Адвокатурата предлага след среща с президента:
Всеки съдия да може да сезира КС, главният прокурор да не упражнява надзор за законност над всички обвинители
Всеки съдебен състав, а не само тези във върховните съдилища, да може да сезира Конституционния съд (КС), а главният прокурор да не упражнява надзор за законност върху дейността на всички обвинители. Тези предложения за промяна в Конституцията направи Висшият адвокатски съвет след среща с президента Румен Радев (пълния текст на становището на адвокатурата виж тук).
Тя е част от поредицата от дискусии за необходимите промени в основния закон, започнати от държавния глава, който макар вече да се срещна с неправителствения сектор, покани отделно адвокатурата. „Днес търсим отговор на въпроса дали Конституцията ни гарантира с достатъчна надеждност правата на личността, защитата на собствеността и независимостта на съдебната система“, каза Радев при откриването на срещата.
Алтернатива на индивидуалната жалба до КС
Една от промените, които самият Радев лансира, е за въвеждането на индивидуална конституционна жалба. ВАдС заявява, че именно, за да се разшири достъпът на гражданите до КС, преди 5 години той получи правото да сезира съда. От адвокатурата обаче подчертават, че напълно неоправдано правото им е било ограничено в три направления – ВАдС не може да сезира КС за погазване на правата на юридически лица и за противоречие на закони с международни актове, той не може и да иска тълкуване на основния закон. Затова сега от адвокатурата настояват тези ограничения да бъдат премахнати, за да може тя ефективно да защитава правата на гражданите и юридическите лица.
Макар да не възразяват срещу въвеждането на индивидуална конституционна жалба, от съвета посочват, че това може да стане, само ако „бъде създаден прецизен, добре обмислен конституционен регламент“.
„Не бива да бъде подценяван рискът от създаване на обременителна, тромава и неефективна процедура, която би превърнала Конституционния съд в допълнителна четвърта инстанция по разглеждане на правните спорове. Така предоставянето на защита на правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица ще бъде забавено още повече, т.е. извън всякакви разумни срокове. Следва да се отчита и обстоятелството, че въвеждането на новия институт неминуемо изисква цялостно преструктуриране на Конституционния съд, свързано с обезпечаване на достатъчен брой добре подготвени правни помощници и допълнителна помощна администрация, а всичко това предполага осигуряването на значителен материален ресурс (сгради, бюджетно финансиране и пр.)“, се посочва в становището.
Висшият адвокатски съвет заявява, че споделя идеята за разпростиране на възможността за сезиране на Конституционния съд за противоконституционност на закон по отношение на всеки съдебен състав, а не само до Върховния касационен съд и Върховния административен съд. „Чрез такъв подход ще се избегне необходимостта от задължително обжалване на съдебния акт, насочено единствено към пренасяне на спора в последната инстанция. Тук трябва да посочим още, че някои актове на съдилищата, с които може да бъдат засегнати значителни интереси, изобщо не подлежат на проверка от върховните съдилища (например, актовете по Закона за административните нарушения и наказания)“, обясняват от ВАдС.
Надзорът за законност като пречка за наказателната отговорност на главния прокурор
В становището си Висшият адвокатски съвет изразява позиция по актуалния въпрос с невъзможността главният прокурор да носи наказателна отговорност, ако извърши престъпление. Правителството вече предложи свое разрешение, което не включва промени в Конституцията, а такива в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за съдебната власт. Идеята на кабинета е да се даде специален статут на инспектората към Върховната касационна прокуратура, който да разследва обвинител №1. Министерският съвет се обърна и към КС с искане за тълкуване на чл. 126, ал 2 от Конституцията, за да получи отговор на въпроса дали след като обвинител № 1 осъществява надзор за законност и методическо ръководство над цялата прокуратура, може да има прокурор, който е независим от него и да го разследва ефективно.
Президентът пък поставя на дебат въпроса за мястото на прокуратурата и дали тя трябва да остане в съдебната власт. Това предизвика острата реакция на държавното обвинение, което изразява опасения, че така ще бъде застрашена прокурорската независимост.
