ВКС разясни как напълно запретените могат сами да искат отмяна на запрещението си
Върховният касационен съд (ВКС) разясни как да действат съдилищата, когато са изправени пред искове на напълно запретени за отмяна на запрещението им и да направят всичко възможно, за им осигурят ефективен достъп до правосъдие, въпреки че законът у нас не им признава правото сами да сезират съда (определението по гр. дело №488/2023 г. виж тук).
Повод за постановяването на ключовия за правата на психичноболните у нас акт е искането на поставен под пълно запрещение мъж от София съдът да го отмени. От 2015 г., когато е починала майка му, той няма настойник и на практика е в положение да не може да извършва каквито и да било правновалидни действия – нито лично, нито чрез друг.
Сега мъжът е „упълномощил“ адвокат и е поискал пълното му запрещение да бъде отменено. Софийският градски съд, а след него и Софийският апелативен съд (САС), спират делото, докато не бъде учредено настойничество.
САС изтъква, че процесуалният ни закон не признава право на поставените под пълно запрещение да искат отмяната му, те са недееспособни и вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните настойници. Апелативните съдии напомнят, че ако няма настойник, запретеният може да се обърне за съдействие към кмета на общината, прокурора и други лица с правен интерес по смисъла на чл. 336 от ГПК. В случая мъжът няма настойник и затова апелативните съдии преценяват, че делото за отмяна на запрещението му трябва да бъде спряно докато му бъде назначен такъв. А ако след това настойникът не потвърди подаването на исковата молба и не продължи делото, ако има противоречие между неговия интерес и този на запретения, съдът ще назначи особен представител на поставения под запрещение, за да гарантира достъпа му до съд и правото му на справедлив процес.
САС приема, че спирането на делото до назначаване на настойник не представлява отказ от правосъдие.
Делото стига до ВКС, пред който е поставен въпросът легитимирано ли е лице, поставено под пълно запрещение, само да предяви иск за отмяна на запрещението си.
Върховните съдии Албена Бонева (председател на състава), Боян Цонев (докладчик) и Мария Христова констатират, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи решението на Европейския съд по правата на човека по делото „Н. М. срещу Украйна“ (жалба № 49069/2011 г.). То е постановено по случай, сходен на този на мъжа от София – на отказан ефективен достъп до правосъдие на поставен под пълно запрещение, който сам е поискал от съда отмяна на запрещението си.
„Съдът намира, че разрешението на въпроса не може да се ограничи с тълкуването единствено на процесуалноправните и материалноправните норми от вътрешното ни законодателство, регламентиращи статута на лицата, поставени под пълно запрещение, съгласно които норми (най-вече чл. 340, ал. 2 от ГПК) несъмнено е изключена процесуалната възможност тези лица самостоятелно и пряко, както и чрез „упълномощено“ лично от тях лице да сезират съда с иск за отмяна на пълното им запрещение (в този смисъл е и т. 10 от ППВС № 5/79 г. от 13.02.1980 г.). Това е така, защото неотменното и стриктно прилагане без изключения на това национално законодателно разрешение в множество случаи би довело до нарушение на правата на пълно запретените лица на ефективен достъп до правосъдие, респ. – до отказ от правосъдие, и то при инициирането на най-значимото за тях съдебно производство – за възстановяване (изцяло или частично) на тяхната дееспособност, т.е. би довело до нарушение на чл. 13, във вр. с чл. 12 от КПХУ и на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, имащи примат пред вътрешното ни законодателство съгласно чл. 5, ал. 4, изр. 2 от КРБ“, пише ВКС в определението си.
И се спира на решението на ЕСПЧ по украинското дело. В него се посочва, че ограничаването на процесуалните права на лишен от дееспособност, може да бъде оправдано за негова собствена защита, за защита интересите на други лица или за доброто функциониране на правосъдието. Но се подчертава, че правото на лицето да поиска от съда да преразгледа лишаването му от дееспособност е едно от най-важните за него, тъй като веднъж започнала такава процедура ще бъде решаваща за упражняването на всички негови права и свободи. ЕСПЧ е приел и че невъзможността недееспособните искат възстановяване на дееспособността им не е в съответствие с общата тенденция на европейско ниво – 17 от 20 изследвани национални правни системи осигуряват такъв директен достъп до съд на напълно недееспособни лица.
