След тълкувателното решение на ВКС
Двоен ръст на исковете срещу застрахователи в градския съд
Баби, дядовци, внуци, братя и сестри започнаха да търсят обезщетения за смърт
Увеличение на делата за обезщетения на неимуществени вреди от смърт още през първия месец след постановяването на тълкувателното решение на Върховния касационен съд (ВКС), с което кръгът на близките, които могат да търсят компенсация на практика беше отворен, показват данните, предоставени на „Лекс“ от Софийския градски съд (СГС).
През юли в СГС са образувани 300 нови дела срещу застрахователи за вреди от катастрофи. Това е два пъти повече от юли миналата година, когато са подадени 140 иска. А увеличението идва най-вече от искания за обезщетения на братя, сестри, баби, дядовци и внуци, които до скоро нямаха право да търсят компенсация за смъртта на близък. За драстичния ръст по всяка вероятност е повлияло и намерението да бъде променена подсъдността по застрахователните дела и те вече да не са концентрирани в София, което се и случи от 7 август.
Тълкувателното решение по дело №1/2016 г. на трите колегии на ВКС беше постановено на 21 юни 2018 г. То се отнася за търсенето на обезщетение за неимуществени вреди и в наказателния, и в гражданския процес. За наказателните дела върховните съдии приеха, че братята, сестрите, бабите, дядовците и внуците на починалия имат право на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неговата смърт. Така допълниха кръга на легитимираните да се присъединят като граждански ищци с братята и сестрите на починалия и с неговите възходящи и низходящи родственици от втора степен.
Що се отнася до гражданския процес, с тълкувателното решение на ВКС, кръгът на легитимираните да търсят компенсация за болки и страдания, претърпени от смъртта на близък, на практика беше напълно отворен. С него върховните съдии дават възможност по изключение да получи обезщетение за морални вреди от нечия смърт и „всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени“. Като подчертаха, че компенсация се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Преглед на исковете, подадени в СГС след постановяването на тълкувателното решение, показва няколко тенденции. Съдии обясниха, че те масово са за инциденти, довели до смърт, през 2013 г. Т.е. подадени са малко преди да изтече петгодишната давност за търсене на обезщетение. Освен това в немалко от случаите вече е присъждана компенсация на по-близки роднини – деца, съпруг и родители, на които и преди (с постановление № 4/25.V.1961 г. и постановление № 5/24.ХІ.1969 г.) върховният съд признаваше правото на обезвреда.
Друга тенденция, която открояват съдиите, е, че почти всички дела са срещу застрахователи за смърт при пътно-транспортно произшествие.
Първите искове са предимно от братя и сестри, баби, дядовци и внуци на починалия. Има обаче и такива от хора без каквато и да е родствена връзка, например от полагали грижи за болен човек, които след години твърдят, че са претърпели вреди от смъртта му.
Големият въпрос, който съдилищата тепърва ще решават, е дали отварянето на кръга от близки, които могат да търсят компенсация при смърт, ще доведе на практика до масово присъждане на обезщетения на братя, сестри, баби, дядовци и внуци и на хора с по-далечно или никакво родство с починалия.
Самият върховен съд подчертава в тълкувателното си решение, че възможността за обезщетяване на хора извън най-близките родственици, изброени още в постановленията от 1961 г. и 1969 г., следва да се допусне като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и човека да се породи особена близост, която оправдава получаването на компенсация.
В решението се отчита, че традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Но върховните съдии изрично заявяват, че в тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение.
Съдии обаче разказаха пред „Лекс“, че в масовия случай исковете, подадени след постановяването на тълкувателното решение, се обосновават с типичната близост между братя, сестри, баби, дядовци и внуци.
Така например близо 5 години след смъртта на баба си в катастрофа внук иска 150 000 лв. като обяснява, че двамата са били близки и привързани един към друг и са имали разбирателство и пълно доверие.
Сестра пък иска 60 000 лв. за смъртта на брат си. Тя посочва, че двамата имали свои семейства, но се виждали редовно и си помагали. Освен това всеки път, като погледнела племенника си, изпитвала силна болка, защото ѝ напомнял за брат ѝ. С годините болката ѝ не е намаляла.
Дали това е изключителна и особена близост, която обосновава изключение, заради което трябва да се присъди обезщетение, съдилищата тепърва ще решават. Според юристи, до които се допита „Лекс“, тълкувателното решение поставя пред съдиите по-строги изисквания, които водят до там, че не всеки брат би получил компенсация за загубата на сестра си. Такъв би бил случаят например, когато двама братя живеят заедно в общо домакинство и нямат отделни семейства, а се грижат един за друг. Казусите, разбира се, са най-различни, но във всички случаи трябва да се търси специфична близост, която надхвърля значително обичайната за родственици и съответно води до болки и страдания много по-големи от тези, които всеки би понесъл от загубата.
7
Коментирайте
В тълкувателното решение ясно е казано – това е изключение! сега обаче чакалите ще гледат да изсмучат и последното месо от кокала, който са оглозгали преди това. интересно е какво мислят застрахователите по въпроса
Познат сценарий с „искрената“ обич и мъка. Като след погребение на заможен роднина, когато всеки „любящ“ наследник чака отварянето на завещанието с нетърпение.
Съдът ще трябва много стриктно да прецени наличието на емоционална близост и страдание. Защото със сигурност ще има ищци, които спекулират с чувствата си към починалия.
Сега циганите, които не пропускат да се облагодетелстват при първа възможност има да скърбят, да плачат и да водят свидетели от катуна.
Не е виновен ВКС, обаче това за циганите е вярно. От статията става ясно, че сега гледат да изстискат до последно стари дела… Тепърва ще гледаме и новите циркове на страдаещи шуранайки
Има нещо, което ме притеснява. Как точно се доказва, че ищецът е понесъл морални болки и страдания?
Кога ли гражданската ще стане 500+ лева? С тази „политика“ да се глозгат застрахователите само до там може да се стигне. Всяка катастрофа – 10 000 000 щета. И всеки ще свидетелства за другите роднини, че са били и те много близки. Ще танем една сплотена и доста богата нация. А после, когато никой няма да сключва гражданска, защото ще е на баснословна цена, Гаранционен фонд ще опере пешкира. Страхотно са го измслили, няма как да се злоупотреби.