Предложение до Висшия адвокатски съвет:
Минималните адвокатски хонорари при обществени поръчки да се изравнят с таксите на КЗК
Минималните хонорари на адвокатите по дела, свързани с обществени поръчки, да се изравнят с таксите за производствата пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Това най-общо предлага адвокат Ивайло Маджуров от София на Висшия адвокатски съвет (ВАдС).
Той е внесъл предложение за цялостна нова редакция на чл. 8, ал. 2, т.5 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Повод за него е общественото обсъждане на други промени в наредбата, с които ВАдС предлага да се намалят сумите, под които не може да пада хонорарът на адвоката за водене на изпълнително дело за събиране на дълг до 1000 лв. Предложението на съвета, за което „Лекс“ вече писа, е за задължения до 500 лв. на адвоката за водене на изпълнителното дело да се плащат 30 лв., а за дело за суми от 500 лв. до 1000 лв. хонорарът да е 60 лв.
Разпоредбата, която адвокат Маджуров иска да бъде изменена, е за минималните хонорари по дела, свързани с обществени поръчки. В момента тя гласи: „За дела по глава единадесета от Закона за обществените поръчки – 700 лв.; в производства по обжалване на крайния акт по чл. 108, т. 1 – 3 ЗОП възнаграждението се определя съобразно чл. 8, ал. 1 върху интереса“.
Предложението е тя да придобие следната редакция: „За производства по глава двадесет и седма от Закона за обществените поръчки: при обжалване на крайния акт по чл. 108, т. 1 – 3 ЗОП, възнаграждението се определя съобразно чл. 8, ал. 1 върху посочената от възложителя прогнозна стойност на обществената поръчка, съответно върху посочената прогнозна стойност на обособената позиция.
Във всички останали случаи възнаграждението се определя по следния начин:
за поръчки на стойност до 1 000 000 лв. – 850 лв.;
за поръчки на стойност от 1 000 000 до 5 000 000 лв. – 1700 лв.;
за поръчки на стойност над 5 000 000 лв. – 4500 лв.“
На практика с него се запазват минималните хонорари за обжалване срещу крайните актове на възложителите, които са като тези по всички останали административни дела. Но се предлага в останалите случаи възнаграждението на адвоката да е не по-малко от таксата на КЗК.
В предложението се излагат подробни мотиви за промените в разпоредбата, които не са свързани само с увеличаване на хонорара, а според вносителя ѝ са абсолютно необходими, защото в сегашния си вид тя на практика е неприложима.
Проблемът е, че в момента Наредба №1 определя възнаграждението на адвоката по дела, свързани с обществени поръчки според интереса. Адвокат Маджуров посочва, че Върховният административен съд многократно е подчертавал, че интересът при делата по ЗОП е различен от този при производствата по ГПК. При обществените поръчки, той не може да се обвърже със стойността им, тъй като тя не представлява печалба за определения за изпълнител. В решение ВАС директно заявява: „За да бъде приложима в тази си редакция нормата на чл.8, ал.2, т.5, предл.2 от Наредба №1/2004г., нормотворецът е следвало да дефинира какво следва да се разбира под материален интерес при оспорване на тези решения на възложителя. Освен тази нормативна празнота, която не може бъде преодоляна с тълкуване и прилагане по аналогия, разпоредбата съдържа неточно посочване на производствата, за които е приложима“.
Затова сега се предлага, вместо според интереса, минималният адвокатски хонорар да се определя върху прогнозната стойност на обществената поръчка. Така както е при таксите на КЗК.
Адвокат Маджуров обяснява на ВАдС, че действащата редакция на чл. 8, ал. 2, т. 5 от наредбата води дотам, че при възражение за прекомерност на възнагражденията, съдилищата присъждат на адвокатите най-различни суми – от 700 лв., през 5 000 лв., до 50 000 лв. „Това води до непредвидимост на разходите на клиента“, пише той.
В предложението се обосновава и повишаването на размера на минималния хонорар. Изтъква се, че става дума за бързо производство, при което адвокатът трябва да се запознае и да направи анализ в кратки срокове на значителен обем документация (обявление, решение за откриване на процедурата, технически спецификации, проекти, въпроси и отговори).
„На следващо място, обжалването на тези актове, с оглед преценка за наличието на дискриминационни критерии и изисквания спрямо потенциалните участници вън от правната експертиза често изисква значителна ескпертиза в конкретния бранш/пазар/сектор, в това число – техническа експертиза (по отношение на техническите спецификации и проекти-част от документацията за участие) и икономическа експертиза (по отношение на въведени критерии за подбор, касаещи икономическото или финансово състояние на участниците)„много често в допълнение са необходими и задълбочени познания в областта на проектирането и строителството“, пише в предложението.
В него се изтъква, че при обжалване на актове на възложителя основният обем на работа се извършва до и при изготвяне на жалбата. „Това е така, предвид установената трайна практика на КЗК и ВАС, че в отклонение от общите правила на АПК, в производството по обжалване на актовете на възложителите по ЗОП се вземат предвид само онези пороци, които са релевирани от жалбоподателя“, казва адвокат Маджуров.
Той сравнява проверката за законосъобразност на решението на възложителя, която прави адвокатът и тази, която в последствие извършва КЗК и заявява, че първата е с много по-широк обхват. „Затова и предложението е минималният размер на адвокатското възнаграждение да е поне в размера на заплатената държавна такса“, пише той на ВАдС.
Междувременно във Висшия адвокатски съвет е постъпило още едно предложение, свързано с минималния хонорар за регистрация на фирма. Както „Лекс“ вече писа, от бургаското адвокатско дружество „Фотева, Танев, Минчев” поискаха той въобще да отпадне.
Сега столичният адвокат Явор Харизанов предлага три варианта за тази разпоредба от наредбата, като единият също е тя да отпадне. Другият е минималният хонорар на адвоката да може да се намали наполовина, ако е регистрирал фирмата или е вписал промени по партидата ѝ по електронен път. А третият е да се намали от 300 лв. на 150 лв. възнаграждението за регистрация на ООД, както и да се предвиди, че когато се вписват само промени по партидата в Търговския регистър, хонорарът е половината от този за регистрация на нова фирма.
5
Коментирайте
да отпаднат минималните хонорари! къде го има това по цивилизования свят! Висшият адвокатски съвет издава тарифа като някое министерство, с десетки хипотези. не е нормално
tova niama da stane i e iasno, dano pone padne tapiat honorar za registracia na TD
интерес при обществените поръчки, тази тема е дъвкана и решението е ясно, колегата го предлага. сега дали трябва да се вдигат сумите, е друг въпрос, както и дали след решението на СЕС въобще висшият съвет има право да променя каквото и да е било, ама щом сме почнали…
Минимален хонорар за регистрация на фирма не трябва да има! Подкрепям!
По темата
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Браво! Ето хубав пример, как вместо да се коментира отпадане на минимуми и намаляване на възнаграждения, може аргументирано да се обоснове претендиран размер на хонорар…жалко че няма повече такива креативни хора…