Време за избори в съдебната власт
Какво предлагат прокурорите-кандидати за ВСС
Съдиите и следователите избраха своите представители в следващия състав на Висшия съдебен съвет (ВСС). Дойде редът и на прокурорите. Логично техните проблеми, свързани с кариерното развитие, командироването, натовареността и възнагражденията, се припокриват с тези, посочени от съдиите. Затова са намерили място в концепциите на осмината кандидати за членове на ВСС от квотата на прокурорите.
Общото събрание на прокурорите е свикано за 2 и 9 юли, като в първата събота ще бъдат изслушани кандидатите, а през втората ще се проведе гласуването. Обвинителите избират четирима свои представители във ВСС.
Според Закона за съдебната власт (ЗСВ) изборът се смята за редовен, ако са гласували повече от половината от прокурорите, включени в избирателния списък. Според данните от сайта на ВСС в момента те са 1516, което ще рече, че на 9 юли трябва да гласуват поне 759 души, за да има редовен избор.
Ако това не стане, в неделя – 10 юли, трябва да има нов вот, който, за да е редовен, трябва да са гласували поне 33% от имащите право на глас, т.е. 500 магистрати.
За избрани се смятат кандидатите, получили повече от половината от действителните гласове. Ако няма такива, при вота на следващия ден за избран ще се смятат онези, получили най-много гласове.
Бавните конкурси и атестационни процедури са един от основните акцентни в концепциите на кандидатите за членове на ВСС от квотата на прокурорите. Някои от тях предлагат по-активно участие на административните ръководители, други са на мнение, че трябва да има срокове за провеждането им, трети искат връщането на събеседването, четвърти – децентрализация на конкурсите.
Вторият въпрос, който е намерил място в концепциите на кандидатите е разликата между възнагражденията на най-ниското и най-високото ниво в прокуратурата. Вижданията им са различни – някои предлагат да има основна заплата, която да се допълва от парите за ранг, а други са на мнение, че ръстът трябва да се обвърже с инфлацията, а почти всички искат да отпадне ограничението за допълнително възнаграждение за трудов стаж.
Друга често срещана тема е изборът на административни ръководители. Някои са на мнение, че концепциите, които кандидатите изготвят, са напълно ненужни, защото качествата могат да се преценяват в рамките на изслушването. Други пък заявяват, че има проблем с тези избори, защото много често не става ясно защо Прокурорската колегия предпочита един кандидат пред друг и това създава усещането за нещо предрешено. Трети предлагат да се даде възможност и на общото събрание на прокурорите да издига кандидати за шефове.
В концепциите могат да бъдат намерени и някои любопитни идеи – като например да има говорител на ВСС, който да си чати с журналистите, да се въведат социални мерки срещу т.нар. “burn out” при свръхнатоварване, магистратите сами да си дават оценка за работата в атестационна процедура, както и възможност да си задават един на друг въпроси при двама и повече кандидати за ръководители.
„Лекс“ представя основните акценти в концепциите на осмината номинирани за членове на ВСС от квотата на прокурорите, подредени по азбучен ред.
Владимир Николов, окръжен прокурор на Плевен
Окръжният прокурор на Плевен и председател на Асоциацията на прокурорите Владимир Николов започва изложението в концепцията си с независимостта на прокуратурата и подчертава, че изваждането ѝ от съдебната власт би било „най-голямата опасност, пред която би се изправило цялото българско общество“. Той обещава да се бори за тази независимост и опитите на „различни кръгове“ да поставят прокуратурата под контрол.
Николов апелира и за по-активно участие на ВСС при обсъждането на законопроекти, като пише, че в последните години се е утвърдила практика за кардинални законодателни промени, след като вече е приключило общественото обсъждане на внесения законопроект.
„За да не бъде допуснато елиминирането на магистратската общност от обсъждане на важни за професионалната общност законопроекти, ще предложа да бъде възложено на конкретен служители (или екип от служители на ВСС) да осъществяват ежедневен мониторинг на сайта на Парламента. При наличие на информация за предстоящи промени в ЗСВ, НК, НПК, и други важни и относими закони, съответният служител незабавно ще докладва на членовете на ВСС и/ или съответната комисия, за своевременна реакция и изготвяне на съответно становище“, пише в концепцията му.
