Замразяването на обезщетенията с до 20 заплати на магистрати, срещу които има висящи дела или дисциплинарни производства, не е противоконституционно, защото те не се дължат на всички, а само не онези, които през годините са работили добросъвестно и отговорно.

Това се казва в становището на главния прокурор Сотир Цацаров по конституционно дело №9, което беше образувано по искане на трима съдии от Върховния касационен съд (ВКС). Става дума за разпоредбата на чл. 225, ал. 3 от Закона за съдебната власт, която гласи, че еднократните обезщетения при напускане на длъжност на магистрати с над 10-годишен стаж, не се изплащат веднага на тези от тях, срещу които има дела или дисциплинарки, а се замразяват до приключването им.

Съдиите Веска Райчева, Светла Бояджиева и Ерик Василев от ВКС са на мнение, че тази разпоредба противоречи на основни принципи на Конституцията, според които България е правова държава, в която всеки има право на труд и възнаграждение, както и на определено обезщетение. Според съдиите от ВКС за магистратите с висящи дела няма гаранции, че производствата срещу тях ще приключат в разумен срок и не е ясно колко време ще търпят вредите от неизплатено обезщетение.

Главният прокурор Сотир Цацаров пише обаче в становището си до Конституционния съд (КС), че искането е неоснователно, защото нито един от принципите в основния закон, свързани с правото на труд, не е засегнат в разпоредбата от ЗСВ. Той посочва, че според вносителите, обезщетението е равносилно на дължимото трудово възнаграждение.

„Не се отчита, обаче, че това обезщетение е допълнително възнаграждение при напускане на съдебната система, основано на продължителността на положения от магистрата труд. За неговото естество КС е имал повод да се произнесе с Решение № 1 от 31.01.2017 г. по к. д. № 6/2016 г., като го е окачествил като „благодарствено“ парично обезщетение, свързано с напускане на съдебната система, в която магистратът е заемал длъжност повече от десет години“, пише Цацаров и посочва, че съдебната практика също приема, че това обезщетение не цели да възстанови понесени вреди, „а да възнагради лицата, упражнявали възложената им правораздавателна власт в продължителен период от време“.

Главният прокурор подчертава, че за разлика от дължимата заплата за свършена работа, обезщетението при напускане е еднократно плащане за показано добросъвестно и отговорно изпълнение на служебните задължения и дългогодишен принос за издигане на авторитета на съдебната система. В същия смисъл, по думите му, е и разпоредбата на чл. 225, ал. 2 ЗСВ, според която подобно обезщетение не се изплаща на магистрати със слаби професионални резултати или на тези, които са били осъдени или уволнени.

„Няма основания да се приеме, че обезщетението има за цел да компенсира последиците от смяната на социалното им положение – предназначението му е изцяло личен избор на съответния магистрат след напускане на системата, а поводът за получаването му не е обвързан със запазване на стандарта на живот занапред, а с достойното и професионално изпълнение на длъжността до момента на напускането ѝ“, казва главният прокурор.

Затова според него текстът от ЗСВ не е рестрикция и не противоречи на Конституцията, тъй като нито ограничава даден магистрат да работи, нито правото му на заплащане за положен труд, а само отлага във времето изплащане на обезщетение.

Според главния прокурор няма противоречие и с презумпцията за невиновност, както твърдят съдиите от ВКС. Той казва, че ограничаването на правото на обезщетение е в името на легитимна цел, защото не би било справедливо получаване на благодарствено парично обезщетение от магистрат, който впоследствие би могъл да бъде осъден.

„Следва да се има предвид също така, че правото на парично вземане при освобождаване от длъжност не е защитено от Конституцията като „основно право“ доколкото няма за предмет трудово възнаграждение и приравнените на него обезщетения (напр. неползван отпуск при напускане)“, допълва още Цацаров и казва, че изплащането на обезщетение не е и сред изричните права на обвиняемите и не подлежи на защита като такова.

Относно възможното дълго забавяне на изплащането на тези заплати, ако делата се проточат, той казва, че обезщетяването за вреди от забавено разследване е възможно по друг законов ред.

„Не е налице противоречие с конституционно закрепеното в чл. 48 ал. 3 и ал. 4 КРБ право на магистрата, срещу когото е образувано дисциплинарно производство, да прекрати заемането на длъжността поради подаване на оставка, като проява на принципа на свобода на труда. Не се накърнява и принципа, установен в чл. 4, ал. 1 КРБ. че Република България е правова държава, управлявана според Конституцията и законите. Съдържанието на понятието за правова държава е безпротиворечиво изяснявано от КС в смисъл, че всички са еднакво подчинени на правото и са равни пред закона. Оспорваната разпоредба не лишава изцяло магистрата от възможност да получи обезщетение при наличие на определени основания, а отлага тази възможност до приключване на дисциплинарното производство“, казва в заключение главният прокурор. Преди седмица със становище в същия смисъл излезе и Висшият съдебен съвет.

8
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
27 юли 2018 11:57
Гост

Правилно! При положение, че срещу магистрат има дисциплинарно производство не е редно да се поощрява и с 20 заплати отгоре.

Анонимен
Анонимен
27 юли 2018 12:02
Гост

То по принцип всички се оказва, че са работили съвестно.

Човек
Човек
27 юли 2018 12:09
Гост

Цацаров е напълно прав. Все пак става въпрос само за замразяване на обезщетенията, докато се установи дали магистратът е нарушил закона, а не за пълно отнемане на 20-те заплати.

Очакваме включване
Очакваме включване
27 юли 2018 12:11
Гост

Няма да се учудя, ако сега искат да променят ЗСВ.

Възмутен
Възмутен
27 юли 2018 12:14
Гост

По принцип в Кодекса на труда обезщетението е до 6 заплати при пенсиониране. В случая с магистратите това си е привилегия на база служебно положение.

ДЪРЖАВАТА ПОКАЗВА МИДЪЛ ФИНГЪР къмработещите по КТ
ДЪРЖАВАТА ПОКАЗВА МИДЪЛ ФИНГЪР къмработещите по КТ
30 юли 2018 11:37
Гост

Или в КТ ще се въведе 20 гарантирани заплати за всички работещи при пенсиониране(или напускане, след 20 години стаж, по КТ ако напуснеш-няма обезщетение, или е до 1 заплата), или привилигированите по специални закони ще им се отнеме привилегията. Сегашното положение е демонстратимно показване на мидъл фингър от привилигированите към лицата без привилегии-работещите по КТ.

Виолетка Стоянова
Виолетка Стоянова
30 юли 2018 19:22
Регистриран

ВИЕ СТЕ РАЗУМЕН -ПРИВЕТ!

Виолетка Стоянова
Виолетка Стоянова
30 юли 2018 20:07
Регистриран

Господин Цацаров , най-после мога да Ви определя като „КОЛЕГА“-ВИЕ сте значим и достоен Юрист-благодаря.Правото на мин. заплащане на труда и приравнените към него обезщетения,което право е гарантирано на ВСИЧКИ в РБ и в ЕС, обаче, не така се определя от същите тези съдии от ВКС тогава, когато са назначили по чл.47, ал.6 ГПК Адвокат за особен представител-те му отказват възнаграждение без капка свян.Дори твърдят, че техният отказ не можел да се обжалва пред друга инстанция/съдия Проданова, съдия Геника Михайлова, съдия Иво Дачев, съдия Мими Фурнаджиева , съдия Кост.Недева и други/ Адвокатът работи безплатно в полза на системата и заради… Покажи целия коментар »