ВАдС заявява, че „прокуратурата трябва да запази статута си на независимост от партийно-политическите власти, но подобно на адвокатурата следва да се преизгради като самостоятелна структура“, т.е. да бъде извадена от съдебната власт, но да не преминава към изпълнителната.
Ето как е мотивирано това в становището: „Ако приемем, че правораздаването съставлява същностната характеристика на съдебната власт, то логичното място на прокурорската институция е извън нея, защото упражняването на нито едно от възложените ѝ с чл. 127 от Конституцията правомощия не съставлява акт на правораздаване. Нещо повече, докато към момента на приемането на Конституцията през 1991 г. прокурорите все още самостоятелно са се произнасяли по ограниченията на основни права в досъдебната фаза на наказателния процес (правото на лична свобода и неприкосновеност, правото на неприкосновен личен живот правото на труд и т.н.), след присъединяването на страната към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи тези ограничения бяха поставени под контрола на съда“.
Адвокатурата обаче изтъква, че изваждането на прокуратурата от съдебната система изисква Велико Народно събрание. „Съзнаваме, че в настоящия момент да се очаква свикване на ВНС е нереалистично, поради което като алтернативна законодателна мярка предлагаме от правомощията на главния прокурор по чл. 126, ал. 2 от Конституцията да отпадне надзора за законност върху дейността на всички прокурори, а да остане само осъществяването на методическо ръководство“, се посочва в становището.
Тази идея е защитена в него по следния начин: „Според нас абсолютно неоснователни са опасенията, че по този начин ще бъде накърнено единоначалието и дисциплината в прокурорската институция. Намирайки се на върха на пирамидалната структура, главният прокурор ще може писмено да отменя или изменя постановленията на прокурора от по-ниската по степен прокуратура, да му дава задължителни писмени указания или сам да извърши необходимите процесуални действия (вж. разпоредбата на чл. 46, ал. 3 НПК, която би могла в най-общ вид да бъде възпроизведена и в основния закон). Голямата разлика спрямо сега действащата уредба обаче ще състои в това, че като всеки по-горен прокурор, главният прокурор няма да може да се намесва по дела, от чиито изход е лично заинтересован или може да се счита за предубеден. Сред тях ще бъдат не само случаите когато срещу него се води наказателно производство, но и когато е пострадал от престъплението“.
Според ВАдС след това трябва да се промени чл. 47 НПК, който установява основанията и реда за отвеждане на прокурора в наказателния процес и така според съвета ще бъдат изпълнени предписанията на Съда по правата на човека в решението по делото „Колеви срещу България“.
„С отпадането на всеобхватното право на главния прокурор да упражнява надзор за законност върху действията на всички прокурори ще бъде открит и пътят към обективно и безпристрастно развитие на наказателния процес, когато срещу самия него се води наказателно разследване. Разбира се, в демократичните държава с развито гражданско общество такава хипотеза е повече от невероятна, защото достойнството на институцията обикновено се запазва чрез подаване на оставка. Така или иначе обаче възможността съществува, а на ниво правна абстракция никой не може да бъде поставен над закона“, заявяват от адвокатурата.
21
Коментирайте
Инспектората към Върховната касационна прокуратура да разследва Гешев? Пълен абсурд.
Въвеждането на индивидуалната конституционна жалба би било разумна стъпка.
ВАдС отново се почувстваха ограничени и опищяха орталъка. Все на тях ум липсват права.
Становището е вътрешно противоречиво. Няма ясна позиция, а едно голямо мънкане.
Срамна работа. В Полша и Унгария имат проблеми със съдебната система, но имат адвокатура, за която може само да мечтаем.
