В становище до Конституционния съд
Върховният съд за новите подсъдност, такси и закрити заседания в АПК
Пленумът на Върховния административен съд преди седмица прие становище по делото в Конституционния съд (КС) за последните промени в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), в което обяви, че те не противоречат на основния закон, с изключение на тази, с която се предвижда възможност за разглеждане на делото в закрито заседание.
В него на десетки страници върховните съдии аргументират в детайли не само дали дадена разпоредба противоречи на Конституцията, но и какви са смисълът и ефектът от измененията. Становището е разделено на четири части, посветени на основните въпроси, поставени пред Конституционния съд от президента Румен Радев, депутати от БСП и омбудсмана Мая Манолова – новата родова и местна подсъдност, възможността за разглеждане на делото в закрито заседание, новите такси за касационно обжалване и въвеждането на някои едноинстанционни производства.
За новата подсъдност
Пълният текст на становището по т. 1
Президентът Румен Радев атакува пред КС новата родова подсъдност на някои административни дела.
Той определи като неясна разпоредбата на чл. 132, ал. 2 АПК, с която се регламентира, че ВАС невинаги е първа инстанция по делата срещу актове на правителството и министрите, а само по тези, „издадени при упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление“. Като според Радев така се застрашава правовата държава. Той вижда проблем и в това, че в нормата е възпроизведено тълкувателното решение на КС на чл. 125 от основния закон, с което той излезе по искане на ВАС.
Върховните съдии отхвърлят твърденията на държавния глава. И заявяват: „Привеждането на правилата за родовата подсъдност по АПК, в частта, засягаща компетентността на ВАС като първа инстанция спрямо актовете на централните органи на изпълнителната власт, с тълкувателното решение на КС отговаря на обществените потребности и на принципа на правовата държава“. И изтъкват, че именно така законодателят е внесъл яснота и предвидимост кога делата срещу актовете на министрите ще се гледат от ВАС като първа инстанция.
„По този начин се защитава и правото на търсещите съдебна защита пред ВАС по тази категория административни дела, защото им се указва кой е компетентният да разгледа спора им съд като първа инстанция“, пише в становището.
ВАС заявява още, че няма пречки част от диспозитива на тълкувателно решение на КС да залегне в законова норма и от това не следва, че съдът е получил ролята на „позитивен законодател”.
Законодателят обаче търпи и критика от върховните съдии за част от формулировката на втората алинея на чл. 132. Разпоредбата гласи: „На Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерски съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд”.
Според Пленума на ВАС след като чл. 132, ал. 2 АПК урежда изключенията от родовата подсъдност на административните съдилища по първата алинея на същата разпоредба, то мястото на посочените два случая е в ал.1. Или пък трябва да бъдат включени като отделна алинея на чл. 132 АПК.
„С тези бележки считаме, че законодателят неподходящо е включил израза „в случаите, предвидени в закон, както и”, в правната норма на чл.132, ал.2, т.2 АПК. Това несъвършенство обаче не прави нормата противоконституционна, тъй като с нищо не нарушава визираните разпоредби от Конституцията на РБ. Нормата, включително и процесният израз, разграничава подсъдността на ВАС по определена категория дела срещу актове на централните органи на изпълнителната власт, издадени в изпълнение на функцията им по ръководство и осъществяване на държавното управление, от неподсъдността на ВАС по други дела срещу актове, изрично предвидени в закон, както и такива, издадени по делегация от други длъжностни лица. Като цяло същата е ясна и не би могла да бъде тълкувана противоречиво, както от правоприлагащите органи, така и от оспорващите тези актове правни субекти“, заявяват върховните съдии.
За новата местна подсъдност, според която делата вече се гледат от съда по постоянния адрес (седалището) на адресата на административния акт, те са категорични, че не влиза в противоречие с Конституцията. И сочат, че по този въпрос президентът излага пред КС аргументи по целесъобразност, като твърди, че по-удачно е да се избере не постоянният, а настоящият адрес.
ВАС обаче изтъква, че за разлика от настоящия, установяването на постоянния адрес не поставя практически проблеми и е сигурно и безспорно. Като едно от големите му предимства е, че е винаги на територията на България. „В съвременния глобален свят и при условията за работа в ЕС все повече граждани често сменят реалното си местоживеене не само в чужбина, но и в България и много често не регистрират тази смяна. В тези случаи настоящият адрес не дава реална информация къде живеят съответните граждани и в голям брой от случаите гледането на делото по настоящ адрес би било съществено затруднение за тези граждани“, пише в становището.
За закритите заседания
Пълният текст на становището по т. 2
С измененията в АПК беше дадена възможност тричленните състави на ВАС да разглеждат касационните дела в закрито заседание. Това е предвидено само ако няма искане на страна за открито заседание, или ако съдът сам не прецени, че е необходимо да проведе такова. Делата се разглеждат в открито заседание, ако тричленката на ВАС е единствената съдебна инстанция. Петчленните състави винаги заседават открито.