Окръжният прокурор на Плевен подкрепя отпадането на „кариерните бонуси“ за членове на ВСС, като казва, че така няма да се кандидатират хора, мотивирани само от парите. Той пише също, че би приветствал създаването на механизъм, с който да бъдат отзовавани изборни членове на ВСС от професионалните квоти, ако мнозинството от избралите ги прецени, че не изпълняват поетите ангажименти и не представляват адекватно колегите си. Според Николов е добра идея съставът на ВСС да се обновява периодично по подобие на ротацията на съдиите в Конституционния съд.
В концепцията си той пише още, че ще иска в бюджета на съдебната власт за всяка година да бъде определяно перо, което да бъде използвано целево само за изграждане на нови, модерни и функционални сгради. В тях Николов пише, че трябва да има конферентни зали, помещения за отдих, за хранене, юридически библиотеки, модерни архивни стаи и такива за веществени доказателства.
Владимир Николов обещава да изработи модел на заплатите, при който магистратите на районно и окръжно ниво ще получават повече пари, без обаче да бъдат намалявани възнагражденията на тези от горните инстанции. Според него т.н. “допълнителни възнаграждения“ са добър механизъм за стимулиране на магистратите и съдебните служители, който има и своеобразен антикорупционен ефект.
Николов обещава и социални мерки срещу т.нар. “burn out” при свръхнатоварване, като подчертава значението на почивните бази в Цигов чарк, Бяла и Витоша.
Той пише, че конкурсите за повишаване магистратите не е редно да се провеждат само по документи, а трябва да има елемент на състезателност и лично изслушване на кандидатите.
„По този начин ще бъде дадена възможност за придобиване от страна на решаващата комисия на лични впечатления за професионалната подготвеност и качества на съответните магистрати. Заслужава да бъде внимателно анализирана и преценена и идеята, дали не е по- удачен вариантът, част от конкурсите за повишаване да се провеждат не централизирано, а на ниво например апелативен район. Това би оптимизирало и ускорило процеса“, казва окръжният прокурор на Плевен.
Владимир Чавдаров, апелативен прокурор на Варна
Апелативният прокурор на Варна Владимир Чавдаров се обявява за ограничаване на парламентарната квота в двете колегии на ВСС, за да се намали влиянието на политиците в управлението на съдебната власт.
Според него е подходящо политическата квота да е от 7 членове, от които четирима в съдийската колегия и само трима в прокурорската.
„Така би се подобрил балансът между отделните власти при управлението на съдебната система. Подобна промяна изглежда особено актуална днес, когато сме свидетели на провеждана изключително негативна кампания срещу съдебната власт и в частност срещу Прокуратурата на Република България, срещу конкретни магистрати и самия Висш съдебен съвет, от страна на представители на изпълнителната и законодателната власт“, пише Чавдаров.
Апелативният прокурор на Варна предлага и планиране на свободните бройки за магистрати за всяка следваща година, като така според него ще има ритмичност на конкурсите и ще се увеличи мотивацията сред кандидатите. Той обаче е на мнение, че значително се е увеличил броят на съдебните служители, а работата е една и съща.
„Това изглежда неоправдано, защото същият обем работа преди бе извършван от много по-малък брой хора. Вследствие на това се увеличиха разходите, но без да има видимо подобрение в извършваните дейности“, каза Чавдаров, но пояснява, че намаляването на броя им трябва да стане след преценка на натовареността и становище на административните ръководители.
По отношение на атестирането той споменава само, че сегашният модел е предложил единствено „уравниловка“, която до голяма степен обезсмисля процеса. В концепцията си Чавдаров призовава за нов, справедлив модел за разпределение на бюджета за заплати между различните нива в системата.
Апелативният прокурор на Варна застъпва в концепцията си идеи за промени в НК и НПК, с които според него трябва да се преодолее формализмът в наказателния процес. По думите му трябва да бъде направен обстоен преглед и да се премахнат „мъртвите текстове“ в НК и той да бъде осъвременен в съответствие с „бързо развиващата се и „модернизираща“ се престъпност“. Чавдаров настоява и за ясно разграничаване на административните нарушения от престъпленията. Той иска и промяна на съдебния ред за разкриване на данъчна и осигурителна информация и промяна на доказателствения стандарт за осъждане.
