Адвокат Лена Бориславова, отличена като млад лидер от сп. „Форбс“:
Липсата на предвидимост и сигурност на средата е най-големият проблем за адвокатите
Студентът по „Право“ не трябва да се задоволява с програмата на университета, казва юристката
Лена Бориславова
Три българки бяха отличени тази година в престижната класация на сп. „Форбс“ за млади лидери. Една от тях е Лена Бориславова.
Тя е адвокат от 2015 г и през септември 2016 г. се присъединява към екипа на адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров и Ко“.
Бориславова е завършила „Право“ първа по успех Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 2014 г. През следващата година става стипендиант на фондация Фулбрайт България и е приета в магистърската програма (LL.M.) по право на най-престижния университет в света – Harvard Law School, САЩ.
В три поредни години през 2012, 2013 и 2014 г. участва в отбора на Софийския университет за най-голямото състезание по международно публично право в света Phillip C. Jessup Moot Court Competition, провеждащо се по правилата на Съда на ООН във Вашингтон, САЩ всяка година. Получава наградата Alona Evans за най-добра комбинирана писмена защита. През 2014 г. е избрана и за треньор на отбора на Софийски университет, а през 2015/2016 г. помага за подготовката на отбора на Харвардския университет за участие в същото състезание.
Работила е в немско-българска кантора и като юрист-лингвист към Съда в Люксембург.
Адвокат Бориславова, с още две българки влязохте в класацията на сп. „Форбс“ за млади лидери на Европа. Как си обяснявате факта, че сте отличена в областта „Право и политика“?
Към настоящия момент все още не знам кой и по каква причина е избрал да ме номинира за класацията на сп. „Форбс“. Доколкото може да се съди от представянето ми в списанието, една от причините определено е работата ми като адвокат в България. В този си роля съм си поставила за цел не само да развия себе си като професионалист във всички тънкости на професията, но и да отговоря на нуждите и интересите на клиентите си както от правна гледна точка, така и да разбера икономическия смисъл и практическите измерения на техните проекти и начинания.
Предполагам от голямо значение за номинацията е и обстоятелството, че въпреки че съм се обучавала в чужбина (в Германия и в LL.M. програмата на Harvard law school, САЩ) съм избирала да се завърна, да работя и да се реализирам в България. Винаги открито съм споделяла, че считам, че тук имам много добро поле за изява и за развитие, може би дори по-добро отколкото навън.
По време на интервютата за класацията не бе подминат и фактът, че съм сред основателите и застъпниците на „Да, България“, както и че дълбоко вярвам в демократичните и проевропейските ценности и принципите за прозрачност в управлението. Надявам се един ден и България да бъде управлявана, а българското общество да изпитва нуждата и да се ръководи по такъв модел.
За човек, който още не е навършил 30 години, биографията ви е впечатляваща – завършвате първа по успех Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, после магистърската програма на Harvard Law School. Това показва голяма отдаденост към правото. Какво Ви насочи към него?
Правото наистина е моята страст и мога твърдо да кажа, че не съжалявам за избора си на професия. В ранна детска възраст това, което ме насочи към професията, бе образът на адвокатите в различни филми по телевизията – хора с богата обща култура, които могат да излязат от всякакви заплетени ситуации; хора, които разрешават проблеми и не се страхуват от предизвикателства, хора с каузи и т.н. Разбира се, действителността невинаги съответства на картината, създадена от Холивуд, и както във всяка друга професия, е необходима и голяма доза късмет и усилия, за да постигнеш успех. Късмет и усилия, защото те вървят ръка за ръка, когато излезеш на пазара на труда и трябва да намериш добро работно място, колеги и поле за изява. Не е тайна, че в днешно време това не е лесно, което се дължи и на пренаситеността на пазара на труда в сферата на правните услуги и на свиването на инвестициите. Държа да отбележа, че последното заключение не е валидно само за България, а в световен аспект, както например са ми споделяли колеги от големи американски или английски кантори.
След магистратурата в САЩ, кое всъщност Ви накара да се върнете в България?
Както отбелязах по-горе, въпросът никога не е бил „дали“ да се завърна в България, може би обаче в един момент се питах „кога“. Признавам, че се изкушавах да поработя година-две в САЩ или Западна Европа, особено на фона на колегите ми по това време, всеки от които можеше просто да затвори очи и да посочи с пръст произволно на картата на света и да замине да практикува там. Разбира се, не е толкова лесно, колкото звучи.
Завърнах се, от една страна, защото осъзнавах, че колкото повече време практикувам навън, толкова по-малко мога да съм полезна тук и да трупам опит в прилагането и разбирането на българските закони. Законодателството, за добро и за лошо, се мени непрестанно, тенденциите в икономиката се сменят, и е много трудно да си в крак с тях, докато си в друга географска ширина. Тук ме очакваше и нова работа в една от най-големите и уважавани български кантори, като ако сегашният ми работодател не бе повярвал в мен и не бе решил да ме финансира, за да замина, вероятно нямаше да водим този разговор в момента.
