Винаги, когато чете лекции в Софийския университет – и независимо дали Юлия е в аудиторията или не – големият Жан-Пол Жаке казва: „Обичам да идвам в България, защото имате такива забележителни преподаватели, като Жулия Закариева!”.

Главен юрист на Европейския съюз и Почетен доктор на Софийския университет – и преди всичко французин – той знае, че „ролята на личността в историята” е решаваща, а когато личността е впечатляваща дама – гарантирано успешна!

И е прав: несъмнена е ролята на доц. д-р Юлия Захариева в историята на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”! Факултет, видял и чул кого ли не, дал на България – а с колоси като проф. Ал. Янков и на света! – ярки имена, могъщи юристи, светли личности.

За мен – убеден съм и за повечето читатели – няма съмнение: Юлия Захариева е един от най-обаятелните лектори, един от най-ерудираните специалисти и един от най-обичаните хора на Юридическия факултет!

Тя не само създаде една изцяло нова дисциплина – Правото на Европейския съюз. Тя даде на тази дисциплина очарованието, от което самият Съюз днес толкова се нуждае… Даде ù смисъл и съдържание, в които – поне в началото – мнозина се съмняваха. Убеди невярващите, че това е „истинско право”, и то „практически необходимо” (че и процес си има…), наистина незаобиколимо – за базовата подготовка на всеки студент и за работата на всеки практикуващ юрист.

И даде на студентите по „Право на ЕС” и по „История на международите отношения” наслада – да я слушат, да притичват след завоите на мисълта ù, да се замислят над лупингите във времето, които обожава да прави, да избухват в смях от фантастичното ù чувство за хумор. И да си обичат предмета…

Доц. Захариева е преподавател с впечатляваща култура: и правна, и историческа, и езикова. И поведенческа!

Юлия Захариева е дама с впечатляващ финес: и в изказа, и във външния си вид. Една академична Мадлин Олбрайт с винаги разнообразните си брошки, винаги с прическа като Катрин Деньов, с топъл чар като Клаудия Кардинале.

Юлия е незаменим колега и приятел – сърцата, когато трябва да помогне, мека, когато трябва да реагира на някоя ненормалност…

Интелект, чар, изящество и топлота – това е Юлия Захариева! И сме честити, че още можем да ù се наслаждаваме!

Баща ми разказваше, че като влизала в студиото на негови предавания в телевизията, оперорите надничали иззад камерите да видят „коя е тази дама”…

Неповторима в способността си да хване и задържи вниманието на всяка аудитория.

Ненадмината да вкара науката в анекдот – и обратното.

Неукорима в човешкото общение.

Безупречна в усета за човека или аудиторията пред себе си: какво ги вълнува, какво са разбрали, какво не могат или не искат да разберат, какво не могат или не искат да направят.

И на изпити е такава: взискателна и блага. Така ще те скъса – пак да ти се идва!

Но не обича доц. Захариева да „къса” студенти.

Защото не обича крайностите – и в поведението, и в словото. Колко ме е калайдисвала за неточна или твърде игрива фраза, за бурна реакция, за непремерена оценка за някого!

И на тези ми редове няма много да се зарадва… Защото е земен и смирен човек. Патологично не-алчен човек! Нито за материалното, нито за академичното. Колкото вихрено е словото ù, толкова умерена е в общуването с хората. И в аудиторията, и на маса – не можеш да не я забележиш, но никога няма да се помисли за център на света.

Затова и в писането на наука остана сдържана. И всички, които я познават, съжаляват. Защото каквото Юлия Захариева напише, звънти! Каквото подхване да изследва – изпипва го. Без хъс за обеми – с ясна, точна, полезна за четащия мисъл. С изчистена, често красива фраза. Откъдето тръгне – там ще се върне. И каквото ти е нужно да разбереш  – вътре е.

Пише, както говори. Говори, както живее. Ведро!

И с изумително чувство за хумор! Национален, европейски и вселенски…

В развитието на дисциплината – и науката – за Правото на ЕС постави основите. Обясни – макар и накратко – най-важните особености на този sui generis, както винаги казва, съюз.

И никога не прояви ревност! Никога не показа и помен от завист. Нито мерак за „запазени територии”. Към никого! Подкрепи и отгледа докторанти, асистенти, доценти, професори. И там впрочем без да ламти за количество – с характерния във всичко неин стил на умереност и естетика се ангажираше само с докторанти, които „стават”. Надявам се първият ù опит с мен да не доказва обратното…

Защото да работя и общувам с Юлия Захариева за мен е дивна наслада – интелектуална, академична, човешка! Ще го кажа смирено: в духовно отношение Юлия ми е като майка! И няма крачка, която да направя, ред, който да напиша – и до днес! – за които, ако не съм успял да чуя мнението ù, поне да не съм се замисля какво би казала…

Няма обучителна инициатива, която да подхвана, без тя да е най-отпред!

Защото и няма обучение с юристи – а сме направили вече десетки, в цялата страна – от което да не е изпратена с аплодисменти. Силни, искрени, молещи за още! Как ли не сме се старали със Станислав, Иван и Христо, влизайки след нея в такива обучения, да се доберем до подобна реакция – хората питат „Кога пак ще слушаме Юлия?”…

И понеже съм убеден, че добрите думи имат по-голям смисъл, ако човек ги чуе, докато може да им се зарадва – поднасям на Юлия Захариева от името на всички нейни възпитаници и последователи нашата огромна признателност и обич!

Изговорила е в аудиториите поне 5 хабилитационни труда – но не държеше да е професор, стигаше ù да е „Кога пак ще слушаме Юлия?”…

Поне 10 години бяха с Ружа Иванова впечатляващ тандем – не така типично за някои други дисциплини… Безупречно сътрудничество има и до днес с всичките си асистенти.

Някои колеги не можаха да ù простят, че никой не я мрази… Може би и защото тя никога не показа потребност някой да ù завижда…

И все пак е за завиждане: и на 80 години Юлия Захариева е в блестяща форма, аудиториите ù са пълни, бившите ù студенти я търсят и канят на сбирки, а бъдещите питат за нея, защото „са чували за нея”!

Дай Боже всекиму!

Ама не е дадено всеки му такова шампанско от интелектуални и човешки качества…

Затова: благодарим ти, Юлия Захариева, и на многая лета!