Може ли трансформацията на лично имущество да се установява извънсъдебно?
Дискусионник по Семейно право
В правната наука и практика има множество спорове по въпроси, свързани с брака и отношенията между съпрузите. Най-значимите и актуалните от тях са събрали и обобщили Стоян Ставру и Димитър Топузов от „Предизвикай правото!“ в дискусионник по Семейно право.
Изданието представя 13 научни дискусии, в които застъпници на положителния и отрицателния отговор се опитват да открият истината.
Авторите (дискутанти) са университетски преподаватели от почти всички юридически факултети в страната, изследователи от БАН, практикуващи юристи (съдии, адвокати, юрисконсулти) и правозащитници, които дават различни подходи и идеи.
„Лекс“ представя двете позиции в правната дискусия по въпроса може ли трансформацията на лично имущество да се установява извънсъдебно. Едната теза защитава гл. ас. д-р Борислав Ганчев от СУ „Св. Климент Охридски“ (понастоящем зам.-министър на правосъдието), а другата съдиите от Районен съд – Пловдив Николай Голчев и Катя Боева.
Основание за дискусията: спор в доктрината. В някои хипотези трансформацията може да бъде установена и извънсъдебно – Л. Ненова, А. Станева; трансформацията на лично имущество се установява единствено по съдебен ред – П. Венедиков, Е. Матеева и др.
„Необходимо е установяване на трансформацията по съдебен ред, освен при директна замяна срещу равностоен (или на по-ниска стойност) имот.“
Ненова, Л. Семейно право. Нова редакция проф. М. Марков. Книга първа. С., Софи-Р, 2009, с. 295.
„Може ли трансформация на лично имущество да бъде установена извънсъдебно? За разлика от хипотезата на оборване на презумпцията за съвместен принос, в която законът изрично предвижда, че се извършва по исков ред, в чл. 23 такова изискване не е формулирано. И с основание, защото не би било уместно да се провежда исково производство във всички случаи. Така би било например, ако недвижим имот е придобит от съпруг чрез наследяване или дарение, след което се извършва замяна на този имот с друг. Ако се цели разпореждане с последния имот, в рамките на компетентността на нотариуса е да анализира документите за собственост и да стигне до извода за лично притежание на имота, предмет на сделката. Ако обаче трансформацията не е пряка, а се касае за парични средства, получени от продажбата на един личен имот, които отчасти се използват за придобиване на нов, вложени са и други лични средства, например от обезщетение за вреди, претърпени от единия съпруг, в такава ситуация едва ли бихме очаквали от нотариуса сам да анализира фактите, да проследи източниците на средства за придобиване на имота и да обоснове характера на собствеността върху него. Ще е необходимо исково производство, дори съпрузите да не спорят относно собствеността върху конкретния имот, тъй като не съществува друг правен способ за установяване на тази безспорност.“
Станева, А. Законов режим на общност – В: Цанкова, Ц. Марков, М. Станева, А. Тодорова, В. Петров, В. Балевска, Е. Мичева. Семеен кодекс. Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика. Нормативен текст. С., ИК „Труд и право“, 2015, с. 96.
„Щом имуществото е придобито през време на брака, по силата на чл. 19 [чл. 21 СК’2009 г. — бел. съст.] имотът се предполага в съпружеска имуществена общност и двамата съпрузи се явяват наравно легитимирани като участници в нея. Така че съпругът, който е собственик по преобразуването по чл. 21 [чл. 23 СК’2009 г. — бел. съст.], не може да продаде придобития по такъв начин имот, не може да го обремени с вещно право; ако имотът бъде отчужден… обезщетението ще се определи на двамата съпрузи. Това положение ще съществува не само през време на брака, докато общността съществува, но и след като тя се прекрати… Прочее ще се наложи, за да се установи легитимацията на съпруга, който е собственик чрез преобразуване, той да води иск. … Неговият правен интерес е очевиден, защото той няма друг начин, за да се сдобие с легитимация на положението си на собственик.“
Венедиков, П. Въпроси на съпружеската имуществена общност. С., ИК „Петко Венедиков“, 2010, с. 23.
„Преобразуването на лично имущество по чл. 23 СК следва да се установи по исков ред, с първоначален или насрещен установителен иск по чл. 124, ал. 1, пред. второ ГПК, който може да бъде предявен както през време на брака, така и след неговото прекратяване …“
Матеева, Ек. Семейно право на Република България. В., ВСУ „Черноризец Храбър“, 2010, с. 132.
В подкрепа на утвърдителния отговор
Гл. ас. д-р Борислав Ганчев, СУ „Св. Климент Охридски“
1. Уводни думи
За „преобразуване“ или „трансформация“ се говори, когато срещу едно лично имущество се придобива друго. В този случай патримониумът на лицето не се увеличава. Второто имущество е само нова физическа форма на стойността на първото. Трансформацията може да бъде многократна. Признаването на преобразуваното имущество отново за лично се основава на липсата на пряк принос при придобиването от страна на другия съпруг. Преобразуването може да се извърши пряко или чрез последователни сделки. Трансформацията може да бъде още пълна или частична, също наричана смесена.[1]
Макар че трансформацията е подробно изследвана в семейноправната литература, някои от въпросите на имущественото преобразуване все още не са намерили задоволителен отговор. Сред тях е и въпросът за възможността преобразуването да се установява извънсъдебно. С това съчинение ще се опитам да аргументирам разбирането си, че това е допустимо. За да докажа тезата си, че по българското право трансформацията на лично имущество може да се установява не само от съда, но и от някои неправораздавателни органи, натоварени с публични функции, ще анализирам относимата материалноправна и процесуалноправна уредба и ще изследвам съдебната практика.
