КС отмени видеоконференцията при настаняване на психичноболни за задължително лечение
Конституционният съд (КС) единодушно „отмени“ участието чрез видеоконферентна връзка на психичноболните в делото за настаняването им за задължително лечение (пълния текст на решението виж тук).
За противоконституционно е обявено последното изречение на чл. 158, ал. 5 от Закона за здравето (ЗЗ): „Лицето, чието настаняване се иска, трябва да бъде разпитано лично и ако възникне необходимост, се довежда принудително. Когато здравословното състояние на лицето не позволява да се яви в съдебното заседание, съдът е длъжен да придобие непосредствено впечатление за неговото състояние. В тези случаи, както и при обявено извънредно положение, военно положение, бедствие, епидемия, извънредна епидемична обстановка или други форсмажорни обстоятелства, лицето, чието настаняване се иска, както и вещото лице, назначено да даде експертно мнение, може да участват в делото и чрез видеоконференция, като самоличността им се удостоверява от директора на болничното заведение или от упълномощено от него лице“.
Както е известно, производството се развива пред районния съд по инициатива на прокурор или на директор на лечебното заведение, в което се намира този, чието настаняване за задължително лечение се иска. Провежда се едно открито съдебно заседание със задължително участие на последния и на негов защитник, а след това и второ, на което се изслушва съдебнопсихиатрична експертиза. Заради задължителното участие на лицето, чието настаняване се иска, законът предвижда и принудителното му довеждане.
В края на 2020 г. беше допълнена възможността психичноболният да участва в процеса чрез видеоконференция. Тя беше мотивирана с това, че обикновено този човек вече е в болница и е във фаза на обостряне. Т.е. довеждането му до съда изисква специализиран транспорт и да се отделят санитари. Освен това често тези хора представляват опасност. Също така е възможно вещите лица, които дават мнението си за състоянието им, да работят именно в болницата, в която човекът е настанен за стационарно лечение и те губят много време, за да пътуват до съда.
Омбудсманът проф. Диана Ковачева, чието искане конституционните съдии изцяло уважават, обаче изтъкна, че настаняването за лечение е по съществото лишаване от свобода и по него трябва да се спазват най-високи стандарти за справедлив съдебен процес, което не може да стане чрез видеоконференция (повече виж тук).
Както „Лекс“ писа, лекарите и юристите се разделиха във вижданията си за противоконституционността на чл. 158, ал. 5, изр. 3 от ЗЗ, като медиците наблягаха на практическата целесъобразност на разпоредбата (повече виж тук).
„Настаняването на задължително лечение на едно лице като принудителната мярка, предвидена в чл. 155 от ЗЗ, засяга съществено личната сфера на психичноболните лица за срока на тяхното задължително лечение. В най-съществена степен тя може да доведе до ограничаване на правото им на лична свобода и неприкосновеност в случаите, когато лицето не изразява съгласие да се лекува. Доколкото с решението, приключващо производството, съдът се произнася относно формата на лечението – амбулаторна или стационарна, както и за срока на задължителното лечение, е видно, че за този период едно лице съществено е ограничено в свободния си избор да реши къде да пребивава и дали и кога да напусне определено място“, обяснява КС в решението си.
Следвайки практиката на ЕСПЧ, той посочва, че въпреки че е важен като средство за предотвратяване на произвола при ограничаване на личната свобода, сам по себе си достъпът до съд не е достатъчен да осигури справедливост и законност на производството за задължително настаняване и лечение, ако националната процедура, по която се развива то, не предоставя достатъчно гаранции срещу произвол. А те включват и процесуалноправни мерки, които следва да обезпечат адекватно ниво на защита на правата и интересите на задържания.
„Законоустановената процедура за настаняване и задължително лечение предвижда, че явяването на всички участници пред съда в открито заседание е „задължително“. …Атакуваната разпоредба на чл. 158, ал. 5, изр. трето от ЗЗЗ допуска изключение от тези принципни положения, като позволява лицето, чието настаняване се иска, и вещото лице да участват в производството чрез видеоконференция. Чрез нея законодателят прави сериозно отстъпление от стандарта на защита на правото на лична свобода и неприкосновеност на лицето, заложен в предходните разпоредби“, пишат конституционните съдии.
И заявява, че „в съдебната процедура по задължително настаняване и лечение от изключителна важност за защитата на конституционната ценност на едно лице, каквато е неговата свобода, са личното, и то непосредствено, участие в производството и разпитът му, който трябва да бъде проведен „лично“.
„Само чрез непосредствен контакт между лицето и съда може да се изгради необходимата увереност в решаващия орган за наличието на кумулативните предпоставки (медицински и социални), обуславящи процедурата по задължително настаняване и лечение. Това би било непълноценно, ако контактът между тях е опосреден от технически средства за осъществяване на видеоконферентна връзка от болничното заведение, в което се намира лицето. Отдалечеността на контакта, който се осъществява чрез техническо средство, е пречка съдът да възприема ясно и точно поведението на лицето, отчитайки както спецификата на съдебното производство, така и особеното положение на лицето, неговата невербална комуникация, наличието на евентуално физическо и/или психическо въздействие върху него от лица, които може и да не са участници в процеса, както и потребността от медицинска помощ“, изтъква КС.