„След преценка на доказателствата съдът да осъжда подсъдимия при невъзникнало разумно съмнение във виновността му, а не както изисква действащият НПК обвинението да бъде доказано по несъмнен начин, като всяко съмнение се тълкува в полза на обвиняемия“, пише още Чавдаров. Според него трябва да бъдат премахнати и поемните лица, да могат да се обжалват всички съдебни актове, включително отказите при искане за прилагане на СРС. Апелативният прокурор на Варна иска и да бъде отнета възможността въззивната инстанция да може да връща дела заради липса на мотиви.
Димитринка Шкодрова-Георгиева, зам.-окръжен прокурор на Ямбол
Зам.-окръжният прокурор на Ямбол Димитринка Шкодрова-Георгиева поставя акцент в концепцията си върху проблемите с атестирането, конкурсите и командироването на магистратите. Според нея командироването не решава проблемите, защото създава несигурност на командированите, а в същото време увеличава натовареността на прокуратурите, от които са били командировани.
Шкодрова предлага премахване на формализма при атестирането и децентрализация на конкурсите. Като други свои колеги, тя също е против модела с точкуване при оценяване на магистратите.
„Факт е, че независимо от многобройните критерии за оценяване, крайната оценка в почти всички случаи е „Много добра“ и по изключение е „Добра“. Това води към стремеж за максимален брой точки в рамките на много добрата оценка и съответно възражения от страна на прокурорите срещу оценката, приета от прокурорската колегия. В този ред на мисли, считам за целесъобразно да се представи на дискусия системата за „точкуване“, като оценка за работата на магистратите“, пише Шкодрова.
Зам.-окръжният прокурор на Ямбол предлага магистратите да имат една основна заплата, която да се допълва от възнаграждение за достигнат ранг. „Така стимул за работа и съответно възнаграждение ще има всеки магистрат, независимо от нивото на съдебния орган и населеното място, където работи. По този ще се избегне и „ножицата“ между възнагражденията за най-ниската и най-високата длъжност, а тази „ножица“ ще се разтваря все повече при запазване на актуализирането на заплатите с едни и същи проценти за всички нива“, пише прокурорката.
Шкодрова акцентира и на нерешения проблем с натовареността между отделните районни прокуратури. И предлага следното – преместване на свободни щатове от една прокуратура в друга при обективни критерии, а не само въз основа на натовареността на органа, от който се взема бройка. Друго нейно предложение за справяне с натовареността е изрично уреждане на права и задължения на прокурорските помощници.
В концепцията на Шкодрова е залегнала идеята да има говорител на ВСС, който да бъде на постоянно разположение на медиите и да бъде „лицето и гласа на Висшия съдебен съвет“. Нейното виждане е говорителите на колегиите да са магистрати, които са готови да контактуват с медиите, да участват в различни медийни формати, включително чатове във фейсбук страницата на ВСС.
„Удачно би било и създаване на постоянна комисия, която да отговаря за комуникацията на Висшия съдебен съвет, случаите на посегателства срещу независимостта на съдебната власт (във всички случаи на засягане на независимостта на съдебната власт, Висшият съдебен съвет трябва да реагира и тази реакция да е незабавна – в рамките на същия ден или двадесет и четири часа)“, се казва още в концепцията ѝ.
Добринка Калчева, Апелативна прокуратура-Пловдив
Апелативният прокурор от Пловдив Добринка Калчева критикува в концепцията си формализма при атестирането и търсенето на „уравниловка“ при поставяне на оценките на магистратите. Калчева пише, че много нейни колеги се демотивират, след като и те, както и тези, които работят по-малко, накрая получават много добри оценки.
„Истината е, че много често колегите – членове на ПАК към Апелативните прокуратури, макар убедена съм добросъвестно, но неправилно и криворазбрано, следвайки максимата „Не вреди!“, допускат недостатъчна прецизност при определяне на оценките по отделните критерии и общата крайна оценка“, казва Калчева. Според нея в КАК не трябва да гледат формално на изготвените от помощните комисии атестации, а да ги коригират, съобразно приетите критерии.
Добринка Калчева се обявява за връщането на събеседването като част от конкурсите за повишаване и преместване. Според нея с отпадането му е нарушена прозрачната тенденция членовете на комисията да отбелязват оценката си веднага след приключването на конкурса и в присъствието на участника.
„Самите правила оставят усещането, че в крайна сметка окончателното класиране преди обявяването му подлежи на „нагласяване“ и „пренареждане“ в резултат от лобиране и упражняване на субективни влияния в полза на определени кандидати“, пише Калчева.
