За втора поредна година намалява броят на постъпилите дела в съдилищата. През 2021 г. те са 546 530, което е с 8% по-малко спрямо 2020 г. (593 740) и с 9 на сто спрямо 2019 г. (601 379).

Намаление има и в броя на разглежданите дела. Миналата година те са били 682 873, което е с 6% по-малко от предходната, когато са били 722 265.

Средната натовареност по щат също е намаляла с 8 на сто спрямо 2020 г. При все това с най-висока натовареност са били магистратите в районните съдилища, следвани от колегите им в административните, окръжните, апелативните и, както показват данните от последните години, „на опашката“ са военните съдии.

Това показва Анализът за натовареността на съдилищата за 2021 г., който утре ще бъде обсъден от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.

Районните съдилища

Според статистиката в районните съдилища има голям дисбаланс в натовареността като разликата между най-ниско и най-високо натоварения е над пет пъти.

Анализът показва, че в районните съдилища има увеличение на гражданските дела – за 2021 г. те са 301 993 броя, при 265 717 за 2020 г., т.е. с 12% повече.

Ръст има и при наказателните дела – от 107 796 за 2020 г., миналата година вече са 109 879, което обаче е със 7 на сто по-малко от 2019 г. (119 833).

Половината от делата са заповедни производства – общо 187 689 броя, след тях се нареждат делата с фактическа и правна сложност, каквито са гражданските дела, разглеждани по общия ред и частните граждански дела.

През 2021 г. са постъпили 30 688 дела по Семейния кодекс, Закона за защита от домашно насилие, Закона за лицата и семейството, Закона за защита на детето и др., които са 10% от новите граждански дела през годината.

Облигационните искове са били 36 396, като от тях новообразувани са 17 917 дела, а останалите нерешени от предходния период са 17 534. 7361 са делата във връзка с предявени вещни искове. Миналата година са постъпили 2852 делби и искове по Закона за наследството. Постъпилите установителни искове са 20 577, исковете по Кодекса на труда – 7420, обезпечителните производства – 2924, 37 494 са постъпилите частни производства.

През 2021 г. в районните съдилища са постъпили 109 879 наказателни дела. Най-голям дял имат частните наказателни дела – 49 583 (38%). На второ място са административнонаказателните дела (НАХД) – 32% от постъпленията. През 2021 г. са образувани 30 630 дела по внесен от прокуратурата обвинителен акт или споразумение с обвиняемия.

Наказателните дела от общ характер дела са били 22%.

Средната натовареност по щат в районните съдилища по брой постъпили дела е 33.92 месечно на един съдия при 30.82 за 2020 г. и 36.86 за 2019 г.

Оказва се, че най-натовареният районен съд в страната е този в Омуртаг. Постъпленията средно на месец на магистрат са 63.42 дела, а 80.67 са делата за разглеждане.

За това обаче си има и причина – в районния съд в Омуртаг работи само един съдия и на този етап СК на ВСС не е решила този проблем.

Следващите съдилища по натовареност са в Чирпан (61.04 постъпили и 69.08 разглеждани дела при щат от двама съдии), Нова Загора (57.39/64.56, щат от трима магистрати), Царево (55.54/61.17 – два съдийски щата) и Раднево (51.63/57.83 – също два щата за съдии).

За сравнение най-слабо натоварен е съдът в Ардино с 11.46 месечно постъпление на дела и 13.50 разглеждани.

Средно месечната натовареност на един съдия от СРС по брой постъпили дела е 36.36, а по разглеждани – 52.32. Общият брой на разглежданите дела в СРС за миналата година е бил 108 304, като най-голям дял съставляват заповедните производства – 58% или 44 657. Постъпили са 18 136 наказателни дела от тях 42% са административнонаказателни, следват частните наказателни дела (36%), по 22% са наказателните общ характер дела и НЧХД.

Изключително високата натовареност в някои районни съдилища влияе пряко върху качеството на труда на съдиите, което на свой ред би могло да рефлектира върху ефективността и качеството на правораздаването. С оглед постигане на равномерна натовареност в районните съдилища, Комисия „Съдебна карта, натовареност и съдебна статистика“ към Съдийската колегия на ВСС е възприела комплексен подход за справяне с проблема с неравномерната натовареност на съдилища в страната чрез: електронно правосъдие – изцяло електронна обработка и централизирано разпределение с оглед степента натовареност на отделните районни съдилища на заповедните дела; въвеждане на софтуер „voice to text“, който ще спести с над 60% времето за създаване на съдебните актове; законодателни изменения за рационализиране на съдебния процес; промяна на подведомственост и подсъдност по определени видове спорове; задължителна медиация“, се отбелязва в анализа.

