с единствената цел да подпомогне своята стопанска дейност, макар и когато облагаемата доставка по своето предназначение ще удовлетвори определени обществени нужди (като съпътстващ, а не непосредствен резултат)“, пише САС.
Според Съда в Люксембург безвъзмездността на доставката не трябва и да се абсолютизира, доколкото правото на данъчен кредит би могло да възникне и при извършването на формално безвъзмездни доставки, напомнят апелативните съдии и посочват предпоставките за това:
- безвъзмездно получаване от страна на собственика на имота на строителна услуга от страна на инвеститора, състояща се в изграждане или подобряване на техническа инфраструктура;
- строителната услуга се използва от собственика на имота и инвеститора в рамките на икономическата им дейност;
- извършената строителна услуга не надхвърля необходимото инвеститорът да може да извършва последващи облагаеми доставки на собствени имоти и
- стойността на строителната услуга в полза на собственика на имота да е включена в стойността на стоките и услугите, които инвеститорът предоставя на трети лица.
Според тях ВАС е трябвало да изследва точно тези обстоятелства и да прецени дали при изграждането на тунела, който ще стане собственост на Столична община, съществува пряка и непосредствена връзка между процесната услуга за извършване на строителство и икономическата дейност на „КМБ“.
Вместо това обаче ВАС е приел, че с изграждането на тунела фирмата е извършила безвъзмездна доставка, макар да е била във връзка с икономическата му дейност, което за апелативните съдии е „изначално погрешна юридическа постановка“.
„По този начин последната съдебна инстанция в Република България неправомерно е отказала уреденото в чл. 168 от Директивата право на ищеца да приспадне данъчен кредит, като е нарушила и формираната практика на СЕС относно приложението на разпоредбата. Следователно, с оглед изложените по-горе правни изводи, съдът намира, че при постановяване на решението, с което като краен резултат е потвърден оспореният ревизионният акт, с който се отказва правото на данъчен кредит на ищеца, ВАС е нарушил чл. 168 от Директива 2006/112/ЕО, както и съществуващата съдебна практика на СЕС“, се казва в решението.
Дали случаят изключителен
Апелативният съд е категоричен, че допуснатото от ВАС нарушение на общностното право не само е очевидно, но и в разрез с основни негови принципи е довело до привилегировано третиране на по-силната страна – държавата, а оттам и до съществено ограничаване на правата на фирмата, като не ѝ е приспаднат данъчен кредит.
„Следователно, въззивният съд счита, че допуснатата от ВАС юридическа грешка не може да бъде оправдана и е непростима (съобразно използвания правно-технически апарат в практиката на СЕС), като за извършване на тази преценка следва да се отчете и обстоятелството, че при постановяване на своя правораздавателен акт ответникът е действал като върховна касационна инстанция, чиито решения влизат в сила от момента на тяхното постановяване и неминуемо влияят върху практиката на първостепенните съдилища в естествения стремеж еднообразно да прилагат закона“, заявява апелативният съд и осъжда ВАС да плати 367 000 лева обезщетение на „КМБ България“ за причинените имуществени вреди и още 40 000 лева разноски пред двете инстанции.
Това е втори случай от началото на годината, в който САС осъжда върховния съд за толкова крупна сума за нарушено право на ЕС и то именно заради отказан данъчен кредит. Както „Лекс“ писа през февруари, ВАС беше осъден да плати близо 1 млн. лева обезщетения на белгийската фирма „Бос Рентал“, на която НАП също отказа да си приспадне данъчен кредит за отдаването под наем на едно строително скеле на германското дружество “Хермер“, което след това го е преотдало на българска фирма, която си е самоначислa ДДС. „Бос Рентал” обжалва пред Административен съд София-град (АССГ), който приема, че са налице предпоставките за признаване на право на данъчен кредит. НАП обжалва пред ВАС и той приема, че след като не е извършена последваща доставка под българския ДДС номер на дружеството, то е краен получател и затова за него не е възникнало право на възстановяване на данъчен кредит.
След това фирмата заведе дело срещу върховния съд и също на първа инстанция искът ѝ беше отхвърлен, но след това ВАС беше осъден от САС. В момента делото е висящо пред Върховния касационен съд.
36
Коментирайте
Докато няма лична отговорност за действия и/или бездействия от всеки/навсякъде, както и не се отмени „мълчаливия отказ“ и се въведе „мълчаливо съгласи“ така ще бъде!
Мислещите и придържащите се към правото съдии са нашата последна надежда. Адмирации за състава на САС, но само на мен ли ми прави впечатление, че откритото съдебно заседание, на което е даден ход по същество, е било на 06.10.2020, а решението е с дата 11.09.2020 г.
Добре, че съдът като цяло се държи. Датата нарешението от системата на САС е 9.11.2020 г. http://194.12.227.30/BCAP/AC/WebData.nsf/vCourtActsByCase/A78ACDEB32DF8942C225861C00315AB0
ВАС е презет съд от Симеоново.
Над 60% от съдиите там са милиционери.
Едва 40% са читави.
Георги Колев и Чолаков разсипаха съда.
ВАС има маса безсрамни решения и сега ще бъде буквално обезкостен.
От симеоново не, по-скоро от герб.
