Заради разследването на главния прокурор
Подчинено на съда или независимо от всички – ГЕРБ поиска КС да изясни статута на следствието
Независимо ли е следствието и от кого? Възможно ли е следователите да станат съдии-следователи и именно те да разследват главния прокурор? Противоречи ли на Конституцията подчиняването им на прокуратурата? Това са част от въпросите, които на практика съдържа внесено от депутатите от ГЕРБ искане за тълкуване на основния закон в Конституционния съд (КС). Това е станало в последните часове преди разпускането на Народното събрание (пълния текст на искането виж тук).
Искането е за тълкуване на чл. 117, ал. 2 от Конституцията, която гласи: „Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона“.
ГЕРБ задава на КС следния въпрос: „В понятието „независимост на съдебната власт“ (чл. 117, ал. 2, изречение първо), освен независимост на съдебната власт от другите две държавни власти – законодателна и изпълнителна, и функционалната независимост на всеки отделен съдия, съдебен заседател, прокурор и следовател (чл. 117, ал. 2, изречение второ), включва ли се и институционална, организационна и йерархична независимост между трите органа, включени в системата на съдебната власт – съд, прокуратура и следствие?“.
Самите доскорошни депутати обясняват, че искат това тълкуване, защото Народното събрание (явно бъдещото) ще се занимава с реформиране на съдебната система, което ще засегне баланса между съда, прокуратурата и следствието и вероятно и структурата на Висшия съдебен съвет (ВСС).
Както е известно разпуснатият вчера парламент прие на първо четене два различни варианта на механизъм за разследване на главния прокурор. Първият, предложен от служебното правителство, е съдия с ранг на върховен да бъде назначаван за прокурор, за да разследва главния. А вторият, предложен от „Възраждане“, е следствието да бъде извадено от шапката на прокуратурата и то да разследва обвинител №1. От искането става ясно, че ГЕРБ клонят към варианта на „Възраждане“, защото въпросите им са фокусирани именно върху следствието и статута му.
Според ГЕРБ има две възможни тълкувания на чл. 117, ал. 2 от Конституцията:
Вариант № 1: Конституционната норма гарантира независимостта на съдебната власт от другите две власти – законодателна и изпълнителна, както и функционалната независимост на съдиите, съдебните заседатели, прокурори и следователи при изпълнение на техните задължения, но не съдържа задължителни предписания по отношение на вътрешната организационна и йерархична подчиненост между органите, включени в системата на съдебната власт. Всяка от отделните структури може да бъде подчинена на друга структура.
Вариант № 2: Като гарантира независимостта на съдебната власт, конституционната норма има предвид и съдържа в себе си всички форми на независимост, а именно:
- независимост на всеки от органите в структурата на съдебната власт и на съдебната власт в нейната цялост от законодателната и изпълнителна власти
- функционална независимост на представителите на съдебната власт – съдии, съдебни заседатели, прокурори и следователи, които при изпълнение на задълженията си са длъжни да се съобразяват само и единствено със закона
- организационна и йерархична независимост на всеки от елементите/органите на съдебната власт един спрямо друг.
В искането се напомня, че преди 1944 г. е имало съдии-следователи, подчинени на съда, както и че при обсъждането на проекта за действащата Конституция, те са наречени само „следователи“ след езикова бележка на Йосиф Петров. Той казва: „ Уважаеми дами и господа народни представители, аз не съм юрист и няма да говоря по същността на нещата. Само езиково искам да направя една бележка. Говори се за съдии и за съдии-следователи. Съдията е съдия, защото съди и отсъжда, а следователят не съди и не отсъжда, а само събира доказателства, които представя на съдията. Затова не бива да има съдия-следовател, а само следовател.“
„Впечатляващо е, че нито един народен представител не е схванал концептуалната разлика между „съдия-следовател“ и „следовател“ и да обърне внимание, че тази малка, стилистична промяна води на практика до отказ от един завършен в себе си модел за изграждане на органите на съдебната власт и ролята на следствието в нейната структура, като в следствие на това се открива широко поле за бъдещи междуинституционални напрежения“, коментират това развитие на събитията от ГЕРБ.