Окръжните съдилища

През 2021 г. в окръжните съдилища са постъпили 49 629 граждански и търговски дела и 28 442 наказателни.

Средната натовареност по щат към постъпили дела за всички окръжни съдилища (вкл. СГС и СНС) е 8.53 дела месечно на един съдия. Най-натоварени по брой постъпили дела са СНС – 15.76, СГС – 10.95, ОС-Стара Загора – 9.43, ОС-Пловдив – 9.39, ОС-Русе – 8.05 и ОС-Ловеч – 8.04.

С най-ниска натовареност са ОС-Търговище – 4.96, ОС-Кърджали – 4.83 и ОС-Смолян – 3.53.

Делата за разглеждане са били 40 025, като от тях граждански и търговски са 34 069 (85%) и наказателни – 5 956 (15%).

Съдиите от СГС са били най-натоварени през 2021 г. В анализа се посочва, че се запазва тенденцията над една трета или 43% от делата в окръжните съдилища да се разглеждат в СГС.

Натовареността по щат на закрития вече Специализиран наказателен съд за 2021 г. е била 16.38 дела месечно на съдия. Но в анализа се отбелязва, че високата натовареност идва от големия брой частни наказателни дела – 4203 срещу 372 НОХД.

За разлика от съдилища в големите областни центрове, чиято натовареност е висока – над 10 дела месечно на един съдия, то при останалите окръжни съдилища се наблюдава относително по-равномерна натовареност и тя е между 6 и 9 дела. През последните години се наблюдава тенденция за ниска натовареност на съдиите в едни и същи окръжни съдилища. Изключение прави СГС, който е с много висока натовареност, спрямо останалите окръжни съдилища. От общо 29 съдилища, 21 броя или 76% от окръжните съдилища са със средна натовареност – между 7 и 10 дела месечно на един съдия. През 2021г. три от съдилищата – СГС, СНС и ОС-Пловдив са с висока натовареност. Запазва се тенденцията за ниска натовареност в едни и същи окръжни съдилища – ОС-Търговище и ОС-Смолян“, пише в анализа.

Административните съдилища

При административните дела се забелязва ръст с 1% за 2021 г. спрямо 2020 г. Миналата година са постъпили 42 343 дела. В сравнение с 2019 г. обаче делата са намалели с 14%.

Най-много са административнонаказателниоте дела – 27%, като те се отличават с ниска фактическа и правна сложност.

С 22% дял следват делата, обединени в категорията „други административни дела“ – по Закона за достъп до обществена информация; Закона за подпомагане на земеделските производители; Закона за чужденците в Република България; Закона за убежището и бежанците, Закона за движение по пътищата, Закона за българските лични документи; Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и др.

На трето място с 11% дял следват делата по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и Закона за митниците (ЗМ), които са с висока правна и фактическа сложност.

На следваща позиция са частните административни дела (9%), след това се нареждат делата по Закона за устройство на територията и Закона за кадастъра и имотния регистър със 7%. Следват делата по КСО и ЗСП с 6% дял и т.н.

За поредна година най-натоварен е Административен съд София-град с 14.69 постъпили дела месечно на съдия. След него са административните съдилища в Перник (14.33), Стара Загора (13.45), Пазарджик (13.29) и Бургас (12.95).

Най-ниско натоварени са АССО (8.35) и съдилищата в Ямбол (8.20), Силистра (7.63) и Видин (7.43).

Спрямо отчетната 2020 г. постъпленията са се увеличили с 0.66 %. Повече от половината от административните дела – 60%, са концентрирани в няколко административни съдилища – София-град, Пловдив, Варна, Бургас и Благоевград, като най-голям е процентът в АССГ – 33% от делата за разглеждане“, се посочва в анализа.

Военните съдилища

Без изненади за поредна година трите военни съдилища са най-слабо натоварените в страната.

По брой постъпления съдиите от ВС-Сливен са с две дела по-ниско натоварени от средното ниво за наказателните съдии в окръжните съдилища, което е 8.71 броя, магистратите от СВС – един път и половина, а във ВС-Пловдив – малко над  два пъти.

Средно на месец един военен съдия разглежда 5.17 дела, от които 0.63 НОХД.

