Правителството атакува в КС временната забрана да променя структурата на основни ведомства
Правителството атакува в Конституционния съд (КС) приетата от парламента забрана до 31 август 2022 г. да се правят промени в устройствените правилници на първостепенните бюджетни разпоредители. Тя беше направена при актуализацията на бюджета и тогава в §22 от закона беше записано: „Промени в устройствените правилници на първостепенните разпоредители с бюджет могат да се правят след 31 август 2022 г.“.
Едновременно с решението за сезирането на КС, от правителствената информационна служба съобщиха за друг акт, приет на днешното заседание на Министерския съвет. Той е за създаване на Институт за стратегически анализи и прогнози, което се прави именно с промени в устройствен правилник на първостепенен разпоредител с бюджет – този на Министерството на финансите.
По информация на „Лекс“ обаче е предвидено промените в устройствения правилник на МФ да влязат в сила от 1 септември 2022 г., т.е. незабавно след изтичането на мораториума, наложен при актуализацията на бюджета.
Точното съдържание на приетото днес постановление на МС предстои да стане известно. В публикувания проект за него се предвиждаха промени и в устройствените правилници на други ведомства и едно от тях е Министерството на правосъдието.
С измененията, с които се създава Институт за стратегически анализи и прогнози, беше заложено от МФ в Министерството на правосъдието да се прехвърли процесуалното представителство на държавата по международните арбитражни производства (пълния текст на проекта виж тук).
От съобщението на пресслужбата на кабинета не става ясно дали тази промяна също се е случила.
Както „Лекс“ писа, управляващите внесоха промени в Гражданския процесуален кодекс, с които се предлага министърът на правосъдието да поеме процесуалното представителство на държавата по всички дела, а не само по международните арбитражи. От няколко седмици този законопроект се внася за обсъждане в правната комисия, но заседанията ѝ се провалят поради липса на кворум и не е разгледан. Така те още не са обсъдени на първо четене от ресорната комисия.
В становище по измененията специалистът по конституционно право доц. Наталия Киселова застъпва виждането, че няма как прехвърлянето на международните арбитражни дела да се случи без да е променен и ГПК. Причината за това е, че според Кодекса на международното частно право (чл. 56, ал. 1, във вр. с чл. 58, т. 5) представителството на юридическите лица се определя от правото на държавата, в която те са регистрирани. „На основание чл. 60 от КМЧП, посоченото правило е приложимо и по отношение на частноправните отношения с международен елемент, страна по които е държава. Това правило на КМЧП се отнася както за материалноправното, така и за процесуалното представителство на държавата. Аналогично, преди завеждане на дело пред национален съд, насрещните на държавата страни се обръщат към министъра на финансите за доброволно уреждане на спорни граждански правоотношения (освен в предвидените от закона изключения), тъй като той би бил и процесуалният представител на държавата в един бъдещ съдебен процес. Следователно, съгласно преценката на законодателя, отразена в действащата правна уредба, да не определя различен държавен орган за представителство по международни арбитражни дела, представителят на държавата по тези дела е органът, който я представлява по гражданските дела пред националните съдилища“, обяснява тя.
Дали измененията в ГПК е възможно да се случат обаче е под въпрос, тъй като не е ясно колко дълъг ще е животът на действащия парламент.
Не е ясно и кога Конституционният съд ще може да се произнесе по забраната за промени в устройствените правилници на основни ведомства до 31 август 2022 г. Вероятност това да се случи до изтичането на срока на мораториума почти няма, тъй като предстои тепърва КС да прецени дали искането на МС е допустимо и ако го приеме за такова, да започне да събира становища по делото.
Пред КС правителството заявява, че тази забрана е противоконституционна, тъй като противоречи на принципа на правовата държава, на принципа на разделение на властите и на установеното с чл. 105, ал. 2 от КРБ правомощие на Министерския съвет да осъществява ръководството на държавната администрация. Освен това в искането се сочи, че §22 противоречи и на задължителното тълкуване на Конституцията, направено от КС само преди година по повод на друг мораториум върху действия на изпълнителната власт (решението на КС виж тук).