Според нея трябва да има критерии за командироването и предлага да се преценява с оглед продължителност на стажа, придобит статут на несменяемост, липсата на наказания в последните 3 години, много добра оценка от последното атестиране и под средни показатели за оправдателни присъди, върнати дела и отменени актове. Така, по думите ѝ, ще се постигне справедливост и предвидимост при командироването, което трябва да е изключение.
Калчева се застъпва и за децентрализиране на конкурсите за повишаване и преместване. Според нея организирането на конкурси по апелативни райони ще ускори значително възможността за кариерно израстване на магистратите и ще реши проблема с „тромавите централизирани конкурси“.
Калчева критикува членовете на Прокурорската колегия към ВСС, че често не са се изказвали при избори на ръководители или пък решенията им не са били мотивирани, което е създало усещане за предварителни договорки. Това, според нея, е довело до намаляване на кандидатите и до множество „конкурси“ с един кандидат.
„Основният проблем е в усещането у магистратите за безпринципност, липса на прозрачност и яснота при вземането на решения в тази сфера“, пише прокурор Калчева. Тя остро критикува и честото избиране на магистрати от по-ниско ниво за ръководители на прокуратура от по-висок ранг, като казва, че изключението от закона се е превърнало в правило. По думите ѝ, това още повече личи при избора на заместници на ръководителя, при който мотиви изобщо не се изказват.
„Сред професионалната общност широко битува усещането, че на практика съществува „квота“ за повишаване на магистрати в по-висока длъжност не чрез участието им в конкурс, а чрез заобикалянето му – с назначаването им за заместници на административни ръководители“, казва Калчева и предлага и на прокурорите да бъде дадена възможност да предлагат кандидати за ръководители чрез становища на общите събрания.
Добринка Калчева обещава да работи за свиване на „ножицата“ в заплатите. Тя предлага всеки магистрат, който има 15 години стаж на една длъжност и на едно инстанционно ниво, с много добра атестация и без наказания в последните 5 години, да придобива право на възнаграждение, равняващо се на 90% от това на магистрат от непосредствено по-горното ниво.
Красимира Филипова, зам.-главен прокурор
„Вярвам, че прокуратурата е единна не само по закон, а и по убеждение, и следва да остане такава, обединяваща ежедневния труд и усилия на всички прокурори, следователи и съдебни служители. Това е моята кауза“. Така накратко зам.-главният прокурор Красимира Филипова обяснява защо се е съгласила да участва в изборите за членове на ВСС от квотата на прокурорите.
В концепцията си тя засяга редица проблеми, които се припокриват с част от проблемите и на съдиите. На първо място е посочено отстояването на независимостта. По думите ѝ активността на ВСС е много важна и в случай на накърняване на независимостта, трябва да има бърза реакция от съвета. „Освен защитен механизъм, тя е дължимият отговор на посегателствата срещу независимостта, и има своя предупредителен и превантивен ефект, като същевременно засилва чувството за сплотеност и професионално единство“, казва Филипова.
Темата за възнагражденията също е намерила място в концепцията ѝ. За да се „свие ножицата“ в заплатите на различните нива, може да се мисли за еднократно увеличение на най-ниското и запазване на останалите. Тя отрича идеята за обвързване на възнагражденията на магистратите с тези в изпълнителната или законодателните власти, защото това би довело до нестабилност, зависимост от другите власти и би засегнало гарантираната от Конституцията самостоятелност на съдебния бюджет. Но намирането на балансиран модел за формиране на заплатите трябва да е една от най-важните стъпки на ВСС, е мнението на Красимира Филипова.
По въпроса за конкурсите и атестирането, зам.-главната прокурорка казва, че трябва да се въведат срокове за провеждането им и да се опрости атестационната процедура. Това може да стане като не се изисква голям обем преписки и дела, без ненужна официална кореспонденция и при максимално използване на възможностите на УИС. „Атестационният процес следва да се разбира като двустранен. Едната му страна е оценката на професионалната компетентност, деловите качества и спазването на правилата на етичния кодекс, която цели обективна преценка за работата и способностите на конкретния магистрат и има своето определящо значение в бъдещи кариерни процедури. От друга страна, от значение е атестацията да е полезна за самия атестиран, не толкова заради самата крайна оценка, а за да извлече положителните и отрицателните акценти на дейността му и въз основа на тях да се дадат препоръки и предписания за подобряването ѝ“, посочва Филипова.