В искането са цитирани серия от изказвания от дискусията по приемането на главата „Съдебна власт“ в основния закон (с цялата дискусия можете да се запознаете тук). Впечатление прави това на тогавашния главен прокурор Мартин Гунев: „Струва ми се, че следствието не може да бъде самостоятелно. То може да бъде или към съда със съдии-следователи, или към президентството, или към министерството на правосъдието. Най-малко следователите могат да бъдат към прокуратурата, защото тогава Прокуратурата ще стане четвърта власт. … Процесуалните норми ще решават въпроса“.
От изказванията на депутатите във Великото народно събрание ГЕРБ прави следните изводи: Първо, че ВНС е искало да уреди статута на следствието като самостоятелен орган в съдебната власт. Второ, че първоначалната идея е била следствието да бъде обвързано със съда, но в хода на дебатите тя е била изоставена и статутът на следователя „е оставен в неопределено положение“. Трето, идеята следствието да бъде подчинено на прокуратурата е отхвърлена като недемократична. Четвърто, че въпросът за представителството на следователите във ВСС е останал неизяснен.
От ГЕРБ припомнят какво се случи със следствието през последните 30 години, за да се стигне до сегашното му положение – да е подчинено на прокуратурата, а неговият единствен представител във ВСС да е член на Прокурорската колегия.
„Ако при едни нови изменения на Конституцията, предприети от Обикновено народно събрание, Висшият съдебен съвет бъде закрит и бъдат създадени два самостоятелни Съвета – съдийски и прокурорски, може да се окаже, че подчинението на следствието на прокуратурата ще бъде окончателно и безвъзвратно циментирано. Което поставя резонния въпрос дали едно такова изменение на Конституцията само по себе си не би било противоконституционно?“, пишат представителите на ГЕРБ.
Според тях през 2009 г. следствието е подчинено на прокуратурата заради напрежение около дейността му, но е имало „конвенция за мълчание“ между политиците и въпреки съмнение за противоконституционност на това разрешение, не е бил питан КС. „За този подход народът ни има подходяща поговорка, съдържаща думите „бълха“ и „юрган“, която с оглед на сериозността на настоящото Искане ще спестим, но която неминуемо изниква в съзнанието“, коментират от партията на Бойко Борисов.
В искането се развива виждането, че ако статутът на следствието не е бил „деградиран до нивото на спомагателен орган на прокуратурата“ сега „някои животрептущи въпроси, като например: „Кой да разследва главния прокурор?“ или: „Кой да преследва корупцията по високите етажи на властта?“ нямаше да съществуват и щяха да са се решили от само себе си“. Според ГЕРБ тези въпроси биха намерили адекватен отговор и ако следствието бъде включено в структурата на съда.
„…за нас остава релевантен въпросът дали следствието не би могло да премине на подчинение на съда, което би ни върнало към кохерентния модел на съдебна власт в Закона за устройството на съдилищата от 1898 г.? Иначе казано, ако е възможно следствието да бъде подчинено на прокуратурата, защо да не бъде допуснато то да бъде подчинено на съда?“, пишат от партията до КС.
Като посочват, че другият вариант е следствието да има напълно независим статут.
И искат от КС да изясни каква е била волята на ВНС за статута на следствието, а от там за структурата на ВСС.
За докладчик по делото е определен Филип Димитров.
51
Коментирайте
Вы зашли так далеко, и я думаю, это здорово, продолжайте преследовать свои мечты, и однажды вы достигнете вершины, и тогда вы увидите, насколько великим вы стали. pge outage map
This is one of the best posts I’ve read on this forum. The information in the article helped me understand more about a new topic that I had never known. aa route planner
Независимостта на съдебната система е основен принцип в правните системи на много страни и има за ovo game цел да гарантира независимостта на съдиите и прокурорите при изпълнение на техните задължения.
Tensions surrounding his actions led to the inquiry being delegated to the prosecutor’s office, but there drift hunters was a „convention of quiet“ among lawmakers, and the Supreme Court was never requested to rule on the possible unconstitutionality of this authority.
Така, ще се опитам да припомня някои неща. До 1995г разследването беше в МВР /Главно следствено управление/, през 1995 под предлог независимост, премина към съдебната система, създаване на Нац. следствена служба, после закриването й, и откриване на терит. такива/, за да се стигне до важната 2006г. Дотогава цялата дейност по разследването беше само в следствието, до 2006, когато голяма част от разследването премина в МВР и на практика беше подчинено на Министъра на МВР. Следствието остана безпризорно няколко години и после беше прибрано от прокуратурата. Правилно се пита, защо има два вида разследващи. Е затова е, заради реформата от 2006г,… Покажи целия коментар »
Следствието и разследването в МВР трябва да се обединят в нова структура, нещо като Агенция по разследване. Няма как между тези два органа да има “планина” от разлики, въпреки че НПК казва друго. Всички знаем, че са единици следователите, които си разбират от работата. Не е нормално съдии да искат да станат следователи.
