КС обяви за противоконституционен разследващия главния прокурор
Създаването на фигура на прокурор по разследването срещу главния прокурор може да стане само с промени в Конституцията, а въвеждането му при действащия основен закон е конституционно нетърпимо. Това заяви днес Конституционният съд (КС) и обяви за противоречащи на основния закон серия от разпоредби в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ) и така съществуването на създадения от предишния парламент прокурор по разследването срещу главния прокурор стана невъзможно. Решението (пълния му текст виж тук) е взето с 11 гласа, с особено мнение го е подписал само Филип Димитров.
В мотивите му се заявява: „Фигурата на прокурор по разследването срещу главния прокурор или негов заместник не би могла да бъде учредена без наличието на изрична конституционна уредба. Без промяна на Основния закон не може да се създаде държавен орган, който да бъде считан за част от прокуратурата, но същевременно да е изключен от общия ред за контрол в нейната вътрешна система, предвиден в Конституцията“.
Формално „падат“ 5 разпоредби, реално – цялата уредба на специалния прокурор
Формално днес КС не отмени целия комплекс от норми, с които беше регламентирана новата фигура и дейността ѝ, тъй като те не бяха оспорени пред него. Президентът Румен Радев атакува само 5 разпоредби, но с „отмяната“ им днес от КС прокурорът, разследващ главния, на практика става безпредметен, тъй като от НПК отпада базисното му правомощие – да разследва обвинител №1. Това е така, тъй като КС обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 194, ал. 6 НПК, а с нея се регламентира, че специалният прокурор разследва престъпленията, извършени от главния прокурор или заместниците му. Без възлагането на това правомощие – новата фигура губи смисъл и основа. За противоконституционен днес беше обявен и чл. 46, ал. 8 НПК, който изключва актовете на специалния прокурор от вътрешен контрол в прокуратурата, както и от надзора за законност и методическото ръководство на главния прокурор. И тази на чл. 136, ал. 11 от ЗСВ, която го поставяше извън всякаква йерархия в държавното обвинение. КС „отмени“ и въвеждането на съдебен контрол върху отказите на този прокурор да образува досъдебно производство (чл. 213а, ал. 2 НПК). За противоконституционна е обявена и специалната подсъдност на делата срещу главния прокурор – те трябваше да се гледат в спецсъда (чл. 411а, ал. 4 от НПК).
Макар да няма как да отмени всички разпоредби, свързани със специалния прокурор, в мотивите си КС заяви, че „цялостната уредба на фигурата на прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник не е съобразена с действащата конституционна рамка„.
Нещо повече – конституционните съдии посочиха, че основните характеристики на статуса и правомощията на този нов орган обосновават извод, че
той е замислен и създаден от законодателя като държавен орган с извънреден характер
„Неговото съществуване не кореспондира нито с конституционния статус на главния прокурор (лицето, което той би следвало да разследва), нито с конституционния статус на прокурорите като носители на държавна власт. Правомощията му не съответстват с основни конституционни принципи и функции на конституционен орган, какъвто е главният прокурор. Въвеждането на такъв орган при действащия Основен закон е конституционно нетърпимо“, се заявява в решението.
Прокурорът, който реално не е прокурор
В решението си КС в прав текст заявява, че специалният прокурор реално не е прокурор. Съдът цитира мотивите на законодателя за създаването му, в които се казва, че той „следва да е със статут на действащ прокурор с пълния обем правомощия по българското законодателство“. И заявява: „Конституционният съд намира, че с приетата законова уредба това не е постигнато, тъй като на него е възложено правомощието да осъществява само два от конституционно установените способи за изпълнение на основната функция на прокуратурата да следи за спазване на законността (чл. 127, т. 2 и т. 3 от Конституцията), както и да упражнява своите правомощия само спрямо няколко лица – главния прокурор и неговите заместници. Така създаденият орган не е реално прокурор с присъщите на всеки прокурор правомощия по чл. 127 от Конституцията“.
Според КС като е изключил прокурора по разследването срещу главния прокурор от йерархичната система на държавното обвинение и е отнел възможността за вътрешноинституционален контрол, „законодателят не само е създал този орган в противоречие с конституционно установената структура на прокуратурата, но и е застрашил правилното прилагане на закона във фазата на досъдебното производство в противоречие с основната конституционно закрепена функция на прокуратурата – да следи за спазване на законността“.