Според нея при промените в ЗСВ през 2016 г., законодателят е имал предвид срок от три месеца за един конкурс. Красимира Филипова се чуди защо в комисиите в конкурсите за повишаване и преместване участва хабилитиран учен по правни науки, при положение че се преценява същинската работа на магистратите, а не теоретичните им знания, с изключение на редките случаи на смяна на професията.
Тя допълва, че не трябва да има равнопоставеност на оценките от казуса и от теста във външния конкурс и в този за младши магистрати. „Би могло да се помисли за вариант, при който резултатът от теста да е само с положителен или отрицателен знак, без цифров израз, и така да е само условие за допустимост до устния изпит“, предлага Филипова. По думите ѝ може да отпадне събеседването при преминаването на прокурор към съдийска длъжност и обратно и дава пример, че такава проверка на знанията не се изисква при избор на ръководител на съд или прокуратура.
А като става дума за административните ръководители, Красимира Филипова изтъква, че концепциите са напълно излишни, а качествата на кандидатите може да се преценяват в рамките на изслушването и при предварителна проверка от ресорните комисии във ВСС.
Николай Любенов, Върховна касационна прокуратура
Предизвикателствата, пред които е изправена съдебната власт, са причините, поради които Николай Любенов от ВКП се е съгласил да участва в процедурата. Това казва самият той в концепцията си.
И той се спира на темата за конкурсите и атестациите като посочва, че прекаленият формализъм на ВСС води до изключително забавяне на процедурите и не осигурява в пълнота стандартите за обективност. А това води до демотивиране на магистратите и затрудняване на функционирането на системата. По думите му е необходим изцяло нов подход за бързото и справедливо провеждане на двете процедури.
И дава няколко идеи – обявяване не само на освободените, но и на предстоящите за освобождаване длъжности; премахване на външния конкурс на окръжно ниво; отпадане на изискването за тригодишна уседналост; възможност ръководителите да участват активно в подбора и избора на магистратите, като например предлагат кой да бъде повишен или пък да участват по право в състава на изборната комисия; децентрализация на конкурсите, които да се провеждат чрез събеседване, а не по документи.
По отношение на атестирането Любенов посочва, че сега е даден превес на количественото оценяване на работата на магистратите въз основа на математически изчисления. Освен това се наблюдава субективизъм и формиране на местни практики в дейността на постоянните атестационни комисии в съответните апелативни райони, както и стереотипност и отсъствие на аналитичност при извеждане на комплексните оценки. Любенов предлага да се опростят критериите, методите и субектите на атестирането, да се засили ролята на шефовете, които имат най-добър поглед върху работата на магистратите. „На административния ръководител е дадена възможност да налага дисциплинарни наказания на прокурорите от съответната структура, но не му е позволено да ги атестира. Това е диспропорция, която няма логично обяснение“, казва Любенов.
Що се отнася до административните ръководители, то прокурорът от ВКП предлага след изтичането на два успешни мандата, те да бъдат повишени без конкурс в по-горно ниво.
И Николай Любенов засяга въпроса за възнагражденията. Според него трябва да се въведе максимално обективен критерий за определяне на заплатите на магистратите. Например като показател може да се заложи нивото на инфлацията в страната. „Изменението на размера на основното възнаграждение би следвало да настъпва ех lege, а не да бъде опосредено от един или друг орган“, казва Любенов.
Един от основните проблеми в работата на прокуратурата е липсата на вещи лица. Това на свой ред води до забавяне на разследването. В тази връзка прокурорът от ВКП казва: „Смятам, че би било целесъобразно да се предвидят щатове към окръжните прокуратури за назначаване на вещи лица. Вещото лице ще бъде на заплата, а не на хонорар. Ще бъде ангажирано единствено и само с изготвянето на експертизи, а не и с други странични дейности. Прокурорите ще могат да бъдат в постоянен контакт с вещото лице. Ще се ускори процесът по изготвяне на експертизите. Няма проблем с безпристрастността на вещото лице, тъй като той ще си носи отговорност общо основание за изготвените от него експертизи“.