Не разбирам защо има разследващи органи в МВР и разследващи органи в Минист. на правосъдието? Според мен, трябва да има samo един разследващ орган с повече фукции и правомощия. Категорично разследващите полицаи нямат място в МВР!
Хамид Хамид и Гешев ?
Само да попитам тези, на които не им е ясен статута на следствието. Един следовател за една година разследва средно по 3 досъдебни производства, а един разследващ полицай – 100. За тази работа, един следовател получава средно по около 5000 лева заплата, а един разследващ полицай – 1500 лв. Следователите работят по около 20 престъпления от НК, а разследващите по останалите-400. Функционалните им задължения и процесуални правомощия са напълно еднакви. Качеството на работа няма да коментирам-всички го знаят. Вместо да реформирате следствието, обърнете внимание на тези, които реално провеждат разследването в Бъргария-разследващите полицаи! Защо се занимавате със следователите, които разследват… Покажи целия коментар »
Следствието е придатък на Каскетурата. Няма как следовател да разследва шефа си.
12 минуса от 12 следователи!
2 процента, ама в тия два процента е съсредоточен полтическия и икономическия интерес- затова им обръщат толкова голямо внимание!!!
Жалка картинка е Гешев… като се сетя какви безумни искания внасяше в КС, особено това за Спецсъда. Сега господарите му по същия начин…
Каскета е пътник, а бай Ставри чака. Само отлагат неизбежното.
Какво е Прокуратурата – навремето имаше имотни измами, при социализма – също, говоря за новата Конституция и се оправяхме и чрез Прокуратурата, имотът е помощник на гражданина, защитавахме си имотите и чрез Прокурори. Както и чрез „спящи“ искове – това – гражданските адвокати, цивилисти.
Направо – Ярослав Хашек да дойде.
Само като се сетя КС как позорно отсвири Каскета и Тиквата при закриването на поръчковия спецсъд… сега няма да е нещо различно
Римейк на филма „Спасяването на редник Гешев“
Аз пък мисля, че има и историческа традиция и европейския модел е да има съдия- следователи ! Или е най- лошия случай следствието да е независимо и със своя квоата във ВСС както е със две съдилища
Който реши да използва думите „умно“ и „ГЕРБ“ в едно изречение, нека първо се сети за последния министър на правосъдието от ГЕРБ, да се прекръсти и да замълчи.
Хайде сега , то пък министъра на ГЕРБ Христо Иванов и то 2 пъти много умен и убав, барабар с БезНадеждната си Йорданова , а за Крум Сорбоната явно и вино е въбще последните 15 години и ГЕРБ и другите министри са все срам
Проф. Янаки Стоилов, Христо Иванов и Крум Зарков не могат по никакъв да се мерят с Барни Ръбъл. По герберастка олигофрения.
Следователите имаха много по-големи правомощия по стария НПК. С новите изменения те снаха много зависими от прокуратурата. Прокурорът му указва какви въпроси да задава, какво да разпитва, какво да разследва. А не е правилно. Трябва промени в НПК. Следователят да има повече правомощия! И повече процесуална независимост! Един следовател трябва да има и много широка обща култура, усет за разследване и т.н.
Чакаме решението!
Ще си почакаме доста.
Ако въобще го допуснат за разглеждане.
Хич не се учудвам, че нито един народен представител не е схванал концептуалната разлика между „съдия-следовател“ и „следовател“.
Те схващат само, когато трябва да прокарват лобистките си закони.
Излагат се тотално. Това искане е съшито с бели конци.
Въобще не ме изненадва това питане.
Нали трябва да се застъпят за гуруто си.