Данните сочат, че магистрат във ВС-Сливен средно на месец е постановил едва 7 присъди (0.29 на съдия) и 12 решения по наказателно-административни дела (0.5). В СВС се пада по 0.27 присъди на магистрат и по 0.1 решения по наказателно-административни дела, а във ВС-Пловдив – 0.04 присъди и 0.25 решения по наказателно-административни дела.

Запазва се тенденцията от последните години във военните съдилища да се разглеждат предимно частни наказателни дела, които се считат за дела с по-ниска фактическа и правна сложност. Наказателните дела от общ характер (НОХД) през 2021 г. представляват едва 12% от общо разгледаните дела. През 2020 г. и 2019 г. делът им е 18%, т.е. делата с висока фактическа и правна сложност намаляват“, се казва в анализа.

Апелативните съдилища

През 2021 г. във всички апелативни съдилища са постъпили 13 657 дела, от които 9 987 (73%) граждански и търговски дела и 3 670 (27%) наказателни. Спрямо 2020 г. постъпленията са се увеличи с 5 на сто, а спрямо 2019 г. са намалели с 9%.

Софийският апелативен съд остава най-натоварен като един граждански съдия е получил 9.41 дела. С най-малко постъпления са магистратите във Велико Търново с 6.93 броя.

Що се отнася до наказателните магистрати, то най-натоварени се оказват именно тези във Велико Търново – с 5.79 нови дела на месец, следват ги колегите им от Пловдив (4.86), София (4.85), Варна (4.06) и Бургас (3.6).

На предпоследно място са били магистратите от вече закрития Апелативен специализиран наказателен съд с 2.51 дела на месец и на последно – Военно-апелативният съд с 0.90 дела.

С изключение на Софийския апелативен съд, който е най-високо натовареният апелативен съд, останалите четири съдилища в градовете – Варна, Бургас, Пловдив и Велико Търново са с относително равномерна обща натовареност – със 7 дела месечно на един съдия. Традиционно в САС се разглеждат повече от половината дела, подсъдни на апелативните съдилища – 52%, като щатната численост на съдиите не е променяна за този период и тя е 70 щатни бройки, което представлява 1/3 от общия брой съдии в апелативните съдилища. Това предопределя и високата обща натовареност на съда. Особено драстична е разликата в натовареността между гражданските и търговските съдии в САС и тази на колегите им в другите апелативни съдилища – 1.6 пъти. За поредна година натовареността на съдиите от Военно-апелативния съд е изключително ниска – 0.90 броя постъпили дела при средна за наказателен съдия от апелативен съд – 3.97“, се посочва в анализа.

32
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
13 октомври 2022 8:29
Гост

Няма такива нещо „средна натовареност“. Натовареността е такава, каквато е по ЕИСС. Напълно вярно е, че това зависи от населението и големината на района на съответния съд. В СРС има огромен проблем с призоваването и неявяването по дела, какъвто в малките съдилища го няма. И по тази причина, макар да не е единствена, извън София делата се приключват по-бързо, но количеството има значение. Казвам го от опит, тъй като съм бил както в по-малък Съд, така и в СРС. Крайно време е да се направи ново адм.терит.деление, за да няма град-съд, поради липса на жители и съдии.

Анонимен
Анонимен
12 октомври 2022 17:50
Гост

Тая работа с натовареността е пълна стакмистика.Какъв съд, какви дела, какво правораздаване на 2000 души население? Може ли да се сравни с около 2 мил. София? Мислете ги малко тия неща. Пълни измишльотини. Идете в тези провинциални Съдчета, все едно бомба е паднала, ама били най-натоварени. Къде? В ресторанта на центъра, или в кафенето! За балъци ни взехте и на маймуни ни направихте!

Селски съдия
Селски съдия
13 октомври 2022 7:22
Гост

Не обабщавай – има „провинциални съдчита“, където се свършват далеч повече дела от СРС, а и колеги, които стоят на работа от 9 до 17, без обедна почивка, за да си свършат работата

гост
гост
11 октомври 2022 12:34
Гост

С РС – Омуртаг вече се реши въпросът и то още през лятото възстановиха бройката. Информацията не е актуална.
Но възстановяването на щата е първата стъпка. Съдът ще има още да се мъчи със забавените дела. Няма как с вълшебна пръчка изведнъж всичко да се оправи.