Чак пък толкова да е трудно да се въведе индивидуалната конституционна жалба?!?! Австрия я е въвела, може да се види там какви ограничения са сложили, за да не бъде задръстен техният КС. Може да се види и каква е практиката в Страсбург, където също предприеха мерки за ограничаване. И не виждам защо трябва толкова да се притесняваме от финансовите средства, които ще отидат, след като това се прави в защита правата на хората. Всичко е въпрос на ясен регламент. Струва ми се, че ВАдС просто ревнува от тази идея
Не е трудно да се въведе индивидуална жалба , трудно е КС да работи при такава система . Ако няма „филтър“ КС ще се превърне в български районен съд , съответно в поредното хоби на лудите и съдебните тролове , които коментирахме тази седмица . Манталитетът да се пише „на най-големия началник“ ще прехвърли хиляди дела към КС , като следва освен забавяне на други дела , неизбежно опростачване на конституционната практика . Защо се прие решенията на ВКС по чл.290 ГПК да не са задължителни ? Защото беше станало страшно ….А решенията на КС по принцип са задължителни ..Не… Покажи целия коментар »
На който конституциионне съдия му е трудно е свободен да напусне. Мераклии да са къноституционни съдии-предостатъчно, и то готови да гледат и индивидуални жалби на граждани. Още повече,че има плеяда от противоконституционни закони, за който никой не сезира. ПРИМЕР-приподписването по ГПК на касационните жалби е противоконституционно(част от мотивите -в тази статия http://gramada.org/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%81%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD/ ). Ако се въведе индивидуална жалба аз поемам ангажимент да оспоря приподписването пред КС, и мотивите далеч няма да са само посочените в статията. Друг пример за противоконституционен закон-привилегиите по ЗМВР за милицията-20 заплати, младежко пенсиониране и тн-с тези привилегии се показва мидъл финър на чл 6 ал… Покажи целия коментар »
В нито един от посочените примери няма противоречие с Конституцията и сам показваш с какви простотии биха занимавали КС . В цяла Европа има различни режими на пенсиониране и заплащане на определени категории държавни служители . И аз искам да правя хирургични операции с ръждив нож , но кой знае защо не ми позволяват . Трябвало да имам медицинско образование….що за привилегия :))
Тезата, че съдиите не следвало да могат да сезират КС, не издържа. Та те могат да сезират СЕС. Адвокатурата много добре е обосновала и защо е по-подходящо от сегашната система. Отделно, в държавите с индивидуална жалба, това е част от филтъра.
Много алтернативни тия адвокати, бре. И аз предлагам алтернативи – да се закрие Висшият адвокатски съвет или да се смени изцяло съставът с мислещи, можещи и принципни адвокати
Да не прекаляваме с критиката има две верни и полезни неща в това становище – че трябва ВАдвС да има пълни правомощия да сезира КС и че е добре всеки съдебен състав да може да сезира КС. За останалото съм съгласен
Така е, ама те не са техни, а се въртят в публичното пространство от години. Все пак, хайде, подкрепили са ги.
Нека да добавим и принципното мнение, че прокуратурата трябва да излезе от съдебната система и да стане самостоятелен орган. Това също не е лошо. Ама тук приключвам с хвалбите
Е то е казано просто така, като невъзможното желано. Само да се намират на приказка.
То всичкото това при президента е да се намират на приказка при тази политическа обстановка какви промени в Конституцията, какви 5 лева?
Би било много добре. Ама като са захапали кокала, няма пускане.
Според нашта адвокатура всичко хубаво е нереалистично. Оставете ни да мечтаем!
По-тъпо становище не бях чел скоро. Дори и да се отведе, дори да има специален прокурор, разследванията пак няма да са независими най-малкото, защото всеки прокурор кариерно и дисциплинарно зависи от главния прокурор, който е председателстващ колегията. А както ни е известно, тя прави това, което главният каже.
Бухахаха, по-голяма глупост от това, че отпадането на надзора за законност върху действията на всички прокурори от страна на главния от Конституцията ще изпълни решението „Колеви“ не бях чел!
„Голямата разлика спрямо сега действащата уредба обаче ще състои в това, че като всеки по-горен прокурор, главният прокурор няма да може да се намесва по дела, от чиито изход е лично заинтересован или може да се счита за предубеден“. Значи то и в чл. 29 НПК не пише, че не може да бъдеш съдия, респективно прокурор, по собственото си дело, заради вр. чл. 47 НПК, ама нямаме такъв случай, нали? Тук проблемът с главния е в йерархичната структура, а не в надзора за законност. Не че не трябва да отпадне и да остане само методическото ръководство, ама да му се… Покажи целия коментар »
Горещи момичета ви очакват ---> https://nu21.fun/girl?36052