Застрахователят няма правен интерес да предяви иск за прогласяване на нищожност на договор за „Гражданска отговорност“ докато не възникне конкретен правен спор, свързан с него. Това заявява Висшият адвокатски съвет (ВАдС) в становище по тълкувателно дело №1/2018 г. на Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС).

Повод за образуването на тълкувателното дело беше сигнал от Комисията за финансов надзор, че един застраховател е предявил множество искове пред районните съдилища в Русе, Добрич, Монтана, Бяла, Силистра, Оряхово, Разград, Враца, Видин и тн., в които твърди, че договори за „Гражданска отговорност, по които е страна, са недействителни. Надзорният орган е установил противоречива практика на съдилищата дали подобни искове са допустими.

„Правен интерес от такава защита ще бъде налице за застрахователя, само ако носителят на спорното право се позовава на сключения застрахователен договор, за да се ползва от него. Тогава застрахователят, в ролята си на ищец по отрицателен установителен иск, ще трябва да прогласи нищожността на договора, когато поддържа такава, т.е. да отрече неоснователно претендираното срещу него право“, обясняват от адвокатурата.

И подчертават, че да се приеме обратното, означава да се открият неограничени възможности за оспорване действителността на всеки сключен договор за „Гражданска отговорност”, а това е недопустимо с оглед правната му същност и предназначение.

Висшият адвокатски съвет заявява още, че е недопустимо прогласяване на нищожност на договор за „Гражданска отговорност”, поради липса на съгласие и поради липса на представителна власт.

В становището се припомня, че „Гражданска отговорност“ може да сключат не само собственикът на автомобила, неговият ползвател или държател, а и всички, които извършват фактически действия по управлението или ползването му на законно основание, при това без да е необходимо те да притежават изрично писмено пълномощно. Адвокатурата се позовава на тълкувателното решение на Гражданската и Търговската колегии на ВКС за съдържанието на пълномощното (по т.д. №5/2014 г.), в което се посочва, че на недействителност на договор, поради сключването му от мним пълномощник, може да се позове само този, от името на когото е сключен договорът, т.е. мнимо представляваният.

„Като отчитаме правната същност, функцията и предназначението на договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и гарантираната от закона възможност увредените и пострадалите като трети за договора лица да упражнят прякото си право по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с нея, намираме за недопустимо сключеният договор за застраховка да бъде прогласяван за нищожен поради липса на съгласие или на представителна власт“, заявяват от адвокатурата.

Становището ѝ е, че е недопустимо да бъде прогласена нищожност на договор за „Гражданска отговорност“ и заради първоначално декларирани от застрахования неверни данни за самоличността на лицата по чл. 477, ал. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ). Тази разпоредба го задължава да посочи кои са „собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание“. Тук ВАдС се позовава на чл. 485 от КЗ, който лишава застрахователя от правото да прекрати договор за „Гражданска отговорност” заради неточно обявено или премълчано обстоятелство, за което е поставил изричен писмен въпрос. В такава хипотеза той не може и да откаже плащане, нито да намали размера на обезщетението.

„Тълкуването на цитираната по-горе разпоредба води до извода, че визираните в нея лица фактически не могат да бъдат посочени изрично в договора и не са ограничени с оглед техния брой, поради което не е възможно първоначалното деклариране на самоличността им“, пише в становището. В него се припомня и решение на Съда на ЕС, в което е посочено, че европейското законодателство „не допуска национална правна уредба, която би имала за последица противопоставимостта спрямо трети пострадали лица на нищожността на договор за застраховка „Гражданска отговорност ” за моторно превозно средство, произтичаща от първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на собственика и лицето, което обичайно управлява съответното моторно превозно средство, или от обстоятелството, че лицето, за което или от името на което е сключен договорът за застраховка, не е имало икономически интерес от сключването му“.

Отново стъпвайки на специалните правила на чл. 485 КЗ за „Гражданска отговорност“ от адвокатурата заявяват и че „неточното и/или премълчано обстоятелство, оказващо въздействие за настъпване на застрахователното събитие или за увеличаване на размера на вредите, не е основание за унищожаване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на основание общата разпоредба на чл. 29 ЗЗД“. При наличие на такива обстоятелства, последиците се уреждат съгласно чл. 485 КЗ, подчертава ВАдС.

Становището на съвета по последния от въпросите по тълкувателното дело гласи: „Съдебното решение, с което е прогласена недействителност на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите не е противопоставимо на третите лица по смисъла на чл. 477, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 КЗ и на Гаранционния фонд“.

Адвокатите стигат до този извод, стъпвайки на практиката на съда в Люксембург и на разпоредбата на чл. 298 от Гражданския процесуален кодекс, която предвижда, че решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание.

„Законодателят е приел, че това ограничение е справедливо, тъй като чрез него се избягва злепоставянето на интересите на третите лица и воденето на симулативни процеси“, подчертават от адвокатурата.

5
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
20 септември 2018 11:12
Гост

Абсолютно подкрепям становището на ВАдС.

Петров
Петров
20 септември 2018 11:20
Гост

Много застрахователи всячески се стараят да откажат плащане, или да намалят размера на обезщетението.

Анонимен
Анонимен
20 септември 2018 11:25
Гост

Все едно си ги вадят от джоба парите.

Анна
Анна
20 септември 2018 11:25
Гост

Ще е интересно да видим тълкувателното решение на ВКС.

Ренета Стоянова
Ренета Стоянова
23 септември 2018 13:47
Гост

Най-интересното в тези дела не е липсата на конкретен спор, а липсата на надлежни ответници. Застрахователят ДаллБогг насочва исковете си срещу лица, които са чужди на съдебния спор, използва изненадата и объркването им от неочаквания иск и ги подвежда да го признаят. Но не им казва директно „признайте иска“, а ги уведомява учтиво, че са пострадали от измама с личните им данни и им поднася за подпис една декларация в смисъл „не съм подписвал/а тази полица“ и „не съм плащал премията“. Като я подпишат, ДаллБогг внася в съда едно такова „споразумение“: http://www.srs-bg.com/mainmenu/sud_aktove/00635317/765a0217.htm и съдът прогласява нищожност на договора ЗЗГОА при… Покажи целия коментар »