„С оспорената норма се ограничава конституционно правомощие на Министерския съвет, тъй като законодателят е наложил забрана на Министерския съвет да приема устройствени правилници на органите на изпълнителна власт, предоставена му с нормата на чл. 105, ал. 2 от КРБ и със Закона за администрацията. С накърняване на правомощията на Министерския съвет § 22 нарушава принципа на разделение на властите (чл. 8 от КРБ), тъй като законодателят изземва компетентност на орган на изпълнителната власт“, изтъква правителството пред КС.
И напомня, че КС прие през 2021 г., че „изпълнителната власт е също толкова независима и самостоятелна, колкото и законодателната, в рамките на нейните компетенции, поради което Народното събрание не може със свое решение да прегражда пълноценното осъществяване на оперативни управленски функции от страна на Министерския съвет”.
Според правителството забраната да се издават устройствени правилници е съществена намеса в правомощията на изпълнителната власт, което е в противоречие на задължителното тълкуване на съда.
„Ограничавайки със закон правомощията на изпълнителната власт и накърнявайки „собственото основание“ на Министерски съвет да извършва своята дейност, законодателят влиза в противоречие с принципа на правовата държава и на разделението на властите“, се посочва в искането.
В него се изтъква и че предложението за приемането на §22 е направено между двете четения на промените в закона за бюджета и за него няма мотиви или аргументация. „Липсата на аргументи в предложението за законодателното ограничаване на правомощия на МС е самостоятелно основание за протовоконституционност на § 22 като противоречаща на принципа на правовата държава, тъй като е недопустимо без каквато и да е обосновка и изложение на мотиви за това да се накърняват функциите на изпълнителната власт. …В случая имаме както нарушение на законите, така и накърняване на началата на демократичното управление поради същественото нарушение на принципите на законодателния процес, което влече след себе си нарушаване на чл. 4 от КРБ. На следващо място възниква и друг съществен въпрос: какви са реалните мотиви за това законодателно предложение. Видно от съдържанието на § 22 тази разпоредба не касае прилагането на Закона за държавния бюджет за 2022 г., нито изпълнението на бюджета за 2022 г., поради което причините за приемането й излизат извън целите на бюджетния закон“, заявява правителството.
За съжаление една птичка пролет не прави
Те са две птичките! Кирчо и Кокорчо!
Цветя и рози е положението, колеги
Намирисва ми на скрити намерения тек
И кога ще то създадат този Институт за стратегически анализи и прогнози? Търся си работа и искам да го оглавя
Сигурен съм, че има „калинка“ главена за там вече 🙂
По информация на „Лекс“ обаче е предвидено промените в устройствения правилник на МФ да влязат в сила от 1 септември 2022 г., т.е. незабавно след изтичането на мораториума, наложен при актуализацията на бюджета.
Това е ключово!
Киселовата Наталия нИмой много да знае…
Противоконституционност?! Може би!
Много ме кефи доц. Киселова
Как съм живял досега
Промени в ГПК няма да има, защото този парламент е ЧАО
По темата има доста писано в Правна лудост. Препоръчвам на заинтересованите да потърсят. Доста въпроси се поставят
Спирачката, която ИТН сложиха пред тази далавера е противоконституционна, спор няма. Обаче… цяла София знае в чия угода се прави тази промяна и до последно това се оказва най-големият проблем на държавата видите ли кое министерство ще поеме международните арбитражи. Това бързане издава, че има нещо гнило
в чия угода, кажете?
Играта е в центъра, а тече последна минута на второто продължение. Дузпи не са предвидени.
§22, а. СлОчайност?
Това решение на МС е изключително спорно. Чудно заради кого и в чии интереси се прави промяната на арбитражите