2. Тезите в доктрината и разрешенията на съдебната практика
2.1. В доктрината няма единомислие по повдигнатия въпрос. Зад идеята, че трансформацията на лично имущество се установява единствено по съдебен ред, застават поне Петко Венедиков и Екатерина Матеева, докато „за“ възможността в някои хипотези трансформацията да може да бъде установена и извънсъдебно, се поддържа от Лиляна Ненова и Анна Станева. Но нека малко по-подробно се запознаем с тезите им:
Pro:
Лиляна Ненова е за нуждата от установяване на трансформацията по съдебен ред, освен ако не е директна срещу равностоен имот.[2]
Анна Станева изхожда от позицията, че не е предвидено това да става по исков ред, както е при чл. 23. Ако обаче трансформацията не е пряка, ще е необходимо исково производство, дори съпрузите да не спорят относно собствеността върху конкретния имот.[3]
Contra:
Петко Венедиков смята, че касае ли се за имот, придобит по време на брака, нужен е исков процес.[4]
Екатерина Матеева посочва, че „[п]реобразуването на лично имущество по чл. 23 СК следва да се установи по исков ред“[5].
2.2. В съдебната практика е трудно да се открие директен отговор на въпроса.
С четвъртия поставен за тълкуване въпрос по Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по т.д. № 5/2013 г., ОСГТК, се дава отговор, че „[в] случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество, на осн. чл. 23, ал. 1 и 2 СК (чл. 21, ал. 1 и 2 СК, отм.)“, а в мотивната част се разглежда само възможността за установяване по исков ред.
Интерес представлява Определение № 507 от 25.07.2013 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2174/2013 г., IV г.о., с което не се допуска касационно обжалване на Определение № 141/14.01.2013 г. по ч.гр.д. № 3768/2012 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. Като обуславящ е формулиран въпросът кому трябва да се възложат разноските при предявен иск по чл. 23, ал. 1 СК и в случая може ли ответникът да не е дал повод за завеждане на иска по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Пловдивският окръжен съд е приел, че поведението на ответника е без значение за завеждане на иск по чл. 23, ал. 1 СК, а оборването на законовата презумпция за съвместен принос съгласно чл. 21, ал. 3 СК при придобиване на недвижимо имущество може да бъде установено единствено чрез доказване противното от заинтересования съпруг с иск по чл. 23, ал. 1 СК. Прието е също така, че друг начин и ред за извънсъдебно уреждане и оборване на този съвместен принос и признаване на пълна трансформация в придобиването на общия имот от единия съпруг чрез негово лично имущество по чл. 22, ал. 1 СК или друго лично имущество не съществува.
3. Отправна точка на изследването – при липса на правен спор установяването на факти, права и правоотношения по исков ред е недопустимо
3.1. Гражданският процес е средство за защита срещу незаконосъобразното развитие на гражданските правоотношения и цели да възстанови тяхното законосъобразно състояние.[6] Той идва на помощ, когато материалното правоотношение е болно от незаконосъобразност и следва да бъде излекувано поне със силата на пресъдено нещо.
Чл. 124, ал. 1 ГПК специално акцентира върху изискването за наличие на правен интерес, когато се разрешава въпросът за допустимостта на установителен иск.[7] Тоест исковият процес никога не трябва да бъде самоцел за установяване на права или правни отношения, а още по-малко за факти, които не са спорни, респ. не се нуждаят от възвръщането им от полето на незаконосъобразността в това на законосъобразното развитие на материалното правоотношение.[8]
Неизпълнението на изискуеми задължения, наред със или самостоятелно от правния спор, оправдава образуването и провеждането на гражданско дело.[9] Затова и като основна цел на заповедното производство се посочва тази за създаване на съдебно изпълнително основание, когато вземането не се изпълнява, макар че не се оспорва.[10] Явно е, че неговата допустимост се оправдава с неизпълнението на изискуемо притезание като самостоятелна форма на незаконосъобразно развитие на материалните правоотношения.
Оказва се, че ако е безспорно едно правно отношение, не е оправдано да бъде допустимо провеждане на исков процес за установяването му. Право на иск ще има само ако се касае за осъдителен иск, при липса на изпълнение на изискуемо задължение, както и при конститутивен иск, за упражнявани само по съдебен ред потестативни права. Възможно е законодателят да предвиди задължителен съдебен ред и за установяване на граждански права, които не са потестативни, но в тези случаи винаги е налице изрична норма на закона (чл. 21, ал. 4 СК, чл. 439 ГПК, чл. 440 ГПК). В тези случаи е ненужно и нарочно аргументиране на правен интерес. Използването на исков процес за установяване на граждански права или правоотношения извън това не се допуска.
3.2. Безспорната администрация на гражданските отношения, или т.нар. „охранителни производства“ изразяват нуждата от съдействие, визирана в чл. 2 ГПК. Те са приложими, когато липсва правен спор, а е налице нужда от съдействие за правомерно упражняване на права, без да се засяга чужда правна сфера.[11]
Охранителните производства са съдебни производства. Затова и с оглед формулировката на поставения за дискусия въпрос следва да уточня, че като извънсъдебна в настоящото изложение разбирам възможността за установяване на трансформацията, която не се извършва в съдебен исков процес. Тоест при достигане до изводи за възможност за установяване на трансформацията в рамките на охранително производство това би следвало да се възприеме като извънсъдебна възможност за това именно поради ясните характеристики: съдействие при упражняване на граждански права, безспорност, липса на постигане на сила на пресъдено нещо с крайния акт, едностранност на производството и принципно незасягане на чужда правна сфера.
Като вид охранителни производства за нотариалните удостоверявания са важими всички техни характеристики. Те се дефинират като съвкупността от действия, с които се удостоверяват юридически действия и други юридически факти, които започват пред нотариуса и се извършват от него с нотариални удостоверявания.[12] Така, когато издава нотариален акт, с който се прехвърля право на собственост върху недвижим имот, нотариусът съдейства на страните за упражняване на конституционно установеното им право на частна собственост.