Г-н юрисконсултът на телевизията Р. Чолаков сега открива правото и се радва на себе си. Съдия-следователят по френската система просто разследва и нищо повече. Той извършва предварителното следствие, а не съдебното. Под ръководството на прокурора. Прокурорът ръководи и той решава, какви доказателства да се съберат, за да докаже обвинението. Затова е господар на предварителното производство, т.е. на предварителното разследване. А онези действия на прокурора, които ограничават индивидуалните права на човека подлежат на съдебен контрол. Прокурорът обвинява въз основа на доказателствата събрани от следователя. Адвокатът защитава, а съдът решава. Чети бе, Ръдомире. Иначе се получава простотия с претенции за многознайковщина, което… Покажи целия коментар »
Колега, прочетете повечко за ролята на съдия-следователя преди да коментирате и раздавате присъди за глупост и умност. Ако прокурорът не сезира съдия-следовател, той извършва и ръководи разследването. Ако обаче сезира съдия-следовател, съдия-следователят поема разследването и в зависимост от резултата го прекратява или предава на съд. Да, извършва предварително следствие, а не съдебно. Но май само това е правилното от изложението Ви. Иначе доста претенци демонстрирате.
Това не е сериозно питане, а пореден опит за спасяване на кожата на покровителя на българската мафия с каскета. А питането е отправено от представителите на мафията в НС.
Това есе, под формата на питане, трябва да бъде оставено без разглеждане. Геният на ажиотажите на ГЕРБ се е напънал, но е сътворил едно правно нищо
КС не се ли е произнасял вече по този въпрос поне по няколко дела? И аз не виждам много смисъл от това питане.
Друг е въпросът, че с него се цели решаването на конюнктурен въпрос от тясно политически характер, което в дългосрочен план може да създаде повече проблеми, отколкото да реши такива.
Правен свят, защо изключихте коментарите под „хрониките“ от частно-официалното посещение на Гешев в САЩ? Да не би някой да напише за изрязването от снимките на пресцентъра на ПРБ на Хамид Хамид или пък да попита как така при частно посещение Гешев подарява плакети на прокуратурата, действията му се отразяват от пресцентъра на държавното обвинение и участва в чисто политически форуми? Ако това посещение е частно, то не следва при отразяването му да се пише какво прави главният прокурор в САЩ, а лицето Иван Гешев от село Мирково да си пуска на личния профил снимки от преживяванията си там.
„Кацпер Плажински публикува снимки от конференцията, на която е обсъждана руската агресия в Украйна.“ /Дневник/ Там са Хамид Хамид и Гешев. От ОФ-то на Радев, включая БСП и ДБ, не са там щото не посмяха ОФИЦИАЛНО да помагат. Остана само смешката на Киро – „Аз спасих Украйна“
Независимо следствие по аналогия с ВАС и ВКС, но в прокурорската част на съдебната власт. Добре е и част от МВР с разследващи функции да бъде при следователите.
Следователи в съдебната част – ще настане голям „бой“ с ВАС и ВКС. Може и това да е цел.
Спасяването на закусващия зад океана, епизод пореден
По какъв начин следстието ще се зачисли към съда, когато те осъщестяват различни функции в наказателния процес. В други държави може да има подобен модел, но той там следствието не е част от съдебната власт. Разбира се, че най-удачно е да бъде към прокуратурата или самостоятелно, но не и към съда. При самостоятелност има възможно за извършване на процесуални действия, които да подлежат на одобравяне от съд, но сега не е по-различно. Другото положение какво означава? Следствието да събира доказателства, които съдът сочи? Само да одобрява законността на действията си? Не ми става ясно с подобно трактовки какво се цели… Покажи целия коментар »
Въпросът е в добросъвестността при използването на разследващите органи, най-важно е да не се използват за политически цели от властимащите, видяхме такова фиаско миналата година, заради това трябва да им се гарантира независимост, сега искат главния прокурор да се разследва от специално одобрен списък от МВР министъра, а как ще се гарантира тяхната независимост, при условие, че МВР също е в условията на субординация, че и предварително подбрани, по не знам си какъв критерий!?! Е поне с тези искания до КС се дава яснота на спорни въпроси!
„най-важно е да не се използват за политически цели от властимащите“
“Ние сме съдебната власт, Лозане!”
После тези били посредствена партия, точно така се прави сериозна реформа- първо питаш, после променяш.
„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси…“
Същото е, но на някои не им изнася.
Това не е сериозно питане, а пореден опит за спасяване на кожата на покровителя на българската мафия с каскета. А питането е отправено от представителите на мафията в НС.
I appreciate what you share in the post. Thanks to your post, I have gained a lot of new and useful knowledge. fnf