Според върховните съдии тези нови правила нарушават Конституцията. Те се позовават на общия принцип за публично разглеждане на делата. Като признават, че Конституцията допуска отклонение от него, но посочват, че „тази възможност трябва да се използва пропорционално, когато е налице необходимост от защита на друго конституционно право“.
ВАС вижда противоречие в мотивите за това изменение, което цели ускоряване на разглеждането на касационните дела, тъй като същевременно административното правораздаване у нас е признато за едно от най-бързите в ЕС.
„Не е ясно как точно разглеждането на делата в закрито съдебно заседание ще доведе до съществено ускоряване на административното правосъдие, тъй като спестява около два часа на седмица. Губи се обаче принципът на непосредственост и възможността страната публично да защити тезата си със защитата на произнесеното слово, което може да стане достояние на всички членове на съдебния състав“, заявява мнозинството от Пленума на ВАС (становището му в тази част е прието с 50 гласа от 79 присъствали съдии).
В становището се посочва, че не е отчетно, че касационното производство по делата по Закона за административните нарушения и наказания е по АПК, а наказателният им характер налага провеждането на открити съдебни заседания.
ВАС признава, че действително в държави като Германия и Франция, по изключение, делата пред касационния съд се разглеждат в открити заседания, но казва, че без изключително подробен анализ на правната система в областта на административното правосъдие не може у нас да се приложат същите механизми.
Върховните съдии се позовават и на практиката на съда в Страсбург, за да обосноват противоконституционността на възможността за закрити заседания. „Съгласно приетото от Европейския съд по правата на човека в делото Фазлийски срещу България, публичният характер на производството пред органите на съдебната власт, посочен в чл. 6, ал. 1 от Конвенцията, защитава страните по делото срещу тайно правораздаване без обществен контрол. Това е също и един от начините, по които може да бъде поддържано доверието в по-горестоящите и по-долустоящите съдилища“, пише в становището.
За таксите в касационното производство
Пълният текст на становището по т. 3
Нито новият размер на простите такси, нито въвеждането на пропорционални такси от материалния интерес за касационно обжалване нарушават Конституцията. Това е становището на Пленума на ВАС.
Върховните съдии първо се спират на простите такси за касация, като подчертават, че те са различни за граждани (70 лв.) и за юридически лица и организации (370 лв.). „Предвиденият размер от 70 лв. за граждани не е прекомерен, а кореспондира по съразмерност към минималния размер на работна заплата през 2019 г. в размер на 560 лв., и е съобразен с процента на съразмерност на таксата от 10 лв., определен към 1998 г.“, пише в становището.
В него специално се обръща внимание на възражението на държавния глава срещу предвиденото за първи път в АПК задължение за административните органи да плащат такси по делата. Като ВАС заявява, че то е в съответствие с принципа за равнопоставеност на страните в процеса.
И се припомня, че в АПК (чл.227а, ал.2) изрично е предвидено, че държавна такса не се внася от граждани, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да я заплатят. А по делата за пенсионно, здравно и социално осигуряване таксата за граждани е 30 лв., а за юридическите лица 200 лв.
„Неоснователни са доводите за противоконституционност на установената със закон пропорционална такса при определяем материален интерес по делото, определена като процент от интереса“, заявява Пленумът на ВАС. И посочва, че въвеждането на пропорционална такса в административното правораздаване е обусловено от защитата на претендираните от правните субекти материални интереси. Както и че вече има такива по делата за обществени поръчки и концесии.
Освен това ВАС изтъква, че винаги, когато административният акт бъде отменен, разноските за държавна такса се дължат на жалбоподателите и така упражняването на правото им на защита не е ограничено.
Съдиите от Върховния административен съд приемат като позитивна промяна това, че се изоставя принципът за касация да се плаща половината от дължимото за разглеждане на делото на първа инстанция. Като изтъкват, че би следвало, както вече предвижда АПК, таксите за касационното производство да са по-високите от двете. „При този нов законодателен подход би се утвърдила важността на върховната касационна инстанция и предвид значителното увеличаване на разходите по обезпечаване на съдебния процес. В тази връзка първоинстанционното производство се осъществява от административния съд от един съдия (чл.164 от АПК), а касационното производство от трима или петима върховни съдии, както и с участието на прокурор при откритите заседания (чл.217)“, пише ВАС.
За едноинстанционните дела
Пълният текст на становището по т. 4
Пред КС бяха оспорени и няколко разпоредби в отделни закони, с които се предвижда, че делата се гледат на една съдебна инстанция. Според ВАС това не противоречи на Конституцията.