Като задължителна част от охранителното нотариално производство нотариусът е задължен, по силата на чл. 586, ал. 1 ГПК, да провери дали праводателят е собственик на имота, когато се прехвърля такъв. Живко Сталев посочва това за най-важното условие в нотариалното производство.[13] Правото на собственост се удостоверява със съответните документи, а когато праводателят не разполага с такива документи – то се проверява по реда на чл. 587, ал. 2 (чл. 586, ал. 2 ГПК). Ако по някой от способите на чл. 586, ал. 2 ГПК не бъде доказано, че праводателят е собственик, нотариусът отказва да издаде нотариален акт.[14]
4. Изводи по същество, или защо възможността за извънсъдебно установяване на трансформацията следва да бъде призната
След посочването на тези начални позиции лесно ще се окаже и извеждането на конкретни аргументи в подкрепа на възможността за извънсъдебно установяване на трансформация на лично имущество.
4.1. Както стана ясно, никога не е задължително предявяването на установителни искове, които целят да установят съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, освен в някои изрично законово предвидени изключения. Законът изрично набляга на изискването за наличие на правен интерес за предявяване на установителни искове (чл. 124, ал. 1 ГПК), а и липсва задължителност за съдебното установяване на граждански права, освен ако не се касае за специфичните потестативни такива, за които законодателят е предвидил само съдебна възможност за установяването и осъществяването им. След като в закона не е поставено изрично изискване за установяване по съдебен ред, ще се окаже, че ако сме в хипотезата на безспорност на трансформацията на лично имущество на някой от съпрузите, не съществува пречка за извънсъдебно установяване на това.
Могат да се посочат поне два примера именно от СК – установителният иск по чл. 21, ал. 4 СК и конститутивният по чл. 29 СК, при които е задължително – при липсата на съвместен принос, респ. ако приносът на единия съпруг в придобиването значително надхвърля приноса на другия, да бъде проведено само и единствено исково производство за тяхното установяване и осъществяване (при конститутивния иск). В същото време чл. 22 и 23 СК не поставят такова изискване, а това дава свобода на субектите да не прибягват до съдебна защита, когато няма нужда от приложението на защитата-санкция, присъща за гражданския процес.
4.2. Ако насложим аргументите на авторите, отхвърлящи възможността за извънсъдебна трансформация на лично имущество, върху очертаната процесуална рамка, лесно се достига до извода, че те въвеждат съдебното решение за установяване на трансформацията като елемент от фактическия състав за придобиване на правото. Последното е така при упражняване на някои потестативни права, но е ненужно при установяване на други граждански права, освен ако законът не го е предвидил, какъвто не е настоящият случай. Затова и липсва условието за постановяване на съдебно решение, за да се породи правото на лично имущество.
4.3. Тук може да възникне въпросът дали, в случай на предявен иск с правно основание чл. 23 СК, когато няма правен спор за трансформацията на лично имущество, той ще се яви допустим. Това ще се окаже обусловено от разрешението на главния въпрос на тази дискусия, но при защита на позицията за възможно извънсъдебно установяване и при характеристиките на иска като установителен, на общо основание (вж. чл. 124, ал 1 ГПК), ще трябва да се изследва и установи наличието на правен интерес като положителна и абсолютна процесуална предпоставка за възникването и съществуването на правото на иск. Липсва ли такъв, правото на иск не съществува.
5. Какъв ще е извънсъдебният ред, по който ще може да се установява трансформацията на лично имущество?
5.1. Като че ли най-честата хипотеза на разрешаване на проблема за установяване на трансформацията ще възникне в хода на нотариалните производства. Но разполага ли нотариусът с правомощия да проведе такова установяване, няма ли да се каже, че правораздава?
5.1.1. В охранителните производства се наблюдава изразено проявление на принципа на служебното начало и този за установяване на истината в гражданския процес.[15] Затова в техния ход може и служебно да се събират доказателства и да се установяват факти, като допустими са всички доказателствени средства. Конкретно в нотариалните производства на нотариусите са възложени значителни правомощия относно проверката на собствеността на прехвърляния имот, когато се касае за такава сделка. Както стана ясно, съгласно чл. 586, ал. 2 ГПК правото на собственост се удостоверява със съответните документи, а когато праводателят не разполага с такива, то се проверява по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК. Нотариусът следва да извърши пълна проверка на правото на собственост на продавача, респ. има възможност да изиска допълнителни доказателства, или да назначи експертиза с цел неговото изясняване.[16] Следователно той може да изследва и установява факти, както и да прави своите правни изводи. Неосъществяване на проверката може да доведе до имуществена отговорност за нотариуса, дори и при поредица от прехвърлителни сделки.[17] Затова и положителният отговор на въпроса за възможността нотариусът да установи трансформация на лично имущество би следвало да се счита несъмнен.
Струва ми се, че така трябва да се подходи не само при пълната, но и при частичната трансформация на лично имущество. Алинея 2 на чл. 23 СК посочва, че когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна. Значителността и незначителността се определя от съотношението между стойността на преобразуваното лично имущество и стойността на новопридобитото имущество. Аритметична пропорция не е установена.[18] Ако сме изправени пред несъмнено значителна част, не смятам, че е налице дискусионност поради изложените по-горе аргументи. Така трябва да се подходи и при съмнения за незначителност или очевидност за такава. Както става ясно, при установяване на собствеността на прехвърлителя нотариусът трябва с пълна убеденост да установи същата, като му се позволява да ползва и специални знания. Така, той трябва да допусне изготвянето на заключение по съдебно-техническа оценителна експертиза, която да установи незначителността, визирана в чл. 23, ал. 2 СК. Не може да бъде намерен разумен аргумент в противната посока, когато се касае за част от правомощието на нотариуса да установи собствеността.
Нотариусът може да изследва и източниците на средства, вложени в закупения имот, ако са повече от един, а не само при пряка трансформация. Считам, че възможностите в нотариалното производство позволяват и дори възлагат на лицата, осъществяващи нотариална дейност, да правят тази проверка. Така ще може да се изследва и движението на паричните средства, когато това е възможно и проследимо при липса на правен спор по този въпрос.
