Според Висшия адвокатски съвет
Замразяването на изплащането на до 20 заплати на магистрати с дела и дисциплинарки противоречи на Конституцията
Няма конституционно установена причина съдия, прокурор или следовател, срещу когото има висящи дела или дисциплинарни производства, да бъде лишен от правото си на обезщетение с до 20 заплати за прослуженото време в съдебната система. Това не е награда или поощрение, а се следва за броя години, през които магистратите са работили в съдебната система. Замразяването на изплащането на тези пари е прекомерна мярка, която противоречи на принципа на правовата държава, залегнал в Конституцията, нарушава презумпцията за невиновност и допустимите международни стандарти. Това се казва в становище на Висшия адвокатски съвет по конституционно дело №9 от 2018 г., образувано по искане на тричленен състав на Върховния касационен съд.
Предмет на делото в Конституционния съд е разпоредбата на чл. 225, ал. 3 от Закона за съдебната власт. Тя гласи, че еднократните обезщетения при напускане на длъжност на магистрати с над 10-годишен стаж, не се изплащат веднага на тези от тях, срещу които има дела или дисциплинарки, а се замразяват до приключването им.
Съдиите Веска Райчева, Светла Бояджиева и Ерик Василев от ВКС са на мнение, че тази разпоредба противоречи на основни принципи на Конституцията, според които България е правова държава, в която всеки има право на труд и възнаграждение, както и на определено обезщетение. Според върховните съдии за магистратите с висящи дела няма гаранции, че производствата срещу тях ще приключат в разумен срок и не е ясно колко време ще търпят вредите от неизплатено обезщетение.
Висшият адвокатски съвет споделя мнението на тричленния състав на ВКС. Според него ограничението е непропорционално и не е обусловено от легитимна цел.
„Неопределеният времеви период на наказателното производство, често с необосновано дълга продължителност, не позволява на магистрата да ползва правата, произтичащи от освобождаването му от длъжност, а именно ползването на еднократното обезщетение съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗСВ.
Поставянето на правото за получаване на еднократно обезщетение при освобождаването от длъжност на магистрат, в зависимост от продължителността на наказателното преследване, в т.ч. и съдебните процедури установяващи не/виновността му, и прекомерната продължителност, представлява прекомерно дълъг период, в който лицето се намира в правна несигурност“, изтъкват от адвокатурата.
Според ВАдС замразяването на изплащането на обезщетения на магистрати с дела и дисциплинарки нарушава и презумпцията за невиновност по чл. 31, ал. 3 от Конституцията, защото без да е доказано с влязла в сила присъда, че съдия или прокурор е извършил престъпление, той временно се лишава от възможността за получаването на до 20 заплати при напускане на системата.
Становището на Висшия адвокатски съвет
„Текстът на чл. 225, ал. 3 от ЗСВ е в противоречие и с чл. 31, ал. 4 от основния закон, съгласно който не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието. Ограничаването за получаване на еднократно обезщетение при освобождаването от длъжност на магистрат в случаите, когато той е привлечен като обвиняем за извършване на умишлено престъпление или по отношение на него е образувано дисциплинарно производство е прекомерна мярка, с която допълнително се ограничават правата на привлечения като обвиняем, надхвърлящи необходимото за осъществяването на правосъдието и поради това противоречи на чл. 31, ал. 4 от основния ни закон“, сочи още Висшият адвокатски съвет.
Той подкрепя и мнението на съдиите от ВКС, че тази разпоредба на ЗСВ нарушава и международните стандарти за допустимите мерки за вмешателство – да се преследва легитимна цел и да се постигне разумен баланс между използваните средства и целта, чието постигане се търси. „Поради това е неоправдано обвиняемият магистрат да търпи същите неблагоприятни правни последици, каквито би търпял и в случай, че с влязла в сила присъда е осъден на лишаване от свобода за умишлено престъпление“, казват от адвокатурата.
До момента изразените становища по този конституционно дело бяха в обратен смисъл. Както главният прокурор Сотир Цацаров, така и Министерският съвет са на мнение, че чл. 225, ал. 3 от ЗСВ не противоречи на Конституцията, защото обезщетението за прослужено време не се дължи на всички, а е награда за онези, които дълги години са работили добросъвестно и отговорно.
7
Коментирайте
ВАдС се излагат. Ще видим и другите становища по делото.
време беше, най – после, те за това живеят, за 20 те заплати
Напълно подкрепям становището на ВАдС. Замразяването на това възнаграждение противоречи на чл. 225, ал. 1 от ЗСВ.
Не може да се поставят под един знаменател всички. Ако тези с дисциплинарките взимат 20 заплати при пенсиониране, това ще е обида към изрядните колеги.
Ще видим решението на КС. Няма да се учудя ако променят ЗСВ.
Не съм съгласен с мнението на ВАС. Тези заплати наистина са награда за прослуженото време, но е редно тя да е само за изрядните колеги.
Разочарован съм за пореден път от Висшия адвокатски съвет. Това становище ми звучи подмазваческо. Те постъпиха така и със становището си за Истанбулската конвенция, като там имаше и страх и нагаждачество.