Уникален случай! Дори бих го окачествил като прецедент…. „параграф 22” Но се отчита една тънката линия (граница), която всъщност е по отношение на това, кой следва да се произнесе по заформилият се казус?! Дали въобще следва да е български съд при все, че нямало да се прави ревизия относно законосъобразността на спорния акт на ВАС, както и това, че същият е окончателен. В този смисъл ще ми е интересен развоят на нещата на ниво ВКС. Защо поставям под въпрос, дали българският съд следва да разгледа казуса?: В случая имаме краен акт – СР, не подлежащо на обжалване. Същевременно мотивите на… Покажи целия коментар »
Прочетете решението на САС и цитираните в него решения на СЕС по делата Франкович и Кьоблер. Може да разберете отговорите на въпросите си.
Браво, ама сега с чл.2в ЗОДОВ исковете с/у ВАС ще свършват във ВАС, така че едва ли ще има повече такива решения – ВАС няма да се самоосъди,там са милиционери преобладващо по манталитет
„Колега“, ако почетете ооооще малко ЗОДОВ, ще стигнете до чл.7, ал 2 ако те се лъжа беше, която определя компетентен съд в подобен казус.
“Колега“, ако съм го чел,понеже водя доста такива дела,ама Вие май не с те го чели. Иск с/у ВАС – първа инс. е АССГ, касационна – самия ВАС. Така че, не давайте акъл – и собствения не Ви стига 🙂
Страхотно решение на САС! Браво!
Е*аси безвъзмездната услуга: „НАП прие, че Столичната община е възложила изграждането на тунела на фирмата и става дума за безвъзмездна доставка, тъй като в договора между тях е нямало клауза за възмездно прехвърляне на разходите по обекта.“ А сега де? Частна фирма безвъзмездно строи инфраструктура за общината. Герберастиииииии, не ви дадоха предварително процента от ДДС за възстановяване, и затова ВАС е излязъл с такова решение?
Председателят на ВАС отдавна обслужва интересите на управляващата мафия. Явно има и редови съдии – калинки в него, които козируват на Чолаков и постановяват безобразни до наглост правни актове като последна инстанция. Надеждата ни е в ЕС и неговите институции, както и съдилищата, които все още не са превзети от Доган сарай.
Колега, това решение е много преди Чолаков да стане председател. Разбирам омразата Ви, ама все пак гледайте и датите за да не изглежда смешно и тенденциозно отстрани
Редно е съдиите от ВАдмС лично да платят обезщетението. Ако там примем ,че има 100 съдии(не знам колко са, не ми се проверява) всеки да даде по 4000 лв.
Абсолютно! Половиният им коледен бонус е това. Не знам защо ние сега пак трябва да плащаме заради некадърните съдии във ВАС. То освен Александър Еленков, други кадърни съдии в административното правосъдие не останаха, за жалост.
Браво на съдия Искра Александрова, показва, че във ВАС има мислещи съдии! Браво и на САС, разбира се.
Хахаха е това е уникално. ВАС да се издъни така.
Няма нищо уникално – във ВАС е пълно с юридически неграмотни калинки. ВАС отдавна е съд, обслужващ интересите на изпълнителната власт и легитимиращ със сила на пресъдено нещо всяка нейна правна издънка. Особено отвратен съм от тълкувателните му решения като например онова, че платеното на държавата на основание последващо отменен нормативен акт не се възстановява. Това си беше чисто легализиране на грабежи. Само едно ще кажа – да го ************ и ********, и *********, и ********* Върховния административен съд!
Да, това тълкувателно решение от 2016 г. е пример за това колко са некадърни, горките. Чак се наложи законодателят да измени ЗОДОВ, изрично да си каже, че това, което ВАС е написъл е малоумно. Какво да кажа… това е положението, за жалост.
Не е уникално, и за повече пари са ги осъждали. Май не се стараят много по ДДС делата.
https://news.lex.bg/белгийска-фирма-осъди-вас-да-ѝ-плати-об/
Много дорби новини за тази странна фирма
Добри новини, ама какво да прави фирмата сега… НАП е билналожил запори въхру сметките, дружеството е фалирало. Всичко ще отиде за кредиторие. Поредният инвеститор, който некадърната ни администрация и правораздавателна система го изгони.
Фирмата ще възобнови дейност
Твърде смешно решение на ВАС. Сега какво ще правят? Излагат се, като кифладжии
Ето така става, когато си некомпетентен, но се имаш за голям капацитет
Тая фирма не знам какво е фалирала, ама с тия пари ще се оправи за секунди
Няма да се оправи. Задълженията ѝ са за милиони
Е да де ама и тия пари нявма да ги извади ВАС ей така от трезора си, а ще бъдат извадени от нас, гражданите
Да, като сме с такъв късмет, да имаме неграмотни съдии, ще плащаме.
Абе хаховци, тези пари са така или иначе в бюджета, нищо няма да плащаме ние, просто ще им се върне нправилно удържаното
Да вземат да отделят от излишъците за бонуси ли?
Да си му бере гайлето ВАС
Ами пари има, ще се плаща…След като и законът е променен, за да е ясно за неразбралите, няма какво да се обсъжда. А обяснението на ВАС е обидно. Какво значи съществуваща? Те имат същестуваща практика и за правата на пациенти, членуващи в секти. Значи ли, че е относима и за невърнат ДДС?
Странен казус
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
добре че има някой който да се опъне на ВАС, които по тези дела правят каквото си поискат и съсипаха много бизнеси.