Висшият адвокатски съвет:
Няма конституционен казус с отмяната на запрещението
Запрещението не е уредено в основния закон и Конституционният съд още през 2014 г. не е поставил под съмнение, че е необходима цялостна реформа на режима на дееспособността у нас и не е видял пречка, че този институт се споменава в Конституцията. Това заявява Висшият адвокатски съвет в становище по серия от въпроси, които наскоро постави Министерството на правосъдието, във връзка с приемането на Закон за физическите лица и мерките за подкрепа.
Те са основните, по които трябва да се постигне консенсус, за да бъде направена реформата и да бъде отменено запрещението, което противоречи на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, ратифицирана от България и от Европейския съюз.
На първо място от министерството поставиха следния въпрос: „С оглед на това, че правният институт „ запрещение“ е конституционно уреден, допустимо ли е да отпадне институтът „запрещение“ в българското законодателство или следва да се реформира в съответствие с принципите на Конвенция за правата на хората с увреждания (обн. ДВ, бр.37 от 2012 г.) (КПХУ), както е посочено в Решение № 12 от 2014 г. на Конституционния съд по к.д. № 10/2014 г., а именно ограниченията за лицата с увреждания да бъдат пропорционални на състоянието им, да се прилагат за възможно най-кратък срок и да подлежат на редовно преразглеждане от независим орган?”.
Всъщност Конституцията споменава запрещението на два пъти все във връзка с политическите права – в чл. 42 (Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа) и чл. 65 (За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода).
„Конституцията не урежда института на запрещението“, заявяват от адвокатурата и подчертават, че това е направено в Закона за лицата и семейството (ЗЛС), Гражданския процесуален кодекс и Семейния кодекс (настойничеството и попечителството). Като посочват, че Конституцията налага допълнително ограничение на активното и пасивното избирателно право на лица, които вече са поставени под запрещение, по реда на посоченото законодателство.
„Покана към законодателя за ревизия на уредбата на запрещението се съдържа в Решение №12 от 17.07.2014 г. на Конституционния съд по к.д. от 2014 г. В решението, необходимостта от реформа на „…цялостната законодателна уредба на режима, на който са подчинени последиците от недееспособността”, не е поставена под съмнение. Нито са изразени някакви притеснения за обвързаността на тази промяна с наличието на ограниченията по чл.42, ал. 1 и чл.65, ал.1 от Конституцията“, пишат адвокатите.
В решението си Конституционният съд също така заявява: „Привеждането на законодателството в съответствие с Конвенцията за правата на хората с увреждания не може да се постигне с неприлагането на въпросните разпоредби. Защитата на правата на хората с психически увреждания е въпрос от компетентността на Народното събрание, което трябва да приеме съответното законодателство за режима на недееспособността“
В становището си Висшият адвокатски съвет изтъква, че в този му вид, запрещението е сериозна намеса в правния статус и на практика е „гражданска смърт“. „Дори и Конституционният съд е бил принуден да признае, че поставянето под запрещение засяга необосновано широк кръг права, вкл. от конституционен ранг, които се упражняват с правни действия. Може да се допълни, че част от тези права са и избирателните, ограничаването на които изрично и пряко следва от запрещението. В съвременните условия, прякото и общо лишаване от права на основание статус, е дискриминация“, заявяват адвокатите.
И цитират Комитета на ООН за правата на хората с увреждания, който казва, че способността на лицето да взема решения не може да се използва като основание за изключване на хората с увреждания от упражняването на политическите им права, включително правото на глас, правото да се кандидатират на избори и да участват като членове в състава на жури.
В становището се прави интересен коментар специално за лишаването на хората от с увреждания от правото да избират и да бъдат избирани и на позицията на КС, изразена в решението му от 2014 г.:
„Проблем е дискриминационното становище на Конституционния съд. Не ясно защо избирателното право е свързано с осъзнатия политически интерес, а не само с качеството на гражданин, например, и дали и как се доказва наличието на осъзнат политически интерес. Налице е фикция, че всеки гражданин, който не е поставен под запрещение осъзнава политическия си интерес от участие в избори. Няма нужда от проверка, нито може да се докаже обратното, дори ако лицето има интелектуални или психосоциални затруднения, но не е поставено под запрещение. Смесва се гражданскоправния статус, с политическата връзка на лицето с държавата, от която произтичат неотменими права и задължсения. Способността за осъзнаване на политическия интерес например, би могла да се обвърже с други качества на лицето като грамотност или образование. Тази връзка е много пряка, но на определени исторически етапи образователният статус е бил отречен като преграда пред избирателното право. Сега е моментът това да се направи и по отношение на запрещението“.
Само преди дни в специална декларация столичните адвокати, подкрепени от колегите си от 11 държави, настояха Законът за физическите лица и мерките за подкрепа да бъде приет възможно най-скоро.
4
Коментирайте
От една страна запрещението противоречи на Конвенцията на ООН. Но от друга има хора, на които трябва да се отнеме дееспособноста поради здравословни проблеми.
Становището на Конституционния съд е напълно дискриминационно.
Oбразователният статус не е преграда пред избирателното право, но е съществена пречка за адекватно гласуване.
ВКС си е присвоил правомощията на НС. Ако не си формулирал въпрос – няма решение, няма справедливост!!! Да живеят правните въпроси!!!