Гражданската колегия отказа да сезира КС за царските имоти
Съставът, разглеждащ делото "Царска Бистрица", сам се обърна към конституционните съдии
Гражданската колегия на Върховния касационен съд отказа да сезира Конституционния съд по предложение на тричленния състав, разглеждащ делото „Царска Бистрица“, казусът за царските имоти да получи тълкуване от Конституционния съд (КС).
Както „Лекс писа, преди две седмици съставът с председател Маргарита Соколова и членове Светлана Калинова (докладчик) и Розинела Янчева, спря последното висящо дело за царските имоти пред ВКС, за да бъде сезиран КС. Искането е конституционните съдии да се произнесат каква е правната характеристика и последиците от собственото им решение 4 юни 1998 г., с което обявиха за противоконституционен Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници (ЗОДСИСБЦ) от 1947 г.
Днес на заседание на Общото събрание на Гражданската колегия „за“ предложението са гласували 18 съдии, а „против“ – 21.
Те са обсъдили и второ предложение на Соколова, Калинова и Янчева да бъде поискано принципно тълкуване от Конституционния съд за това допустимо ли е тричленен състав на ВКС да поиска тълкуване на разпоредба от Конституцията, когато това е необходимо за разрешаването на конкретен правен спор. То също не е било прието от мнозинството в колегията, като „за“ са гласували 15 съдии, а „против“ – 24.
Това предложение на състава не е случайно, тъй като досега КС винаги е приемал, че състави на върховните съдилища могат да го сезират само с искания за обявяване на противоконституционност на закон, а не и с такива за тълкуване на Конституцията.
Малко след това съставът, разглеждащ делото за Царска Бистрица, реши дали все пак сам да се обърне към КС с въпроса „Какви са правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотеза, когато се обявява за противоконституционен закон с еднократно действие?“, т.е. какви са правните последици от отмяната на закона от 1947 г. А съдът образува дело с докладчик Константин Пенчев.
Именно за това какви са последиците от отмяната на този закон, с който през 1947 г. юридически, а не фактически (това става по-рано), са одържавени царските имоти, е един от основните спорове по делата за бившите дворци днес. Адвокатите на държавата твърдят, че обявяването на ЗОДСИСБЦ за противоконституционен, няма практическо значение, тъй като решението на КС няма обратна сила, нито реституционен характер.
Адвокатите на Симеон Сакскобуррготски и сестра му Мария Луиза Хробок застъпват позицията, че решението на КС има конститутивен ефект и правовъзстановително действие. Това означава, че самото решение на КС има пряк реституционен ефект и възстановява правното положение такова, каквото е съществувало преди приемането на закона за отнемане на имотите на бившите царе. Т.е. след произнасянето на КС през 1998 г. техните наследници са собственици на имуществото, предмет на отнемане със закона от 1947 г.
За да обосноват тезата си, те стъпват на единственият акт, с който Конституционният съд е разяснявал какви са последиците от собствените му решения – Решение № 22 от 31 октомври 1995 г. по к.д. №25/95 г. В него КС прие, че при отмяна на закон като противоконституционен се възстановява правното положение такова, каквото е съществувало преди приемането му.
6
Коментирайте
Май на никой не му се занимава с това дело и си прехвърлят топката.
Правилно решение на колегията! Не може да занимават КС с частноправните проблеми на бивши царе и техните наследници.
Тричленният състав на ВКС забърка кашата и сега се опитва да ie iu,re зад ОС.
До сега КС никога не е тълкувал Конституцията. Сезирането му би било прецедент.
Я да си изпиете хапчетата, КС не бил тълкувал Конституцията досега. Аман от тролове.
Е, то хубаво, но КС може да обявява противоконституционността на закони от гледна точка на сегашната КРБ. Какви биха били правните последици ако обяви противоконституционност на закон спрямо Търновската конституция?