Той посочва, че същото важи и за участието на експерта: „В хипотезата на участие чрез видеоконференция контактът между съда и участниците в производството (лицето и експерта) е „личен“ , но не е непосредствен (както го изисква чл. 158, ал. 5, изр. второ от Закона за здравето), което поставя в риск уязвимото лице, чието задължително настаняване и лечение се искат. Такъв контакт сериозно затруднява и дори би обезсмислил преценката за пропорционалност, която съдът трябва да извърши, за да вземе решение дали и по какъв начин (чрез амбулаторно или стационарно лечение) и за какъв срок да ограничи личната свобода и неприкосновеност на едно лице“.
Затова КС заключава, че въпреки легитимната цел, с която в ЗЗ е въведено участието на психичноболния в съдебното заседание чрез видеоконференция, „не може да се приеме, че дигиталното провеждане на съдебния процес би могло да бъде равностойно по своя ефект на присъствено във физическия смисъл съдебно заседание с непосредствен контакт между решаващия орган, от една страна, и лицето, неговия защитник и експерта, от друга“.
Очаквано КС се позовава и на решението си от миналата година, с което отмени аналогична разпоредба в Наказателно-процесуалния кодекс, която даваше възможност задържаният обвиняем да не присъства лично в съдебната зала при разглеждането на мярката му за неотклонение, а да се включи в заседанието онлайн (повече виж тук).
Докладчик по делото беше председателят на КС Павлина Панова.
20
Коментирайте
Предлагам докарването на тези хора до съдебна зала за дело по ЗЗдр и връщането им обратно да лечебното заведение да бъде поверено на екипи, съставени от членове на КС. Ей, така, за да установят на терен резултатите от тълкувателната си дейност.
Интересно решение, но поражда известни съмнения относно качеството на актовете на КС в контекта на суматохата около Избирателния кодекс и по-точно машнинното гласуване, което според същите тези магистрати не представлява „опосредняване“ на вота, както и на неговата тайна. Р Е Ш Е Н И Е № 9, гр. София, 2 юли 2021 г. – КС Пряко гласуване: „Избирателното право е „пряко”. Това означава избирателят да гласува лично и непосредствено за кандидати, които, след събирането на определен брой гласове, получават мандат. Волята на избирателя се отразява непосредствено на изборния резултат – за разлика от непреките избори, при които избирателите гласуват напр.… Покажи целия коментар »
Да се чете:
„…което според същите тези магистрати не представлява „опосредяване“ на вота, както и нарушаване на неговата тайна.“
Някой от тук пишещите, ходил ли е в някоя психиатр. болница да провежда заседание, с цел лично участие на освид. Съмнявам се, както се съмнявам, че и Ковачева е била, или някой от КС. Когато състоянието на лицето не позволява да се осигури в съд.зала се ходи в болницата. Там обикновено става въпрос за изключително агресивни болни, които са вързани за легло. Другата им фаза е ступор – стоят прави или легнали и гледат в точка, рошави, лигите им текат и кой знае какви дяволи са им в главите. Няма по-жалка картина, по-унизително състояние на личността. Питам аз, това състояние… Покажи целия коментар »
Състоянието им може да е тежко, но поне са въдворени в специализирано заведение и не вредят на околните, за разлика от едни 240 депутати, които в момента на влизането им в парламента се самозабравят и развиват всякакви форми на психически девиации, но те вземат решения с огромни последици за целия народ. Според мене би било умество освен тест за наркотици и освидетелстване, народните представители е хубаво да се запознаят отблизо с такива пациенти и поне си дадат сметка понякога колко общо имат с тях.
Напълно очаквано решение.
Разбира се, трябва да имаме уважение към съдебната зала.
Явно някой не четат за какво става дума в статията и се пишат общи приказки. Ей, затъпя тоя народ, ей. Както и да е. Важното е, че наистина не е редно да се прави видео с човека, а той да не присъства в залата на съдебния процес. Нелепо е. Каквото и да е състоянието му.
Ако ще се вкарва човек принудително за лечение е добре да има контакт с него на живо, а не през чат или видео връзка.
Пак се противопоставяме на модерните технологии.
В случая не са необходими.
За мен решението на КС е много умно и навременно.
Абе повечето ги диспансеризират и после вечер ги пускат. В София от лудницата пускат хората всяка вечер и те обикалят по улиците на града.
Като няма места. А и зависи до колко тежко е състоянието на болният.
Е, да ги оставим да се разхождат по улицата и да са запаха за себе си и за околните ли?
Щом така са решили от КС. За мен не е такава драма.
Напълно очаквано и добре мотивирано решение.
За мен това е нарушение на човешките права, да го карат на видеоразговор да се обяснява човека.
A ако състоянието му е такова, че не може да се яви в залата?
Близки приятели имаха психичноболен човек вкъщи. И решиха принудително да отиде да се лекува в психиатрия, защото видимо не беше добре, а им създаваше ужасни проблеми, скачаше с нож. Подадоха молба. Но прокурорът явно излезе човек и ги посъветва да не се занимават с това производство, защото чисто човешки ги посъветва, че в тия психиатрии ги мъчат жестоко и нещата ще се влошат, а по-добре някак си да го гледат у дома, или пък, ако толкова държат – по-доброволен начин да го откарат на лечение. И хората скъсаха молбата, та си го гледат у дома.