5.1.2. Чл. 587 ГПК урежда констативния нотариален акт въз основа на документи, като се посочва, че когато собственикът на имот няма документ за правото си, той може да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право.[19] Тоест, ако липсва изричен документ, удостоверяващ правото на собственост на праводателя, процедурата е за установяването ѝ, като спорно е само дали това трябва да стане в отделно нотариално производство, или не.
Така или иначе ясно става, че част от нотариалното производство – по издаване на нотариален акт за сделка относно вещни права върху недвижим имот или по това за констатиране на собствеността въз основа на документи, част от присъщата и дори изискуема дейност на нотариуса е именно да констатира собствеността. Очевидно законодателят дава възможност това да стане и в хода на един процес, който има за цел нейното констатиране, респ. невъзможност за установяването ѝ. Затова и в нотариално производство по чл. 587 ГПК на още по-голямо основание може да се констатира трансформация на лично имущество извън рамките на исков процес.
5.2. В хода на принудителното изпълнение върху недвижим имот съдебният изпълнител също следва да се увери и да установи, че към момента на описа имотът е бил собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната – чл. 483 ГПК. Законът постановява, че проверката на собствеността се извършва чрез справка в данъчните или нотариалните книги или по друг начин, включително чрез разпит на съседи (чл. 483, изр. 2 ГПК). Тук дейността на съдебния изпълнител всъщност няма да се различи много от тази на нотариуса. Затова и смятам, че не би било прекомерно да се приеме, че в посочените случаи съдебните изпълнители също разполагат с предоставена от закона възможност да установяват трансформация на лично имущество.
6. Злепоставя ли призната възможност за извънсъдебно установяване на трансформацията правата и интересите на трети лица?
Основна характеристика на охранителните производства, както посочихме, е тяхната безспорност – нужда от съдействие, а не защита, защото не сме изправени пред правен спор и поради липсата на засягане на правната сфера на друго лице. Затова и удачно би било да се формулира питане дали извънсъдебно установяване на трансформация на лично имущество не би засегнало чужда правна сфера.
Законът дава отговор какво се случва с охранителното производство, когато по време на неговия ход или след това възникне правен спор, т.е. засегне се чужда правна сфера. Член 536 ГПК посочва, че охранителното производство се спира, когато по молбата за издаване на акта възникне гражданскоправен спор между молителя и друго лице, което се противопоставя на молбата. В този случай съдът дава на молителя възможност да предяви иск във връзка с правния спор. Съгласно чл. 537 ГПК, когато решението, с което молбата за издаване на искания акт се уважава, засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред. За пълнота трябва да се посочи, че съгласно чл. 435, ал. 4 ГПК трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител, когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице и при условие че вещта не е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната.
Следователно налице е пълноценна уредба в ГПК и съществуват способи за защита, в случай че извънсъдебното установяване на трансформация на лично имущество засегне трето лице – най-често това ще се окаже другият съпруг. Охранителният акт не се ползва със сила на пресъдено нещо и не съществуват пречки за пререшаването му, включително в нарочен исков процес. Затова и аргументът за липса или ниска ефективност на защитата не може да бъде приет и не осуетява възможността за този начин на установяване на собствеността.
7. Заключение
Изложените аргументи са достатъчни да ни покажат, че извънсъдебното установяване на трансформация на лично имущество е правно възможно. Хипотезите, които могат да провокират нуждата от такова, представляват производства, в чиито рамки е допустимо да бъде осъществена дейността, водеща до установяване както на пълното, така и на частичното трансформиране на собствеността. Последното ще се обуслови от задължителната предпоставка, за да може това да се случи – да липсва правен спор по отношение на трансформацията. Ако има такъв, извънсъдебното установяване незабавно трябва да бъде заместено от съдебно такова – какъвто е единственият начин за разрешаване на правни спорове относно граждански права. Ако пък установяването вече е осъществено, за оспорващия го е налице гарантирана възможност да се противопостави на този акт на компетентния орган, защото той не го обвързва със задължителна сила, която да обуслови непререшимостта му. Напротив, налице са процесуални способи именно за провеждане на процедура по отмяна на акта, който материализира това установяване.
Всъщност рамката на производствата, в които извънсъдебното установяване е възможно, както и предвидените способи за защита на накърнени права от това оправдават приетото разрешение по дискусионната тема.
Не бива да се пропуска и наблюдаваната либерализация на правната рамка относно личното имущество на съпрузите. Липсата на уредба на трансформацията в Семейния кодекс от 1968 г. е изместена с подробна такава в този от 1985 г. и настоящия от 2009 г. Даденото тук разрешение позволява да продължава възходящият път на визията за разширяване на приложното поле на института.
В подкрепа на отрицателния отговор
Николай Голчев, съдия в РС – Пловдив и Катя Боева, съдия в РС – Пловдив
1. Увод
Относно възможността за извънсъдебно установяване на трансформацията на лично имущество няма единодушие. Тезата, че е допустимо трансформация да се установи извънсъдебно, е застъпена от проф. Лиляна Ненова и доц. д-р Анна Станева. Друго е разбирането на проф. Петко Венедиков и проф. Екатерина Матеева, които намират за недопустимо установяването на трансформация на лично имущество извън рамките на съдебно исково производство.
Възможността за извънсъдебно установяване на трансформацията на лично имущество не е разисквана в съдебната практика, предвид което и Върховният касационен съд на Република България не е имал възможност да се произнесе дали такова установяване е допустимо. По тази причина, ако този въпрос бъде поставен пред ВКС по повод на касационно обжалване и той е от значение за изхода на делото, би бил налице селективният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – материалноправен въпрос, който е от значение за развитието на правото.