В България също са приятелите и семейството ми, познатите и близките ми. А в същото време толкова много други талантливи и социално ангажирани млади хора, които само чакат да ти разкажат историята си и да те вдъхновят. Начинът на живот, балансът между личен и професионален живот, времето, природата – все причини да се завърнеш. Завръщането за мен бе логично.
Казвате, че от дете сте била привлечена от образа на знаещия адвокат, който излиза от заплетени ситуации. Избора си на професия обаче сте направили доста по-късно, защо и тогава предпочетохте адвокатстването пред съдийската професия, например? Какво ви привлече в него?
Адвокатската професия предполага много по-активно взаимоотношение и взаимодействие с клиентите и техните сфери на дейност, което за мен лично прави работата по-интересна и предизвикателна. Дава ти възможност да научиш не само правото, но и основни правила в бизнеса, принципи за конкурентоспособност, управлението на процеси и рискове, и др.
Освен това работата като адвокат предлага и по-голяма свобода с какви казуси и какви проблеми да се занимаеш, докато в съдийската и прокурорската например, това право на избор липсва.
Практикувате в областта на сливанията и придобиванията, търговските сделки и преговори, данъчното и международното финансово право и инвестиции. Как избрахте тази сфера? И всъщност кога един юрист е добре да направи избора си в коя област на правото ще практикува?
Често съм се питала кой е най-правилният момент и как човек избира в коя област да специализира. Истината е, че този избор в нашата реалност често е зависим от мястото, на което успееш да си намериш работа и условията, които ти предложат. Аз имах късмет да започна работа в немско-българска кантора с основна дейност – обслужване на немскоговорящи клиенти и инвеститори, харесва ми да работя с чужденци и да способствам да се чувстват сигурни относно делата си у нас. Първата ми работа до голяма степен предопредели сферата ми на дейност в последствие.
Другият фактор е търсенето на пазара, което е насочено към специалисти по търговско и конкурентно право, данъчно третиране и облагане, административен и граждански процес. Точно в този момент например изключително актуална тема и множество запитвания от страна на клиентите идват по линия на новия правен режим за защита на личните данни, който ще се прилага у нас от 25 май 2018 г. и ще засегне всички бизнеси – от най-малкия до най-големия, под угрозата от големи имуществени санкции. Поради тази причина от около година усилено специализирам и работя в тази област, а екипът на кантората, в която работя – „Георгиев, Тодоров и Ко.“, се увеличи с няколко нови попълнения.
Какво бихте препоръчали на един първокурсник в юридически факултет?
Да не се задоволява единствено със записаното в програмата в университета. Да потърси и да се информира какви други възможности може да му предложи университетът и неговите колеги.
Лично за мен участието ми в отбора на Софийския университет за състезанието по международно публично право „Филип Джесъп“ няколко години подред, бе решаващо за това да помисля да кандидатствам в САЩ, да притежавам необходимите референции и знания по юридически английски език, за да вляза в Харвард, а по-късно и да съумея да пиша прецизно и структурирано.
За днешните студенти съществуват в пъти повече такива възможности. В последните години студентите ни заемат винаги едно от водещите места в редица състезания по право, учредяват се студентски сдружения и клубове, сформират се групи по интереси. В тази връзка бих искала да споделя, че тази тенденция ме кара да мисля, че за българското образование все още има надежда.
Ако се върнем към настоящото Ви битие на адвокат, какво в законодателството, в правораздавателната система и в средата, като цяло, определяте като най-голям проблем, с който се сблъсква един адвокат в практика си?
Липсата на предвидимост и сигурност. Източниците на този проблем са както честите и нерядко неразумни и недомислени законодателни промени (ярък пример за което например са последните изменения на ТЗ във връзка с прехвърлянето на дружествени дялове), така и систематичната зависимост и корупционните практики в съдебната ни система.
Липсата на предвидимост и сигурност са проблем не само за адвокатите, които винаги завършват разговора с клиента с думите „в нашата съдебна система всичко може да се случи“, но и за нивото на чуждестранните инвестиции у нас. Ниските данъци, макар и изкушаващи и даващи повод на чужденците да се замислят дали да не инвестират у нас, не са достатъчни, ако държавата не може да гарантира сигурност на инвестициите, ако не може да защити правото на собственост, включително на интелектуална собственост.
4
Коментирайте
„Към настоящия момент все още не знам кой и по каква причина е избрал да ме номинира за класацията на сп. „Форбс“. “
Спомни си какво си правила миналата нощ ?
Аман от такива платени статии и лица които в обикновен разговор се определят като „юридически лица“
Тая Лена няма ли да се спре с мъкненето от меди в медия и дрънкането на празни приказки? Така и не стана ясно какво значимо е постигнала, за да е в дадена класация. Невероятно постижение е, че си грабнал стипендия?
Започнете дискусията
Really Nice, also TNSED School App is a popular modern indian education system app used for entering students attendance