След това конституционните съдии специално се спират на собственото си тълкувателно решение от миналата година (повече виж тук). Като от дава ясно да се разбере, че депутатите не са разбрали точно какво е казал тогава или не са го съобразили. Ето какво обяснява КС в днешното си решение: „Конституционният съд е приел, че в осъществяваните от главния прокурор надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори не се включват случаите, когато прокурор извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор, но не и че надзорът за законност и методическо ръководство, осъществяван от главния прокурор на основание чл. 126, ал. 2 от Конституцията, няма за обект дейността на всички прокурори. …Следователно конституционно недопустимо е само в определени случаи – когато прокурор извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор – главният прокурор да осъществява надзор за законност и методическото ръководство върху тази конкретна дейност на прокурора, обект на която е поведението на главния прокурор, но не и това на неговите заместници“.
Затова КС заключава, че принципното изключване на цялостната дейност на специалния прокурор от обхвата на надзора за законност и методическо ръководство е в противоречие с Конституцията и с даденото от него задължително тълкуване.
„Нещо повече – оспорените разпоредби противоконституционно разширяват обхвата на даденото от Конституционния съд задължително тълкуване на чл. 126, ал. 2 от Основния закон, като включват в изключението от правилото на тази конституционна разпоредба и случаите, в които разследваното лице е заместник на главния прокурор“, се изтъква в решението.
Независимост не означава безконтролност
След това КС се спира на въпроса с независимостта на специалния прокурор. И заявява: „Независимостта не предполага безконтролност. Липсата на контрол върху дейността на органите, ангажирани в наказателния процес, е също толкова опасна, колкото и йерархичната обвързаност при вземането на решения“.
В решението подробно се разяснява какви са гаранциите за независимостта на прокурора и КС сочи, че тя не е абсолютна и безконтролна. „Самата Конституция поставя нейните граници – подчинение само на закона. Ето защо съдебен орган остава независим и тогава, когато му се дават указания, които той трябва да изпълни, но те трябва да се отнасят само до прилагането на закона – материален и процесуален. Само в този случай, макар и задължителни, те не могат да накърнят неговата независимост“, обясняват конституционните съдии.
И дават пример за това какви указания биха били недопустими – „с които се казва на прокурор кое лице да привлече като обвиняем, каква оценка да се направи на доказателствата, какви фактически положения да се приемат за установени, дали да се спре или прекрати производството или да се внесе обвинителен акт в съда, тъй като не се отнасят до прилагането на закона, а се отнасят до въпроси, които се решават по вътрешно убеждение от прокурора“.
„Създавайки прокурор по разследването на главния прокурор или негов заместник с присъщите му характеристики да упражнява правата си автономно, без да е ограничен от установените законови механизми и гаранции за законосъобразност на неговите действия, законодателят е ограничил в конституционно недопустима степен приложимостта на принципа на независимост по чл. 117 от Конституцията в посочения смисъл“, заявява КС.
След като разяснява институционалната независимост на прокурора, той се спира на фактическата. И заявява: „Фактическата независимост придобива особена значимост в случаите, когато са налице данни за предположение, че представител на съдебната власт или видни обществено-политически фигури са съпричастни към деяние, което следва да бъде разследвано. Въпросът трябва да бъде оценяван многоаспектно, доколкото такива субекти биха могли да бъдат както пострадали, така и разследвани. Липсата на безпристрастност на прокурор или разследващ орган би могла по непоправим начин да се отрази както на започването на наказателно производство, така и на разследването по него. Такива действия биха могли да бъдат неоснователно забавяне на образуването на досъдебното производство, едностранчиво разследване само на определена версия и изоставяне на всички останали, забавяне на извършването на действия по разследването, водеща до загуба на доказателства и др. Поради това законоустановените основания, на които прокурорът или разследващият трябва да се отведат или да им бъде поискан отвод, са съществено проявление на принципа на независимостта им и основа за доверието на обществото в тяхната дейност“.
И отново подчертава, че законодателят е създал безконтролен орган, като на това отгоре е изключил възможността за отвод на специалния прокурор. Според КС липсата на възможност за отвеждане на прокурора по разследването срещу главния прокурор е заплаха за обективното, безпристрастно и правилно осъществяване на поверената му функция. „Така създаденият нов орган на прокуратурата вместо да осигурява гаранции за независимостта на разследването срещу главния прокурор или негов заместник, буди сериозни съмнения относно постигане на декларираната от законодателя цел“, пише в решението.