Поради изложеното намираме въпроса на настоящата дискусия за особено значим. Това ни мотивира да вземем отношение по него. Споделяме тезата, че установяването на предпоставките за настъпване на трансформация е допустимо да се осъществи единствено по съдебен ред. Подробни аргументи в подкрепа на това разбиране ще изложим след кратък преглед на уредбата и формите на трансформацията, което се налага с оглед на необходимостта читателят да бъде въведен в материята на имущественото преобразуване.
2. Същност, уредба и форми на трансформацията на лично имущество
2.1. Съгласно нормата на чл. 21, ал. 1 от Семейния кодекс вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити. При наличието на тези предпоставки върху придобитите вещни права възниква особен вид бездялово съпритежание – съпружеската имуществена общност. Когато съпругът е придобил вещни права с лично имущество, е налице трансформация и съответното имущество е лично притежание на придобилия го съпруг – чл. 23 СК. Презумпцията, установена в чл. 21, ал. 3 СК, следва да се счита за оборена, когато е установено влагането на лични средства на един от съпрузите към момента на придобиването на вещта.
Законодателното разбиране при уреждането на имуществените отношения в СК е, че за възмездно придобитите през време на брака вещни права всеки от съпрузите има принос (включително чрез влагане на парични средства или усилия в насока грижа за домакинството или ненавършилите пълнолетия деца). Чл. 23 СК установява изключение от този общ принцип. При трансформацията на лично имущество другият съпруг не е вложил нито лични средства, нито усилия в придобиването на имущественото благо. Предвид това житейската справедливост и установеният общ юридически принцип, запретяващ неоснователното обогатяване, налагат необходимостта от уреждане на отношенията между съпрузите в изключение от генералното правило за общност. Придобитото в тези случаи не е резултат от дейността на съпрузите през време на брака, доколкото единият от тях няма никакво участие в придобиването, поради което имуществото остава лична собственост на придобилия го съпруг.[20]
2.2. Законодателно е проведено и отграничение между случаите, при които имуществото е придобито изцяло с лични средства, и тези, при които вложените лични средства само частично покриват стойността на новопридобитата вещ. В чл. 23 ал. 1 СК е регламентирана т. нар. „пълна трансформация“ в хипотеза, при която имущество е придобито по време на брака изцяло с лични средства на единия съпруг. В този случай придобитото по време на брака принадлежи изцяло на съпруга, вложил лични средства в придобиването на имуществото, предвид пълната липса на принос от другия съпруг. Респективно нормата на чл. 23, ал. 2 СК урежда хипотеза на „частична трансформация“, при която имуществото е придобито само отчасти с лични средства на придобилия го съпруг. В този случай лично притежание на съпруга е съответната на вложените лични средства част от придобитото. В последната хипотеза частта от вещта, придобита с лични средства, се явява собственост на единия съпруг, а частта, придобита в резултат на съвместен принос, е СИО. По този начин възниква смесена съсобственост между единия съпруг за придобитото с лични средства, от една страна, и от друга страна, между двамата съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност за придобито в резултат на съвместен принос. Този вид смесена съсобственост е резултатът от т.нар. „едностранна частична трансформация“. Възможна е обаче и „двустранна частична трансформация“, при която за възмездното придобиване на съответното имуществено благо и двамата съпрузи влагат свои лични средства. Характерното за тази хипотеза е, че макар и да се формира съсобственост върху вещта, тя е обикновена, дялова, в зависимост от стойността на участието на всеки съпруг, а не бездялова – каквато е СИО.
Макар и законодателно да не съществува изрична регламентация, то в доктрината са разграничени и хипотезите на пряка и косвена трансформация. Пряка трансформация е налице, когато чрез разпореждане с имущество, лична собственост на единия съпруг, директно се придобие друго такова (напр. при замяна на наследствен имот). Косвена трансформация е налице в хипотеза, при която единият съпруг продава своя имот и получените от продажната цена средства се влагат в придобиване на ново имущество по време на брака.
3. Проблемът за установяването на трансформацията
3.1. В теорията и практиката няма съмнение, че трансформацията на лично имущество може да бъде установявана съдебно – чрез иск с правно основание чл. 23 СК. По същността си този иск е собственически, тъй като негов предмет е правото на собственост на ищеца върху спорната вещ.[21] Претенцията с правно основание чл. 23 СК (в своите две хипотези – пълна и частична трансформация) се релевира чрез положителен установителен иск, за който се прилагат общите правила за подсъдност, установени в ГПК. Уважаването на иска би имало за последица формиране на сила на пресъдено нещо с произтичащите от това последици – преустановяване на правния спор, регулиране поведението на спорещите до този момент правни субекти в съответствие със съдебно установеното правно положение и непререшаемост на правния спор. Иначе казано, с влязлото в законна сила съдебно решение ще се установи принадлежността на правото на собственост и ще се внесе яснота и стабилитет в отношенията между страните.
В силата на пресъдено нещо се корени присъщата на исковия процес защита – санкция, чрез която той брани засегнатите от правния спор материални субективни права. Силата на пресъдено нещо действа едновременно като защита в полза на страната, чието правно твърдение съдът потвърждава и като санкция спрямо страната, чието правно твърдение съдът отрича.
Няма съмнение, че разрешаването на един правен спор със сила на пресъдено нещо е прерогатив единствено на съда. Именно поради това намираме, че претенциите на съпрузи за пълна или частична трансформация на лично имущество могат да бъдат успешно заявени и проведени единствено в рамките на спорно, исково производство пред съд. Тези претенции могат да бъдат заявени както с нарочен установителен иск с правна квалификация чл. 23, ал. 1 или ал. 2 СК, така и чрез възражение – напр. в хипотезата на висящо делбено производство.[22]
3.2. В противовес на застъпеното разбиране е становището, че претенцията с правна квалификация чл. 23, ал. 1 или ал. 2 СК може да бъде заявена извънсъдебно. Практическата стойност на това становище следва да бъде изяснена с оглед на характеристиките на нотариалното производство, доколкото е мислимо битуването на мнение, че нотариусът би могъл да извърши преценка, аналогична на тази, която се дължи от съда.