Пламен Петков, Софийска районна прокуратура
Бившият шеф на районната прокуратура в Сливница, а сега обвинител в СРП, Пламен Петков споделя, че е приел да бъде номиниран за член на ВСС, защото не харесва инертността, кабинетното капсулиране и уюта на службата. Прокурорите не са гласоподаватели, продължава Петков, те са независими магистрати, които не могат повече да бъдат залъгвани с мними реформи и празни обещания.
Посочените от него проблеми не се различават от изтъкнатите от колегите му. По думите му ВСС трябва стриктно да отстоява независимостта като стриктно се придържа към принципа, че съдебната власт е подчинена само на закона. В тази връзка ВСС трябва да създаде и гарантира такива условия за работа на магистратите, които да способстват за безпрепятственото изпълнение на служебните им задължения.
И той е на мнение, че конкурсните процедури трябва да се променят, като се въведе различна тежест на критериите, които се отчитат при оценяването на работата на магистратите. Освен това споделя тезата за въвеждането на срокове за конкурсите за повишаване и преместване, като наред с това се облекчи работата на членовете на комисиите – например да се освободят от разпределение на преписки и участие в съдебни заседания.
Петков също предлага децентрализация на конкурсите, както и обявяването им всяка година на фиксирана дата. И той казва, че външният конкурс трябва да остане само за районно ниво.
По отношение на избора на административни ръководители, Петков е на мнение, че трябва да се въведат аналогични разпоредби като тези за съдиите, а именно общото събрание на прокурорите да може да издига кандидати за шефове и зам.-шефове, да дава становище за номинираните и да прави предложения за командироване. „Това би създало атмосфера на приемственост, прозрачност и чуваемост, която би била както в интерес на самата работа на магистратите, така и на нейното отражение върху очакванията на обществото за по-справедливо правораздаване“, казва Пламен Петков.
Според него трябва да бъде елиминиран субективният фактор при оценяването на магистратите като например различен подход на отделните комисии, липсата на ясни дефиниции на параметрите на атестирането и възможността за влияние от ръководителите. „За да се избегне всякакво съмнение по отношение на обективност при оценяването, намирам, че то не трябва да се фокусира в цифровото изражение и точковата система следва да отпадне. Това ще гарантира равнопоставеност при една и съща оценка при кандидатстването и значително ще се редуцира възраженията срещу комплексните оценки“, изтъква Петков.
Що се отнася до възнагражденията, той казва, че при тяхното определяне трябва да се отчита обстоятелството, че същинската прокурорска работа основно се осъществява от първоинстанционните съдилища и прокуратури. И предлага следното: „Ранговете трябва да са равни на заплатата, която получава магистрат, работещ в съответното ниво, т.е. прокурор в РП с ранг „прокурор в ОП” трябва да получава същото възнаграждение, което получава прокурор в окръжна прокуратура и т.н. Този справедлив подход по естествен начин ще нормализира и до голяма степен ще реши проблемите с натовареността, конкурсите и командироването, тъй като ще отсее желаещите за кариерно израстване единствено от стремеж за по-високо заплащане“, пише Петков. И допълва, че трябва да се премахне таванът от 40% за придобит трудов стаж.
Станислав Стойков, европейски делегиран прокурор
Българските магистрати не заслужават сегашното положение – крайна степен на обществено и институционално недоверие в работата им. Настъпил е момент, в който всеки, който има идеи, визия и желание за промяна, трябва да помага на съдебната власт. Това казва Станислав Стойков, който в момента е делегиран европрокурор, а иначе е обвинител в СГП.
Преди да се пристъпи към реформа на конкурсните процедури, Стойков предлага да се проведе проучване сред магистратите и те да кажат как я виждат – дали да остане сегашният ред; дали да са децентрализирани; или да се премахнат въобще и да се даде възможност ръководителите да предлагат кандидати за повишаване и преместване. „Който и вариант да бъде избран обаче, той неминуемо ще доведе до промяна (или запазване – в първия случай) на следващата фаза. А тя е кандидатстване – в първия вариант това ще се случва по сегашния ред; във втория кандидатите ще са по-малко на брой и обявените места ще са по-малко, съобразени с необходимостта на конкретния орган или съдебен район; в третия вариант – няма да има кандидати, тъй като административните ръководители ще преценяват съобразно служебната необходимост“, пише Стойков.
Самият той споделя варианта за децентрализация на конкурсите, защото така те биха се провеждали по-бързо и според нуждите на конкретния орган.