Веднага след допускането за разглеждане на делото в КС Висшия съдебен съвет „замрази“ процедурата за избор на специалния прокурор, а сега ще трябва да я прекрати.
Както „Лекс“ писа, повечето становища по делото КС – на съдебния съвет (виж тук), на самия главен прокурор Иван Гешев (виж тук) и на един от предшествениците му проф. Васил Мръчков (виж тук), на конституционалисти като проф. Пенчо Пенев (виж тук), бяха, че новата фигура противоречи на основния закон.
25
Коментирайте
НЕ е противоконституционно да има разследващ Главния прокурор!
Спомнете си за мрачните години на прокуратурата от началото на века-когато прокуратурата дерибействаше. За да не се случи никога отново е необходимо да има нарочен прокурор в готовност да разследва Главния!
Много ясно. Тази фигура бе подигравка с правото.
Точно като Барни Ръбъл и останалите правни кадри и идеи на ГЕРБ.
Браво на Радев! Без него нямаше да се случи това.
Подляха му вода на Гешев. Сега как ще го изкарат морален и с високи нравствени качества? 🙂
Нима който и да е било правоспособен юрист в България е очаквал друго решение на КС… То беше ясно от самото начало, че тази фигура е противоконституционна, но други си е това да е прогласено в решение на КС. Сега- трябва да се ПРЕКРАТИ социалният инженеринг на група политически физически и юридически лица, които с неконституционни способи желаят противоконституционна промяна в законите и дори в самата ни конституция=лидерите на всичките партии на протеста плюс над 99 процента от старите партии спадат в тази категория. Време е чугунените тикви да политиците да уврат за осъзнаване на принципа, че правото НЕСЛУЧАЙНО е… Покажи целия коментар »
Поредното доказателство за великите нормотворци на ГЕРБ, изключително ниско ниво на юридически капацитет, ако бяха гласували и Конституцията им не знам какво да мисля.
Срахотно.
Поздравления за решението, не знам само защо един се е подписал с особено мнение.
Подкрепям тяхното решение. То е правилно и в интерес на държавата.
Браво! Кой ще разследва Гешев? Негов подчинен. Стига нелепи предложения от ГЕРБ.
Те не беше ли еднояйчния близнак на 123?
Така и трябваше да стане. Да си гледат работата от управляващата клика.
Нямам съмнение, че беше противоконституционно.
Смятам, че беше гигантска глупост изобщо да се предлага подобно нещо.
С мутренските у тъпи приоми на ГЕРБ е свършено.
Ясно е, че ГЕРБ сложиха Гешев с някаква цел, после заради обществения натиск решиха да измислят подобна глупава длъжност. Като и разследващия главния прокурор щеше да е под тяхна шапка. Тоест нищо нямаше да прави.
Тоест, като спецпрокуратурите и съдилищата. Които вече трябва да ги закрият.
Няма смисъл от подобна длъжност, защото просто може да се махне Гепшев.
Явно не е толкова просто. Той трябва да си подаде оставката, ама се дърпа.
Глупостите на ГЕРБ!
Поредното герберско недоносче отиде където му е мястото – в кофата.
Сега остава и да ги изметат от Парламента и може би ще има лъч надежда за целокупния български народ.
По темата
-
Конституционният съд: Главният прокурор не надзирава разследванията срещу себе си
-
Главният прокурор за разследващия го: Има предпоставки за произвол и нарушаване на права
-
Проф. Пенчо Пенев: Разследващият главния прокурор е конституционно нетърпима екзотика
-
Какво мисли един бивш главен прокурор за разследващия главния прокурор
-
Съветът на Европа: Да се намали влиянието на главния прокурор във ВСС преди избора на нов състав
-
Президентът прати „особения прокурор“ в Конституционния съд
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Скоро ще се реши въпросът, но трябва промяна на КРБ. Главният прокурор не трябва да има правомощия по конкретни досъдебни производство, а трябва да ръководи най-общо наказателната политика на Държавата и да организира прокуратурата при изпълнението й. Главният прокурор трябва да се избира от НС, да се отчита пред него и когато не се справя с реализирането на наказателната политика на Държавата, следва да бъде освобождаван от НС, т. е. да носи политическа отговорност. И да, прокуратурата няма място в съдебната система, а следва да е независим орган, със собствено професионално управление.