Тълкувателно решение на ВКС
И без възникнал спор, застраховател може да иска нищожност на договор за „Гражданска отговорност“
Допустимо е по такъв иск да се обяви нищожност поради липса на съгласие, но не и за отсъствие на представителна власт или заради неверни данни, обяви Търговската колегия
Застрахователят има правен интерес да предяви иск за прогласяване на нищожност на договор за „Гражданска отговорност”, по който е страна и без да е възникнал конкретен правен спор, свързан с него. Това постанови единодушно Търговската колегия на Върховния касационен съд в ново тълкувателно решение (пълния му текст виж тук).
ВКС първо припомня, че с иска по чл.124, ал.1 ГПК се цели да се установи съществуването или несъществуването на едно право или правоотношение, което е заплашено от нарушаване. Като посочва, че това означава, че в случая правото е несигурно, независимо от наличието или липсата на възникнал конкретен правен спор, свързан с него.
„Правният интерес в случая произтича от самото качество на ищеца на страна по договор, при основателни съмнения за действителността на който, правното му положение е смутено. Следователно всякога, когато ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице като установи, с влязло в законна сила решение, че между тях съществува или не съществува определена правна връзка, предявеният установителен иск, в двата му варианта – положителен и отрицателен, е допустим процесуален способ за предявяване нищожност на застрахователния договор и релевиране на последиците на този вид начална недействителност“, заявява Търговската колегия.
Като посочва, че за наличие на такава неяснота, която създава несигурност в правното му положение и е отстранима със съдебното решение по установителния иск, е достатъчно ищецът да е направил „разумна субективна преценка”. „По тези съображения следва да се приеме, че застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите има правен интерес да предяви установителен иск за прогласяване нищожността на застрахователен договор, който засегнат от най-тежкия и непоправим, неотстраним (несанируем) порок, привидно го обвързва и смущава правното му положение, независимо че липсва конкретен правен спор, произтичащ от същия. Внасяйки по този начин яснота в правната си връзка с насрещната страна застрахователят предотвратява възможността за отправена му бъдеща претенция за заплащане на застрахователно обезщетение при евентуално настъпило в срока на покритие по застрахователната полица застрахователно събитие“, пишат върховните съдии.
Те сочат като допълнителни аргументи в подкрепа на това разрешение „важното социално предназначение на застраховката „Гражданска отговорност” и „превантивният ефект за третите лица – потенциални жертви на ПТП и потенциалните оправомощени да предявят пряк иск за обезвреда срещу застрахователя на делинквента“.
Обратната теза застъпи в становището си по тълкувателното дело Висшият адвокатски съвет, като заяви, че така ще се открият неограничени възможности за оспорване на действителността на всеки сключен договор за „Гражданска отговорност”, а това е недопустимо с оглед правната му същност и предназначение.
Всъщност самото тълкувателно дело беше образувано след сигнал на Комисията за финансов надзор, че един застраховател е предявил множество искове пред районните съдилища в Русе, Добрич, Монтана, Бяла, Силистра, Оряхово, Разград, Враца, Видин и тн., в които твърди, че договори за „Гражданска отговорност, по които е страна, са недействителни.
В решението си Търговската колегия се произнесе и за това кои пороци на договора за „Гражданска отговорност“ водят до неговата нищожност.
„Допустимо е по иск на застрахователя прогласяване нищожност на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” поради липса на съгласие“, прие ВКС.
В тълкувателното решение се посочва, че като всяко основание за нищожност – липсата на съгласие, независимо от проявната ѝ форма, е тежък порок. „Той санкционира и двете страни по правоотношението, създаването на което е тяхна цел, макар по правило да не предпоставя вина и всеки може да се позове на него. Поради това не може да бъде отречено правото на застрахователя при констатирана липса на съгласие, несъмнено създаваща правна несигурност, да предяви иск за прогласяване нищожността на застрахователния договор и да установи със сила на пресъдено нещо действителното правно положение между страните“, заявиха върховните съдии.