Нотариалното производство е типично охранително и се развива като едностранно и безспорно (оказване на съдействие при законосъобразно развитие на гражданските правоотношения). Този тип производство започва по молба на заинтересованото лице и за разлика от исковия процес, не е състезателно и не се развива на принципа „защита – санкция“. От това следва и друга съществена отлика на нотариалното производство – заключенията на нотариуса не формират сила на пресъдено нещо. Тоест в рамките на нотариалното производство е недопустимо разглеждане и разрешаване на правен спор. Приемането на противното на практика би било равнозначно на нотариуса да бъдат възложени функции, присъщи на съда.
Действително при осъществяване на своите прерогативи нотариусът разполага с контролно-удостоверителни функции – следи за законосъобразното протичане на изповядваната пред него сделка и удостоверява наличието на правнорелевантен факт (чл. 586 ГПК). Тези функции обаче, както вече бе отбелязано, се осъществяват в рамките на едностранно и безспорно производство – в него не участва като насрещна страна другият от съпрузите. В тази връзка, ако нотариусът признае наличието на пълна или частична трансформация, другият съпруг би бил лишен от възможност за защита в това производство.
3.3. Ако се приеме тезата, че нотариусът може да се произнесе по принадлежността на правото на собственост въз основа на настъпила пълна или частична трансформация, това би се доближило до производство по реда на чл. 587 ГПК (издаване на констативен нотариален акт). Дейността на нотариуса в това производство не е свидетелстваща, каквато е при останалите нотариални производства, а решаваща. В този случай нотариусът не удостоверява юридически факти, а се произнася по съществуването на едно право. Ето защо съдържащата се в нотариалния акт по чл. 587 ГПК констатация за принадлежността на правото на собственост, респ. на ограниченото вещно право, представлява правен извод на нотариуса, а не удостоверен от него факт.[23] Производството по реда на чл. 587 ГПК обаче е специално и не следва да бъде прилагано на общо основание във всеки един случай, при който молителят, по чийто почин е започнало охранителното производство, желае да се сдобие с нотариален акт, признаващ право на собственост върху дадена вещ. В чл. 587 ГПК са предвидени две строго ограничени хипотези, при които се съставя констативен нотариален акт – когато молителят установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право (ал. 1) и когато правото на молителя е установено след извършване на обстоятелствена проверка (ал. 2).
Признаването на собственост върху вещ, въз основа на настъпила пълна или частична трансформация, не попада в която и да е от двете хипотези. При твърдения за трансформация, явно е, молителят не поддържа да е изтекла в негова полза придобивна давност, предвид което тази хипотеза е изначално изключена.
По-задълбочено обсъждане се дължи по отношение на първата хипотеза – наличие на надлежни писмени доказателства. Такива биха могли да бъдат всякакви документи, удостоверяващи личния произход на средствата за закупуване на имота – договор за дарение на парични средства, писмено изявление от страна на съпруга, че средствата, вложени в придобиването на имота, са изцяло лични на другия съпруг и т.н. Поставя се въпросът би ли могъл нотариусът да прецени съвкупно тези документи и да се произнесе по принадлежността на правото на собственост с оглед налична пълна или частична трансформация? И в тази хипотеза отговорът следва да бъде отрицателен, понеже компетентността на нотариуса в рамките на провежданото охранително производство не бива прекомерно да се разширява.
Традиционно прието в практиката е положението, че констативен нотариален акт по реда на чл. 587, ал. 1 ГПК се издава, когато правото се е вляло в патримониума на молителя, преди искането му до нотариуса за констатирането на това (често срещан пример в тази насока е универсалното правоприемство). В светлината на дискутирания в изложението казус заинтересованата страна отправя искане до нотариуса да бъде признато, че молителят е титуляр на правото на собственост на основание настъпила пълна или частична трансформация, препятствайки възможността за защита на другия съпруг (доколкото, както вече бе посочено, нотариалното производство е лишено от състезателност).
Приемането на подобна възможност, освен че би довело до навлизане в юридическа територия, която е от компетентност на съда, би породило и несигурност в правния оборот. Както вече бе подчертано нееднократно, в разглеждания случай е изключено участието на другия съпруг съсобственик (ако последният присъства, въобще не би стоял и въпросът за пределите на компетентност на нотариуса). Предвид това на практика би се достигнало до хипотеза, при която съсобственикът би загубил частично или изцяло своите права, и то в рамките на производство, в което не е обезпечена възможността му да участва.
Немислимо е и нотариусът да признае принадлежност на правото на собственост, дори и при наличие на изрично писмено признание на съпруга, че имотът е придобит или изграден изцяло със средства на другия съпруг. Надлежни писмени доказателства по смисъла на чл. 587, ал. 1 ГПК са такива, които транслират права в имуществената сфера на молителя. Само по себе си писменото изявление на единия съпруг, че имотът е придобит изключително със средства на другия, не поражда права, а представлява извънсъдебно признание на неизгоден за направилата го страна факт. В едно исково производство същото би могло да се цени по реда на чл. 175 ГПК, доколкото исковият процес е свързан със събиране, проверка и оценка на доказателствен материал. Това процесуално действие е присъщо на съда, не и на нотариуса.