Стъпвайки на решението на съда в Страсбург, ВКС заявява, че във всеки отделен случай на подадена лично от напълно запретен или от „упълномощен“ от него, искова молба за отмяна на пълното запрещение, съдът следва да извършва преценка относно нейната процесуална допустимост с оглед конкретните обстоятелства, установени по делото.
„Такива обстоятелства например са дали исковата молба е подадена в разумен срок след влизането в сила на решението за поставянето под запрещение или на отхвърлително решение по предходен иск за отмяна на запрещението, респ. – дали като основание на новия иск се сочат нови релевантни обстоятелства, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо“, сочи ВКС.
Той разяснява, че още преди тази преценка – при извършването на проверката на редовността на исковата молба, съдът служебно следва да изиска становище по нея от настойника, освен когато той е посочен като ответник по иска за отмяна на пълното запрещение (в този случай настойникът ще заяви становището си с отговора на исковата молба).
„Ако настойникът (освен когато е ответник) заяви, че поддържа подадената искова молба и я подпише, съдът следва да го приеме за процесуален представител на пълно запретения ищец съгласно чл. 28, ал. 4 от ГПК, като в такъв случай настойникът може, вече валидно да упълномощи като процесуален представител и избрания от ищеца адвокат или лице по чл. 32, т. 2 от ГПК. Ако настойникът не изяви такава воля, както и при всяко установено противоречие между интересите на пълно запретения ищец и настойника, включително когато последният е посочен като ответник по иска, съдът (още преди произнасянето си по допустимостта на исковата молба, а ако противоречието е установено по-късно – и след това) следва да назначи особен процесуален представител-адвокат на ищеца съгласно чл. 29, ал. 4 от ГПК, като – според преценката на конкретните обстоятелства във всеки отделен случай и съгласно чл. 26, ал. 2, във вр. с чл. 25, ал. 6 от ЗПП, това може да е и избраният от ищеца адвокат“, пишат върховните съдии.
Ако запретеният няма назначен настойник, съдът следва незабавно да уведоми органа по настойничеството и попечителството, и да спре производството по делото до назначаване на настойник. „И в тези случаи обаче – според преценката на конкретните обстоятелства и по аргумент за по-силното основание от чл. 29, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 1 от ГПК, съдът, за да осигури ефективен достъп до правосъдие на пълно запретения ищец, може и следва направо (независимо от това дали е уведомил органа по настойничеството и попечителството, и без да спира производството) да назначи на ищеца особен процесуален представител-адвокат, в който случай това също може да е и избраният от ищеца адвокат – при условията на чл. 26, ал. 2, във вр. с чл. 25, ал. 6 от ЗПП“, заявява ВКС.
Върховните съдии пишат, че не могат да обхванат в определението си многообразието от хипотези и затова няма как да изброят изчерпателно кои са обстоятелствата, релевантни за допустимостта на иска за отмяна на пълното запрещение. „Същественото е в това производство съдът да положи максимални усилия служебно да установи тези обстоятелства (в този смисъл са и разясненията в мотивите към т. 2 от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС), както и внимателно да ги прецени – така, че в максимална степен да осигури на пълно запретеното лице ефективен достъп до правосъдие по смисъла на чл. 13, във вр. с чл. 12 от КПХУ и на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС“, изтъкват те.