Върховните съдии коментират в детайли всяка една от промените – от Кодекса за социално осигуряване, през тези в Закона за опазване на земеделските земи и в Закона за достъп до обществена информация, до измененията в Закона за подземните богатства. Най-общо те констатират, че в тези случаи съдебната процедура е предшествана от проверка на акта по административен път. Както и че се въвежда едноинстанционност на съдебния контрол в случаи, когато се цели бързина. Например за обжалването на отказите на шефовете на териториалните подразделения на Националния осигурителен институт да променят размера на обезщетение за безработица, на болничния или майчинските. И посочват, че проверката за законосъобразността им трябва да бъде осъществена в „едни по-разумни срокове, когато необходимостта от паричното обезщетение не е изгубила своя смисъл да послужи на лицата, които не могат да получават трудови доходи“. „Насрочването и разглеждането на делото пред Върховния административен съд, който е един от най-натоварените в страната, не само не ограничава конституционното право на обществено подпомагане, но и ускорява процеса на изплащане на така необходимото на неработещите лица право на парично обезщетение, вместо трудово възнаграждение“, пише ВАС.
Интерес представлява анализът, който върховните съдии правят на промяната в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), с която беше предвидено, че по „малките“ ревизионни актове ще се произнасят само административните съдилища. До ВАС няма да стигат дела за актове за публични вземания до 750 лв., ако са издадени на гражданин, и до 4000 лв., ако са на юридическо лице.
„Оспорената промяна на ДОПК е въведена с цел да се постави невисок имуществен праг за подаване на касационни жалби срещу ревизионни актове. Тези прагове са по-ниски от предвидените в ГПК ограничения за касационно обжалване. Нормален правен принцип е на касационно обжалване да подлежат само дела над определен материален интерес“, заявява ВАС.
И напомня, че административният контрол на ревизионния акт е абсолютна процесуална предпоставка, за да се допусне разглеждането пред съда. „В правомощията на съда при обжалване на ревизонния акт е да решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата. На тези две контролно-отменителни производства правата и законните интереси на гражданите, свързани с данъчните им задължения, могат да бъдат справедливо и ефективно решени, като не е необходимо при нисък материален интерес по делото, то да се разглежда и на още една съдебна инстанция“, се посочва в становището.
9
Коментирайте
Според Конституцията разглеждането на делата във всички съдилища е публично, освен когато законът предвижда друго. Е тук законът е предвидил друго. Къде е противоконституционността? Освен това не съдът има право на открити заседания, а страните. Страните нямат задължение за открити заседания. Защо тогава насила ги карат, ако не искат. И на последно място – сега се пада по 1-2 мин на страна за пледоария. Над 35 дела се насрочват в 11 ч. и се цели да свършат до обяд. Като искат съдиите от ВАС истински пледоарии, каквато е целта на устността, да слага всеки 5 дела за гледане в рамките… Покажи целия коментар »
Би било добре малките дела да не стигат до ВАС. Така ще се ограничи натовареността на съда.
Алоо, малките дела??? Делата са прости и сложни. Зад едно просто, може да се крие съдба за МИЛИОНИ или срив на КРБ, водещ до ВНС!
Малко се изказа неподготвен. Или … абе АР на ВАС Чолаков, ти ли си? 8оо
Закритите заседания не са противоконституционни! В закона е записано,че ако страната изрично поиска ще има открито заседание. също и по преценка на съда. Но ако страните нямат какво по различно да кажат, от написаното в КЖ , и в отговора на КЖ-защо да има открито заседание?
Откритите заседания са начин да бъде поддържано доверието в по-горестоящите и по-долустоящите съдилища.
Делата трябва да се гледат по постоянен адрес. Тук напълно подкрепям становището.
Алоо, някога и в Рим, и в БГ преди комунизма е могло да се гледа където и да е по съгласие на страните. А по принцип, ако нямат претенции – в съда на ОТВЕТНИКА! Вероятно, за да го научат по-бързо що за стока е. Сега е НЕСПРАВЕДЛИВО – особено за ВАС! Защото е съвсем различна силата на държавния орган с когото се съдиш – ако е централен орган, трябва да има централен АС – както са СГС и СГП. Така беше и АССГ. Но Чолаков § Магдалинчев предложиха сиромахомилска промяна – слаби съдии, мечтаещи за местене в София, да решават… Покажи целия коментар »
на пръв поглед становището за противконститиционност на закритите заседания показва демократизъм, но ако човек погледне сроковете в АПК за произнасяне на съда в този случай веднага ще разбере защо ВАС е против…
Ха-ха. Самият ВАС признава, че касационното разгледждане от един състав на делата отнема 2 часа!!! 2 часа делено на 35 дела = 3 м. 26 сек на дело. След представянето на делото и след становището на прокурора, остават максимум по 60 сек. за пледоария от всяко страна и то ако страните са само две. В това ли се състои принципът на устност – това си е чиста пародия и подигравка. Точно затова трябва да се махве устността в този изпачен и унизителен за страните вид.