3.4. Дори и хипотетично нотариусът да признае правото на собственост, издаденият констативен нотариален акт по писмени данни не би съставлявал абсолютна отрицателна предпоставка за предявяване на иск по съдебен ред, понеже не се ползва със сила на пресъдено нещо. В тази връзка считаме, че нотариалният акт не би се ползвал и с легитимиращо действие, характерно за констативните нотариални актове, доколкото нотариусът е излязъл извън рамките на законово делегираната му компетентност. Ако се приеме, че нотариалният акт в тази хипотеза има легитимиращо действие, би се стигнало и до колизия между легитимиращото действие на нотариалния акт и презумпцията за съвместен принос. В този порядък, ако се даде превес на легитимиращото действие, оспорващият съпруг ще е поставен в абсурдната от юридическа гледна точка ситуация, при която ще трябва да доказва наличие на съвместен принос при възмездно придобиване на вещни права по време на брака. Разпоредбата на чл. 21, ал. 3 СК регламентира оборимата презумпция, че съвместният принос се предполага до доказване на противното. Несъмнено за оборване на презумпцията е необходимо провеждане на състезателно производство с участие на двамата съпрузи. В рамките на същото, при наведени твърдения за осъществена трансформация, съпругът, в чийто интерес е установена презумпцията, следва да докаже наличието на презумпционната предпоставка (сключен граждански брак, по време на който е придобито съответното вещно право), а другият съпруг ще провежда обратно доказване – че презюмираният в законово оборимата презумпция факт не се е осъществил. За оборване на презумпцията за наличие на съвместен принос съпругът следва да ангажира доказателства и доказателствени средства, а дейността по тяхното събиране, проверка и оценка е присъща на българския съд.
3.5. При дискутиране на въпроса за възможността нотариусът да прецени наличието на предпоставките за настъпване на трансформация по чл. 23 СК, следва да се обсъди и хипотезата, при която съпругът еднолично се разпорежда с вещ, придобита по време брака, въз основа на договор за замяна (в случай, при който замененото имущество е негова лична собственост). Основният въпрос, който се поставя, е дали тази сделка на разпореждане би обвързала валидно неучаствалия съпруг. Считаме, че отговорът на този въпрос е отрицателен. Без оглед на обстоятелството, че имуществото, което се заменя, е собствено на единия от съпрузите, то договорът за замяна е възмезден и съобразно нормата на чл. 21 СК придобитото по време на брака е в режим на съпружеска имуществена общност, доколкото е установена оборимата презумпция, разписана в чл. 21, ал. 3 СК. Както вече бе коментирано, недопустимо е в рамките на едно охранително и безспорно производство да се извърши дейност по оборване на презумпция (доколкото липсва насрещна страна). Тоест както нотариусът, така и участниците в нотариалното производство са обвързани от съществуващата презумпция за съвместен принос. От това следва и закономерният извод, че придобитият чрез замяна имот е подчинен на разпоредбите на СК за общността и за валидното разпореждане с него е необходимо участието и изричното изразяване на воля от другия съпруг. В противен случай разпоредителната сделка би била относително недействителна, тъй като оспорването на сделката може да бъде извършено само от неучаствалия съпруг, и то само в законоустановения срок от момента, в който е узнал за извършването ѝ.[24] Дори и нотариусът да удостовери подобна разпоредителна сделка, преценявайки, че съпругът е изключителен собственик, неучаствалият съпруг не губи своята възможност да оспори сделката по исков ред пред съда.
Ако се приеме разбирането, че нотариус може да удостовери подобен тип разпореждане, съществено се засягат правата на другия съпруг, доколкото той не е участвал в нотариалното производство. Едновременно с това потенциално се засягат и правата на лицето – съконтрагент по разпоредителна сделка, доколкото същата може да бъде атакувана като относително недейсвителна пред съда (арг. чл. 24, ал. 4 СК). При уважаване на предявен иск за относителна недействителност на разпоредителната сделка от другия съпруг с обратна сила ще отпаднат правата на съконтрагента.
От значение за настоящото изложение е и хипотезата, при която в титула за собственост, въз основа на който възмездно е придобита вещта, фигурира само единият съпруг. Безпротиворечива е практиката на Върховния касационен съд, че при това положение неучаствалият по сделката съпруг няма право на иск за трансформация в материалноправен смисъл. В случая възниква или съпружеска имуществена общност, или право на вписания в акта за собственост съпруг да иска установяване на трансформация на лично имущество. Ако неучаствалият по сделката съпруг предяви иск с правно основание чл. 23 СК, същият би бил неоснователен. Същевременно в рамките на едностранно охранително производство, каквото е нотариалното, при което е изключена възможността за релевиране на възражения от насрещна страна, би могло да се стигне до случай, при който неучаствалият по сделката съпруг да се сдобие с акт за собственост, респ. да се разпореди с имота, без да е носител на съответното материално правно.[25]
3.6. Съобразно гореизложеното приемаме, че въпросът за възможността извънсъдебно да се установи трансформация на лично имущество е принципен и не следва да се провежда разграничение между различните видове трансформация, доколкото наличието ѝ винаги е свързано с оборване на презумпцията на съвместен принос. Както вече бе посочено и по-горе, оборването на дадена презумпция следва да е обвързано със състезателност, която не е присъща на охранителните производства. Предвид това, независимо дали се касае за трансформация чрез влагане на лични парични средства, или чрез разпореждане с имот, лична собственост на единия съпруг, преценката за наличието на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 23 СК е извън делегираната законова компетентност на нотариуса. Приемането на противното на практика би довело до неравностойно третиране на правните субекти при преценка за приложението на една и съща материалноправна норма – тази на чл. 23 СК, и би било поставено в зависимост от вида на личните средства, вложени за придобиването на имуществото, предмет на трансформация (дали се касае за пряка, или косвена трансформация).
4. Заключителни думи
В заключение следва да се изтъкне, че предоставянето на възможност трансформация да бъде установена по ред, различен от съдебния, би рефлектирало неблагоприятно върху сигурността в гражданския оборот. Намесата на несъдебен орган при изясняване на въпроса за наличието на предпоставките за настъпване на трансформация застрашава правата както на неучаствалия в сделката съпруг, така и на третото лице – приобретател, и неговите последващи съконтрагенти. Не на последно място, разширява се и възможността за злоупотреба с права от недобросъвестни лица. Предвид изложеното убедено намираме, че установяването на трансформация на лично имущество следва да се счита за действие от изключителната компетентност на българския съд.