Анонимен
Анонимен
11 октомври 2022 10:39
Гост

Данните са леко подвеждащи, защото при „средна“ се предполага, че на всеки се разпределя съответната бройка дела, докато с ЕИСС може лесно да се провери, че поради едни или други обстоятелства (намалена натовареност на колеги и т.н.) бройката на СРС (конкретно) скача на 55 дела месечно, от които между 35-40 са заповедни, между 12 и 15 искови и между 3-5 други (обезпечения или банкови тайни по дежурство).

Анонимен
Анонимен
11 октомври 2022 8:40
Гост

С две думи работа много, заплатите все така мизерни.

Селски съдия
Селски съдия
11 октомври 2022 6:01
Гост

Ще чакам да видя целият анализ…. Но истината е, че след преброяването на населението е наложителна административно-териториална реформа и оттам – прекрояване на съдебната карта. Защото не е нормално община с 2000 души население да има районен съд, както и област с 50 000 души население да има и окр ъжен, и административен съд.

Герест петльо
Герест петльо
11 октомври 2022 13:28
Гост

Това за област Разград ли се отнася ? Или за някоя друга с подобни показатели?

Станчо
Станчо
12 октомври 2022 12:50
Гост

Няма значение за коя. Въпросът е, че на малка България е нужно на мига съкращаване на поне 1/3 администрация, вкл. съдебна. Не е нужно на всяка паланка – съд и прокуратура. Апелативни съдилища – до три броя, а те по принцип не са изобщо необхозими. Окръжни и административни – до 10 за цялата държава. Районни – в общини над 20 хил. д. поне. Военни – няма смисъл. Какъв е тоя излишен преразход? Защо?

Роднина-милиционер
Роднина-милиционер
11 октомври 2022 3:45
Гост

Съдебната система е по-численост по-голяма от армията вече. Инсталиранията на нови кадри продължават с комсомолски устрем-в съдебната система криза няма, защото държавата вече налива по един милиард лева субсидия. Субсидията е огромна, привилегиите са несметни, заплатите-средно над пет пъти по-висока от заплатата на професор от БАН. Има и два върховни съда със стотици инсталирани като върховни съдии. А в клонирания върховен съд назначенията са на връзкарско родниниски милиционерски принцип. Ето да четете „Десетки роднини работят във Върховния административен съд“ https://news.lex.bg/pregled-na-pechata/десетки-роднини-работят-във-върховни/ . Примерно-за описания в статията случай низходящ да е инсталиран в съда на роднинско-племенен принцип-той на майка си как казва-мамо,… Покажи целия коментар »

Закривай! Уволнявай! Лустрирай!
Закривай! Уволнявай! Лустрирай!
11 октомври 2022 3:37
Гост

Закривай, съкращавай-без изплащане на обезщетения,лустрирай, а тези извършили престъпления(например прокурорската банда от осемте джуджета, бандата за търговия с казуси от 2006г )-арестувай!

Бройко
Бройко
10 октомври 2022 21:52
Гост

Тия продължават да смятат и сравняват натовареността по брой дела. Няма по-голяма смешка. Сравни ревизионен акт с 10 папки, амнайсет експертизи и чудеса с един развод или ПАМ. И едното – бройка, и другите. А сложността е 1:10.
Между анхд-тата, дето не били сложни, моге да има бал5ан разлика. Зависи за какво става въпрос.
След като се наринаха пари – за поредна програмка – за реална натовареност, що не смятаме по нея? Ами ще ми броят заповедните производства в бройката, като те могат и от секретарката да се напишат.

Анонимус
Анонимус
12 октомври 2022 12:53
Гост

Всяка фабрика има по-разумно разпределение и отчитане – не може шев на копче и на костюм да се водят все една бройка и да се отчита еднаква натовареност. Това се знае от години, но удобно се замита и се броят като равноправни бройки разни заповедни и сие. Глупости на колела!

Умът ми не го побира
Умът ми не го побира
10 октомври 2022 19:54
Гост

Делата намаляват. Натовареността намалява.
За сметка на това се назначават все повече магистрати и служители и се увеличават все повече заплатите.

Анонимен
Анонимен
10 октомври 2022 18:47
Гост

Изнесените данни в статията не са нищо ново. Сега разбрах, защо при атестиране и класиранията по конкурси от СРС са на крайните места. Излиза, че нищо не работят, не са натоварени, не решават в срок. За сметка на това всички амбициозни провинциалисти се натискат за София, но не за СРС. Това е първата крачка към закриването. Спец. ги закриха като неефективни, а от тези данни излиза, че и СРС са така неефективни. Страшна стакмистика, страшно правораздаване, страшна правосъдна система и още пи-безобразен Министър на правосъдието и ВСС!