Атестирането трябва да се провежда от ПАК в рамките на фиксирани срокове (срок за изготвяне на статистически данни, за запознаване с кадровото досие, с работата на магистрата и срок за оценяване), е друга идея на делегирания европрокурор. Той допълва, че магистратите трябва да имат възможност, ако желаят, сами да дават оценка за работата си. Например – при встъпване в длъжност всеки магистрат да попълва форма, в която да посочва насоките, в които желае да се развива и реализира. „В процеса на атестиране, ПАК изследва до каква степен горното е постигнато и какъв е ефектът върху качеството на работа на съответния магистрат. Нещо повече, на последния се дава възможност (по желание) сам да оцени степента на професионално развитие през периода на атестиране“, казва Стойков.
Той се спира и на избора на административни ръководители и споделя, че ако кандидатите са двама или повече, те трябва да присъстват заедно на изслушването и да си задават въпроси един на друг.
По въпроса за заплатите Станислав Стойков предлага те да са еднакви, равни за всички нива, подлежащи на актуализация, но не и на увеличение при повишаване в длъжност. И пояснява: „За основа на трудовите възнаграждения на магистратите на районно ниво биха могли да бъдат определени не както сега две, а три средни заплати на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на НСИ. Ако размерът е (3 х 1700) 5100 лв. брутно или приблизително 4500 лв. нетно възнаграждение, то тази стойност ще следва естествена актуализация на база данни на НСИ. Разликите със следващите нива трябва да се формират единствено от добавки за ранг и стаж, каквито разлики обаче трябва да се полагат и за притежаващите съответните ранг и стаж магистрати, работещи в районни съдилища и прокуратури“.
Стойков подкрепя идеята за създаване на работещ механизъм за отстраняване от длъжност на тримата големи в съдебната система, а ВСС трябва да е „висш арбитър“, който да подчинява решенията си единствено на принципа на върховенството на правото.
„Този принцип в теорията често се представя във формата на пирамида. В основата седят четири основни „блага“ – право на сдружаване (в най-общ смисъл), свобода на словото, равен достъп до правосъдие, познаване на закона. Над тях са три основни ценности, гарантиращи правовия ред – ясни права на обвиняемите и на пострадалите от престъпление, спазване на презумпцията за невиновност и отстояване на независимостта на съдебната власт. Точно под пирамидалния връх се намира друг основен принцип – контрол и баланс при упражняването на власт, а най-отгоре – равенство пред закона. Давам този пример, за да илюстрирам, че създаването на механизъм за контрол и баланс при упражняването на власт, трябва да минава през безспорните гаранции, че седемте елемента са взети предвид и се спазват. Само тогава може да се очаква, че ще бъде постигната крайната цел – равенство пред закона“, обяснява Стойков.
38
Коментирайте
Предлагат разкешването по досъдебните да е директно по сметка на Шиши, а не с хиляди посредници преди това. Спестяват се време и усилия.
Пламен е мъжкар, дано успее!
Всичките подлоги на Гешев да се гръмнат, като им видя изкривените фейсове ми се повръща. Заради такива овластени шушумиги винаги ще сме на дъното. Шматки дето пълнят затворите с кокошкари и не смеят да си свършат работата дори, когато някой като Бойко направи пладнешки обир по сред бял ден. Особено тоя от Варна не знае къде се намира като гледам какви лудории е намислил.. божеее боже
Мушмули.
Концепцията на Петков ми дава надежда
Шкодрова от Ямбол е пред пенсиониране. В съдебната система е от 1983 г. Огромен стаж като държавен обвинител и административен ръководител, ама е в края на кариерата си. Не знам как е решила в последния момент да се захване…
Няма да бъде избрана, така или иначе. Не се притеснявай.
Ужас и безумие.
Закривай и наново. С нови хора.
Пламен завършил варненския ПУЦ, бивше АОНСУ, и Филипова – дупнишката примадона дето е политически узряла, та червясала!
Всичката Мара втасала.
Трагедия.
Не вярвам на нито един от кандидатите. Въобще не мога да си представя, че някой от тях ще се опъне на Гешев за каквото и да е. Хора зависими изцяло, без мнение и гръбнак да го отстояват.
Добринка Калчева е чудесен професионалист!
Да,особено като отчетем, че е чиста форма парашутист – 8 години в РП и хоп, в АП.