[1] Ненова, Л. Семейно право. Нова редакция проф. М. Марков. Книга първа. С., Софи-Р, 2009, с. 288–291.
[2] Ненова, Л. Семейно право. Нова редакция проф. М. Марков. Книга първа, с. 295.
[3] Станева, А. Законов режим на общност. – В: Цанкова, Ц., Марков, М. Станева, А. Тодорова, В. Петров, В. Балевска, Е. Мичева. Семеен кодекс. Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика. Нормативен текст. С., Труд и право, 2015, с. 96.
[4] Венедиков, П. Въпроси на съпружеската имуществена общност. С., ИК „Петко Венедиков“, 2010, с. 23.
[5] Матеева, Е. Семейно право на Република България. В., ВСУ „Черноризец Храбър“, 2010, с. 132.
[6] Сталев, Ж., А. Мингова, В. Попова, О. Стамболиев, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право. Десето преработено и допълнено издание. С., Сиела, 2020, с. 25.
[7] Пак там, с. 173.
[8] Последното не е вярно, когато се касае за конститутивен иск, с който се упражняват потестативни права. В случаите на правоотношения, които е желателно да бъдат стабилни или които са от значение на права на трети лица, законодателят предпочита да се подложи потестативното право на предварителна съдебна проверка. Именно последните се предявяват чрез конститутивни искове. Ако го съпоставим с производството по установителни и осъдителни искове, ще забележим, че при преобразуващия процес по-често са възможни случаи, при които ответникът не оспорва предявеното от ищеца субективно право. Елементът правен спор тук е по-слабо изявен – вж. и: Брайков, С. Преобразуващи искове и преобразуващи решения. С.,: Сиби, 2014, с. 38–39.
[9] Така и Сталев, Ж., А. Мингова, В. Попова, О. Стамболиев, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право, с. 27.
[10] Пак там, с. 907.
[11] Сталев, Ж., А. Мингова, В. Попова, О. Стамболиев, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право, с. 54.
[12] Омарбалиев, Х. Ръководство по нотариални действия във връзка със собствеността. С., Сиби, фототипно издание, с. 66.
[13] Сталев, Ж. Нотариалният акт. С., Фенея, 2004, с. 134.
[14] Сталев, Ж., А. Мингова, В. Попова, О. Стамболиев, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално правос, с. 1385.
[15] Вж. и Стамболиев, О. – В: Сталев, Ж., А. Мингова, В. Попова, О. Стамболиев, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право, с. 1364 – 1365.
[16] Решение № 497 от 3.11.2009 г. по гр.д. № 2173/2008 г., II г.о. на ВКС.
[17] Решение № 105 от 6.07.2017 г. по гр.д. № 2604/2016 г., IV г.о. на ВКС.
[18] Ненова, Л. Семейно право. Нова редакция проф. М. Марков. Книга първа, с. 294.
[19] Вж. и Иванова, Р. – В: Сталев, Ж., А. Мингова, В. Попова, О. Стамболиев, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право, с. 1384–1388.
[20] Вж. Постановление на Пленума на ВС № 5/1975 г.
[21] Вж. Решение № 150 от 08.05.2014 г. по гр.д. № 4125/2013 г., IV г.о. на ВКС.
[22] Вж. Решение № 1279 от 20.11.2008 г. по гр.д. № 5834/2007 г., V г.о. на ВКС.
[23] Вж. мотивите на Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г., по тълк.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС.
[24] Вж. Решение № 91 от 15.09.2020 г. по гр.д. № 4040/2019 г., IV г.о. на ВКС.
[25] Вж. Решение № 45 от 31.03.2021 г. по гр.д. № 4551/2019 г., II г.о. на ВКС, Решение № 347 от 15.10.2012 г. по гр.д. № 1071/2011 г., IV г.о. на ВКС и Решение № 88 от 24.07.2015 г. по гр.д. № 1112/2015 г., II г.о. на ВКС.
19
Коментирайте
Лично аз се сещям за поне две хипотези, при които е допустимо да се установи наличие на пълна или частична трансформация, и двете извън исков процес, които не са обсъдени в статията. Първата е да се сключи брачен довор, като няма пречка това да се случи и по време на брака. За трасвормация говорим само при законов режим на общност, който може да се промени именно с брачен договор, т.е. извънсъдебно. Отделно неиздържана ми се струва тезата, че при съгласие на страните, нотариусът не може да издаде КНА, с който да признае единия от бившите съпрузи за изкючителен собственик, при… Покажи целия коментар »
Изключително важно е да се пази сигурността в гражданския оборот.
За това не бива да се допуска намесата на несъдебен орган при изясняване на въпроса за наличието на предпоставките за настъпване на трансформация.
Ами нека се случва
Аз съм ЗА
Вълнувам се. Браво
Може явно
А не може ли двете страни да се разберат чрез медиатор и после извънсъдебно да уредят и трансформацията
Ами… едни казват може, други викат не може. Тъй е в живота
В случая може би ще трвбва да се уеднакви практиката.
Да. Това е добър вариант.
Много добра идея на Стоян! Браво на Lex, че са я подкрепили.
Тезата „за“ стъпва на здравия разум за икономия на процеса, т.е. въобще да си го спестим, но ми се вижда твърде напредничава 🙂 Матеева май ще излезе права
Много често теорията може да си позволи да е по-смела от практиката. И е напълно логично. Не решаваш конкретен казус, защото в случая няма спор. Точно така се развива правото.
Съгласен!
Не е по темата, но се замислих дали Ганчев е преподавал на двамата съдии. Би било интересно с оглед как са се развили вижданията им
Едва ли. Не знам на колко години са съдиите, но той е млад, а те може и други ВУЗ-ове да са завършили
Welcome. Please log in to Minnesota State University Moorhead’s D2L Brightspace to view your courses. Please click here for a System Check before you login. https://tractorsinfo.com/mnsu-d2l-brightspace-login/