ВКС с тълкувателно дело за силата на пресъдено нещо при възражение за прихващане
Ако ответникът има повече да получава отколкото да дава, може ли след уважено прихващане да търси разликата в ново дело, решават Гражданската и Търговската колегии
Когато съдът се произнесе по възражение за прихващане на сума, която надвишава претенцията на ищеца, силата на пресъдено нещо цялото вземане на ответника ли обхваща или само тази част от него, с която се погасява претенцията срещу него. И може ли след това ответникът да води дело за остатъка от парите си.
По тези два въпроса ще излязат с тълкувателно решение Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд по второто си съвместно тълкувателно дело за 2020 г.
Те са сезирани за сериозните противоречия в практиката по въпроса от Висшия адвокатски съвет.
Част от съдиите в Гражданската и Търговската колегии застъпват тезата, че „формираната с влязлото в сила решение сила на пресъдено нещо обхваща цялото насрещно вземане на ответника срещу ищеца и това препятства възможността той да предяви по друго дело срещу същия ищец ново възражение за прихващане за разликата над извършеното по предходното дело прихващане, за което е постановено и е влязло в сила съдебното решение“.
Те обосновават виждането си, че нов процес за разликата е недопустим, с това, че ответникът сам се е съгласил да упражни по този начин своето вземане. Т.е. сам е решил, че ще направи възражение за прихващане в заведеното срещу него дело, въпреки че има да получава повече от ищеца, отколкото му дължи.
Други върховни съдии обаче отхвърлят разбирането на колегите си, че след произнасянето на съда по възражението за прихващане е формирана сила на пресъдено нещо за цялото вземане на ответника. Те изхождат от виждането, че спорът се развива в съотношение главно – евентуално вземане (евентуално е това, което е заявено за прихващане). И обясняват: „В случай, че първоначалното вземане е основателно, съдът пристъпва към преценка на евентуалното и при основателност и на насрещното вземане постановява прихващане. Тази обусловеност на евентуалното вземане не е само по отношение основателността, а и по отношение размера на главното вземане. Това е така, тъй като релевантен и оттук ликвиден е такъв размер на насрещното вземане, който е до размера на първоначалния иск. Дори насрещното вземане да е по-голямо от първоначалното, над неговия размер то няма самостоятелно съществуване в рамките на процеса, в който е предявено, тъй като то е единствено средство на защита срещу иска. Или предявеното насрещно вземане е правно релевантно само до размера на първоначално заявеното“.
Според тях, когато вземането на отправилия възражение за прихващане ответник надвишава претенцията на ищеца срещу него, няма никаква пречка след това разликата да бъде търсена в самостоятелен процес. Като това може да бъде направено и чрез иск за неприхванатата част от вземането, и чрез прихващане.
Висшият адвокатски съвет цитира и решение на Софийския апелативен съд, който застъпва горната теза. В него се заявява: „Възражението за прихващане е защитен способ, по силата на който ответникът въвежда като предмет на делото свое насрещно еднородно вземане от ищеца, но същото е правно релевантно единствено до размера на вземането, предмет на предявения иск. За останалата част от вземането, която не е компенсирана по силата на възражението за прихващане, не се формира сила на пресъдено нещо. Произнасянето с нарочен диспозитив по некомпенсираната част от възражението за прихващане е недопустимо“.
Заради тези противоречия в практиката ВКС ще даде отговор на следните два въпроса:
- При произнасяне на съда (с уважаване, съотв. отхвърляне) по заявено възражение за прихващане с вземане на ответника, надвишаващо по размер исковата претенция, силата на пресъдено нещо цялото вземане на ответника ли обхваща или само тази част, съответстваща на размера на иска?
- При уважаване на възражението в хипотезата на т. 1 може ли ответникът да претендира разликата до пълния размер на своето вземане в последващ процес?
Проектът на тълкувателно решение е възложен на комисия, в която влизат председателката на Гражданската колегия Светла Димитрова, Борислав Белазелков (докладчик) и Вероника Николова.
17
Коментирайте
Каквото си надробил, това ще сърбаш. В случая има нужда от уеднаквяване на съдебната практика.
Смятам, че ищецът е в пълното си право да търси разликата да самостоятелен процес.
Адвокат Гигова се занимава с тълкувателната дейност на ВАС, затова поне това е наред и адвокатурата е добре представена.
Предлагам да питаме юристите на Слави Трифонов, те ще ни цитират практика на районния съд в Каспичан и проблемът ще се реши, къде ще се занимава ВКС
Слушайте сега чичо си – ако иска да си запази цялото вземане си предявява насрещен иск, може и частичен, и може и едно процесуално изявление за прихващане да направи и готово. Четете си 211 ГПК и си отговаряйте
За мен логиката в първата група решения е тотално сбъркана. Умът ми не може да побере как може да има съждения в тази посока.
Разбира се, че се формира СПН само до размера на предявеното с иска вземане, когато е извършено съдебно прихващане. Над тази част вземането може да се предяви в друг процес. В него само ще се установява размерът, за правопораждащите го юридически факти ще е формирана СПН.
Ако питате мене, трябва да има СПН и то за цялото вземане и директно да излиза с осъдителен диспозитив спрямо ищеца, който като знае, че има да дава повече отколкото да взема е завел делото.
Малко прекали, но схващам идеята
Боже, боже, боже, колко мъка има в съдебната практика, боже. Да отречеш правото на човека да си получи парите, защото видиш ли решил да направи възражение за прихващане!
Да му се отрече и правото да прави възражение за прихващане
а ответникът защо е блял в отговора на ИМ и не е предявил насрещен иск?
Защото си решаваш как да упражниш правата си дали НИ или ВП. ДТ и тн. Ако ме разбра
това ВП не може да заобикаля преклузивните срокове за подаване на искове, нали това им е целта на тея срокове. Иначе съм съгласен, че нов процес ще утежни цялата история, но не съм сигурен, че с ТР може това да се промени, по-скоро законодателна промяна? ДТ какво е?
ВП в случая си е подчинено на правилата за НИ – чл. 211, ал. 1 ГПК, затова този аргумент отпада. Но е много недалновидно един иск да бъде установен по основание и размер пред съд и да не се ползва от СПН. А ДТ означава държавна такса.
Всеки на негово място би направил възражение. Но явно това е в разрез с нечии интереси.
Добре им започна годината на ОСГТК. Две тълкувателни за няма и месец.