Ами то като се качиш направо от РП в АП и се съхраняваш и доволен от вида си почваш кампанията със селфи с блеснали очи.
Те повечето добри прокурори от кариерата вече се пенсионираха. Няма ги в системата. Останаха, така да се каже – СРЕДНИТЕ. Тези, които се обучаваха до 1989-та година, бяха най-добрите. След 89-та година като цяло юридическото образование се срина, но и като цяло България цъфтеше до 89-та година, след това…бавно потъваме.
Преди 89-та година страшно трудно се ставаше изобщо магистрат. Вярно, че беше назначаема длъжност, главният прокурор отговаряше за прокурорите, а председателят на Върховния съд – за съдиите. Тогавашният главен прокурор – Иван Вачков – си подбираше и назначаваше за младши прокурори само партийните студенти, кой от Комсомола, кой от ЦК, председателят на Върховния съд – тогава Иван Митов – преподаваше по вещно право във Факултета, беше по-благосклонен да назначи за младши съдии НЕобвързани от партията новозавършили и т. н. . Много мои колеги започнаха като юрисконсулти и адвокати, защото там беше по-възможно да започнеш. Да не говорим, че в ония… Покажи целия коментар »
Нещо не ми вдъхват много доверие.
Ти пък сигурно ги познаваш лично.
Пионките на каскета. Точка.
Нещо много преписани концепции. На съдийската колегия бяха почти същите…Но да…съгласен съм – административният ръководител да предлага, кой да бъде повишен и преместен. Конкурсите за младши магистрати трябва да се модернизират и реформират. Само писмен изпит – казус и отворени въпроси е достатъчен. Без устна част.
Административният ръководител нищо такова не била да предлага. Това е в разрез с принципа за независимост на магистрата. Стига своеволия и единоначалие. Точно в тази система това е най-вредното решение.
Устният изпит си е съвсем наред – нека се види очи в очи и по този начин поне преписвачите има шанс да отпаднат.
Стани Стойков ми е приятел. Златен човек и добър професионалист. Пожелавам му Успех!
Пожелавам му много успехи при новия главен прокурор!
И аз подкрепям по-активното участие на ВСС при обсъждането на законопроекти.
От всички кандидати,най-читав е Ники Любенов и искрено му желая успех.
Пламен Петков не успя за конкурса за европейски делегиран прокурор и върви по пътя на Дочев и Димитър Младенов ,на които им обещаха ВКП,сега и той ще получи бонус-иначе не е лошо момче.
Стойков….по навика си да не се задържа дълго на едно място,за да не му се натрупва работа ,действува и сега.
Разбрал е ,че в Европейската Прокуратура има много работа и бяга оттам.
Скоро по същия начин ще постъпи и Тарчев…
Успех Ники Любенов-почтен,честен и знаещ!
Някой изкарва надница, като пише коментари с по една-две възторжени думи.
От как закриха клоаката „Правен свят“ тук се пренесоха тролове, които нямат нищо общо с юридическото образование и правото и пълнят коментарите с празни приказкиот по едно просто изречение.
Редовно информирам модератор, но вече не знам дали не са от един отбор и троловете, и модераторите.
Добре. Супер.
Успех им желая
Надявам се да са по-читави от преднитр
Супет
Само вие ни запознавате подробно с кандидатите. Защо? Нали това е тема, която вълнива всички с цел смяна на Гешев
Едно е да обещаеш и друго да изпълниш, знаете
Да видим обаче какяо биха изпълнили
Ще се избиратт ли изобщо? Нали парламента не е излъчил кандидати уж
Е, и?
Съдебната власт си избира своите кандидати. някъде да пише, че ако НС не избере, съдебната власт също не избира и не излъчва?
Браво
Добри идеи има
Идеята да се обявяват не само освободените, а и предстоящите за освобождаване места би трябвало да доведе до елиминиране на сегашната ситуация, при която хора под чертата биват назначавани почти тихомълком. Обявява се конкурс за по-малко места, но реално се знае до края на годината колко места още ще се освободят. Винаги има умни и знаещи, печелят първите места. Под чертата примерно остават някои такива, които са подкрепени от някого, но не са успели да влязат. И като се пенсионират на необявените места, тези под черта влизат, вместо да се явяват отново на конкурс, при който има риск пак да… Покажи целия коментар »