Според тях обаче е недопустимо прогласяване нищожност на договор за „Гражданска отговорност“ поради липса на представителна власт за застрахования, по предявен иск от застрахователя. Недопустимо е и по иск на застрахователя той да бъде обявен за нищожен поради първоначално декларирани от застрахования неверни данни за самоличността на лицата по чл. 477, ал.2 КЗ. (Според цитираната разпоредба по „Гражданска отговорност“ застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на колата, както и всеки, който извършва фактически действия по управлението или ползването ѝ – бел. ред.)
„Нормата на чл.477, ал.2 КЗ не е специална по отношение на чл. 42 ЗЗД и не урежда по различен начин въпроса с представителната власт, която в правната теория се дефинира като непритезателно субективно право на представителя да извършва от името на представлявания правомерни правни действия“, посочва ВКС. И препраща към приетите вече с тълкувателно решение по дело №5/2014 г. на Гражданската и Търговската колегии постановки.
Подробно е аргументирано и защо, ако са обявени неверни данни за самоличността на посочените в чл. 477, ал. 2 от КЗ, това не води до нищожност на договора за „Гражданска отговорност“. Като ВКС обяснява, че този извод може да се обоснове и от неизчерпателното им изброяване в разпоредбата. Това според върховните съдии означава, че информацията за тях не е съществена за сключване на застрахователния договор, освен при уговорени специални условия, касаещи конкретно личността им, които ще подлежат на съдебна преценка във всеки отделен случай.
„Анализът на възприетото законодателно разрешение налага да се приеме, че в случая законодателят е отдал приоритет на запазване на застрахователното правоотношение и произтичащата от него гарантирана защита на пострадалите и увредените трети лица спрямо интереса на застрахователя да се освободи от правните последици на сключен с него договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, чрез прогласяване на нищожността му. Същото е в пълно съответствие и с основната функция на гражданското право – да обезщетява и да гарантира сигурност, а не да санкционира“, заявява Търговската колегия.
С тълкувателното си решение тя прие още, че „неточното и/или премълчано обстоятелство, оказващо въздействие за настъпване на застрахователното събитие или за увеличаване размера на вредите, не е основание за унищожаване на договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по чл.29 ЗЗД“. Като посочи, че за него е приложима специалната уредба на чл. 485 КЗ.
Освен това Търговската колегия постанови, че „съдебното решение, с което е прогласена недействителност на договор за „Гражданска отговорност”, не е противопоставимо на третите лица по смисъла на чл.477, ал.3, пр.1 във вр. с ал.1 КЗ и на Гаранционния фонд“.
5
Коментирайте
Като разписват договорите- с две ръце, че нали имат материален интерес. А после може да обявят за нищожен договора за „Гражданска отговорност“
А така! Развързаха ръцете на застрахователите. Те и без това цедят парите като трябва да плащат.
Освен това така се откриват неограничени възможности за оспорване на всеки сключен договор за „Гражданска отговорност” и завеждане на дела.
Решението е мнoгo дoбpo. Eдинcтвeнoтo ocнoвaниe зa пpoглacявaнe нищoжнocт нa зaдължитeлнaтa зacтpaxoвĸa ГOA e пopaди липca нa cъглacиe, ce ĸaзвa в нeгo. Πpи дoгoвopa ГOA oбaчe, пpoдължaвa тълĸyвaнeтo, нитo липcaтa нa пoдпиc e липca нa cъглacиe, нитo пoлaгaнeтo нa нeизвecтнo чий пoдпиc. Aĸo дaдeн зacтpaxoвaтeл peши дa иcĸa oт cъдa пpoглacявaнe нищoжнocт нa ГOA, нe мy ocтaвa нищo дpyгo, ocвeн дa твъpди, чe e пpибpaл пpeмиятa нa шeгa или ĸaтo yчeбeн пpимep, или пъĸ чe зacтpaxoвaщият гo e зaплaшил, т.e. нacилa мy e плaтил.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Напълно подкрепям становището по тълкувателното дело на Висшият адвокатски съвет.