По отношение на иска на мъжа от София, ВКС сочи, че по делото е установено, че той вече от 7 години е без настойник и заявява: „При това положение, предприетото от първоинстанционния съд сезиране по реда на чл. 153, ал. 3 от СК на посочения като ответник по делото орган по настойничеството и попечителството – кмета на р-н Илинден на СО, освен че е със съмнителен – благоприятен за ищеца резултат, не е и незабавно (както изрично изисква чл. 153, ал. 3 от СК), а е изрично отложено от първоинстанционния съд за след влизане в сила на определението му… По този начин, както и с постановеното с това определение спиране на исковото производство по чл. 340 от ГПК, на основание чл. 229, ал. 1, т. 3 от ГПК – до назначаване на настойник на ищеца, на последния не само, че не се осигурява ефективен (включително своевременен) достъп до правосъдие по смисъла на чл. 13, във вр. с чл. 12 от КПХУ и на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, а ищецът е поставен в допълнително утежняваща материалноправното му положение процесуална ситуация – при конкретните обстоятелства – за неопределен период от време да бъде преустановено извършването на процесуални действия в производството за преразглеждане на въпроса относно пълното му лишаване от дееспособност, и то (както вече беше посочено) при съмнителен – благоприятен за него резултат относно ефективността на процесуалното му представителство в това производство“, заключава ВКС и отменя спирането на делото на напълно запретения.
18
Коментирайте
Thanks for sharing Very interesting about the truth is that I expected it. Texas Roadhouse Menu With Prices
Харесва ми, че ще може да се осигури ефективен достъп до правосъдие на пълно запретения ищец.
Ето това определение чаках.
Аз предлагам изобщо институт на запрещението да се премахне от българската правна система и законодателството! Това е една “болест” за хората с психофизиологични недъзи. Живеят като в клетка.
Би било много добре.
Нали ЕКПЧ нямаше примат и прочие велики умотворения. Правилно определение – „обаче е в противоречие с посоченото от страна на жалбоподателя решение от 30.05.2013 г. на ЕСПЧ по делото Н. М. срещу Украйна (жалба № 49069/2011 г.), което е постановено по сходен на настоящия случай – на отказан ефективен достъп до правосъдие на лице, поставено под пълно запрещение, което самостоятелно е поискало от националния съд отмяна на запрещението; и което решение не е взето предвид нито от въззивния съд в обжалваното определение, нито в цитираните по-горе, решение № 12/17.07.2014 г. по конст. дело № 10/2014 г. на КС и определение… Покажи целия коментар »
Ако погледнете по същество съставът на САС не е отказал достъп до правосъдие. Проблемът идва от това, че шанс от Илинден да определят настойник – явно няма, а и процедурата е скапана. Ако адм. процедура по настойничество беше ефективна и смислена, нямаше да има проблем с липсата на пряк достъп до съд
Присъединявам се. Спирането е посочено от ВКС като голяма драма, но всъщност не е. Ти не се водиш валидно сезиран, как да назначиш особен представител. Сега ВКС като го казва, ОК, но само той по същество развива правото
Ма как кмета на Илинден бе
Когато законът не става, справедливостта изисква корективно тълкуване. Браво на състава!
Закона си е добре, тия дето го прилагат имат ум на охлюв
Поредната пародия на дописване и излизане от смисъла на Закона………….позор.
Е не то просто няма смисъл, а ние от години сме една пародия
Това е истински пробив и обрат в съдебната практика, за което браво на състава от ВКС!
Нали щеше да има нова законова уредба за запрещението ?
От три или четири години се туткат в МП.
Крайно време институтът на запрещението да бъде осъвременен.
И да, дори напълно запретеният винаги трябва да има право да поиска от съда да бъде наново освидетелстван и дали частично дали на пълно да му върне дееспособността.
Сегашното положение на напълно запретените е … буквално робство.
А, злоупотреби има, не е като да няма …
Никога!
Така става, като процедурата за поставяне под запрещение е прекалено утежнена, бавна и сложна – оказва се, че масово хората нямат настойници и са на милостта на съдбата. Крайно време е някой да се заеме с реформиране на института, за да не се стига до ситуации като тази на изкривяване на правото, каквото се опита на направи и Русчев в статията си за сроковете за обжалване на действия от недееспособни. Очевидно и има проблем и той системно създава казуси, всички от които стигат до тази органичителна мярка, налагана по административен ред.
Да
Горещи момичета ви очакват ---> https://nu21.fun/girl?83121