Конституционният съд (КС) прекрати делото за Бюрото за защита поради отпаднал предмет (пълния текст на определението виж тук).

Пред него бяха оспорени няколко разпоредби на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство и на Закона за съдебната власт. С тях Бюрото за защита беше прехвърлено към главния прокурор и му бяха дадени полицейски правомощия.

Последното Народно събрание обаче отмени въпросните текстове и бюрото мина под ръководството на министъра на правосъдието. Освен това му бяха отнети полицейските функции и му беше възложено да пази единствено застрашените свидетели по наказателни производства. Докато преди това то отговаряше и за охраната на прокурорите и следователите, за чиито живот има заплаха. Сега всички магистрати вече се пазят от главна дирекция „Охрана“ в Министерството на правосъдието.

В искането си до КС президентът Румен Радев заяви, че възлагането на главния прокурор на ĸoнтpoла над дeйнocттa на Бюрото по защита и разширените правомощия на бюрото, сред които и полицейски функции, надxвъpлят ĸoнcтитyциoннo peглaмeнтиpaнитe пpaвoмoщия нa пpoĸypaтypaтa и в чacтнocт – нa глaвния пpoĸypop и са в противоречие с принципите на разделение на властите, на пpaвoвaтa дъpжaвa и на нeзaвиcимocт нa cъдeбнaтa влacт.

Днес в определението си КС изтъкна, че Законът за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство е обнародван на 24 септември 2021 г. и е влязъл в сила и затова приема, че отмяната на част от оспорените по настоящото дело разпоредби и измененията, водещи до промяна в смисъла на останалите оспорени разпоредби, водят до отпадане на предмета на делото.

 

15
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
07 октомври 2021 11:38
Гост

Нека някой по-паметлив да припомни, но помните ли друг случай, при който са предприети генерални мерки за обезвреда на всички засегнати освен след решението на СЕС преди много години за надвзетия акциз… Аз нямам спомен за друго. Ето за ВЕИ се водят стотици дела

123
123
07 октомври 2021 11:31
Гост

Едно нещо поне свърши онзи парламент.

Анонимен
Анонимен
07 октомври 2021 11:32
Гост

Te хубаво му го отнеха, ама четох, че Гешев успял да изнесе всичко, все едно му е бащиния.

Мишо
Мишо
07 октомври 2021 11:54
Гост

Въобще не би ме учудила такава постъпка от негова страна.

Заки
Заки
07 октомври 2021 11:59
Гост

За сметка на това остави много несвършени, дори незапочнати неща.

Симо
Симо
07 октомври 2021 11:29
Гост

Много неприятна новина.

Цветан
Цветан
07 октомври 2021 11:25
Гост

Това бюро отдавна трябваше да е под ръководството на министъра на правосъдието.

Зафир
Зафир
07 октомври 2021 12:04
Гост

Колкото по- малко правомощия за Гешев, толкова по- добре.

Анонимен
Анонимен
07 октомври 2021 11:22
Гост

Тази практика на КС на РБ считам за неправилна, когато се касае за искане за обявяване на нормативен акт за противоконституционен. Макар и отменен към момента на произнасяне на КС, този закон е бил действащо право към минал момент, като е „уреждал“ определени обществени отношения. Наистина, решението на КС, с което се обезсилва този закон, ще действа също занапред, но НС трябва да предприеме определени възстановителни мерки по чл. 22, ал. 4 ЗКС. Абсурдно е засегнатите субективни права и законни интереси при действието на противоконституционен закон да не се „преуредят“ впоследствие. Обратното е правен абсурд и в противоречие с принципите… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
07 октомври 2021 11:28
Гост

Съгласен съм с теб. Едно произнасяне от КС би попречило да се повторят или мултиплицират същите грешки. Били сме свидетели многократно на промяна в две думи в дадена разпоредба, с което тя даже още повече зазлява, но КС прекратява делото и тя продължава да върлува! Може да няма пряк ефект от подобно произнасяне, но има косвен.

ход с определението
ход с определението
07 октомври 2021 11:31
Гост

Проблемът е в това, че мотивите на КС формално нямат задължителна сила, а само диспозитивът на решението. Аз обае предлагам друго – дори и да прекрати делото с определение, а да не се произнася с решение, в това именно определение да приеме становище за оспорените пред него вече изменени текстове. Така въпреки че те формално нямат задължителна сила, ще дават насока и ще бъдат цитирани и трудно биха били погазени в бъдеще

1233456
1233456
07 октомври 2021 11:36
Гост

Така постигаш частичен ефект, но все е нещо в сравнение с нищо, което получаваме сега. Струва си да се припомнят делата по ЗБН и ЗСВ от последните години, по които се наложи повторно сезиране и само се загуби време

Гери
Гери
07 октомври 2021 11:57
Гост

А сега пък ефектът е нулев.

мерките по чл. 22, ал. 4 ЗКС
мерките по чл. 22, ал. 4 ЗКС
07 октомври 2021 11:35
Гост

Спорът какво включват мерките по чл. 22, ал. 4 ЗКС е фундаментален и може да бъде разрешен категорично само от КС. Трябва в прав текст, а не толкова витиевато като в решение 3/2020 да се заяви дали те включват и път за обезвреда например на ощетените/пострадалите от действието на противоконституционен закон. В момента трябва да се водят дела по ЗОДОВ срещу НС, което е поредно хабене на време и ресурси, за ФЛ и ЮЛ, които вече са претърпели вреди

Анонимен
Анонимен
07 октомври 2021 11:40
Гост

Да, тези мерки могат да бъдат – с решение или закон на НС да се определи определено обезщетение за причинените вреди; със закон да се предвидят определени данъчни облекчения на засегнатите от противоконституционния нормативен акт или за определен период да ползват някакви облекчения, които до известна степен да компенсират причинените им вреди и пр. Това, за което говорете, струва ми се, не касае правилното тълкуване на чл. 22, ал. 4 ЗКС, а бездействието на НС, в което депутатите не осъзнават за какво са изпратени там, та вместо да предприемат възстановителни мерки вкарват засегнатите страни в съда и впоследствие държавата трябва… Покажи целия коментар »