Анонимен
Анонимен
10 октомври 2022 18:00
Гост

„кики“, ти от кое съдче си с по 2-3 заседанийца максимум дневно докъм 14 часа, че да видим кой е недоносения и кой – недоклатения?! Хайде да не казвам за последното ми дело, при това не в районен, а в окръжен съд. Точно тази е бройката на заседанията, коридорите пустеят, жива душа няма, и всичко изглежда сякаш заведението е пред затваряне. Кажи, да те видим, къде бачкаш стахановски, не се срамувай…

Юрист
Юрист
10 октомври 2022 17:59
Гост

Най-натоварени по брой постъпили дела са СНС – 15.76 – това опровергава твърденията на „съдебните реформатори“, че този съд бил неефективен.
Специализираната прокуратура и специализираният съд имаха превантивна функция за престъпниците. И кой имаше интерес да ги закрият? Отговорът е ясен – олигарсите и техните адвокати-политици: адв. Христо Иванов, адв. Надежда Йорданова, адв. Атанас Славов, адв. Ина Лулчева, адв. Татяна Дончева, адв. Атанас Атанасов, адв. Николай Хаджигенов, адв. Лена Бориславова и адвокатите-депутати от ПП, ДБ, БСПи ИТН, които са виждали разследвания и съдебни процеси само по телевизията..

Анонимен
Анонимен
11 октомври 2022 10:12
Гост

По-интересно е, че уж СпНС е най-натовареният съд от окръжните, а пък въззивната инстанция СпАНС е най-слабо натовареният сред апелативните.
Изводът е, че огромната бройка, разглеждане от СпНС са какво? Разрешения и одобрения на обиск.

Поредна година
Поредна година
10 октомври 2022 17:38
Гост

Изводите са явни- работи се само на районно ниво.

Анонимен
Анонимен
10 октомври 2022 17:15
Гост

Чудесно. Да видим и догодина как ще е.

Анонимен
Анонимен
10 октомври 2022 17:15
Гост

Бе хубаво е да не се съдят, но…

Анонимен
Анонимен
10 октомври 2022 17:14
Гост

Любопитно. Любопитно.

Павлов
Павлов
10 октомври 2022 17:13
Гост

Много извънсъдебни споразумения?

Страмски
Страмски
10 октомври 2022 17:13
Гост

Инетресна новина. Интересна статистика.

Кукел
Кукел
10 октомври 2022 17:12
Гост

Определено е положително, че няма ръст на делата, но е друг въпрос защо хората не разпределят делата равномерно. Важното е да се вземе решение по-бързо, а не да се чака, защото било в Шуемн и няма как да се разгледа във Варна.

Малофеев
Малофеев
10 октомври 2022 17:11
Гост

Средната натовареност по щат в районните съдилища по брой постъпили дела е 33.92 месечно на един съдия при 30.82 за 2020 г. и 36.86 за 2019 г.

Хайде, после се чудите защо се бавят решенията на съда

Luidgi
Luidgi
10 октомври 2022 17:10
Гост

Твърдо се радвам, че хората не се съдят

Студент
Студент
13 октомври 2022 17:39
Гост

Не се съдят не защото няма за какво, не съдят и не защото изведнъж са се научили да постигат постигат взаимни компромиси и да правят извънсъдебни споразумения. Не се съдят, защото едно елементарно дело отнема години и докато се стигне до решение, проблемът я е забравен, я изпълнението на решението е станало невъзможно.

Анонимен
Анонимен
10 октомври 2022 17:04
Гост

Разбира се, че е добра. Лошата е, че сроковете за разглеждането им се увеличават. Втора година чакам произнасяне по искова молба в СРС и на въпроса какво, по дяволите, става деловодителката вдига рамене и вежди от страх да не каже нещо неудобно за съдийката. За сметка на това в провинциални съдилища клатят крака, работят по 2 – 3 часа дневно и са хванали господ за шлифера. А кадрите и бюджетът на системата продължават да растат главоломно. Какво стана с реформата на съдебната карта, бре кадровици?!

кики
кики
10 октомври 2022 17:38
Гост

Я, недоносения, още веднъж да кажеш какво правят съдиите в провинцията

Papi
Papi
10 октомври 2022 16:54
Гост

За мен това, че делата намаляват е дибра новина

Анонимен
Анонимен
10 октомври 2022 17:21
Гост

За мен пък не